В часовете на проф. Дичев се научих да търся култура в много повече неща, отколкото съм си представял. Тя битува вкъщи и навън, но и на сцената или зад витрината като експонат, стига ние да решим. Живее в родовата и общата памет, с градските легенди и разказите ни, носим я навсякъде с нас, поливаме я, разсаждаме я, съшиваме я и я съчиняваме спрямо своя или общия контекст.

Ще запомня диалогичния дух на лекциите и изследователския авантюризъм, с който професорът ни заразяваше след всяка една, наистина чакана среща, поне за мен. Неговият подход на преподаване сякаш изпреварваше нашата учебна система. Оказа се нестандартен и вярвам, това направи академичната среда неподозирано привлекателна и вълнуваща сред повечето от нас. Първият ми предмет с него беше „Антропология на въображаемото“, нямах никаква представа какво е това нещо, но нямаше по-интригуващо заглавие на избираема дисциплина от тази.

Подбираше филми, произведения на изкуството, фотографии и дори мемета, които след това обсъждахме и се опитвахме да проблематизираме. Беше иновативен и винаги поощряваше по-интерактивните и занимателни форми на курсови проекти, в крак с тенденциите на дигиталните култури. Стараехме се да го впечатлим, така както той ни потапяше в дълбините на началата на различни културни феномени.

Ние бяхме негови колеги, той се обръщаше към нас с Вие. Разговорите преминаваха в своеобразни теренни проучвания, а ние бяхме неговите респонденти, защото обичаше да ни слуша. Той искаше да научи повече за навиците на новите поколения, за новите правила, по които се сформират отношения между хората, новите култури. Само проф. Дичев можеше да направи дискусия за популярната култура с Цитиридис. Не спираше да се актуализира, много повече от нас, на онлайн занятията си слагаше филтър на камерата, още преди ние да сме открили как става.

С жив интерес следяхме всяко едно негово медийно участие, защото наблюденията му внасяха друг смисъл и влияеха достатъчно убедително, че да сформират обществени нагласи по важни теми. От генезиса на леденото хоро и датата на националния празник до наблюдения върху културния профил на избирателите от последните избори. Научи ме, че всяко едно ново знание започва с отправяне на хипотеза. Той успяваше да хвърля светлина върху често подминавани аспекти от мисленето на българското общество и това тепърва ще ни липсва страшно много.

Професоре, за мен беше чест!

Константин Добрев, студент в магистърска програма „Културна антропология и културно наследство“, Софийски университет