.
×

Внимание

JFolder: :files: Пътят не е папка. Път: /home/seminarbg/public_html/images/proekti/napravi_si_grad/terziev/
×

Забележка

There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery Pro plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/proekti/napravi_si_grad/terziev/
There was a problem rendering your image gallery. Please make sure that the folder you are using in the Simple Image Gallery Pro plugin tags exists and contains valid image files. The plugin could not locate the folder: images/proekti/borders/intro

Проекти

Проекти

В градска среда погледът ежедневно минава през надписи от всякакъв характер, формално или неформално поставени на мястото им. В повечето случаи надписите са самоочевидни и са разбираеми за почти всички (реклами, обяви, съобщения), в други „таргет-групата" е ограничена до тези хора, които познават определен код (било то пасивно или като си служат с него). В случая с графитите, рефериращи към различни наркотици, тази закодираност е очевидна - при повечето става въпрос за съкращения, които повечето хора не биха разбрали:
- THC (активното вещество в марихуаната) беше най-често срещаното за мен съкращение, особено популярно в центъра. Например на врата близо до Попа:
1_-_dsc00464_-_vrata_na_popa.jpg

врата по бул. Васил Левски, до БСФС: 

2_-_img1223.jpg

врата на гараж в кв. "Редута": 

3_-_img1258.jpg

или на една от сградите на бул. Патриарх Евтимий: 

4_-_img1361.jpg

Както става видимо от снимката, около съкращението THC има и други подобни съкращения, съответно то става още по-неразбираемо за случайния поглед. Често съкращенията се намират в диалог помежду си, като това сякаш е умишлено: 

5_-_img1351.jpg

Като в случая с trev става въпрос за малко по-разбираема връзка между веществото и съкращението; тук отново забелязваме такава (подлеза при 4ти км): 

19_-_dsc06453.jpg

На същото място откриваме и друго подобно съкращение, в случая MDMA (активното вещество в екстази): 

20_-_dsc06452.jpg

 А също така и неособено ясното:

21_-_dsc06454.jpg

Както става видно от разходката в кв. „Редута", съкращенията се използват като маркери на определени територии: 

6_-_img1299.jpg

7_-_img1330.jpg

8_-_img1342.jpg

9_-_img1346.jpg

като THC е един от няколкото такива „тагове", съответно другите нямат директна връзка с наркотици (напр. тагът sick): 

10_-_img1353.jpg

На други места се забелязват тагове, които са „прикачени" към по-голям графит: 

17_-_img557.jpg

Но и в случая явно става въпрос за „маркиране на територия"; и двата примера се намират в близост един до друг, в ЖК „Яворов": 

18_-_img974.jpg

Въпреки очакванията ми, при обстойната разходка из ЖК „Надежда" не бяха открити много препратки към наркотици, или пък те са били достатъчно закодирани. Една от малкото, която е, също така, достатъчно ясна сама по себе си (извинявам се за качеството на снимката): 

 11_-_img1487.jpg

Въпреки това имаше 2 интересни попадения в два съседни входа:

13_-_img1490.jpg

12_-_img1486.jpg

като при първото нямаше телефонен номер.  

Един от малкото картинни графити, препращащ към (употребата на) наркотици беше този, в подлеза в ЖК „Надежда" (който очевидно представлява графит, издраскан впоследствие отгоре с въпросните "препратки"): 

14_-_img1409.jpg

 Друг, който би могъл да се отнася към употребата на халюциногенни гъби, от кв. "Редута":

15_-_img1286.jpg

16_-_img1285.jpg

В заключение бихме могли да кажем, че по софийските стени (гаражи, подлези) присъства едно разнообразие от наркотици, което най-често е закодирано и най-често се използва също така, за да маркира територия. В много редки случаи препратките са картинни, като, в случай, че са, те съдържат известна ирония.


Дори и в кварталите на града, където няма дворове, хората се опитват да създадат пространства, които да им позволяват да прекарват повече време навън. Това най-често са само няколко пейки с маса, които обаче сякаш заместват хола и каненето на гости.

100_8143sm.jpg

100_8545sm.jpg100_9747sm.jpgdsc05509sm.jpgdsc06129sm.jpg

 

За да се придаде уют и автентичност на мястото, може да се използват какви ли не средства. Например „произведение на изкуството" за украса или стар телевизор за стол. 100_8141sm.jpg100_8142sm.jpg

 

Понякога холовете в градината имат дори ток, за да се гледа телевизия или дори да се направи купон с музика. Тук до скоро е имало стар телевизор, който някой е откраднал. 

100_8128sm.jpg100_9727sm.jpg100_9727tvsm.jpg

 

Съществуват дори места, където „холът" е завзел целия заден двор на кооперацията. Беседката е оградена и достъпът до нея е ограничен. Този заден двор прилича на вилно място с тента, столчета, пейки и дори камина, дърва и украса. Иззидана е и малка стена зад камината и се поддържа поляна с градина, която също е зад оградата. Това е „общият хол" на тази кооперация. 

 

100_9733sm.jpg100_9739sm.jpg100_9741sm.jpg100_9742sm.jpg100_9744sm.jpg

 

Изглежда хората все повече се опитват да пренесат живота си навън, като си построят лично място в публичното пространство. Статутът на това място винаги остава особен, защото уж всеки е добре дошъл, но само ако спазва „правилата" на създателите. Към тези места се проявява особено чувство на принадлежност, особено ако те са непосредствено под прозорците на създателите. В крайна сметка тези публични пространства се оказват до голяма степен частни и новодошлите рядко могат да се възползват от тях.  

 ...

 :) понякога и по-семпло:                         s.jpg

 

Забавно е да срещнеш  някоя от  'оживелите':

f1.jpg   f3.jpg     f2.jpg

 

Тези са ми любими!

l1.jpgl2.jpgl3.jpg

 

 

 

Драсканиците  провокират и недоволни паркови  'очистители'  грижливо да се включват в оцветяването (по свой начин) - пребоядисвайки!   o.jpg

 

Но, графитите са като гъбки:'след боя'- никнат   

                                    r1.jpg           r2.jpgr3.jpg        

 

А когато ги няма общинските, или поне традиционните - творческата дейност при кофите избликва и от друга страна:

      kraj2.jpg        kraj3.jpg     

           kraj4.jpg           kraj1.jpg   

 

 

Така че - 'естетическата революция' при кофите вече е в ход!    Enjoy :)          

 ...

- да споделиш емоция  6c.jpg                      

 6b.jpg6d.jpg6a.jpg

 

                                     -или 'факт' 7.jpg

 

Някои са претрансформирани и в поле за изява на пристрастия:8b.jpg8a.jpg8c.jpg   

               8d.jpg8e.jpg

 

Други допълват 'платното' на картинната графити мозайка:

g1.jpgg2.jpgg3.jpg

                       g4.jpgg5.jpg

 

...

(следва продължение)

 

 

 

 

 

Започвам с класиката: колоритно-разбитите, катурнати типажи1.jpg

И все пак - влизащи в употреба2.jpg

 

Дори професионална*:3.jpg

(*естествено, характеристиката потенциално е заложена у всяка една)

Колкото и традиционни да са в представите ни, всяка една е особена и уникална!

 

Наред с тях обаче ненадейно и непрестанно изникват екземпляри от нов тип: 'експресивно-символистичните' -

ex1.jpgex2.jpgex3.jpg

ex4.jpgex5.jpgex6.jpg

 

Появата им очевидно се дължи на различни стимули:

-дали за да подпишеш себе си

 4b.jpg        4a.jpg       4c.jpg

 

-или някой друг

                                           

 

Прочети още...

Всички забелязваме как в последните години в София изниква все по-често и все по-изразително фономенът на стрийт изкуството-графити.

Сякаш интересен обект за този вид творци напоследък е рибата. Дали изразяващи своята символика на стихийност, обновление и плодородие, или нещо друго, рибите се явяват в различни форми и настроения.

1.jpg

 Някои от изплувалите изпод спрейовете риби изглеждат привидно спокойни и дружелюбни.

 

 

 

 

 

 

Други дори сякаш в хипарски дух пушат марихуана. 

2.jpg

 3.jpg

 4.jpg

Някои толкова са се слели със съответната инфраструктурна единица, че са приели двуизмерен вариант с възможност за гледка от различни перспективи.

5.jpg

6.jpgПротивно на изброените до сега има представители, които ронят сълзи.

 

 

 

 

 

 

 

 

За да продължат настъпилата отрицателна прогресия идват тези риби, които са злонамерени и целят да сплашат зрителя.

 7.jpg

 Освен всички изброени до сега се срещат и представители, които някои дори не биха нарекли риби, но внимателното съзерцание ни води до асоциация за риба.

8.jpg

Каквото и да изразяват, те сякаш ни напомнят за огромния, пъсър и разнообразен аквариум, в който живеем. За различните цветове, форми, настроения, специфики, характери и поведения, от които сме заобиколени. Най-вероятно и за самите нас в даден момент.

 

няколко картинки от слайд шоу което бях правил по проекта ми в "Визуален семинар", съдържащо 100 изображения на изоставени коли из улиците на София.

{gallery}proekti/napravi_si_grad/terziev/{/gallery}

Някои връзки към проекти на художници, които се занимават със социално ангажирано изкуство, които биха ни били полезни като отправни точки за методи на визуализация на различни обекти на изследване:

Дан Греъм / Dan Graham. "Homes for America" 1965.

 

http://www.medienkunstnetz.de/works/homes-for-america/

 ---

Ed Ruscha. "Twentysix Gasoline Stations" 1963. 

265 х 347 - 27к - jpg - www.deutsche-bank-kunst.com/art/images/279/11.jpg

Изображението може да е предмет на авторски права.

Изображението по-долу се намира на адрес: db-artmag.de/art/2004/8/e/1/279.php

или тук - http://www.artnet.com/Galleries/Artists_detail.asp?gid=1056&aid=553156

---

Bernd/Hilla Becher. "Typologies" 1990 

 http://touchtouchpublishing.blogspot.com/2008/05/blog-post_22.html

---

Kendell Geers "Suburbia series" 1999

http://www.universes-in-universe.de/car/documenta/11/bhf/e-geers.htm

картинка с добра резолюция тук - http://www.tate.org.uk/modern/exhibitions/globalcities/images/diversity/suburbiaindex1.jpg

и повече инфо тук - http://www.tate.org.uk/modern/exhibitions/globalcities/diversity.shtm

 ---

 и нещо не директно свързано с нашия проект, но полезно: един от най-интересните фотографи в съвременното изкуство:

Jeff Wall

http://ifeoma.livejournal.com/4278.html

--- 

 

един проект който снимам от 2007, и в който се фокусирам върху прости сравнения между пейзажите в кварталите с бум на ново строителство, 3D проектите за нови сгради и актуалното състояние на тези сгради и средата наоколо. Нещо като пейзаж в пейзажа.

New Neighbourhoods

photography series 2007/2008
60 color photographs 20/30 cm each

The series of photographs follow the new construction sites that appear every day in the city of Sofia nowadays, due to a rapid boom in properties-development that Bulgaria witnessed in the last years.

What is on focus in each shot is the presence of the 3D model of the planned building on the site of the construction. This presence creates a friction between the present tense of the site and the perfectly projected future.

следва галерия от 10 фотографии от серията:

Генерирано е с бутона [gallery] в редактора за нова статия, kato между { gallery } и { / gallery } съм указал папката, където съм запазил всички картинки (руут директорията за снимки е /images/stories): proekti/napravi_si_grad/neighbourhoods (t.e. в папка proekti има под-папка napravi_si_grad, а там съм направил папка  neighbourhoods, в която има само картинки за тази галерия! )

Опитайте и ми пишете при проблем на: krassi[at]ispacemedia[dot]com

 

 

Прочети още...

Кабелите са изключително експресивен и богат ообект на изследване, исъм много радостен че подхванахме темата. По-долу - някои бележки и отмен:

Кабелите са последния пласт от архитектурната среда на града. Те отричат, коментират и надграждат архитектурата. Архитектурата, катонагънатост на градското пространство, е пречка за разпространението накабелите, и бива атакувана по безмилостен начин от всички, въвлечени викономиката на окабеляването. В тази битка за контрол над градскотопространство, архитектурата е в много по-неизгодна позиция. Тя етромава, статична (въпреки усилията на новата архитектура в БГ, да гонискорост на развитие и "начупеност" на пространството, близки доневъзможното) и има ясен автор. Кабелите се движат бързо, почтианонимно, гъвкави са, и биват адаптирани във всякакви "трудни"ситуации.Постоянно биват вадени ог шахти, полагани отново, прокарвани по, околои през стени, пускани свободно по земята или по стълбове. Геометриятана окабеляването изцяло доминира над геометрията на градското планиранеи архитектура. Под краката ни на улици и тротоари, по фасади и покриви,кабелите чертаят геометрия, която, със своята сложност имногопластовост е отвъд възможностите за рационално планиране.

Отговорните за архитектурата са малко, и проследими. Участниците вокабеляването са много, и на най-различни равнища: от собственици инаематели на жилища, ВИК и Електрификационни дружества, до знайни и незнайни провайдъри на комуникация иинфраструктура.

Не е ясно как новата икономика на бежичното свързване ще промени тона, но битката изглежда за дълго е в полза на окабеляването.

 

 

Прочети още...

cables.jpgБих искала да допълня тезата на Ивайло Дичев за окабеляването на града като маркиращо социалните връзки в градското медийно пространство с една ирационална хипотеза за разпространението на кабела в града по силата на квази-природни закони. Кабелите обрастват сградите, улиците, дърветата, уличните стълбове и лампи подобно на лозовите асми по панелните блокове, на лианите и бръшляните в лонгозните гори, или пък на паяжините по мазетата и таваните на запустелите къщи. В едно недалечно бъдеще, мога да си представя как градът е изцяло оплетен, вплетен и преплетен в кабели подобно на омагьосаната гора, която избуява около замъка на Спящата красавица. Разбира се, това бъдеще едва ли някога ще дойде, предвид напредването на безжичните технологии. Тази квази-природна ирационалност в поставянето на кабелите из града обаче не напомня ли отново принципа на развитие на град София?
Или трябваше да кажа “безпринципието”?

 

Прочети още...


february_09_2_039.jpg

Кабелът само на пръв поглед изглежда техническо средство.

Той свързва хората.

february_09_2_034.jpg

Проследявайки кабела можете да стигнете до онзи, на коготодадения апартамент разчита, откъде взима ток, кабелна телевизия, интернет.

sofia_10_04_016.jpg

Кабел идва от латинското "capere", „хващам". 

february_09_2_019.jpg

february_09_2_042.jpg

Археологията на окабеляването дава идея за различнитепластове в улягането на на социалността: телефон, телевизия, интернет.

dscn9467.jpg
Колкото по-стара е къщата, толкова по-окабелена е

february_09_2_049.jpg  

Има самотни кабели, които внушават усещане за индивидуализъм. 

february_09_2_020.jpg

Дори трагизъм. 

february_09_2_046.jpg 

Обратното чувство внушават големите потоци от кабели - при тях малковероятно е някой да дойде да те глоби или пререже. 


27.jpg

И другаде по света има кабели, например ако се гледате горев снимката на този берлински скуот от 90те, ще видите два. На фасадата пише„Разрушете капитализма!" А какво по-антикапиталистическо от гордо заявенатачрез окабеляването социалност?

  

february_09_052.jpg

Спецификата на София е, че кабелната социалност е навсякъде.

 

И ако случайно се натъкнете на гледка, където кабел няма,грешката е във вас, вгледайте се по-внимателно: 

february_09_053.jpg

february_09_053-1.jpg

 

Намерих този линк в мейлинг листа на International Visual Sociology Association, в дискусия за изследване на гробищата. Заглавието ми се струва интересно. Може би можем да намерим статията, или автора.

"Images of Social Inequality in a Bulgarian Transition City – The Market and the Cemetery", by Svetlana Hristova, in Jerome Krase and Ray Hutchison (eds) Ethnic Landscapes in an Urban World, Elsevier/JAI Press, 2007: 247-64.

Братиславската Петржалка е нещо като софийския Младост. Нещо като, но не съвсем...

Прочети още...

Въпреки че на пръв поглед графитите изглеждат само цветен фон в сивия град, много от тях всъщност изразяват личния протест на младите хора срещу политическите и социалните проблеми в държавата. Освен подписите и картините на професионалните графити writer-и, по улиците се появяват и следите на нови анонимни автори с нови техники-шаблони, лепенки и др. Графитите са най-външната обвивка на града, последният цветен слой върху сградите, но вглеждайки се по-внимателно ще забележим, че не са толкова повърхностни. Корените им можем да открием в най-древното минало-от скалните рисунки, през фолклора и чак до днес човек явно изпитва необходимост от анонимното изразяване и възприемане.
Графитите са опит за комуникация и начин да оставиш знак:
 
 01.jpgзнак на протест
02.jpg знак на присмех
03.jpgзнак на артистичност
Няма значение - важното е да отстояваш себе си и идеите си. 
Повечето графити са анонимни и показват мнението на обикновения човек, играят си с авторитета на силните на деня,
04.jpgдори се подиграват с така наречените обществени ценности.
 
05.jpg Тема на графитите са конкретни политически фигури
  
06.jpgактуални събития от града
 
07.jpgили просто нормални ежедневни гледки.
Несъмнено графитите вече са част от градската култура, като въпреки личностните различия и използваните разнообразни стилове и техники, отделните картини са част от една обща творба - улицата. Тя е сивото пано, върху което всеки оставя знака, изкуството, идеите си.
Докато чакаме филма, който ще направи Краси и по-задълбочените анализи на Светла, ето моите бележки от разговорите с чичо Тони (както той се нарече), създател на чудноват самодеен комплекс в Младост 4, с пилон за знаме, което се сваля при национален траур и камбана, която си бие на празници.

 

otvan.jpg

 

 

Мястото се нарича „Параклиса", доколкото най-известнен е станал именно той.За следобеда, който прекарахме, там поне двайсет души минаха да запалят свещи и чичо Тони трябваше да го презареди със свещи. partaklis.jpgПараклисът бил открит от 5 свещеника преди две години, нарекли го „св. Георгий Победоносец" заради това, че точно в деня на откриването умрял един свещеник от блока, който се казвал Георги. (На въпроса дали е вярващ, той каза: прави си сметката какво съм направил за вярата и какво други са направили.)

В блока през 1982 се заселват служители и офицери от Строителни войски, самият той на по-ниска позиция, в един момент се ядосва и се отказва. Този професионален профил дава идея за това как се справя с нещата - не само че умее да работи, но и успява да се снабдява с всякакви материали, най-често изхвърлени. Например вижда плочки за хвърляне, извадени от тротоара, взима ги, прави плочник. Намира железа - прави мостчето на въздишките (нищо, че няма вода под него). Колко жалко, че не се е сетил да развие някаква екоидеология на рисайклинг! vhoda_2.jpg

Както се вижда, човекът е уредил добре и собствения си дом, колоните гледал от Народното събрание, също така от Москва.

vazov.jpgНещата се преливат - например изолацията, която е направил за апартамента си, става основата на паното с Вазов, за поука на децата.
Впрочем пред това пано седяха някои от враговете му, един от които демонстративно се премести, за да не бъде сниман (този най-отдясно). Очевидно ги дразни огромната медийна слава на чичо Тони (няма медия, която да не го е интервюирала и той е развил техника на говорене пред микрофон, на която някои могат да завидят).
Тони каза, че тези хора те просто са мързеливи, нищо не правят и затова се дразнят на активни хора с идеи. Това че той не пие, даже и кафе и не се вълнува от футбол вероятно не улеснява контактите с тези хора.

Всъщност първото, с което чичо Тони се прочува, е малкия етнографски кът точно пред прозорците на партерния му апартамент.

topche.jpg
В него, то се знае, има черешово топче с българското знаме, разни фенери, грънци, геран, точило и дори алпинеум (за него и за цветята изобщо му помага жена му).

 

pred_barbekiuto.jpgБабрекюто е важен център на социалния живот. Тук се събират и хора от околните блокове, канеха се вечерта пак да празнуват. Пейките също се правят и поддържат от Чичо Тони, една дървена батерия от кабели, която беше докарал отнякъде, показваше откъде се снабдява с дъски. Зад седящите е стeн-таблото, където в момента бяха окачени некролози и една пропагандна листовка на партията на Яне Янев.

Най-удивителни са двете скулптури, които чичо Тони е докарал тук, боядисал (в бяло и в златисто), закърпил ги почти като антични статуи и монтирал на бетонни пиедестали: народна певица и съветски войн с гъдулка. pametnizi.jpg

Това било във времето, когато всичко се рушало, намерил ги закопани някъде в земята, изровил и пр.

Разбира се не знае кой им е авторът, кога са направени - на постамента я има датата на донасянето им. pametnik_otblizo.jpg

 

Трогателно е, че на всяка от творбите някой, май самият той, е закачил мартениците си.

statui_2.jpgЧичо Тони не е бил комунист, но пък е членувал в БЗНС - ако правилно разбрах, трябвало да чака дядо му да умре, за да се отвори място в организацията на селото. Разочарован е от всичко, което става, от това, че самите комунисти почнали да рушат всичко.
Всъщност историята му не е чак токова безпроблемна - непрекъснато се бори с общината или с доноси от съседи за това, което прави - че строи без план и разрешение, прокарва пътеки, огражда публични терени. Стигал е в средата на 90те до следствие. Други го мислят просто за луд - с 350 лева пенсия да работи за този, дето духа!

Спасението му обикновено идва от най-високо място. Камината в кухнята му (освен с Дева Мария) е окичена със снимки на президента Първанов, който лично му е надписал една от тях. president_i_ikoni_v_doma_na_toni.jpg

 Той го подкрепя за това, че се бори за българското, вее знамена. В друга ситуация го е подкрепил лично Божидар Димитров. Изобщо медийната слава го прави особен, не само му начесва самочувствието, но пречи на чиновниците от общината да го спират.

pazi_sagradenoto.jpg

 

Всичко е в дати: чичо Тони явно мисли за историята. Но има и момент на цивилизоване - табелите да се пази чисто, забележките, които прави, когато някой хвърля боклук на земята, ако щете - реферската свирка, която държи в джоба си, за да дисциплинира децата.

Освен люлки и игрище, чичо Тони е направил за децата изкуствено хълмче - просто е взел един пясък, изваден от НДК и го донесъл тук с приятели. В момента децата практикуват акробатически скокове от върха му, през зимата пък се пързалят. За този пясък си имал страшни главоболия, обвинили го, че пясъкът е... радиоактивен, идвали да мерят радиацията.
На въпроса какво ще стане, ако решат да реституират междублоковото пространство и обезсмислят неговата спортна площадка, чичо Тони енигматично казва, че са се подготвили.

izkustven_halm.jpg

 

Не е много ясно доколко го подкрепят останалите съкварталци. Все се появява някой, който помогнал - една нарисувала детски рисунки до градинката, друг докарал цимент, синът и приятелите му играели ролята на охрана. От друга страна непрекъснато доноси, мързел, българска работа.

Един от обитателите на блока например по стар български обичай е оградил парцелче пред прозореца си и е пуснал асма до собствения си балкон. chastna_gradinka.jpg

 

Чичо Тони не се възмущава от това, важното е да се работи, да се садят цветя и тъй нататък - а дали ще е общо или частно е все едно. Всъщност в този самодеен комплекс именно тази разлика е поизчезнала - хората седят по чехли на барбекюто, на връщане от магазина палят свещ, наглеждат децата от балкона. 

pametnik_otblizo.jpg  

   По природа средностатистическият българин е мърляв и разрушителен човек. Най-доброто поле за неговата изява за съжаление се оказва градското пространство, където може да прави безнаказано всичко, което му хрумне. Парадоксално е, че същият този средностатистически българин държи домът му да е в блестящо състояние и събува обувките си още пред вратата, за да не цапа килима и да спазва благоприличие, но щом излезе от дома си, забравя привидното си възпитание. В София, може би най-мръсният град в България, често можеш да срещнеш найлоново пликче, висящо от дървото, опаковка от току-що изядена вафла на тротоара, пластмасова бутилка в градинката пред блока, торба с боклук, изхвърлена през прозореца, изпочупени указателни знаци, пейки и пр. 

p5148673.jpg

img_7024.jpg

 

   Често се питам приятно ли им е на същите тези хора, сътворили целия този хаос и боклук, когато сутрин излязат от домовете си и се сблъскат с действителността. Някои се възмущават от кочината, в която живеят, плюейки по държавата и съдбата си и забравяйки, че снощи и те са си изхвърлили боклука през терасата. Други пък се чувстват добре в тази кочина и тя отдавна не им прави впечатление.

   Защо се получава така? Защо се възхищаваме на другите европейски градове, а продължаваме да се отнасяме така към своя собствен? Защо чувстваме града си като чужд, защо не го възприемаме като свой дом? Защо цапаме мястото, където живеем, вместо да го пазим и поддържаме така че да ни е приятно да живеем в него? На тези въпроси отговор трудно може да се даде. Поведението ни е парадоксално. А обстановката – отчайваща. 

   Но въпреки всичко това в града ни се забелязват и признаци, вдъхващи надежда, че все пак има хора, макар и малко, които не рушат, а създават. Хора, които възприемат града си като свой дом и които се стараят да го направят по-добър. Честно казано, става ми приятно, когато в междублоковите пространства, като контраст на разрухата и разпръснатите навсякъде боклуци, видя старателно създадени градинки с боядисани във весели цветове гуми или части от тръби, превърнати в саксии; с ограда от боядисани плочи за паваж; грижливо засадени (и все още неизскубани) цветя; украсени с коледни играчки борчета, красиви мартреници, окичени по входовете по случай Баба Марта и т.н.

p5148675.jpg

                       p5067483.jpgimg_5660.jpg

p5067487.jpg img_5656.jpg

 

 img_5657.jpgimg_6845.jpg

 

2.jpg

 33.jpg1.jpg


   Някои хора до такава степен считат пространството пред блока като част от дома си, че създават и удобни условия за хапване и пийване със съседите. Ето защо самоделните масички и пейки са честа гледка. 

img_5648.jpgimg_5654.jpg

img_5655.jpgimg_5668.jpg

img_6869.jpg img_6875.jpg

img_6873.jpgmladost1.jpg
   По време на „изследването” си, в една градинка срещнах дори саморъчно изкована къща за гълъби, украсена с шарени пластмасови чинии – център на вниманието на обитателите на околните входове. 

img_6834.jpgimg_6839.jpg

   А ето как хора бяха украсили един най-обикновен платен паркинг за коли. Шарени огради, боядисани гуми, а на входа тържествено те посреща европейското знаме.

img_6994.jpgimg_6995.jpg

   Ето пък каква градинка са си сглобили непосредствено до паркинга жителите на околните блокове.

img_6998.jpg


   Този феномен може да бъде тълкуван по най-различни начини. Държавата не се грижи за облагородяването на междублоковите пространства и най-вероятно тези хора се принуждават да го правят сами. В повечето случаи опитите на хората да разкрасят околната среда изглеждат трогателно наивни и често лишени от вкус. Затова мнозина се отнасят с насмешка към тези действия. Но независимо от всичко, мен лично тази гражданска активност ме радва. Поне се успокоявам, че все още има хора, които вместо да рушат, градят.  Простичко, наивно, според вкуса и възможностите си.

boyko.jpg

Темата за колекционера ми се вижда много важна за разбиране на този нов свят. Има един прочут текст на Зимел за колекционера, там той нарича притежанието „най-интимното отношение към предмета". Техниката ни позволява да притежаваме още по-лесно от преди нещата, всеки собственик на компютър е по определение колекционер.
Колекционерите на клипове (линкове, картинки...) си говорят с тях. Това малко ми прилича на описаното от Суифт в „Пътешествията на Гъливер - страната, в която си говорят като носят съответния предмет - искам да кажа „обувка", нося обувка и я показвам, другият иска да ми отговори „чорап", вади чорап. Въпросът е в това дали този вид общуване е същия като онзи с думите. С какво се различава?
Възходът на аматьоризма също ми се вижда централна тема тук. Част от въздействеността на тези клипове е в това,у че са лошо направени, т.е. не будят съмнение в манипулация, създават усещане за истинност. Така е станало с авангардното изкуство от началото на ХХ век - изведнъж, преситени от красивите и професионално направени неща, артистите отиват към грозно, криво, импровизирано, безсмислено, да-да..

 

Теми за дискусия за 10.03

Предлагам дадискутираме доколко новите медии и в частност мобилния телефон могат да служат катооснова за преструктуриране и за създаване на нов тип младежки култури, коитопроменят традиционните условия и начини за изразяване на идентичност. В този смисъл е интересно да се запитаме далиможем да говорим за продължение на тенденцията, отбелязана от БенедиктАндерсън, че типът общуване в една култура предопределя идентичности иобщности, тоест новите форми на общуване следва да пораждат и нови форми наобщност със свои специфични прояви на индивидуализация и индивидуалнаидентичност, изграждани през потребление и лайфстайл.  

Вероятно подобна тема би могла да серазглежда на две нива. От една страна, промените, които настъпват вкомуникационната култура като цяло, за които говори Ъри, свързани с прехода отточни уговорки към гъвкавостта на непрекъснатата координация и свързани сизграждането на специфични мрежи и натрупването на „мрежови капитал”.

От друга, интересно е да се проследяти нови форми на включеност в обществото като цяло, както и в отделнимикрокултури. Като пример за първото би могло да се даделегитимирането на употребата на мобилнотоустройство през ролята на отделния индивид визграждането на гражданското общество чрез генерирането на непосредственаинформация от мястото на събитието и без отлагане във времето или пък чрез феномена на флаш-мобовете. Паралелно с това се оказва, че младежите могат да удържатидентичността си в рамките на дадена микрокултура със символни действия, коитоне винаги се случват на общо за групата място, а стават достъпни, след катобиват заснемани и качвани в Интернет, преодолявайки пространствените ивремевите ограничения на своята аудитория. Визуализирането на специфични проявис цел споделянето им с други членове на общността се извършва главнопосредством мобилните телефони, които са лесно преносими и достъпни.

Може би най-подходящи за изследване втакъв контекст биха били приложението на картографския метод на културнитеизследвания и етнографията на мобилния телефон, които да описват полето инеговите динамики преди да го интерпретират.

RUNNING WITH THE DEVIL*: ОНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ХЕВИ МЕТЪЛ СУБКУЛТУРАТА

Мила Люцканова e студент в специалност „Културология”

Прочети още...

На купон с MP3 плеър

Така парафразирам заглавието на прочутата статия на Роберт Пътнъм “Да играеш боулинг сам” (Putnam 1995), където авторът констатира спад на гражданските активности в Америка и изтъняване на социалните връзки. Централният образ е боулингът: все повече хора го играят, но все по-малко членуват в боулинг-лиги. С практиката на съвременните български младежи, да идеш да играеш сам боулинг е като да идеш на купон и да слушаш собствената си любима музика със слушалки. Все повече музика, все повече купони и в резултат - все повече атомизация.
Дебат, подобен на американския, макар и без пряка връзка с Пътнъм, се поведе и в България с 6-7 години закъснение както обикновено (провокира го идването на власт на “царя” през 2001, който разрушил политическата система). И тук, както там, акцентът беше обществено-политически: имаме ли упадък на гражданското участие? Прави ли се оказват консерваторите, които вече отдавна се вайкат за ценностите? Или по-скоро прави са бодрите либерали, които се мъчат навсякъде да видят поводи за растеж, нови възможности?

Прочети още...

Новияткапитализъм: мобилности, свързваемост, неолиберализъм

За сбирката на 23/02, 16.00

Предлагам да поговорим за това, в какъв святживеем. Налага се преосмисляне на политическите координати. Неолиберализмът сепредставя като десен, особено в пост-марксистки критики като тази на ДейвидХарви. Дали наистина е така?

Прочети още...

'New Love Meetings (Nuovi comizi d'amore)

 

Following the first London International Documentary Festival in March2006, PocketVisions – the presenters of the LIDF - have teamed up withthe Roxy Bar and Screen to present a free summer programme of the bestdocumentary films from the LIDF submissions.

New Love Meetings (Nuovi comizi d'amore)
Marcello Mencarini and Barbara Seghezzi, Italy, 2006, 93 mins

Eroticism, sex, and love as told by the Italians.

Reportedto be the first feature length movie to be shot entirely on a mobilephone (the Nokia N90) this documentary attempts to produce a modernversion of the Pier Paolo Pasolini's 1965 film Comizi d'amore (Love Meetings)where Pier Paolo Pasolini interviewed post war Italians on their viewsabout sex and sexuality. Recorded in different cities, and with peoplefrom all walks of life these 'new' confessions reveal a surprisingimage of Italy today.

 

Following the first London International Documentary Festival in March2006, PocketVisions – the presenters of the LIDF - have teamed up withthe Roxy Bar and Screen to present a free summer programme of the bestdocumentary films from the LIDF submissions.

New Love Meetings (Nuovi comizi d'amore)
Marcello Mencarini and Barbara Seghezzi, Italy, 2006, 93 mins

Eroticism, sex, and love as told by the Italians.

Reportedto be the first feature length movie to be shot entirely on a mobilephone (the Nokia N90) this documentary attempts to produce a modernversion of the Pier Paolo Pasolini's 1965 film Comizi d'amore (Love Meetings)where Pier Paolo Pasolini interviewed post war Italians on their viewsabout sex and sexuality. Recorded in different cities, and with peoplefrom all walks of life these 'new' confessions reveal a surprisingimage of Italy today.

 http://lulop.com/frontend/posts/player/7233/1

Томислава Гецова е студент в специалност "Културология"

Прочети още...

Румяна Каишева е студент в специалност "Културология"

 

 

Прочети още...

 

Предложение за научна практика

от доц. д-р Даниела Колева и екип

 

по проект: „Нови млади, нови култури, нови каузи"

Прочети още...

 

Предложение за научна практика

от доц.д-р Даниела Колева и екип

по проект: „Нови млади, нови култури, нови каузи"

Прочети още...

Заповядайте на дебат в Червената къща на 09.06. 2009 г., 19.00 ч.

ВИРТУАЛНОТО ПОКОЛЕНИЕ. КОИ СМЕ НИЕ?

ИСТИНАТА ВЕЧЕ НЕ СЕ МЕРИ СЪС СЪЗЕРЦАНИЕ, А С БЪРЗИНАТА НА СКОКОВЕТЕ

 

Прочети още...

Дебат в Червената къща, 09.06.2009 г., 19.00 ч.

 

Видео документация от събитието:

Флаш видео (Flash Player v.8) общо времетраене: 53 мин.

Прочети още...

Семинар “Нови млади и нови медии” - 30.06.2009 (17.00 ч., 410 зала, 1 бл.)

Прожекция и дискусия около филма THIS IS ENGLAND

Режисьор: Шейн Мидоус
Сценарист: Шейн Мидоус
Произход: Великобритания
Година: 2006
С участието на: Андрю Шим; Вики Маклюър; Джо Хартли; Стивън Греъм; Томас Търгуус

Прочети още...

Borders: a User Manual

Sofia, May 20-23. 2009, Goethe-Institut-Bulgarien

conference/screening hall

Wednesday, May 20

18:00 - 19:30 h
Screening I, curated by Florian Wüst
total running time: 84 min
Algier Report, Bernhard Dörries, BRD 1963, 15'
Frontera Sur, Helena Maleno, Alex Muñoz, Victor Rins, ES 2003, 14'
Inventur – Metzstraße 11, Želimir Žilnik, BRD 1975, 9'
Your blood is as red as mine, Julika Rudelius, NL 2004, 16'
One Day, Ditte Haarløv Johnsen, DK 2007, 30'

Florian Wüst. born 1970 in Munich (Germany). Artist and film curator, living in Berlin.
http://www.fwuest.com/
>> read more 

Thursday, May 21

14:00 – 14:30
Introduction: Multiple belongings
Prof. Ivaylo Ditchev
14:30 – 15:00
Ethnic, national, cosmopolitan
Prof. Kevin Robins, Bilgi university Istanbul/Goldsmith’s college London
15:00 – 15:30
Discussion 
15:30 - 16:00
Pause
16:00 - 16:30
Techological refraiming
Prof. David Morley, Goldsmith's college, London
16:30 - 17:00
ISLANDS+GHETTOS
An exhibition project about territories, cities and borders
Stefan Horn, co-curator of the project, urban dialogues berlin
http://www.hdkv.de/islands/index_en.htm
17:00 – 17:30
Discussion
17:30 - 18:00
Pause
18:00 - 18:50
Place after Place
Ergin Çavuşoğlu. Screening and talk
Ergin Çavuşoğlu. Born 1968, Tyrgovishte (Bulgaria), based in London)
http://www.ergincavusoglu.com
>> read more
19:00 - 20:00
Screening II, curated by Florian Wüst
total running time: 55 min
Chic Point, Sharif Waked, IL 2003, 7'
Experiment on a Map, Barbara Kaiser, AT 2001, 10'
Territories, Isaac Julien, UK 1984, 25'
Ottica Zero, Maja Borg, SE 2007, 13'
>> read more 

Friday, May 22

13:30 – 16:30
Studying mobile cultures. Workshop with students of Sofia University
With ass. prof. Orlin Spassov, ass. prof. Daniels Koleva, ass. prof. Dessislava Lilova, Milla Mineva, Nia Neykova, Nikoleta Daskalova
17:00 - 17:50
Sean Snyder. presentation
Born in Virginia Beach, US in 1972, Sean Snyder lives in Kiev and Tokyo.
18:00 - 18:50
What does Globalisation look like?
Luchezar Bojadjiev, presentation
1957 - Born: October 12th in Sofia (Bulgaria),
http://www.ica-sofia.org/?id=13&lan=BG&cat_id=9
>> read more
19:00 - 20:50
Screening III, curated by Florian Wüst

Chain, Jem Cohen, USA 2004, 99'
>> read more

 

May 20, 18:00h

Short Film Programme 1


Algier Report
Bernhard Dörries, BRD 1963, 15'

Contributing to the advent of the New German Cinema of the 1960s, Bernhard Dörries' Algier Report impresses by its experimental style mixed with documentary authenticity. The film shows the loneliness of an Algerian immigrant who continues to feel at risk and persecuted in West Germany. While he struggles for a residence permit, images from his past are blending in.


Frontera Sur
Helena Maleno, Alex Muñoz, ES 2003, 14'
Frontera Sur looks at the southern border of Spain, Europe's closed mainland edge to Africa. Many of those, who transgress it undocumented, work at the agricultural industries in the region of Almeria, living as almost invisible, exchangeable parts of a flexible economy, yet permanently controlled through technologies of surveillance. Under the pretext of a greater civilian security, they are kept clear from the public spaces reserved for the citizens with full rights and cultural legitimacy.


Inventur – Metzstrasse 11
Želimir Žilnik, BRD 1975, 9'

inventur.jpg
Želimir Žilnik's short film Inventur – Metzstrasse 11, produced during the years Žilnik spent in West Germany in the mid 1970s, portrays the inhabitants of an old tenement building in central Munich. Most of them are foreigners who reside in West Germany as 'guest workers'. They present themselves on the main staircase of house and talk briefly about their living conditions, biggest worries, fresh hopes and plans for the future – each in his or her own language.


Your blood is as red as mine
Julika Rudelius, NL 2004, 16'

yourblood.jpg
"How does it feel to be black or dark-skinned, or white? What is light? And what does light do to a photo of a dark face? A white woman spends some time in a black community in Amsterdam where she talks to people about the colour of their skin, and about the photos that she makes of them. She asks, they respond. They ask, she responds, in an investigation of identity and the meaning of the clichés around 'black' and 'white'." (Esma Moukhtar)


One Day
Ditte Haarløv Johnsen, DK 2007, 30'

oneday_2.jpg

Intimate close-ups conceal faces but reveal sordid circumstances in One Day, Ditte Haarløv Johnsen's complex and utterly sensitive documentary about a West African woman working as a prostitute in Denmark. She finds both solace and sacrifice through her cell phone, connecting with the family and her daughter she hasn’t seen in six years, yet always remaining available to clients.


May 21, 19:00h

Short Film Programme 2


Chic Point
Sharif Waked, IL 2003, 7'

chicpoint.jpg
The male fashion show simulated in Sharif Waked's video visually explores the nexus of politics, consumption and desire. Chic Point bares the loaded politics of the gaze as it documents the thousands of moments in which Palestinians are forced to nude themselves in the face of interrogation and humiliation when they attempt to move through the expanding network of Israeli checkpoints.

Experiment on a Map
Barbara Kaiser, AT 2001, 10'
experimentonamap.jpg
Barbara Kaiser's short documentary demonstrates how many Austrians weren't able to clearly identify all the new republics and provinces that had come out of the break-up of old Yugoslavia until 2001. It's an entertaining piece, effective and revealing in its simplicity, showing just hands which try and hesitate to attach the proper names to a map of outlined borders.


Territories
Isaac Julien, UK 1984, 25'
Isaac Julien's Territories is a milestone in the development of a black independent film aesthetic. Julien uses experimental forms to look at life in Britain in 1984, focusing on the ways traditional media represents black people and portraying the Notting Hill Carnival as an event about resistance. The film recognises that the different power dynamics that determine the experiences of the Black British are difficult to reduce to straightforward explanations and instead uses the term 'territories' to reflect the multiple agendas at work, involving race, class and sexuality.


Ottica Zero
Maja Borg, SE 2007, 13'
otticazero.jpg
The ideas of 91-year-old futurist and industrial designer Jacques Fresco rely on scientific advancement linked to social wisdom which he finds corrupted in a world ruled by money and limited access to information. In Maja Borg's experimental documentary, Fresco appears in connection to the story of Italian actress Nadya Cazan. With TV and film offers flooding in, she refused to accept the competitive and superficial values of the society they represented. Ottica Zero follows Nadya on her search for alternative ways of living.


May 22, 19:00h


Chain
Jem Cohen, USA 2004, 99'
chain.jpg
As regional character disappears and corporate culture homogenizes our surroundings, it's increasingly hard to tell where you are. In Jem Cohen's first feature-length film Chain, malls, theme parks, hotels and corporate centres worldwide are joined into one monolithic contemporary superlandscape that shapes the lives of two women caught within it. One is a Japanese businesswoman set adrift by her corporation while she researches the international theme park industry. The other is a young drifter, living and working illegally on the fringes of a shopping mall.

Прочети още...

Sean Snyder (Kyiv/Tokyo) will discuss representation in various political, economic and cultural conditions. Using a series of examples, from the use of software and cut-and-paste iconography in the former Soviet Union, to representations of the west in late-Peristroika Soviet film and publications, he will propose that the use of images is often deceptively assumed to penetrate borders.

Borders: a User Manual

Being cultural constructions, borders evolve and multiply with the evolution of human society. New techniques of communication or political control create new divisions, exclusions, but also new forms or resistance, escape and mobility.
The global era has been falsely imagined as a process of inevitable homogenization of humanity; in fact, in speeding up cultural dynamics, it brought about the multiplication of borders and much more intensive clashes between ‘us’ and ‘them’. The traditional vision of integrated, absolute borders inherited from the classical nation state and more so, from the Cold war seems to contribute to such misunderstanding: in the contemporary world borders tend to break up and become partial, the cultural framework being dissociated from political, the economic from the humanitarian, etc. This situation is often interpreted as a state of absolute freedom of movement, nevertheless partial restrictions are still restrictions and the migrant flows around the planet do not necessarily have more citizen’s rights than the former inhabitants of the nation-state. On the contrary: social scientists have observed that displaced people tend to have lower citizenship standards, that they are docile, ready to do anything, at any price. Part of the problem may be due to the compexifying of the world, where territories overlap, borders multiply, laws are replaced by temporary arrangements and ambiguous cultural differences.
The project consists in juxtaposing different approaches towards the proliferation of new partial borders in discussing the role of new media and virtuality, satellite communications and surveillance, human flows and the metamorphoses of the sense of belonging and identity. The label of ‘intellectual festival’ has been chosen to suggest the juxtaposition of different approaches and expressions: on one side academic discourse from the domain of social and cultural studies, on the other film and visual arts, addressing a larger audience. The geographical focus of the event will be the crossroad Balkan area, traditionally over-saturated with borders that are being reshuffled today by new forms of mobility and communications.


Ivaylo Ditchev

Fascinating footage of a traditional ceremony that takes place on the Pakistan India border. From the BBC 

http://www.youtube.com/watch?v=n9y2qtaopbE

‘Place After Place’

21.05.2009, Thursday, 18:00 - 18:50

 


The presentation will address the broader themes of  ‘places of departure’ and ‘mobile transitions’. Central to my practice are concepts and themes that probe the notion of place, which I have been exploring in my recent multiple and single channel video installations. The works centre on ideas of ephemerality, rhythm, transience and mobility. Point of Departure and Adrift examine the different registers of mobility looking at the conception of progressive sense of place, the notion of borders and journeys from a multitude of perspectives. Quintet Without Borders and Tahtakale explore patterns of ‘social spaces’, and have their emphasis on the socio-political human landscape of mobile cultures. The works also point at the rhythm analysis and the specificity of geographies. They are intended to be elicit and poetic representations exposing the boundaries of urban life.

ergincavusoglu81.jpg
Ergin Çavuşoğlu, 'Tahtakale', four channel video installation, four channel sound, Haunch of Venison, London, 2004, copyright the artist

Прочети още...

 

{gallery}proekti/borders/intro{/gallery}

Колекция от фотографии на къщи на митничари в Свиленград.

dsc01001.jpg

Прочети още...

What does globalization look like? 

22.05.2009, Friday, 18:00 - 18:50

The presentation and talk will explore the notion of urban visuality in the era of globalization. Though in fact some analysts claim that a process of de-globalization has actually started in recent months, the urban interface of cities all over the world displays similar features of how global processes in economy and ways of life are being configured for local consumption - visual and otherwise. Based on some of my works from the last 3-5 years, such as "Billboard Heaven" (2006-2009), "Don't mess with my Tutu!" (2008-2009), "Double Take(s) - interfacing cities" (2006-2009), and "At night all squares are Red: Moscow - a brave new world", (2007) among others, the talk will make a notional case for the visual melt-down of borders on the level of urban environments.   


lb_sof_iasi_006-web.jpg


Прочети още...

Градска идентичност и колективна памет: случаят Белене

Едва ли има град в България, върху който да тегне толкова тежко петно от комунистическия период. Стане ли дума за Белене всеки се сеща за лагера. Въпреки това  за него в града рядко се говори макар повечето възрастни хора тук по един или друг начин са се препитавали благодарение на него. Няма политики на възпоменание, да не говорим за граждански дебат. Темата е изтласкана в колективното несъзнавано като несправедлива обида, за която месните хора несправедливо трябва да отговарят. Наред с това гр. Белене в последните години живее с мечтата за новата атомна електроцентрала - единственият „национален обект" от времето на прехода. Двусмисленият характер на този проект също буди размисли - все пак една ядрена централа не е най-доброто, което може да се случи на едно население. Вероятно еуфоричното и безрезервно хвърляне към нея има за цел да прикрие травмата от лагера, легнала върху идентичността на тази малък български град. Същевременно тази ситуация дава тласък на екологично съзнание и активизира дейността на екологични организации през последните години, особено след създаването на природен парк "Персина" през 2002 г.

Проектът продължава традициите на школите по градска антропология, провеждани вече 6 години от магистърската програма по Културна антропология, в които се съчетава преподаване и изследване с участието на студенти, докторанти и преподаватели. В центъра на работата са парадоксите, свързани с преработването на травматичното минало и търсенето на образ на града, адекватен на съвременния свят. Наред с лагера и централата тук ще влезе темата за границата, която бележи местната култура, католическата общност, миграцията и т.н.

Прочети още...

Направи си сам град

Проектът "Направи си сам град" цели да отвори дискусията за софийската градска среда отвъд въпросите за институционалните отговорности и правната им регламентация, като насочи погледа към практиките на "самонаправа" на града и потърси позитивните образи в иначе негативно стигматизираните софийски гледки. Амбицията на проекта е да провокира софиянци да гледат и да виждат града си, т.е. да развие тяхната "визуална грамотност" и същевременно да повиши гражданската им активност по отношение на градската среда. Проектът има интердисциплинарен характер, като съчетава потенциала на градската антропология, визуалните изследвания и съвременното изкуство. Проектът ще завърши с изложба, публичен дебат и електронен каталог.

Екипът на проекта включва проф. Ивайло Дичев, визуалния артист Красимир Терзиев, културолога Светла Казаларска и студенти от бакалавърската и магистърските програми на катедра "История и теория на културата" на СУ "Св. Климент Охридски".

Описание

Резкият обрат на 90-тегодини промени сериозно политиките по отношение на града. Малко са големите централизирани проекти, които да задават облик на града, няма пари за публичниполитики, няма консенсус около ценностите и принципите, върху които те да сестроят. От друга страна преходът беше придружен с огромна гражданска енергия,която често се изразяваше в спонтанни, ако не хаотични действия и инициативи.Що се отнася до градското пространство, тази енергия се изля в стихийноприсвояване на градската среда „отдолу", имащо за цел да разбие ригиднотоградоустройство на социализма и да приспособи градската среда към новите нуждина индивида.

На подобна активност обикновено се гледа с пренебрежение, ако не и с отвращение. Графитите, с които младите украсяватсградите, ни се виждат грозни; пригаждането на гаражи за магазини или балкониза офиси нарушава законите; даряването на параклиси или чешми намирисват насамоизтъкване; покриването на публичното пространство с реклами е видприватизация. Погледнат от чужденеца обаче, столичният град изглежда жив иинтересен именно заради тези стихийни, нерегламентирани практики, именно те гоправят различен от музейно застиналите западноевропейски градове.

Проектът „Направи си сам град" задава въпроса дали тази друга, невидима София би могла да се превърне в една от нейните специфики, катообогати древността и културата и направи образа й по-пълен и жив.Проектът залага на разбирането, че в стихийнияурбанизъм „отдолу" може да се намери не само южноевропейски чар, но и нещопозитивно - разбиране за нуждите на гражданите и за посоката, в която те са готови да участват в развитието награда си. Целта на проекта е да отвори дискусията засофийската градска среда отвъд въпросите за институционалните отговорности иправната им регламентация, като насочи погледа към практиките на „самонаправа"на града и потърси позитивните образи в иначе негативно стигматизиранитесофийски гледки. Амбицията на проекта е да провокирасофиянци да гледат и да виждат града си, т.е.да развие тяхната „визуална грамотност" и същевременно да повиши гражданскатаим активност по отношение на градската среда. Проектът има интердисциплинаренхарактер, като съчетава потенциала на градската антропология, визуалнитеизследвания и съвременното изкуство.

Екипът на проекта включва проф. Ивайло Дичев, визуалнияартист Красимир Терзиев, културолога Светла Казаларска и студенти отбакалавърската и магистърските програми на катедра „История и теория накултурата" на СУ „Св. Климент Охридски".

Проектът е едногодишен (ноем. 2008 - окт. 2009) и щезавърши с изложба, публичен дебат и електронен каталог. Осъществява се сфинансовата и институционална подкрепа на програма „Култура" на Столичнаобщина.

За контакт: Светла Казаларска ( Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. )

Брой статии:
18
Нови млади, нови култури, нови каузи

Нови млади, нови култури, нови каузи:
интердисциплинарни подходи в културните изследвания

Проектът си поставя за цел да развие комплексен подход за изследването на новите български млади, да анализира и осмисли разрива между поколенията днес. За разлика от досегашните чисто социологически подходи към проблема, екипът ще работи с качествени методи, ще привилегирова интерпретативните микроанализи пред големите количествени разрези, ще съчетава социална с културна проблематика. Интердисциплинарен по същество, този подход предполага включването в екипа на изявени специалисти по антропология, културология, социология и медии. Участието на млади изследователи е съществен момент в приближаването до обекта на изследване.


Поколението на 18-30-годишните днес е белязано от дълбоките промени, довели до отварянето на страната съм света и от бурното развитие на комуникационните технологии. Тематичните ядра на работата са три: мобилността на новите млади, географска, но и културна, ценностна; отчуждението на младите от политиката и появата на нови каузи и граждански активности; влиянието на новите комуникации - слабо изследвано у нас - върху появата на нови културни практики, идентичности, общности. Амбиция на екипа е да разработи метод за обвързването на изследване и управленски практики, като даде основа за нови политики към младите.
Проектът цели да въведе методите и проблематиката на културните изследвания (cultural studies), които по света отдавна успешно съчетават в качествените подходи на социалните науки проблемите на популярната култура, субкултурите и лайфстайла с работата върху бурно променящата се медийна и виртуална среда. Като дългосрочна задача си поставяме, с помощта на чуждестранните партньори, това научно поле да бъде въведено в българската наука, а млади специалисти да бъдат подготвяни за него в хода на изследователската работа.

 

Участници в проекта:

 

ръководител: проф. дсн Ивайло Дичев, Софийски университет
Доц. д-р Орлин Спасов, Софийски университет
Доц. д-р Даниела Колева, Софийски университет
Доц. д-р Петя Кабакчиева, Софийски университет
консултант: проф. д-р Гейл Хершатер, Калифорнийски университет
консултант: проф. д-р Дейвид Морли, Голдсмитс Колидж, Великобритания
консултант: проф. Кевин Робинс, Сити университет, Великобритания
консултант: проф. Гер Диджингс, Училище за славянски и източноевропейски изследвания
д-р Валентина Георгиева, Софийски университет
Красимир Терзиев, докторант, Софийски университет
Николета Даскалова, докторант, Софийски университет
Елена Колева, докторант, Софийски университет
Светла Казаларска, докторант, Софийски университет

 

технически координатор: Ния Нейкова, докторант, Софийски университет

За контакти:

e-mail:Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
телефон: (02)971 76 44
0885 85 20 07

Брой статии:
16
Граници: Ръководство за употреба

Borders: a User Manual

Being cultural constructions, borders evolve and multiply with the evolution of human society. New techniques of communication or political control create new divisions, exclusions, but also new forms or resistance, escape and mobility.
The global era has been falsely imagined as a process of inevitable homogenization of humanity; in fact, in speeding up cultural dynamics, it brought about the multiplication of borders and much more intensive clashes between ‘us’ and ‘them’. The traditional vision of integrated, absolute borders inherited from the classical nation state and more so, from the Cold war seems to contribute to such misunderstanding: in the contemporary world borders tend to break up and become partial, the cultural framework being dissociated from political, the economic from the humanitarian, etc. This situation is often interpreted as a state of absolute freedom of movement, nevertheless partial restrictions are still restrictions and the migrant flows around the planet do not necessarily have more citizen’s rights than the former inhabitants of the nation-state. On the contrary: social scientists have observed that displaced people tend to have lower citizenship standards, that they are docile, ready to do anything, at any price. Part of the problem may be due to the compexifying of the world, where territories overlap, borders multiply, laws are replaced by temporary arrangements and ambiguous cultural differences.
The project consists in juxtaposing different approaches towards the proliferation of new partial borders in discussing the role of new media and virtuality, satellite communications and surveillance, human flows and the metamorphoses of the sense of belonging and identity. The label of ‘intellectual festival’ has been chosen to suggest the juxtaposition of different approaches and expressions: on one side academic discourse from the domain of social and cultural studies, on the other film and visual arts, addressing a larger audience. The geographical focus of the event will be the crossroad Balkan area, traditionally over-saturated with borders that are being reshuffled today by new forms of mobility and communications.


Ivaylo Ditchev

Брой статии:
10
Терен
Aрхив от курсови работи, интервюта, теренни изследвания.
Брой статии:
3

Семинар_BG представлява интердисциплинарна мрежа за културни изследвания, в която учасатват антрополози, социолози, културолози, историци, медийни и градски експерти, практици, артисти. Обединява ни желанието да даваме глас на безгласните, да правим видимо невидимото, да разбираме новите форми на културата преди да ги съдим, да мислим през тях метаморфозите на съвременните общества и да участваме в обществения дебат.
На този сайт ще видите всички броеве на нашето списание Семинар_BG, издавано от 2009 г. насам, библиотека от микро-монографии, избрани студентскти изследвания, видеа, архив на някои от изследователските ни проекти, лекции от серията „Университет за всички“, обяви за предстоящи събития.

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ