.
Четвъртък, 08 Март 2012 01:36

Интервю с трол

Елеонора Стайкова

Елеонора Стайкова: Ще си кажеш ли името или не?

Трол: Не.

Е.С. А някакъв ник ползваш ли?

Т: Ползвам, но пак няма да го кажа.

Е.С.: Защо?

Т: Така. Просто не искам да си разкривам самоличността. Предпочитам да не си я разкривам. Правя доста сериозни неща, на които това може да навреди...

Е.С.: Добре, няма да казваме. А иначе можеш ли да ми кажеш някаква най-обща дефиниция на „трол”, защото срещам някакви противоречиви мнения като цяло?

Т: Ами то и моята дефиниция най-вероятно ще е супер противоречива и няма да съвпадне с повечето.

Е.С.: Какви са повечето и каква е твоята?

Т: Ами моята е... Дефиницията за трол...хм...

Е.С.: Какво прави един трол?

Т: Обикновеният трол... Kато цяло това са интелигентни хора, но изразяващи под някаква форма недоволство онлайн. Всъщност троленето не се появява с интернет. Троленето е нещо, което си го има по принцип, само дето сме му измислили име. Старото му име на троленето е „тровене”.

Е.С.: Т.е.?

Т: Да те натрови нещо, разбираш ли? Да ти кажа нещо, така че хем да ти стане гадно, хем смешно. В общи линии това е. Просто интернет с това, че можеш да си анонимен вътре и с това, че всеки има достъп до него, позволява всеки да троли на воля. И хората, които иначе са ограничени да го правят в нормална среда – на работата си или на някакво друго място, в интернет, дето се казва, могат да „олабят” и да правят каквото си искат.

Е.С.: Е, добре, в такъв случай каква е съществената разлика между тролене, сарказъм, да речем, ирония и някакви такива неща...

Т: Ами никой не може да ти я каже. В общи линии нещата се смесват постоянно. Дефинициите за това се смесват, защото никой не е особено наясно какво е трол. Ако искаш да проучиш най-добре общоприетата дефиниция какво е трол, може би Urban Dictionary ще ти свърши работа. Там в общи линии най-гласуваната дефиниция най-вероятно е близо до това, което всички смятат.

Е.С.: А имаш ли идея кога се появява този феномен на троленето? Защото казваш „преди беше тровене, после стана тролене”; кога „преди”, кога „после”?

Т: Не, имам предвид, това го има, откакто има хора просто и откакто хората си комуникират по някакъв начин. Изразяването на някаква форма на недоволство чрез хумор и сарказъм и някаква такава жестокост. Това го има, откакто има хора, изобщо не е нещо, което ей сега изведнъж е възникнало, просто получава гласност, получава име. За първи път си даваме сметка точно какво е, за първи път го виждаме изразено в ежедневието ни, постоянно. Имаш го почти във всеки форум, почти във всякакви коментари към каквато и да е статия или каквото и да е. Винаги има някой, който ще дойде, ще хвърли бомбата и ще изчезне и след това ще гледа доволно отстрани. Това е едната форма на тролене.

Е.С.: А коя е другата?

Т: То има сигурно безброй. Това е едното, което ми идва на акъла като най-често срещано. Пуска бомбата, прави се на... де да знам... изразява някаква крайност пълна, след което наблюдава отстрани и евентуално взима някакво участие, когато огънят затихва, само за да го възпламени още повече. Или пък...зависи – хитри трикчета разни, които хората си правят един вид  хумор с тях в интернет. Значи зад 4chan знаеш седи т.нар. групировка Anonymous, която много грешно се нарича „групировка”, защото то всъщност не е организирано. Не е нещо, което има център, нещо, което има ядро и зад което стоят точно определени хора. Това е просто нещо, което се появява в следствие на масово недоволство и нещо, което ги обединява хората. Anonymous  е някаква променлива общност, постоянно меняща се, нови хора влизат и излизат от нея и всъщност, като прочета някъде, че Anonymous хакнали примерно там, когато имаше за Wikileaks... те бяха хакнали на PayPal ли беше или на Visa сайта, в смисъл не можеше да се влиза. И се говореше как било организирана атака, колко било организирано, хакери, ала-бала, хванали там, не знам къде, във Финландия хванали някакви хакери на по 12 години, които са гениални и са открили някакъв страхотен начин революционен да хакнат нещо. Всъщност каква е истината: разпространява се някакво тулче[1] програмка, която просто си сваляш на компютъра, оставяш я да работи и централизирано някой натиска големия червен бутон и казва „Атакуваме този сайт”. Това е. Ти даваш просто съгласие, че твоята машина ще бъде използвана като зомби един вид. Това, нищо повече. Не се изисква от тебе нищо, нищо да направиш като действие. И реално тези деца, които бяха хванали като хакери – те просто са участвали в цялата работа, нещо такова. Плюс това те трудно са и заловими след това, защото реално погледнато то работи като вирус и ти казваш „Абе хванал съм го отнякъде, откъде да знам, не съм Господ”.

Е.С.: Ти самият бил ли си Anonymous?

Т: Не. Досега не съм бил.

Е.С.: Защо?

Т: Ами защото не съм се забивал в това, не ми се занимава да се крия. Не ми се занимава да имам какво да крия, защото просто хората смятат поради някакви грешни представи, че участвайки в това, ставаш върл престъпник, изведнъж ставаш друг човек. Не си просто недоволен интернет юзър, а ставаш някакъв хакер... Просто...за да не ми се налага да обяснявам най-вероятно. Защото човек, ако го направи и като хората, няма и как да стигнат до него... Не ми се занимава, имам по-важни работи за правене...

Е.С.: Една от характеристиките на трола не е ли именно анонимността?

Т: Да, в общи линии е анонимността, но, нали ти казвам – тази форма старата на тровенето – не е имало анонимност. Анонимността е бонус от интернет. Всъщност анонимността вкарва масовост на цялото явление, защото всеки – дори и пълният интроверт, дето иначе не смее да натрови някой на улицата или в компания да закачи някой, да го захапе за нещо, така може да го направи, защото анонимността дава една такава недосегаемост. Това е.

Е.С.: А има ли някаква организация?

Т: Организация на това нещо?

Е.С.: Някаква вътрешна организация, нещо като нетикет?

Т: Да, има. Има етикет, в смисъл.. В общи линии има една Encyclopedia Dramatica, сигурно си го засичала, то е всъщност wiki към 4chan. Там можеш да четеш какви ли не щуротии. В общи линии цялата култура е описана в огромни детайли, по-хумористично. Всъщност аналог на Encyclopedia Dramatica е българското „Всичко за един лев”, ако си попадала на него, има едно такова wiki, което е пак така само щуротии.

Е.С.: То пак е за троловете, но само в България, така ли?

Т: Не, не, не, по-скоро някакво шеговито wiki e такова, за IT-та по-скоро, но има материал. Но като цяло според мене тези правила [2] са много...пак се възприемат твърде на сериозно и някой си мисли, че има кой знае каква организация. Правилата, дори като се зачетеш в тях, можеш да се убиеш от смях.

Е.С.: Да те са смешни и повечето са доста абсурдни...

Т: Абсолютно абсурдни, да. Това е нещо, което...някаква организация, която нали ти казвам – самополучава се и въобще няма никой зад нея. Някакъв фолклор се появява.

Е.С.: Фолклор?

Т: Да, който е Правилата или това-онова, меметата [3]– така наречените, и оттам нататъка всички си казват „Абе тия направо ще превземат света”. А те всъщност са сред нас, това са хора, най-обикновени юзъри и изобщо нямат никакви намерения да правят каквото и да е, освен всеки да пише смешни неща в нета и такива неща, масовката са такива. Гледат да си направят кефа, гледат да изглеждат смешни, просто да привлекат внимание върху интелекта си може би, защото там дори и върху личността си не можеш да го привлечеш това нещо. Това е в общи линии според мене.

Е.С.: Т.е. за субкултура трудно може да се говори?

Т: Ами може би е малко смело да се каже, наистина, но всъщност пък доста от тези мемета специално – те са си точно субкултура. Аз така го виждам, няма друго обяснение за това нещо. Даже се появиха сайтове, които ги описват в детайли.

Е.С.: Само троловете ли правят мемета или просто те ги харесват?

Т: Не, просто по-често се случва. Мемета... Странно е това, в крайна сметка всичко, което се случва в интернет е някакво отражение на това, което го има по принцип, нищо в интернет не е крайно, революционно ново. Там пак хора го ползват, не са някакви роботи или извънземни, които са дошли отнякъде. Това са идеи, които просто там процъфтяват по малко по-различен начин. 

...

Е.С.:А с троленето как започнаха нещата?


Т: Как започнаха... Един фирмен чат имаме, в който висят всички по цял ден...

Е.С.: Знае се кой кой е?

Т: Да, знае се кой кой е, не е анонимно и отвреме-навреме някой каже по нещо, пусне някое видео, кой какво намерил в нета, разнообразяваме се така. И така се получи, че на мен ми тръгна да пускам лафове разни и да натролвам останалите – да кажа нещо, на което някой ще се засегне и после ще стане някаква дискусия и така почнаха да ми викат трол –  „Тоя какво само троли”. После се появи още един, който се оказа, че има такива заложби и той е големият трол, аз съм малкият трол. Може би това е било по-скоро. Иначе така в нета не съм се изявявал, по-скоро съм lurker – тези, които само четат и се забавляват. Много-много не съм се включвал в такива кой знае какви действия.

Е.С.: А оттогава?

Т: Какво оттогава?

Е.С.: В този блог, който списваш, позволявал ли си си...

Т: Не... По принцип аудиторията, която го чете, ако са тролове...абе те не са тъпи. Трудно е да изтролиш трола, то това е най-сложното всъщност. Понякога е най-сладкото. Но не, досега не съм си позволявал да правя някакви такива... В общи линии троленето е на такива индивиди, които са глупави или глупаво агресивни и такива подобни... С неинтелигентните е по-интересно, защото те обикновено реагират.

Е.С.: И не разбират, че това е...

Т: Първо, че не разбират, второ, че реагират. Те, реагирайки, подхранват нещата. Обикновено като е някой по-интелигентен, в един момент се усеща какво става и се отдръпва леко и след това и нещата някак сами се уталожват и идва някое друго меме, което поема...

Е.С.: Аз наистина трудно разбирам каква е разликата между това и обикновения сарказъм – някой ти е антипатичен и ти се държиш саркастично към него, обаче той не схваща и с това ти дава още хляб и ти продължаваш?

Т: Ами никаква, аз точно това се опитвам да ти кажа. Никаква разлика. Просто интернет изявление на това нещо. Нищо повече.

....

Е.С.: А може ли да се каже, че става дума за някаква затворена общност?

Т: Ами не, не бих казал. Какво ще рече „затворена”, те комуникират с абсолютно всички.

Е.С.: Има ли го този момент, че не се възприема добре някакъв нов трол. Да речем, ето какво знам, не е ли така: ти искаш да „влезеш” по някакъв начин и правиш нещо, което смяташ, че е смешно и пускаш скрийншот на това – дали ще е коментар или меме няма значение и ако е смешно и другите сметнат, че е win си вече един от тях. Така ли става?

Т: Не.

Е.С.: А как?

Т: Тя тази анонимност всъщност ти позволява винаги да си на едно и също ниво с другите. Дали си пуснал 50 хиляди готини мемета или винаги си fail няма никакво значение. Защото ти винаги си анонимен. 4chan е анонимен. Меметата почват там. И стигат до останалите през Reddit и Digg.

Е.С.: Т.е. това е сайтът-майка?

Т: Да, определено може да се каже.

Е.С.: За всички?

Т: Ами да.

Е.С.: А в българското интернет пространство имаме ли някакъв аналог?

Т: Не. Не ни и трябва. За какво ти е, хората, които обикновено това ги вълнува, знаят английски и това е достатъчно. Малко се прониква, така, в американската култура, защото те меметата често са свързани с разни личности тамошни и разни такива неща, но като цяло – да, засичал съм в самия 4chan...аз в самия 4chan спрях да влизам в него, защото ми е много хард[4]. Там можеш да се нагледаш на всякакви простотии.

Е.С.: Какво имаш предвид?

Т: Какво ли не – и насилие, и детска порнография, какви ли не идиотщини...

Е.С.: Извинявай – детска порнография в смисъл на тролене?

Т: Не, не в смисъл на тролене... Всъщност какво е 4chan? 4chan е един най-обикновен сайт, в който можеш да постнеш един имидж[5] и хората да говорят около него и да ти отговарят с други такива и т.н. Тематиката може да е всякаква – дали ще е смешно, дали ще е тъжно, дали ще е комикси, голи мацки или каквото и да е – има си различни раздели. Основният раздел, в който се случват меметата, е първият, който възникна във 4chan – първият image board е това. После вече се появяват всякакви, но покрай хубавото, което са смешките и хубавите неща, тази анонимност... Всъщност 4chan освен, че е анонимен, на известно време се трият тези неща и той постоянно се... примерно, ако едно нещо е на първа страница след 10 минути го няма, изчезва, ако няма интерес към него и хората не пишат в него. Така отгоре стоят най-писаните неща и най-интересните. Тази анонимност е на няколко нива. Първо, че не ти трябва акаунт, за да влезеш, не се записва нищо за тебе в базата и след това пък се изтрива. Това позволява на хора, които се занимават с ей такива работи – детска порнография, да пускат такива неща и никой не може да им стигне края. По принцип е забранено на сайта, те се опитват да го модерират по някакъв начин, но не можеш да спреш абсолютно всички. Винаги се появява някой, който ще изплеска някаква идиотщина. И на мен ми писна. В общи линии открих, че Reddit, той е едно ниво след това – там е за масовия потребител това, което идва от 4chan и от много други места. Там виждаш рафинираното лице на 4chan и по-поносимите неща, смешните наистина и това, което си заслужава във 4chan. Иначе си точно на източника и виждаш и хубавото, и лошото, и някак на мен не ми се връзва. 4chan e всъщност заемка от японски image board. Неговият създател Moot го вижда и решава да направи нещо такова на английски. Естествено, японците с най-извратената идея от всички...

Е.С.: А каква е първоначално идеята на сайта?

Т: Идеята е точно това, да се качва нещо, да не се събира никаква информация, да е анонимно...

Е.С.: Абсолютно непроследим си, така ли?

Т: Да.

Е.С.: Ами IP адреса?

T: IP адреса те не го записват. За да знаеш IP адрес... Ти можеш по-скоро от ISP-то ти, от доставчика ти да кажат „Този достъпва 4chan”, но пак не знам до каква степен може да се докаже. Освен това тези, които наистина правят някакви гадости, те влизат през якакви проксита, в смисъл – има как да се скрият. Не е кой знае каква ракетна наука да се скриеш и да не те намерят. В крайна сметка повечето хора успяват да го направят. Аз лично съм си влизал директно, защото нямам какво да крия. Ако имах какво да крия, нямаше да правя изобщо това интервю с теб. Но ми е било интересно и съм задълбавал в тези неща.Гледал съм и меметата и кое как се заражда и как става. Интересно е и впечатляващо колективният ум какво може да постигне – може не само да сме тъпи заедно, може да сме интелигентни и хитри и се получава нещо интересно.

Е.С.: А организираните нападения на форуми?

Т: Там в общи линии пускат един tread[6] в image board-а...

Е.С.: На 4chan?

Т: Да, примерно /b/. И там пише еди-колко-си часа, еди-какво-си и т.н. ще качваме порноклипове в YouTube. Събираме се всички, минаваме през еди-кое-си прокси и правим това и това – има инструкции и който иска – участва. Пак не е нещо, дето да кажеш, че са се събрали 200 човека – LAN парти и ще правят хак. Всичко е спонтанна история.

Е.С.: И свободно –  не се знае нищо?

Т: Нито се знае кой стои за него, нито каква е целта, нито се знае на чии интереси служи това, което ще се прави като атака. Често, най-обикновено е нещо, което е свързано с общо недоволство. Примерно, когато спряха парите на Wikileaks. В общи линии – такива неща и хората се чувстват съпричастни, защото изразяват по този начин мнението си, причинявайки загуби някакви. И това, че е анонимно и го правят толкова много хора наведнъж, до някаква степен размива вината. Дори и да стане нещо накрая, я стигне до тебе, я не. В какво ще те обвинят – че си ползвал интернет, или че си си включил машината и е работела в този момент, когато някой ще натисне бутона и ще каже „Хайде”? Днес седи един зад това, утре – друг. Според мен няма твърдо ядро.

Е.С.: Т.е. тези хора, които организират атаките не са едни и същи?

Т: Да, може би единственото като официално изявление на интернет общностите, е може би шведската пиратска партия, които мисля, че успяха да влязат в парламента на последните избори. Това са тези, които стоят зад The Pirate Bay– тракера за филми и всичко, каквото се сетиш и идват в нашите – Zamunda и т.н. И те решиха, че ще направят партия и ще се борят срещу това, че постянно им спират сървърите шведските власти, натискани от Щатите – от големите издатели и лейбъли. Но пак има някаква връзка, доколкото моите впечатления са, че троловете подкрепят пиратството в интернет, свободата на словото и слободията на словото дори, така че може би това е единственото официално. Имало е флаш мобове тук-там, идват с маските...

Е.С.: Маски?

Т: Да, едни бели с мустаци, защото са анонимни – „We are anonymous. Don’t worry we’re from the Internet”. Всяват смут. Обикновените хора си мислят, че това е нещо кой знае какво.

Е.С.: А тези флашмобове, които се организират в чужбина – у нас случват ли се?

Т: Ами тези флашмобове – идеята на това нещо е изцяло позитивна. Може би преди доста време, повече от 7-8 години съм чувал за флашмоб, даже и тук започнаха да правят. Примерно някакви тематики имат флашмобовете. Дали ще е да си разменим mp3-ки и всеки да чуе музиката на другия – събираме се там за половин час, запознаваме се и си заминаваме. В Щатите правеха флашмоб на гара. Изведнъж 500 човека стават и започват да танцуват, но по някакъв сигнал. Или скоро гледах флашмоб с една девойка, която...Не, всъщност имаше една бутилка – един мъж на някаква аерогара седна да си върже обувката и докато си връзваше обувката, си остави едно шише не земята, пластмасово, след което си замина и остави шишето ей така, без да го изхвърли. И те гледат кой ще мине и най-накрая ще го изхвърли това шише. Минаха хиляда човека, подритваха го, но никой не се хвана да го изхвърли. Накрая една мацка, наведе се, взе го, хвърли го в кофата, при което хиляда човека се появяат от нищото, някакви аплодисменти и овации отвсякъде и тя не знае къде се намира, което е готино в някаква степен. Флашмобовете с такава тролска цел „Хайде да отидем, да видим какво ще стане, 5 хиляди човека, да отидем при нея на рожден ден” и такива съвременни явления по-скоро не се случват, хората предпочитат да не се замесват в такива неща.

Е.С.: Там анонимен ли си?

Т: Къде?

Е.С.: На тролския  флашмоб, с тези маски, за които ми каза преди малко.

Т: А не, това бяха някакви протести по повод на тези срещи Г8, Г7 т.н. Анонимен ли си... в общи линии никой нищо не може да ти каже. Може да си сложиш една маска и да си ходиш така.

Е.С.: На мен ми е много интересно дали хората по принцип се познават?

Т: Е, до някаква степен са организирани. Примерно аз ти се обаджам на теб, някой се обажда на мен – събираме се. Както за флашмоба за Доби – на мен приятели от Варна ми се обадиха. Но на тях им е все тая за Доби, те искат да пият бира някъде, да си правят купона, да пропътуват 500 км. с влак, не че... Да, има някаква степен на познаване помежду им. По двойки, тройки се познават, вече по-големи, надали. Нали ти казвам – не смятам, че има по-големи групи от примерно 5-10 човека, които да се познават помежду си.

Е.С.: И те се познават първо онлайн, а не някъде отпреди?

Т: Да, или пък са някакви приятели и единият въвежда другия и казва „Ето, 4chan това-онова” и другият се зарибява и така.

Е.С.: Ти въвеждал ли си някого?

Т: Казвал съм на хора какво представлява, за какво става дума, но в общи линии – не. По-скоро съм вкарал в Reddit и в подобните му. 4chan е доста така...не е по моя вкус.

Е.С.: Теб кой те зариби?

Т: Това е интересен въпрос... Не мога да се сетя, не си спомням. Май никой...

Е.С.: Е как?

Т: Не знам, открих го по някаква линия, ама как, сложно е да се каже. Най-вероятно покрай някое меме и търсейки нагоре по веригата, откъде произлиза това нещо, съм попаднал на Encyclopedia Dramatica, оттам съм се зачел откъде произлиза това нещо и съм попаднал на 4chan. Нещо такова, не е имало някой, който да ми го каже. После бях много изненадан, като открих, че във 4chan отвреме-навреме – веднъж, два пъти в месеца се появяват и български тредове, в които хората се псуват на български.. Стоичков е меме примерно, което е интересно. Аз все съм си мислел, че съм от малкото, които въобще са посещавали 4chan, а всъщност покрай Доби се доказа и се видя, че хората влизат и имат представа какво е меме. Една голяма част от тях знаят дефинициите на меметата, в смисъл – защо едно...всяко меме е някаква мини игра в себе си. Имаше някои, които много тъпо се опитваха да направят смешни картинки, които нямаха нищо общо, слагаха текст, който въобще не отговаря на меметата. Обикновено има негърът, който казва нещо агресивно и после се оказва, че е имал нещо хубаво предвид. Примерно „Взех колата ти...”– и отдолу се довършва – „за да закарам майка ти до болницата” . Примерно нещо от сорта... Някои ги схващат нещата, някои не ги схващат. У нас не са много наясно още, имаше такива, които явно за първи път ги виждат тези неща. Като цяло има хора, които се занимават, които четат, lurk-ват, така че сигурно и пишат...

Е.С.: Ти lurk-ваш?

Т: Да. Ровя се, в общи линии не ми остава време и да се ровя. Като видя нещо готино, някакво меме – загледам се да видя какво е измислено по темата.

Е.С.: А самият ти правиш ли отвреме навреме такива мемета?

Т: Случвало ми се е, да, правил съм. Ама за мои приятели, в смисъл експлоатирам някое меме, не че измислям ново меме. Просто хващам някоя картинка... Примерно има Беър Грилс, този от Discovery channel, дето..гледала ли си го? „Оцеляване на предела”? Пускат го там в някакви диви гори и...

Е.С.: А, да, сещам се! Знам, че той е доста... експлоатиран, да.

Т: Да, и той в едно от всичките си предавания, понеже нямаше вода и вече умираше от жажда, взе че си изпи урината и сега вече мемето е... Better drink my own piss[7] и има какви ли не. Първото изречение е някакво си и после има better drink my own piss[8]. Имам един приятел, който си хвана гадже, което го накара да пие вода, защото не пиел достатъчно течности, тя вегетарианка и т.н. и той... през живота си не пил вода човека, пие други работи, но не и вода. По половин литър пие течности, въпреки че е два метра и е 100 кила, пуши и взе да пие вода и така хвана една ангина, ама 2 седмици не можа да се оправи – антибиотици и всичко. И каза „Тази вода ми разказа играта, повече никога няма да пия вода” и аз му бях пратил едно такова... „Няма да пия вода...better drink my own piss”. Та, пускали сме си, отвреме-навреме си правим такива неща. Има един готин сайт – quickmeme, дето направо я има картинката и можеш да напишеш един текст и това направо ти връща... готова, не ти трябва фотошоп, не ти трябва нищо, за да направиш набързо едно меме.

Е.С.: Значи има някакви неща, които са общовалидно смешни?

Т: Да.

Е.С.: И че например Чък Норис е супер несмешен?

Т: Да. На мен лично не ми е смешен... Не, може би е имало период, в който и той беше смешен. Просто това е доста експлоатирано и вече щом и ние започнахме да си правим лафове с Чък Норис, значи вече това там е залязло. Интересно е... Ето, този въпросният мой приятел - той има представа от такива мемета и истории и се оказа, че по съвсем други пътища е стигнал до тях и ползва други сайтове, за да ги открива.

Е.С.: Какви например?

Т: Ами не е 4chan, ами да кажем memedatabase, нещо такова. Някакъв съвсем забутан сайт, ама откъде е попаднал там...

Е.С.: Не е Memebase?

Т: Ами не, но пак такива....където има колекции от такива неща. И постоянно ми праща и аз му казвам „Знам ги, бе, човек, стига ми праща”. После го открехнах на Reddit и му стана ясно, че нещата произлизат някъде от друго място и там, където ги чете са вече пета ръка... Това е пътя, де – 4chan, след няколко дена, ако е добро, отива в Reddit и оттам вече по digg, stumbleupon и някакви такива социални мрежи и вече най-накрая на цялото нещо е Facebook... някъде на дъното на всичко, там, където и баба ти може да разбере какво е мемето...или  майка ти, който се е регнал.

Е.С.: Обаче колкото и да казваш, че не е организирано, на мен ми се струва, че има някакви неща, които са общовалидни. Ето например Чък Норис не е смешен, обаче този човек по Discovery... как се казваше?

Т: Беър Грилс.

Е.С.: Да, и с него страшно много картинки се правят или случаят с картинките и клипчетата заради Доби...

Т: Да, но при всеки от тях, е станало меме, защото е имало някакво недоволство към него.

Е.С.: Добре, към Доби какво недоволство имаше?

Т: Недоволството беше, че тя се беше държала адски тъпо в началото. „Аре бе, мишки, махайте се оттука”. Беше нахранила троловете.

Е.С.: Но нали стана ясно, че тя не е истинска?

Т: Истинска, неистинска – някой хранеше троловете в началото, това е достатъчно.

Е.С.: А възможно ли е това също да е тролене?

Т: Абсолютно е възможно, да. Но беше толкова оригинално и толкова добре се получи, че не ми се вярва, че някой може да седне и да го измисли и да го изрежисира по този начин, въпреки че имаше такъв аналогичен случай в Австралия.

Е.С.: Какъв случай?

Т: Ами същото нещо, едно към едно. Историята, че някакво момиче кани, но си прави event-а публичен и съответно идват не знам колко хиляди човека. Там всъщност бяха отишли. Но там не беше трол, беше със сигурност нещо истинско. И някой решава тука да го експлоатира.... Не знам, според мен не е така. Имаше някой, който стои зад това, може би някой, който й е набрал, на нея, да не е тя самата; просто някой, решил да се избъзика с нея.

Е.С.: Според теб има момиче, което се казва Добромира Илиева, дори да не живее в Дружба 1?

Т: Най-вероятно има, да. Нещо от сорта, със сигурност има някой, с когото се избъзикаха, защото в крайна сметка – откъде-накъде пък точно Дружба и откъде-накъде ще седнеш да го правиш това, без да имаш реален мотив, изгода от това нещо? Ако беше PR акция като с фалшивия Джони Деп – можеш да го разбереш, какъв е смисълът от него и да кажеш „Да, изиграха ме”, в случая – нещо смесено беше между двете. Някой нещо се беше опитал да направи, то излезе извън пропорции и в един момент се уплашиха явно, че може да стане наистина нещо, някаква беля, да се съберат хора и т.н. и дръпнаха и изтриха акаунта и т.н. Но това нашето е детска игра в сравнение с нещата, които хората правят.

Е.С.: Кой е най-фрапиращият случай, за който знаеш?

Т: Ами за фрапиращи не знам. Казах ти – според мене това нещо се появява в следствие на някакво недоволство. Дали ще е безобидният Беър Грилс, който си прави предаването, обаче изведнъж се оказва, че с него се движи екип от 10 човека – той ужким е сам в пустошта, обаче има 10 човека, който го снимат, 10 човека, които не знам си какво; оказа се, че някакви места, на които го снимат въобще не изглеждат по този начин и са супер по-лесни за преминаване, ей такива. И наптрупва се някакво недоволство и в един момент си казват „Абе я да вземем да се избъзикаме с този, защото той изобщо не е пич. Прави се на пич, ама не е, бутафорен е”. И така, вече има по-сериозни случаи, при които жена, която е изхвърлила котка в кофа и това е заснето на камера и сега ще я откриваме, за да видим коя е. И се почва, колективният ум има връзки навсякъде, всеки някъде намира и най-накрая се стига до някой, който има информация за този човек, намират му адреса, намират му не знам какво и почват да правят някакви мизерии от рода на – да изпратят един милион писма, някакви такива гадости, келешлъци разни, детски истории.

Е.С.: Всъщност това е начинът, по който това нещо излиза от онлайн средата? Като пращаш на един адрес супер много пици, писма и подобни?

Т: Да, примерно поръчват 100 пици за едно място. По този начин има някакъв реален ефект цялото нещо и ефектът, целта му е да е колкото смешен, толкова и възпитателен и до някаква степен да доведе до някакво осъзнаване или нещо такова. Абе да доведе до възмездие най-общо казано и хората в тези среди се имат за бели рицари, по някакъв начин се чувстват като герои.

Е.С.: Не е ли вярно, че всеки може да е жертва? Т.е. всеки, който те издразни по някакъв начин, дори и да няма кой знае какво?

Т: Да, но на хората са им различни мотивите. Някои търсят справедливост, т.е. абсолютно същото е като в реалния живот – хората са различни типове и всеки има различна мотивация, както казват англичаните : whatever sales your boat. Има хора, на които друго им влияе и друго търсят. Да, ако попаднеш на неправилен човек или нещо такова, можеш да станеш част от меме или да се озовеш със сто хиляди човека пред вратата, или да бъдеш обвинен нечестно за нещо. Лошото е, че тази анонимност предполага и някаква сериозна жестокост..имаше един девиз, че никой не е толкова жесток, колкото сме всички взети заедно и че всичко е смешно, докато някой не пострада и тогава става супер смешно. Така че – има ги и крайностите. Може би трябва да изгледаш интервю с Moot, създателя на 4chan, за да видиш на него каква му е мотивацията, как той ги вижда нещата, той коментира плюсовете и минусите на цялото това нещо.

Е.С.: Има ли глупав трол?

Т: Ами да, трол-аматьор предполагам.

Е.С.: Това е някой, който е твърде очевиден?

Т: Да.

Е.С.: А той бива ли тролен, въпреки че е трол?

Т: Да, обикновено или го натролват, или го нахранват здравата, натирят го и да си ходи там, откъдето е дошъл. Има едно понятие copypasta, което е copy/paste de facto; в Dramatica-та има такива отработени тролщинки, които са описани и примерно копипастата е само да копнеш оттам, пускаш го във 4chan и обикновено се получава надолу интересна дискусия от тези, които досега не са я виждали тази копипаста и то не дискусия, ами направо въргал, т.е. – отработена тролска ситуация. Иначе съм виждал варианти във Facebook да правиш някакви такива простотии. Примерно някой казва нещо, след което ти казваш – ти си вторият коментар – и казваш: „Аз съм съгласен с избиването на евреите от страна на Хитлер”, след което един отдолу казва: „Ти си тъпо копеле, ти си малоумник, как може да си такъв, как може да кажеш такова нещо?! Нещастник!”, след което ти си триеш коментара. Типично тролене. Става интересно – тебе те няма и започваш да гледаш сеира. И единствено авторът на първоначалното нещо, ако случайно е видял, че си отговорил, може да се усети какво става – изведнъж почва да го храни някакъв отдолу да го псува, някакви други хора започват да се застъпват за него, обявяват псуващия за луд и т.н. И става... въргал, интернет въргал, което е.. интересно.

Е.С.: И смисълът?

Т: Смисълът на това нещо е да се кефиш, да се смееш.

Е.С.: Отстрани?

Т: Да. Потриваш ръце доволно отрстрани. Мръсотийка, ама такава безобидна, не е нещо, което... И да, аз залагам на тази част, това ми харесва от троленето всъщност. Забавното, смешното, хитроумното, сарказмът. Вече нещата когато започнат да излизат, да вървят към нещо негативно, разни такива крайности – в обши линии ме дразнят и се отдръпвам оттам.

Е.С.: Правилата във 4chan следват ли се?

Т: Не.

Е.С.: А тази част, където се казва, че няма жени в интернет и трябва да си покажат гърдите или да се разкарат?

Т: Да, това е нещо, което е в интереса на цялото общество онлайн. Едни гърди повече са едни гърди повече.

Е.С.: И все пак го има моментът, че троловете са предимно мъже?

Т: Да.

Е.С.: Защо смяташ, че така става?

Т: Де да знам. Може би поради същата причина, поради която комедиантите са повече мъже, ако мога така да ти отговоря. Въпрос на... не знам на какво е. Ако разбереш защо комедиантите повечето са мъже, ще разбереш и защо троловете повече са мъже. Но има и връзка с това, че нетът е пренаселен повече с мъже, макар че новите проучвания сочат, че в социалните мрежи повече жени влизат.

Е.С.: Но нали 4chan не е социална мрежа?

Т: Да, той е някаква.. де да знам, пак е някакво социално явление, но не е социална мрежа със сигурност. Социална мрежа е там, където можеш да направиш приятели. Там приятели трудно можеш да направиш, защото не знаеш кой кой е. Дори аз да пиша и ти да пишеш и да се знаем в живота, ние не знаем какво пишем там, по нищо не можем да се идентифицираме.

Е.С.: Има ли жени, които са много добри тролове?

Т: Нямам идея, може и да има. Аз не съм срещал, аз и мъже не съм срещал кой знае какви. Но жените имат емпатия, усещане за хармония и някак си не им импонират тези неща, не се задълбават. По-скоро е мъжко цялото нещо; има, разбира се и жени, но в по-малък процент.

Е.С.: А някакви легендарни тролове, които да са като еталон за това как трябва да се държи един трол?

Т: Сигурно има хиляди, не, не мога да се сетя за нищо конкретно. Encyclopedia Dramatica – това е източникът ти на епични тролвания и неща, които са станали известни покрай 4chan. 4chan e генератор на доста такива неща, медиите после захапаха разни случаи. Примерно както стана с едно хлапе, кръстиха го Zangief kid. Зангиев беше от Street fighter – една игра, един руснак, който беше огромен и дебел. И това дете беше огромно и дебело и някакво малко с него се закача, бие му шамари, докато големият не избухна, хвана го и го удари в земята, ама от два метра. При което това малкото стана, изкуцука едвам-едвам и то се превърна в символ на репресираните по време на гимназиалните си години и тормозените. И стана символ на някаква правда. И троловете са се чувствали така в училищните си години – всеки е бил тормозен от някой. Тази правда ги кара да се чувстват вътрешно удовлетворени. Или примерно имаше един дядка, който наби в рейса един негър, който се заяждаше с него. Той е ветеран от Виетнам и оня го заяждаше нещо и му налита. Дядото стана и „тупа-лупа”, наби му шамарите и той стана супер известен. И после NBC, CNN, който се сетиш го захапаха дядото, да го видят какъв е, как живее, беден, богат, какво прави един ветеран в негърския рейс, как са се развили нещата за него. Хората имат по някакъв начин усещане за правда и по този начин с тези троления и възползвайки се от мощта на това, че са много и са анонимни, достигат до някакво въздействие.

Е.С.: Ако си сам трол е малко по-нетипично?

Т: Ами да. Е, сам трол... Всеки в себе си е малко трол. И сам тролът си е трол. Можеш да измислиш някаква щуротия винаги. Не ги бъркай нещата – това, че си част от Anonymous и пускаш някакви лафове във 4chan не означава 100%, че си някакъв трол и че си готова да натролиш някого. Просто си четеш или съвсем други интереси имаш. Нещата не са толкова ясно разграничени, колкото ти се иска да са.

Е.С.: Троловете имат ли някакви начини, по които се разпознават един друг в мрежата?

Т: Не, никакви такива.

Е.С.: Можеш ли винаги да кажеш „Ето този е някакъв трол”, да го разпознаеш по нещо?

Т: По стил на писане – може би да, някакви догадки могат да ми дойдат, ползва някакъв аватар, който е типично меме – също ще ми стане ясно, че е трол или нещо такова, но не. По принцип няма някакъв скрит етикет, да си светват с фаровете, няма такова нещо.

Е.С.: Но има някакви характеристики – ти бил разбрал?

Т: Да, бих се досетил, макар че има такива, които са доста виртуозни и бих им се хванал. Определено, това, че си трол не означава, че не можеш да попаднеш в клопката на някой друг.

Е.С.: Т.е. троловете също се тролят един друг?

Т: Ами – този, който те троли винаги е една стъпка напред. Никога не можеш да предположиш каква идиотщина му е хрумнала, така че е абсолютно стандартно да попаднеш в клопката на някой трол, дори и да си много опитен и самият ти да си трол. Малко са преекспонирани нещата и медиите като че ли – тези, които не са интернетските, малко ги правят надути и изглеждащи много страшно и много организирано. Едва ли не някакви крайни елементи се обединяват и ще превземат всичко и всички ще бъдат натролени безпощадно. Няма такива неща, хората се забавляват по някакъв начин, някаква форма е на забавление, на протест, на избиване на комплекси, на каквото се сетиш – обикновените човешки пороци, погледнати през интернет.

Е.С.: Нещо сериозно би ли могло да излезе – да се организира някакъв наистина сериозен протест по този начин?

Т: Сигурно да. Имало е такива – по Г8, Г7, не знам къде. Ако има правилна кауза и нещо, което да ги събере или нещо свръхсмешно – може, да. Никога не бива да се подценява силата на много хора на едно място. Една тълпа, и това са интелигентни хора все пак – могат да измислят какви ли не неща, но нещата се размиват в някаква степен. Липсата на централизирана организация на това нещо води до някакви такива епизодични удари и епизодични проблясъци на организация, които медиите надуват все едно кой знае какво е станало. В смисъл – това интервю, ако попадне в ръцете на някой във 4chan, някой по-фанатизиран трол, ще ми го изкара през носа и ще ми покаже, че троленето е сериозна работа. Просто може да ме умъртви, но според мен не е това, което го представят. Хората обичат да чуват, че в интернет децата ни са застрашени, всички педофили са там, детето ви не може да си комуникира с никой, без той да е педофил, това е абсурд. Игрите извратиха децата, децата доведоха до това да застрелват целия си клас и себе си след това. Това са глупости – и преди игрите имаше холивудски екшъни, в които се застрелваха доста безпощадно, и преди игрите и интернет имаше Куентин Тарантино. Така че не виждам директната връзка между това да прещракаш и да играеш някаква игра или да четеш в интернет.

Е.С.: Би ли могъл да ми кажеш някаква психологическа характеристика на един типичен трол? Нещо като профил – интровертен ли е, социален ли е?

Т: Не, може би това, което е общото – хора, които имат нужда да са в центъра на вниманието по някакъв начин и хора, които имат нужда да избият някакъв комплекс за превъзходство, някакъв опит да покажат на превъзходство пред другите. Може би това е събирателното като универсално. Иначе не бих казал. Има и интроверти, и екстроверти, има всякакви. Но може би по-скоро екстроверти, защото дори и в интернет, дори анонимен, изисква да се усещаш в кожата си, като излизаш на показ.

Е.С.: Не са изцяло затворени във виртуалното пространство?

Т: Не, не бих казал, че са затворени изцяло. Хората, които ползват интернет, сме аз, ти, всеки. Нашите родители, баби и дядовци – това стана масово. Не бива да се прави разделение между хората, които ползват интернет и не ползват интернет. Все едно да правиш разделение между хората, които имат и нямат телефон. Масово е, нещата са се размили.

Е.С.: А някаква възрастова група, можеш ли да отграничиш? Наблюдения имаш ли?

Т: Възрастовата група е отличима между 16 и 27-28, докъм 30, да кажем. В следствие на това, че троленето стана популярно тогава. Иначе след 10-15 години съвсем другояче ще изглеждат нещата. Предполагам, че това поколение като порасне, едва ли ще си промени навиците особено. Ние, това поколение, като станем на по 40-50 г. ще бъдем някакви много успешни дядовци тролове. Между другото има понятието „troll dad”, което е „татко трол”. Татко трол – всъшност в Reddit има секция комиксчета, направени от потребителите, някакви ежедневни ситуации, универсални – случват се на много хора. Как всеки ден пастата за зъби уж ще свърши, обаче все още има и това завършва с един голям панел “Fuck you”. Същото го има и с troll dad, troll dad участва в комиксите. Типичен пример за troll dad – баща ми. Аз ходя на танци и баща ми отива да купи билети за концерт в центъра и вижда обяви за танци и казва „Ти там ли някъде танцуваш, видях, че пише ‘танци’ ”. Викам „Не е баш там, ама горе-долу – да” и той казва „Защото пишеше, че е за инвалиди”, при което ме разби. Викам му – „радвам се, че си се сетил за мен”– troll dad. В ежедневни ситуации се проявява троленето и бащите са добри тролове. Troll mom няма, не се е появило все още, във връзка с това, че троловете са мъже. В общи линии зевзеците обикновено са мъже. Просто други неща са ви в главите, не знам защо. И така.

Е.С.: Благодаря ти за това интервю, мисля да спрем дотук.

Т: Моля, надявам се, че съм помогнал.



[1] от англ. tool - инструмент.

[2] Има се  предвид правилата на интернет според Anonymous - http://s159.photobucket.com/albums/t132/legendmike/?action=view¤t=rulesofinternet.jpg&sort=ascending [посетен на 7.01.2012].

[3] На български засега се употребяват като взаимно заменяеми няколко превода на английското понятие meme:  „мем”, „меме” и „мийм”. Терминът, който използваме в настоящия брой на „СеминарБГ”, е „мем”, доколкото отговаря на официалния превод на meme в книгата „Себичният ген” на Ричард Докинс. В интервюто обаче сме оставали оригиналната употреба, използвана от респондента, „меме”.

[4] от англ. hard – тежък, суров.

[5] от англ. image – изображение.

[6] от англ.– tread – тема.

[7] В превод от англ. – „По-добре да пия собствената си пикня”.

[8] Примери: http://knowyourmeme.com/memes/bear-grylls-better-drink-my-own-piss#.Tc7oilu1GbO [посетен на 7.01.2012].


Прочетена 4826 пъти
Още в тази категория: « Телефонни майтапи Морфинг »

Съдържание на брой 7


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.