През 2017 г. екипът на проекта "Новата празничност: общности, идентичности и политики в ХХI век" взе решение и предложи на редакционната колегия на списание "Българска етнология" две тематични книжки – "Новата празничност" и "Храна и публичност". Редакционната колегия на списанието прие предложението и беше обявена покана за участие. След публикуването на бр. 2 и бр. 3, посветени на новата празничност, в бр. 4 за 2018 г. на сп. "Българска етнология" са обединени статиите по темата "Храна и публичност".

По-долу препечатваме откъс от въвеждащия текст на Райна Гаврилова, под чието съставителство излиза настоящият брой. 

 

 

От съставителя

 

Храната е нещо много сериозно. Не само защото от присъствието или отсъствието ѝ зависи оцеляването и благосъстоянието на отделния човек и на човечеството изобщо, но и защото благодарение на своята задължителност тя се е превърнала в език, който разбират икономиката, медицината, геополитиката, социологията, етнологията, антропологията, психологията. Език, който усвоиха медиите, рекламната индустрия, дори политическият маркетинг. Публичното говорене за храна и продуктите на това говорене (книги, филми, телевизионни предавания и дори цели телевизионни канали, събития, блогове, социални мрежи) нарастват експоненциално в последните двеста години, но особено в последните двадесет. От Атеней, първия наблюдател на социалността на храненето (Athenæus) до статия в Уикипедия от днес, която дефинира гастрономията като изследване на връзката между храната и културата (Gastronomy), храненето заема видимо разширяващо се място сред феномените, които са „bon à penser“, ако направим реверанс към структуралистите, които направиха толкова много за разчитането на споменатия език.¹

 

Българската етнология, антропология, културология, социология, дори философия и биология направиха немалко за документирането и интерпретирането на хранителните практики у нас.² Но food studies са все още младо поле, както подсказва и обстоятелството, че то все още си няма име на български. Настоящата книжка на списание Българска етнология е щастлив опит за конституирането и населяването му. Първоначалният тласък дойде от проучването на новата празничност в България, станало възможно с подкрепата от фонд „Научни изследвания“ към МОН, в рамките на едноименен проект. Две от статиите в броя са директен резултат от изследванията в рамките на проекта. Едновременно с това екипът си даде сметка, че важен аспект на празничността е участието както на индивиди, така и на различни общности; динамиката на спонтанното и организираното; преизобретяването на традициите и изобретяването на нови. Темата за трансформациите на публичното пространство е едновременно централна и все по-проблематична, както знаем от ранния текст на Хабермас (Хабермас 1995), последвалите дискусии и последните по време изменения в новата комуникационна ситуация (вж. Дичев 2018). Оглеждането ѝ през езика на хранителните практики се оказа интересна възможност и даде заглавието на настоящия тематичен брой. Натрупването на емпиричен материал и формулирането на хипотези са сред очакваните и, по наше скромно мнение, постигнати резултати.