Странно е да мисля за Ивайло в минало време. Още го виждам да бърза по коридора с чаша кафе в ръка, да отпива шумно, да слуша, да пита, да се навежда леко напред, когато е заинтригуван, да разтваря длани, когато казва да мислим „извън кутията“, да стряска, да изненадва, да обръща баналното наопаки. Неуморим интелектуален провокатор, рядко съчетание от толерантност и категоричност, изобщо – „извън кутията“. 

Ето какво се случи при теренната ни практика в Белене преди 15-ина години. Двамата бяхме поканени на среща с управата на града: кмета и заместниците му, председателя на общинския съвет, секретаря на общината. Тъкмо бяха възобновили разкопките на късноантичната крепост Димум, а с тях и надеждите за развитие на културен туризъм. Ивайло обаче попари ентусиазма на домакините: „Добре де, такива крепости по Дунава има поне половин дузина; ще трябва да се състезавате със Сексагинта Приста в Русе и Нове край Свищов. Уникалното наследство на Белене е лагерът на остров Персин. Защо не заложите на него?“ Настъпи хладно мълчание и срещата бързо приключи.

Няколко години по-късно идеята се оказа приемлива. Територията на бившия лагер беше отстъпена на общината за развитие на мемориален парк, мястото се посещава, провеждат се обучения на ученици и учители. Случваше се да разказвам на Ивайло за това развитие и да му припомням шока, който предизвика със своята изпреварила времето идея. 

Проф. д-р Даниела Колева, Софийски университет