.

Блог на Ивайло Дичев

Блог на Ивайло Дичев

Статии, Текстове, препратки, образи, видеа...
Invitation_Pierre_Rosanvallon_23_octobre_2012_FR
Mayan_2012_Calendar

...В последната година от великия цикъл социалната тъкан започва да се изражда както при раково заболяване; наместо да служат на околните и да се самоунищожават, когато вече няма нежда от тях, отделните клетки започват бясно да самовъзпроизвеждат, задушавайки организма. Пукат се икономически циреи, тече финансова гной. Ужасени инвеститори се щурат из глобалните пазари, чудейки се къде да сложат парите си, та да компенсират поне част от нарастващата инфлация.

 Правителствата обмислят нови циркови номера за спечелване на доверието, макар че репертоарът застрашително започва да се изчерпва – тържествена победа над хитлероподобен диктатор, битка с тероризма, полет до Марс. Световните икономисти са впрегнати в пропагандиране на историческия оптимизъм, но все по-малко им се вярва. Не помага дори хвърлянето в затвора на няколко от тях, уловени в конфликт между частния интерес и уж безкористната икономическа теория. Според онлайн слухове Международният валутен фонд събирал експертна група от антрополози, специалисти по церемониални посичания на царя и зазиждания на девици в основите на строежи /на банки?/.

Все по-трудно става да се говори за бъдещето отвъд няколко месеца, седмици, дори дни. Никой няма обяснение. Провалят се многобройни европейски конкурси на футурологична тема: вече не разпалват въображението дори ужасяващите визии за бъдещето и еврочиновниците просто не разбират защо никой не усвоява всички тези средства по перо „бъдеще”; обратно всякакви математически олимпиади и награди за смятащи на ум деца-чудо са в преразход. Цифрите запленяват въображението: милиони, милиарди, трилиони... От другата страна на Атлантика много от групите на „Анонимни алкохолици” опитват да въведат нов тип успокоитилен ритуал, в който участниците се държат за ръце и произнасят предстоящи дати като „12 октомври 2015”, „31 януари 2021”... За жалост, както разказват очевидци, терапевтичният ефект е минимален, защото без всякаква причина говоренето отново и отново се връща в изходната точка: „Аз съм Джак Браун и съм алкохолик”.

Сред най-удивителните развития през тази година е шеметната приватизация на духовната сфера. Милиони от аматьори в мрежата качват теории по всички възможни тематики и много от научните институти по света загасват поради липса на интерес. Сред най-активните са аматьорите-историци, които са се отдали на масово производство на версии на миналото за частна употреба, често в свободна комбинация с генетиката, антропософията и киното. Всеки може да се почувства горд наследник, велик следовник и дори роднина на когото поиска от миналото. В много случаи това носи добри приходи на роящи се компании в сферата на историческите услуги. В приватизирания духовен свят една наука леко се прелива в друга. Разкриват се всички възможни конспирации, всички свидетелства за извънземни, всички здравни и еко-заплахи, всички чудни съвпадения на числа и букви. Не остават назад и религиозните дейци, които научават от политиците технологията на идейния PR, а от корпорациите – на брандинг и сторителинг. Ислямската държава става печеливша марка, подобна на Кока-колата и много други религии се замислят как да последват примера, във вариант „хард” или „софт”, според регионалния пазар.

Разцъфтява най-вече индустрията, добила известност като „търсене на изход”: много пътешественици обикалят по конференции и „симпозиони” /от „почерпка”, гр./ , в обсъждане на предизвикателствата, поуките, императивите на настоящия момент. В това време все повече играчи на борсата залагат на срив, до степен, че ако срив наистина настъпи, печалбите им биха предизвикали далеч по-страшен последващ срив на всички световни борси. Богатите хвърлят вината върху мързела на бедните, бедните се възмущават от алчността на богатите, уредени райони се ограждат от човешката джунгла наоколо като мега- комплекси от затворен тип и все повече финансови центрове следват примера на Сингапур и Хонконг в отделянето от територията наоколо, от която няма особена икономическа полза. Първо от Обединеното краство се отделя Лондон, после от самия Лондон се отделя Ситито. По-същия начин, казват, по-бавните германци почнали да мислят за отделяне от Европа, като междувременно баварците мислят за отделяне от Германия, а градът Мюнхен – от собствената си провинция. /Дори в провинциална България Несебър и Банско опитват да станат градове-републики, независими от републиканския бюджет!/

Новите технологии са направили възможно до цент да се изчислява какво изработва даденият индивид и колко следва да получи, а корпоративните компютри изработват мигновено договори за принос - не само за отделния човек, но и за отделния ден, отделния час. Отчитат се и работата, но и неща като доброволческата дейност, личната хигиена и дори общата приветливост на работника, доколкото тя е от полза за корпорацията. В личен план тази система масово се използва за осчетоводяване на подаръците и кафетата дадени на приятели и съответно – върнати от тях. В този смисъл в някои езици все по-рядко се използват думи като „давам” или „подарявам” заради тази базова неопределенист и несигурност, която съдържат.  

Всеобщият консенсус е, че тази система на всеобхватна електронна отчетност е единствената безспорна форма на справедливост, но въпреки това недоволството расте - множат се артистичните акции, окупациите, шествията, та дори самозапалванията. Протестира се срещу практически всичко. Срещу социалните неравенства, но и срещу данъчното преразпределение, което има за цел да намали неравенствата. Срещу скъпата енергия, но и срещу ядрените центнрали, шистовия газ, та дори - застрашаващите птиците перки на вятърните генератори. Срещу безчинстващите диктатори, но и срещу военните акции, предприети срещу тях. Срещу действията на властта, но и срещу нейните бездействия... Все по-често протестите с израждат в актове на безсмислено насилие. Съученик изпозастрелва съучениците си, макскирани палят коли и магазини, през седмица-две някъде избухва бомба, за която никой не узнава нищо.

Психолозите почват да говорят за синдром на дигиталното безразличие , т.е. онова отчуждение от окръжаващото, което предизвикват часовете, прекарани пред  екрана на компютърните игри. Според по-старомодни есеисти причината е в нарастващото усещане на повечето хора на планетата, че този свят не е техен. Огромни маси от хора били станали излишни за икономиката: само заемали място и корпорациите се чудели как да се отърват от тях, приватизирали жизненото им пространство, подбутвали ги от едно място на друго. Но това разбира се е наивно, защото въпросните маси са милиарди, а насилието идва от единици. Сигурно изглежда това, че зрелището на горящо имущество или объркано щуращите се из медиите експерти буди тайно злорадство у милиони.

Правителствата отчаяно се опитват да ловят злосторниците по дигиталните им следи. Всичко се помни някъде от новата технология, всяко теглене на пари, всяко преминаване пред полицейска камера – въпросът е къде, как да го намериш, как да го анализираш. Лавината от информация е нарастнала до какава степен, че сложността на виртуалното започва да се приближава до сложността на самия реален свят - и в този смисъл да търсиш в дигиталното или в реалното става все едно. Сякаш светът се е върнал пет хиляди години назад, във времето, преди първите букви да почнат да закрепват нещата върху глинени плочки.

Гражданите-саботьори стават все по-изобретателни и задминават далеч в уменията си зле платените, озлобени, маргинализирани полицаи и държавни чиновници. Докато оф-лайн горят коли и сгради, он-лайн се блокират сайтове, източват сметки, издават тайни. Паниката кара властите да опитват отчаяни ходове, подсказани неправителствени организации или просто астролози. Така например се стартира строго секретната акция за разпространяване на правителствен вирус, който се включва при изписването на „Маи”, „5125”, „Нибиру” или „край на света” и ликвидира хард диска на ползвателя за назидание на останалите. Само че подобни изстъпления само увеличават паниката: ясно е, че щом властта нервничи, значи наистина има нещо.

 Сред нарастващия ужас,cancer_cells с настъпването на 20 декември 2012,  американският президент /излъчен към това време от чаените партита/, се решава да прибегне към крайната мярка, разработена от Пентагона за случай на най-страшно бедствие. Това е бутонът, известен като „kill switch”, който включва системата за блокиране на интернет и връщане на планетата в нейното пред-глобално състояние. Бутонът е натиснант, системите задействани, бедствиеето спряно. И ето я следващата сутрин, и, о ужас, президентът е събуден от писукането на компютъра си: „Имате поща”... /тук ръкописът прекъсва/

Coffins_Ghana
Кой каза, че смъртта се била разомагьосала? Ето как се погребват специалните хора в Гана.
'Rock the casbah' Robin Wright PBS
http://www.youtube.com/watch?v=FKNXSrsKZZw
Albania_1990_2
Удивителни снимки от Албания на фотографа Мартин Пар. Сравнете тги с това, което видяхме и снимахме там през септември!
V_krak_s_vremeto
Rod_Stewart_fans
Джеймз Молинър: серия фотографии на фенове след концерт на идола, в случая - Род Стюарт.
Видео с музикален съпровод на
http://www.youtube.com/watch?v=lDqPSW-ZCVY
 
Две еротики, които взаимно се подсилват - сложи си къса пола и статуса си промени.

Зорба гъркът в стил Йолнгу. Глобализацията явно няма защо да минава през центъра, достатъчен е Ю тюб.

 

http://www.youtube.com/watch?v=O-MucVWo-Pw&feature=related

Палесетинци манифестират като същества от "Аватар". Наред с идеите за свобода и антиколониализъм, внушавани в 3D от въпросния филм, става дума за различни видове същества, несводими едно към друго. Оттук не само борбата ще се води до пълно унищожаване на другия, но и самата идея ча човешкото се оказва под въпрос. На мястото на мулкикултурализма от 90 е дошъл един вид мултигенетизъм.

http://www.youtube.com/watch?v=Chw32qG-M7E&feature=player_embedded#

Американският социолог Юджин Карузо напрпави следния експеримент. Предлага на респондентите си три снимки на Обама - едната какъвто си е, другата избелене, третата - почернена, като ги моли да изберат тази, която е най-представителна.

 

obama_darkened.jpg
 
Коя мислите избрали либералите и коя консерваторите? Грешите - либералите избират много по-често светлата снимка, защото го виждат като бял. Обратно, за десните той е първо и преди всичко негър.
Представете си сега един такъв експеримент с някой от нашите - да речем бате Бойко с повече или по-малко мускули. Привържениците на коя партия коя ще изберат?
 
boyko.jpgboyko_2.jpgboyko_3.jpg 

 

 

hockney_i-phone.jpg

 

Един много голям художник върху една много нова техника: 

http://www.nybooks.com/features/slideshows/hockney/

grajdani_front_web.jpgВ тази книга твърдя, че гражданството е не само реалност, но идеал, при това идеал, който обикновено се практикува от едно малцинство. Подобно малцинство днес са мобилните хора - процентно те едва ли са повече от свободните, местни, мъже, родени в Атина, които са задали нашия идеал за демокрация.

Мобилните хора днес поставят съвсем нови проблеми пред дефинирането на проблема за гражданството - става дума не просто за правото да си някъде, но правото да прескачаш от свят в свят; не за вярност на една определена принадлежност, а за удържането на множествени лоялности.

Глобализацията улеснява технически движението из пространствата и културите, но и го обосновава идеологически, прави го човешко право, което по определение не зависи от мястото и общността, в която живееш.grajdani_back_web.jpggrajdani_back_web.jpg

В книгата преминавам през различни форми на мобилност - реална, свързана с движение в пространството; виртуална, улеснена неимоверно от новите комуникации; въображаема - обект на мечтание във времето на комунизма. Т.е. темата е една, разиграна в много различен материал, с надеждата да не доскучае.

 

Заповядайте на разговор около книгата, организиран от издателството на 29 10, Будапеща 5 („Кръг +"), от 18, ще ми е приятно да си поговорим по тези теми, предпочитам критики отколкото реклама. ИД

http://www.youtube.com/watch?v=29-IbY85cZk
 
Давид Черни е направил две фигури, които, командвани от компютър пикаят в басеин с формана та Чешката република, изписвайки мисли на велики обитатели на Прага. Желаещите могат да изпратят с СМС собствени мисли, които да бъдат изписани от струите вода. Чехия, е страна, която се слави с това, че не е спечелила нито една война; чехите, заедно с евреите, са шампиони по самоирония. В това време в България, шампион по патетика наред с, примерно, Конго и Пакистан издига многометрови паметници на ханове.   
nekrolog_levski.jpg
Този некролог на Апостола снимах в коридора на Исторически факултет на СУ, в табло под картата на Велика България от нацистко време. Има нещо мило в таи, доведена до абсурд ритуалистика! 
 

Древността изглежда монументална и достолепна. Графитите от Помпей дават представа за една друга трайност на човешката природа.

 

graffiti_pompeii.jpg

 

II.7 (gladiator barracks); 8792b: Antiochus hung out here with his girlfriend Cithera.

VIII.2 (in the basilica); 1882: The one who buggers a fire burns his penis 

VIII.2 (in the basilica); 1816: Epaphra, you are bald!

III.5.4 (exterior of a small house); 8903: Gaius Sabinus says a fond hello to Statius. Traveler, you eat bread in Pompeii but you go to Nuceria to drink. At Nuceria, the drinking is better. 

I.2.20 (Bar/Brothel of Innulus and Papilio); 3932: Weep, you girls. My penis has given you up. Now it penetrates men's behinds. Goodbye, wondrous femininity! 

 

iaize.jpg"Група пловдивски художници и занаятчии са изготвили отговор на прочутата инсталация на чешкия артист Давид Черни, в която България беше представена като турска тоалетна. Пловдивчаните подготвят мащабна арт инсталация, с която искат да покажат на света, че България е много повече от представата на Черни за нас.

Произведението, което ще бъде високо три метра, създадено от лазерно обработена стомана, удивително много прилича на прочутите яйца на Фаберже. За разлика от „събратята" си обаче българското яйце е високотехнологично - вътре в него ще има различни механизми, които ще издават звуци и ще отделят миризми.


През определен период от време двете половини на триметровата инсталация ще се отделят една от друга, ще зазвучава „Излел е Дельо хайдутин" на Валя Балканска и ще се разнася миризма на гюл (розово масло). Отвън огромното яйце ще бъде инкрустирано с различни камъни, а вътре ще има стилизация на буквите от българската азбука." Новинар 22/05/09

 

cartoon_taxes_2.jpg

 

benjamin-button-poster.jpg

 

Странния случай на Дейвид Бътън, на Дейвид Финчър (2008). В тази странен филм (по разказ на Фицжералд) Брад Пит се ражда старец, button_old.jpgпрохожда ставайки от инвалидна количка постепенно се подмладява, за малко се среща във времето с любимата от детството, benjamin_middle_aged.jpgкоято междувременно остарява като всички други, после става младеж, леко дементен, дете, бебе. button_young.jpgНакрая издъхва в нейните ръце в пелени; тя пък е станала баба.

 

 

 

 

 

Наред с многобройните фантазми, които витаят из този филм, изправени сме пред смущаващо разкритие: животът става някак по-безсмислен, когато се живее на обратно.bejamin-button_small.jpg

 

Когато пишат за инсталацията на Давид Черни в Брюксел, обикновено почват с това, че няма да се занимават с художествените й качества, или че лично те не я харесват, или нещо от сорта. Май вече имаме достатъчно дистанция, за да поговорим и за самата нея.
Нека първо разграничим този вид съвременно изкуство от рисуването на картини, с които богати хора да украсяват холовете си. То не „отразява” реалността, а прави видими напрежения, граници, стереотипи. В него има повече театър, социология, гражданската акция, отколкото живопис. Основното е, че реакцията на публиката е част от творбата. В този капан попадна българската дипломация с глупавите си протести – перденцето, с което сега е скрита България, сигурно ще иде с нея в колекцията или музея. Толкова красиво се получи, че няма накъде! Човек се пита дали пък не са съучастници на автора тези напушени журналисти, които тръгнаха да проучват коя е авторката Елена Желебова и тържествено да обявяват, че са разкрили измамата. Тези горди евродепутатите, които твърдят, че Черни е присвоил парите и настояват да ги върне. Какво да се сърдиш на хора, които никога не са стъпвали в галерия за съвременно изкуство?

Прочети още...

 

 

albino_1.gif

 

 

 

Проблемът на странния човек не ев това, че не го обичат, проблемът е, че фасцинира, че концентрира амбивалентнижелания.

 

Може би най-радикалната проява на различие е това да бъдеш албинос вАфрика (където странната снежна белота отправя към европейския колониален господар).

 

 


albino_girl_honduras.jpg

 

 

В Зимбабве вярват, че ако изнасилишжена-албинос, това може да те излекува от спин.

В Танзания използват различничасти от тялото им, например стрити на прах кости, за магически мехлеми. Гробоветена албиносите редовно се запечатват с бетон, за да не се разравят.

Рибарите смятат,че ще хванат голяма риба, ако на куката закачат парче месо от крака на албинос,което прави трудно такива деца да стигнат до зряла възраст.

А най-трудното е предиизбори, когато албиносите имат интерес да се вдън земя, защото тогава ги ловуватза да правят от тялото им се произвеждат талисмани за изборна победа.

 

 

 

 

 

Ако перифразирам прочутият лозунгот 68,* всички сме африкански албиноси.

 

 

 

 

(*"Nous sommes tous des Juifs Allemands")

 

Не се подвеждайте по повърхността на този филм. Всъщност тойпародира Боливудската идилия. Следете паралела между ТВ играта и гетото.Съвършено случайния начин по който човек оцелява в гетото и по който ставашмилионер. Мила казва, че дори жената става по-красива с всеки тур на играта. Нещов Индия ни казва в какъв свят живеем.

http://www.youtube.com/watch?v=UFpZ2mlR04I

pieta_paul-fryer.jpgСкандалната работа на Пол Фрайер „Пиета", махната от катедралата в Гап, южна Франция. Восъчна фигура, истинска коса, истински стол. В познатия сюжет мъртвия Исус е в ръцете на майка си - тук визуално ролята на нейните ръце играе електрическият стол.

pieta.jpg

Аз лично не виждам никаква обида към вярата тук, точно наопаки. Защо се възмутиха католиците? Защото става твърде истинско, твърде близко до нас, твърде политическо. Т.е. край на ритуалните дистанции и онези, които ги обслужват. 

Серж Гинсбург беше казал преди години: ако Исус беше умрял на електрическия стол сега щяхме да носим столчета на верижки около врата си. 

Прочети още...

jesus_in_second_life.jpgС цел съчетаване на ритуалното с полезното, предполагам в поздравите за Великден да упражняваме английската граматика.
 
Q: Oh, so He did, didn't He? A: Indeed, he did!
 
Говорителят имплицира, че възкресението се е състояло в миналото, отговарящият е от неговата политическа ориентация.
 
Q: Oh, so He has, hasn't He? A: Indeed He has.
 
Исус е възкръснал из мъртвите и това има отношение към настоящето,
т.е. Той все още е жив.
Ако искате да имплицирате, че събитието се е случило съвсем далеч в миналото:
 
Q: Oh, so he used to, didn't he?
 
Отговарящият обаче може да не е съгласен:
 
A: So He will and He should!
 
Проиграйте Възкресението през всичките модални глаголи и ще получите богата палитра от политически позиции.
 
("I have seen Jesus in Second life" Cerca)  
4219492634-l-exposition-our-body-a-corps-ouvert-interdite-en-france.jpgОбществото на спектакъла заема все нови и нови територии. Съдът забрани изложбата „Нашите отворени тела" в Париж, която излага истински тела, вероятно купени от Китай и принадлежали на осъдени на смърт лица, разтворени, пластифицирани по метода на фон Хагенс (при който мазнините се заместват със силикон) и аранжирани в различни пози, със забавно-познавателна цел. Съдията казал, че мястото на телата на починалите е в гробищата. Подобни дебати вероятно са се водили в края на Римската империя.expo_cadavres.jpg

Два нови примера, които показват как новите форми на фрагментиране и пакетиране на информацията през новите медии  води до пълно тържество на емоциите над разума в публичната сфера.

Отвеждането на децата в Асеновград против волята им.


http://www.youtube.com/watch?v=LTWL1FjhZmg

Разобличаването на живо на онзи, който предполага се е ослепил Виктория от Мюзик айдъл (с участието на Бате Бойко)

http://www.youtube.com/watch?v=RsYcLoOd-Zo&feature=related 

Лайтмотивите: няма правда, малкият човек страда, властта нехае, всички сме виновни и трябва да направим нещо - най-вече да гледамве въпросните комерсиални медии.

 

tian-an-men.jpg

 

 

 

Знаете ли кое е най-удивително в тази снимка от клането в Пекин? Че човекът, който спира танка, носи пазарска чанта. Просто се връща от пазар, вижда танковете и застава пред тях.

До днес никой не знае кой е той освен може би един човек: шофьорът на танка. Защо ли спира той? Та нали след малко колоната ще прегази няколко хиляди студенти на площада?

tian-an-men_2.jpg
Как ли се се гледали?

 

Последната ми интернет-лудост е препъването.


stumble.jpg
Stumble предлага все нови и нови страници, намерени из Мрежата, по критерии, които предварително задавате. Невероятно е колко много неща има там и всичките някак ви са интересни - изведнъж политическа новина, после снимките на някакъв австралийски фотограф, после - как да сготвите индийска храна, после религията на маите. Ще кажете - така са илюстрованите списания, разликата е обаче, че тук е събрано всичко, че никога няма край.
Този принцип на случайното предлагане го има вече в различни платформи, аз за пръв път го открих с радиата Pandora и Last.fm, които обучавате на своите вкусове. Но тук е събрано всичко - и видео, и текст, и музика. Гласувайки какво ти харесва и какво не, насочваш избора на машината.
Един начин да избягаме от клаустрофобичното усещане, което Мрежата ни дава като ни затваря в собствените ни избори. Stumble непрекъснато ни сблъсква със случайно открити страници (та кой се препъва интенционално?). И заедно с това случайната среща влиза в диалог с нас, съдбата взима предвид непрекъснатата еволюция на вкусовете ни и сама еволюира.

 

 Сред статиите в изобщо интересния нов брой на „Критика и хуманизъм" от 2009, озаглавен Литература, историография, социология (съст. Албена Хранова) много мисли поражда „Защо мълчи българската Клио или за липсата на български средновековни хроники" от Мария Шнитер.
Въпросът защо няма български средновековни хроники е разбира се мъчителен за патриотичния историк. Как така никой не е възпял великите победи на царете, покръстването, та даже върховната катастрофа, османското нашествие? Как е станало така, че вечно черпим от чужди историографски източници, за да възстановим епохата? Странната липса замества фантасмагоричния жанр на апокрифните летописи, където се появява някой си цар Изот, царувал 172 години, а за великия Симеон (130 години) се казва, че взимал данък само „едно повесмо и една лъжица масло и яйце за година", но няма и дума за държавническите му дела.
Тезата на авторката е, че тук не става дума просто за изчезване на източници, а за „целенасочен, макар и не съзнателен отказ от обективно отразяване на случващите се събития" поради резките културни обрати, преживяни от населението по тези земи. Първоначално българите воюват срещу християните, българин е синоним на езичник. Какво става когато българите приемат християнството? Очевидно трудно е да си припомнят своето минало като езичници - може би покаянието е било възможно, но дали пък в 9ти век нашите хора са били чак дотам християни?
Техниките на справяне са различни. Опират се на чуждата историография. Например превеждат и побългаряват хрониката на Константин Манасий. Или раждат апокрифни истории за това как би трябвало да е изглеждало миналото, не какво е било то. Пеят народни песни, където турският васал Крали Марко става основен стожер на антиосманската съпротива. И разбира се най-вече - мълчат.
Това мълчание ни проглушава ушите и днес, макар причините му да са други геополитически обрати, на които беше подложена тази култура - от Германия към СССР, от СССР към САЩ...

 

-------------------------------------

Около избори 2009

 

 

Гугъл вълната - нов тотален продукт, съединяващ сътрудничество, дискусионни групи, профили и всичко останало. Представят го в този едночасов клип:

http://www.youtube.com/watch?v=v_UyVmITiYQ

Удивително ми се вижда това, как някакви експерти измислят начина, по който да си общуваме. Ако проследите презентацията ще си дадете сметка, че това вече не е нормалното ни общуване - във "вълната" всеки може да влезе по всяко време, да реагира на всяка една минала точка от разговора, да направи видим коментара си за всички или за някои, да редактира в реално време колективния продукт запазвайки следа за авторското си право, да използва различни роботи и тъй нататък. Всичко това по един удивително лесен начин, който прави техниката почти да изчезне.

Отидете отвъд техническите чудеса, помислете за това как подобна платформа ще промени контактите вътре в една човешка група. Изобщо, чудя се имало ли е време, когато така мащабно да са инженерирали общуването на хората? 

exp-dreamlands.jpg

Една удивителна изложба в центъра Помпиду, която обиграва фантазмени градове - от световните изложения, с "улиците на народите" и тематичните паркове от типа на Дисни, до футуризма на 60те, Instant cities на Аргихрам, градът на греха Лас Вегас, сателитните градове около Шанхай наподобяващи 9 различни европейски култури и в последна сметка - просто виртуалната симулация на реене из фантастични гтрадски пространства на един китайски артист. Отдавна мисля, че се ражда нов жанр: създаване на контексти с комбинирано действие на архитектура, визеални изкуства, социо-урбанизъм, компютърна симулация, маргетинг, психология.

http://www.youtube.com/watch?v=M8jcORf7Hdg

http://www.youtube.com/watch?v=RjftcBNIQbg 

 http://www.youtube.com/watch?v=lk98JhicTvE

http://www.youtube.com/watch?v=7j8Ba9rWhUg 

http://www.youtube.com/watch?v=odY8IaW-LhM

 

 

Семинар_BG представлява интердисциплинарна мрежа за културни изследвания, в която учасатват антрополози, социолози, културолози, историци, медийни и градски експерти, практици, артисти. Обединява ни желанието да даваме глас на безгласните, да правим видимо невидимото, да разбираме новите форми на културата преди да ги съдим, да мислим през тях метаморфозите на съвременните общества и да участваме в обществения дебат.
На този сайт ще видите всички броеве на нашето списание Семинар_BG, издавано от 2009 г. насам, библиотека от микро-монографии, избрани студентскти изследвания, видеа, архив на някои от изследователските ни проекти, лекции от серията „Университет за всички“, обяви за предстоящи събития.

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

ЗА НАС - В процес на разработване.

Новата Празничност

Този уебсайт използва бисквитки за управление на навигация и други функции. Използвайки нашия уеб сайт, вие се съгласявате, че можем да поставим тези видове бисквитки на вашето устройство.
Повече информация Съгласие Отказ