Паник политика на макс, милиони български граждани стоят хипнотизирани пред телевизорите, където един генерал нещо им обяснява, но повече ги дисциплинира и страхува. Приятели, колеги, съседи са в реторични и афективни битки как да разберем и наречем това, което ни се случва – конспирация, глобален експеримент, пандемия... Колективният страх и истерия са завличащ поток. Не можехме да го спрем, но се опитахме да се отстраним. Изключителното време изисква неортодоксални подходи и жанрове. Триото Ивайло Дичев, Ружа Смилова и аз решихме да направим един интелектуално-граждански експеримент. Ивайло го нарече „Мислене под карантина“. Експериментирахме авторството като писане на три (по 2) ръце, жанра – и медиен (Дневник), и комуникативно-академичен (Семинар_BG) и публичната роля на интелектуалеца в безпрецедентна криза. И накрая много харесахме илюстрациите на Мина Дичева.

Мислене срещу течението, на границата, ‘отвъд’ ни вдъхновяваше и в други общи начинания като пост-демокрация, пост-идеология, пост-политика или как да мислим политическото в пост-кризисна епоха. Бих го нарекла публично мислене в духа на Хабермас за гражданското общество и публичността – млади и млади по дух дебатирахме, писахме, публикувахме.

Ангажираният интелектуалец. Ивайло Дичев беше и е най-завършената му фигура у нас. И най-вдъхновяващият.

Проф. Анна Кръстева, Нов български университет