.
Вторник, 30 Октомври 2018 20:10

Новата празничност: въведение към два тематични броя на сп. "Българска етнология"

Новата празничност

През 2017 г. екипът на проекта "Новата празничност: общности, идентичности и политики в ХХI век" взе решение и предложи на редакционната колегия на списание "Българска етнология" (рецензирано издание на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките) две тематични книжки – "Новата празничност" с редактори Даниела Колева и Евгения Троева, и "Храна и публичност" с гост-редактор Райна Гаврилова. Редакционната колегия на списанието прие предложението и беше обявена покана за участие. Събраните статии по темата "Нова празничност" са разпределени в два поредни броя на "Българска етнология", като първият от тях излезе от печат през октомври 2018 г.

По-долу препечатваме откъс от въвеждащия текст на Даниела Колева, публикуван в бр. 2 за 2018 г. на сп. "Българска етнология".

 

 

Новата празничност: въведение


В своето прословуто писмо до д’Аламбер, в което критикува идеята за откриване на театър в Женева заради вредните му последици за морала и обществото, Жан-Жак Русо насочва вниманието към по-добра според него алтернатива – народните празници на открито (Rousseau 1967: 233-250). Според бележития философ и просветител, за разлика от театъра, където публиката е пасивна, в празника участват всички и това съвместно изживяване допринася за формирането и укрепването на общността. Именно публичният празник приляга на републиканската форма на управление: бидейки достъпен за всички, а не само за по-заможните, той инсценира равенство и солидарност. Така празникът генерира онова временно състояние, което много по-късно антропологът Виктор Търнър ще нарече communitas и ще открои като основна характеристика на ритуалите (Търнър 1999: 132-167). И най-важното, от което се интересува Русо, а също и Емил Дюркем (Дюркем 1998 [1912]) век и половина по-късно, това е контролът и направляването на емоциите в името на поддържането на обществен консенсус. Тоест, празникът вече не е – както в традиционните общества – само първична форма на организация на културната памет, която препраща към “фундиращото”, “абсолютното минало” (Асман 2001: 51-54); не е самоочевиден и саморазбиращ се като част от “естествения” цикъл на сакралното и профанното време. Той вече е подчинен на разума и като разумна дейност не е самоцелен, а има за задача да превърне хората в граждани, да ги възпитава така, че те да се идентифицират със своя град, народ, страна или управление. С думите на Клифърд Гиърц, празникът “казва нещо за нещо”, употребява емоциите когнитивно (Гиърц 2000: 172), т.е. описва действителността откъм нейния смисъл, като го представя чрез действия и предмети, изчистени от практическите им функции. Така празникът “разказва”, обяснява общността на самата нея и на околния свят. При модерните празници – тези, които националните държави въвеждат и поддържат – подобни разкази обикновено имат политически обертонове.

Даниела Колева

 

Пълния текст, както и останалите статии по темата "Нова празничност" може да прочетете в брой 2 за 2018 г. на сп. "Българска етнология". Негови съставители са Даниела Колева и Евгения Троева.

Прочетена 155 пъти

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност