.

Индекс на статията

Никола Русинов е студент в специалност „Културология"

 

image010.jpg

Графити културата е сравнително нов феномен. Първите графити се появяват в САЩ в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в., като визуална форма на социален протест и маркиране на територия. Първите графитери или writer-и изписват с маркери и аерозолни спрейове малките си имена или псевдонимите си, като по този начин „маркират присъствието си в градската среда, запазвайки анонимността си"[1]. Интересен е случаят с куриера Деметриус от Ню Йорк, който оставя псевдонима си TAKI 183 на стените на сградите, на които доставя пратки. Скоро целият град е покрит с неговите подписи, а това маркира и началото на графити културата.

            В Европа графитите се пренасят през 80-те години на XX в., най-вече в Германия, Франция, Великобритания и Скандинавските страни. В България графити културата се развива през втората половина на 90-те, което я прави една от сравнително новите младежки микрокултури. У нас тя не е на нивото на САЩ и Западна Европа, но въпреки това е доста интересен феномен. Настоящето изследване ще се фокусира именно върху графитите в България, които, въпреки че в основата си представляват копиране на това, което се прави в други страни, внасят и много свои елементи, свързани с конкретните проблеми, с които се срещат родните writer(съществува, например графит с изображение на Тодор Живков).

            С оглед целите на изследването беше направено теренно проучване в периода  януари - февруари 2009 г., по време на което бяха интервюирани 4 респондента. От наблюдението на графити културата се очертаха няколко основни хипотези. Преди всичко тези, че графитите са форма на социален протест и че с надписите си графитерите изразяват недоволството си от социалната среда; изображенията представляват политически послания, с които авторите им показват протеста си срещу гоненията на полицията; те са насочени към всички граждани, което се потвърждава от стремежа на writer-ите да ги рисуват на все по-видими и ключови за градското пространство места - центъра на София e доста по-предпочитан за правене на графити от крайните квартали, въпреки че възможността конкретният артист да бъде хванат е много по-голяма. Тръпката от правенето на незаконни графити също се очерта като една от основните хипотези при предварителното наблюдение.

Семинар_BG представлява интердисциплинарна мрежа за културни изследвания, в която учасатват антрополози, социолози, културолози, историци, медийни и градски експерти, практици, артисти. Обединява ни желанието да даваме глас на безгласните, да правим видимо невидимото, да разбираме новите форми на културата преди да ги съдим, да мислим през тях метаморфозите на съвременните общества и да участваме в обществения дебат.
На този сайт ще видите всички броеве на нашето списание Семинар_BG, издавано от 2009 г. насам, библиотека от микро-монографии, избрани студентскти изследвания, видеа, архив на някои от изследователските ни проекти, лекции от серията „Университет за всички“, обяви за предстоящи събития.

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ