.

Градска идентичност и колективна памет: случаят Белене

Едва ли има град в България, върху който да тегне толкова тежко петно от комунистическия период. Стане ли дума за Белене всеки се сеща за лагера. Въпреки това  за него в града рядко се говори макар повечето възрастни хора тук по един или друг начин са се препитавали благодарение на него. Няма политики на възпоменание, да не говорим за граждански дебат. Темата е изтласкана в колективното несъзнавано като несправедлива обида, за която месните хора несправедливо трябва да отговарят. Наред с това гр. Белене в последните години живее с мечтата за новата атомна електроцентрала - единственият „национален обект" от времето на прехода. Двусмисленият характер на този проект също буди размисли - все пак една ядрена централа не е най-доброто, което може да се случи на едно население. Вероятно еуфоричното и безрезервно хвърляне към нея има за цел да прикрие травмата от лагера, легнала върху идентичността на тази малък български град. Същевременно тази ситуация дава тласък на екологично съзнание и активизира дейността на екологични организации през последните години, особено след създаването на природен парк "Персина" през 2002 г.

Проектът продължава традициите на школите по градска антропология, провеждани вече 6 години от магистърската програма по Културна антропология, в които се съчетава преподаване и изследване с участието на студенти, докторанти и преподаватели. В центъра на работата са парадоксите, свързани с преработването на травматичното минало и търсенето на образ на града, адекватен на съвременния свят. Наред с лагера и централата тук ще влезе темата за границата, която бележи местната култура, католическата общност, миграцията и т.н.

Проектът включва:

1. Лятна школа от 10 дни в гр. Белене през м. юли 2009г., в която ще участват всички студенти от магистърската програма по Културна антропология, докторанти и 6 преподаватели.

2. Лекции на тема градска антропология от преподаватели от СУ и гости от чужбина - Мишел Ротенберг, Университет Сент Етиен- Жан Моне, Лаборатория: MODYS UMR Франция .
Целта на сътрудничеството между проектите е двойна: научна и педагогическа. От една страна е да се реализира идеята да се подсили съществуващото от години сътрудничеството между изследователите от трите университета. Общата дейност се вписва в рамките на развитието на сравнителните изследвания по градска антропология (участието на изследователите в европейски мрежи като INASEA и Комисията по Градска антропология към Международния съюз за антропологически и етнологически науки). В рамките на това сътрудничество, проблематиката за въображението позволява да се създаде устойчива сравнителна рамка между френските и български градове, която ще позволи да се оценят условията на промяната им.
От друга страна, целите на проекта са свързани и с педагогическо сътрудничество, чиито основи са поставени чрез споразуменията по програма Еразмус и участието на Мишел Ротенберг в лятната школа по градска антропология през лятото на 2007г. и на Кристиян Джордано - в летните школи през 2005 и 2006 г. Мишел Ротенберг, в ролята си на директор на докторантското училище в Сент Етиен, ще допринесе с опита си в подготовката на българските докторанти.
3. Предварителна работа с архиви за града, вкл. архива на служба "Въдворявания и изселвания", станал отскоро достъпен за изследователска работа.
4. Биографични интервюта с представители на различните вероизповедни и етнически общности - католици, православни, мюсюлмани. Миналото в „етническата" и „вероизповедната" памет.
5. Институционален анализ на общината и нейните политики за изграждане на нов образ на града.
6. Заснемане на учебен филм за града.
7. Уъркшоп през октомври с участниците в лятната школа и гости
8. Публикация в електронното списание на Магистърската програма


Задачата на студентите и докторантите ще бъде да събират биографични разкази за миналото и промените, да наблюдават новите градски пространства, практики и емблеми на местната идентичност. По-специално ударение ще бъде сложено върху визуалните методи, като на студентите ще се дават задачи за изследване на пространството с фотоапарат и камера и снимките после ще бъдат анализирани с участието на местни респонденти. Методиката ще бъде тази на теренната теория (grounded theory), където се върви от конкретните данни на терена към кодиране, от кодиране към колективно конципиране и оттам - към излагане на резултатите. Съвместната теренна работа на преподаватели, докторанти и студенти е най-добрата форма на обучение по социални науки; тя ще е продължение на теренни практики по градска антропология в Пловдив, Кърджали, Китен, Русе и Мъглиж посветени всеки път на различни теми. Резултатите ще бъдат качени на специално направения сайт, където в мултимедиен формат ще бъдат публикувани и работи на студенти по антропология.

Съдържание на брой 11

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.