.
Сряда, 07 Март 2012 13:12

Wikipedia като „контактна зона”

Славка Каракушева

Wikipedia as ‘contact-zone’

The paper attempts to explore the production and consumption of knowledge within the conditions of contemporary media with active users’ participation. It focuses on the talk behind the article ‘Pomaks’ in Wikipedia and regards it as a ‘contact zone’ of cultures, identity markers and historical discourses. What contemporary media provides is the opportunity for production of knowledge “from below”, from a position left in the periphery of the national identity construction. On the other hand, the collective participation in article production and the basic rules and principles in Wikipedia keep the knowledge in conventional frames and block any alternative story in which people may need to believe when there is lack of adequate public historical narrative considering the existence of the Bulgarian Muslims.

„Не можеш да влезеш два пъти в една и съща река” е добре познат афоризъм, който се приписва на Хераклит.

Ако пренесем смисъла на афоризма към дигиталните медии с активно потребителско участие (т. нар. Web 2.0 [1]) и го валидизираме, той би означавал, че не можеш да се логнеш два пъти в един и същи социален (под социален тук ще разбираме конструиран от активно човешко присъствие) уебсайт. Защото този уебсайт всеки път ще е различен, поради възможността на потребителите във всеки един момент от всяка една точка на света да променят съдържанието и формата му. Независимо един от друг.

На 25 декември 2006 г., списание Time обявява всички нас, активните медийни prosumer-и, за личности на годината: „И за впрягане на юздите на глобалните медии, за основаването и рамкирането на новата дигитална демокрация, за работата без заплащане и за побеждаването на професионалистите в тяхната собствена игра, човек на 2006 година на списание Time си ти”.

В същата година Джей Роузън публикува в своя блог манифест под заглавието „Хората, известни преди като аудиторията” (“The People Formerly Known as the Audience”), в който декларира разместването на статуквото между адресатите и адресантите в публичната сфера, между началната и крайната точка на посоката, от която идва и в която се движи единицата информация в медийната верига, и отказа на потребителя да бъде контролиран посредством информацията, която получава чрез традиционните медии.

Нещо повече... Участието днес не е просто практика на ежедневието, то е право. Правото да имаш достъп до всичко и правото да споделяш всичко със света, без посредници и без легитимиращи институции. Правото да получаваш (начаса!) знанието, от което имаш нужда, но и правото сам да конструираш знание. Да кажеш нещо да света... Днес (18 януари 2012), в буквален смисъл, защото именно в момента, в който пиша тези редове, огромни медийни платформи, изследователи, интернет корпорации, неправителствени организации, артистични и хакерски групи... са обявили ден на „затъмнение” (SOPA blackout) срещу внесения за разглеждане в Камарата на представителите на САЩ проектозакон SOPA (Stop Online Piracy Act) и свързания с него PIPA (Protect IP Act). Опасенията на противниците на тези проектозакони са, че те ще променят „фундамента на интернет във вида, в който го познаваме в момента” (Дневник 2012).

Wikipedia поведе протеста и за един ден „затъмни” всичките си статии, онлайн ресурси и подстраници, за да предизвика дебат и да покаже на света, че днес знанието вече не може (или не бива?) да бъде ограничавано/цензурирано.

Датата 18 януари 2012 г. със сигурност ще влезе в новата история като денят, в който ученици, студенти и младши журналисти са допуснали най-много фактологични грешки. Причина за това е бойкотът на свободната онлайн енциклопедия Wikipedia, която спря работа за един ден в знак на протест срещу американския антипиратски закон SOPA (Stop Online Pricay Act), който се обсъжда в момента.

Статията на вестник Капитал, озаглавена „Протести срещу антипиратския закон SOPA заливат интернет”, от 18.01.2012, не просто информира относно събитието, но и показва значението на онлайн енциклопедията за разпространението и употребата на знанието в рамките на ежедневието. „Денят с най-много фактологични грешки” признава ролята на Wikipedia като източник на информация или база за нейното фактологично сравняване.

Именно забраната за качване на авторска информация обаче и недопускане на публикуването на оригинални изследвания са записани в един от „5те стълба” на Wikipedia, които представляват основните правила, принципи и препоръки, уреждащи публикациите в рамките на сайта. Под „оригинално изследване” Wikipedia разбира собствено авторово мнение, възгледи, факти, концепции или становища, които не са публикувани преди това в надежден източник или авторитетно издание, които могат да бъдат проверени. SOPA на практика ще проблематизира в голяма степен съществуването на Wikipedia като ресурс.

Настоящият текст представлява опит за изследване на потребителски медийни практики и влиянието им върху конструирането на знанието днес. Той ще се фокусира върху платформата на Wikipedia, като „свободна енциклопедия, на повече от 250 езика, която всеки може да редактира, развие и обогати”. Именно свободата на достъп за редакция на статии и липсата на институцията на автора (и неговия авторитет) зад съдържанието на текста проблематизира реферирането към Wikipedia в научни текстове. От друга страна обаче Wikipedia следва базарен модел на развитие и програмиране, според който информацията (кодът) се развива пред погледа на всички и всеки може да се намеси в процеса на работа. Възможността за колективни действия води до бързо забелязване на грешките, отстраняването им и поднасянето на по-коректна информация (Роне 2010: 16).

Контекстът на Wikipedia

Wikipedia стартира на 15 януари 2001 г. като open-source енциклопедия, в която всеки с достъп до интернет би могъл да променя съдържанието по всички теми, включени в нея, използвайки програмния й език (т. нар. wiki). Наименуванието се базира на комбинация от древногръцкото класическо значение на думата „енциклопедия”, като се запазва смисъла на „пайдея” („знание”) и към него се добавя wiki (от хавайски език: „бърз”). Възможността за бързо знание в различни области... във всички области... („бързо” в смисъл на лесен достъп, но и „бързо” в смисъл на „бързо базово запознаване с темата”).

От home страницата на Wikipedia научаваме също, че първата статия на български език е публикувана през 2003 г., че в момента разполагаме с 126 265 статии на български език, както и че статиите са защитени с лиценза на Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното и Лиценза за свободна документация на ГНУ. „Това означава, че те са свободни и винаги ще бъдат такива!” – изрично се упоменава в карето. – „Добре дошли!”.

Според данни на компанията за уеб анализи Alexa, Wikipedia e осма в ранглистата по посещаемост на сайтове в България. Нарежда се след основните портали на Google, Facebook, YouTube, abv, Zamunda и значително по-напред от новинарски сайтове (vesti.bg, dnes.bg, BTV, Дневник...) и дори обградения с легендарен ореол в публичното пространство сайт на BG-Mamma. Това прави Wikipedia един от основните източници на информация, особено когато тя трябва да е резюмирана, систематизирана, подредена в теми, добре реферирана и разбира се – хипертекстуализирана. „Бързо знание”, липсата на което води до „деня с най-много фактологични грешки”.

Лари Сангър (съосновател на Wikipedia) описва три ситуации, отнасящи се до влиянието на интернет средствата върху образованието и процеса на научаване: 1) липсата на необходимост от запомняне (unnecessary memorization); 2) излизането на индивидуалното, самостоятелно научаване „от мода” и превес на груповото научаване, „социалното научаване”, научаването заедно (outmoded individual learning) и 3) повишаване значението на съвместно конструираното знание за сметка на „скучните дебели книги”. Сангър обаче критикува тези промени, заемайки страната на традиционното образование и полагането на индивидуални образователни усилия, защото в противен случай „ще имаме общество на търтеи ..., подвластно на манипулация от онези, които най-здраво държат нашия диалог” (Sanger 2010).

Придвижването от медии към социални медии води до две съществени промени в медийната среда (Manovich 2009: 319-320). Първата от тях е, че голяма част от съдържанието, достъпно в интернет днес, се генерира не от малцинство професионалисти, а от мнозинство аматьори. Това не означава, че всеки онлайн потребител генерира информация, нито, че всеки потребител консумира информация, създадена от аматьори. Повдигат се обаче въпроси като този за производството, достъпа и консумацията на знание или пък този за консенсуса в дебатите за съдържанието – какво трябва и какво не трябва да се качва онлайн, кое е истинското (или истинното) знание, когато продукцията на знание е напълно децентрирана, кой е авторитетът, който задава научния дискурс, как да се ориентираме в него и как да го прочетем правилно? Втората промяна се отнася до характера на уеб пространството, което от медия за публикации се превръща в медия за комуникации между потребителите. Три са основните движещи сили на Web 2.0.: потребителите произвеждат (или намират и качват) съдържание, участват в дискусии и формират рейтинги (Спасов 2008: 52). В уеб пространството се качва съдържание, което активно се коментира, like-ва, оценява се със звезди (за по-висок рейтинг), споделя се и се „предава нататък”. Организират се събития, потвърждават се присъствия, създават се групи по интереси, подписки, пращат се сърчица и целувки, извинения, обяснения в любов, вицове, честитят се рождени дни, благодари се и се изказват съболезнования. Клипове в YouTube предизвикват стотици коментари, милиони гледания и стотици хиляди like-вания, около статии в Wikipedia се оформят по-дълги от самите статии дискусии за това чия версия е „истината”, едни и същи снимки циркулират и се появяват на стените на половината от приятелите ви във Facebook. „Web 2.0 впряга глупостта на тълпите, както и тяхната мъдрост”– ще ни каже отново Time в цитираната вече статия.

Wikipedia залага на „мъдростта” и на правото на всеки един да допринася за разпространението на информацията и превръщането на индивидуалното знание в колективно, на принципа „две глави мислят по-добре от една”. Това право се определя от съответните базови правила като неутралност на гледната точка, споменатото вече недопускане на оригинални изследвания и индивидуални мнения, взимането на решения относно съдържанието с взаимно споделен и взаимно признат редакторски консенсус. Тези базови правила поне привидно защитават Wikipedia от множеството критики, които тя получава.

Майкъл Горман, бивш президент на Американската Библиотечна Асоциация (American Library Association) определя Wikipedia като деструктивно „дигитално цунами” за ученето. „Професор, който окуражава употребата на Wikipedia е интелектуалният еквивалент на диетолог, който препоръчва постоянна диета от Биг Мак-ове с всичко” (Gorman 2007).

Марк Хелприн твърди, че разликата между авторството и wiki-приносът е като „разликата между бракът за цял живот и бързото сексуално вакханално попадение с някой, чието име никога няма за знаеш и чието лице никога няма да запомниш, ако въобще всъщност си го видял” (цит. по Reagle 2011).

Робърт Макхенри, бивш редактор на Encyclopedia Britanica, пише: „Потребителят, който посещава Wikipedia, за да научи нещо, да потвърди някакъв факт, е по-скоро в позицията на посетител на публична тоалетна. Тя може да бъде видимо мръсна, така че той знае, че трябва да бъде изключително внимателен или може да изглежда съвсем чиста, така че може да му бъде внушено фалшиво чувство за сигурност. Това, което той със сигурност не знае, е кой е използвал приспособленията преди него” (McHerny 2004).

Напук на тези критики обаче и през поглед „отдолу” в рамките на ежедневието Wikipedia е огромна информационна платформа. За декември 2011 г., българската версия на електронната енциклопедия е посетена 25 804 908 пъти, което прави по средно над 832 000 посещения на ден. За същия едномесечен период са пуснати средно по 43 нови статии на ден (над 1300 за месеца), 53 000 пъти статиите са редактирани, общият брой статии се е увеличил с 13% за последната година, а броят на много активните редактори (с над 100 редакции на месец) се е увеличил с 24% – отново на годишна основа. Това, за статистиките на националната гордост, нарежда българската уики-версия на 29 място в света (информация от статистическите данни на Wikimedia).

В Wikipedia има статии с различни дължини, различен брой редакции, и различна степен на дискутирумост. Една от най-впечатляващите статии в българската версия на Wikipedia e тази, озаглавена „Помаци”. Освен внушителната дължина на статията (на 125 място сред всичките над 126 000 статии, към 28.01.2012), тя е една от най-редактираните (на 18то място по брой редакции, към 22.10.2009 (липсват по-актуални статистики)). Към дата 19.01.2012 статията „Помаци” е посетена 8125 пъти за последните 90 дни (което прави по средно 90 посещения на ден), а англоезичната версия – по 130 пъти на ден (данни, изпратени от Chech Explorer). Статията е реферирана с над 40 библиографски източника, има списък с над 20 „външни препратки” към други сайтове и над 40 допълнителни разяснения в бележки под линия.

Два проблематични статуса маркират съществуването й: „Има съмнения, че текстът, който следва по-долу от този шаблон, съдържа оригинално изследване или недоказани твърдения” и „Неутралността на тази статия е спорна”. Най-простото обяснение е, че някой от редакторите е сложил такъв шаблон, защото е преценил, че друг „сам си е философствал”, че е интерпретирал източниците по неправилен начин, изказвайки нова теоретична рамка, че е пренебрегнал някои от източниците, че не е базирал редакциите си върху неутрална гледна точка и т. н. „Това може да се оправи – според Chech Explorer (който е един от двамата укипедианци, членове на групите „Уикепедианци, които са помаци” и „Уикепедианци, които са мюсюлмани”) – ... въпросът е да седнем и да се разберем?” Именно „да се разберем” обаче се оказва по-сериозната задача в процеса на редакция на статията.

Мери Луис Прат нарича „контактна зона” социални пространства, където коренно различни култури (често в йерархична неравнопоставеност и асиметрични отношения на доминация и субординация) се срещат, сблъскват и борят една с друга. Контактна зона е мястото, където исторически и географски разделени, хората (и културите) се срещат, установяват контакт едни с други и често – продължителни отношения, които са в рамките на властова асиметрия, радикални неравенства и устойчиви конфликти (Pratt 1992).

Ако изследването на Прат се вписва в контекста на 18-ти и 19-ти век и колониалните отношения, когато пътуването и общуването между културите има едни измерения, то днес, в 21-ви век, движението на хора, стоки, финанси, идеологии, идеи има съвсем други форми и измерения и едно допълнително пространство, различно от физическото – медийното пространство. В рамките на медийното пространство днес, култури и религии се срещат, хората – също. По-сложното обяснение на „въпросът е да седнем и да се разберем” е, че статията „Помаци” в българската версия на Wikipedia среща на едно място две различни култури – културата на доминиращата официална идентичностна рамка на „българското” и културата на останалата, в една или друга степен, в маргинална позиция рамка на различието.

От една страна, обсъжданията относно съдържанието на статията в беседата й биха могли да се тълкуват като лични пререкания. От друга страна, те биха могли да се разглеждат през призмата на оспорване на източниците, стойността на предложените референции и истинността на съдържанието, т. е. спорът не е на идеологическа база, а защитава основните правила за публикация в електронната енциклопедия. Защо обаче именно „Помаци” се оказва една от най-дългите и добре реферирани статии и защо именно нейната дискусия е толкова силно емоционално заредена?

За да се опитаме да разберем дебатите в беседата на Wikipedia, ще проследим исторически политиките на националната държава, отнасящи се до групата на българите-мюсюлмани.

Политически (де)конструкции на идентичност

Популярен термин за назоваването на общността на българите-мюсюлмани е „помаци” (за повече информация около назоваванията, виж: Груев 2003), който се използва в българското общество към средата на 19-ти век, а след 50-те години на 20-ти век напълно се налага наименованието „българи-мохамедани” или „българомохамедани”. Въпреки получената критика за признаването на религията като отличителен белег, този термин според Груев „демонстрира стремежа на българската нация да реинтегрира и приобщи към себе си тази откъснала се по силата на исторически обстоятелства част от нея” (Груев 2003: 13). „Българи-мохамедани” задава една приписана отвън идентичност, целяща да подчертае принадлежността към българската нация (Бюксеншютц 2003: 36).

Съвременната наука се връща към старото наименование „помаци”, заедно с което се утвърждава и един нов термин „българи-мюсюлмани” (Груев, 2003: 15). Според Бюксеншютц до момента няма научно обяснение за произхода на думата „помак” и всички налични такива (включително в статията в Wikipedia) са плод на „народни” етимологии. Настоящият текст ще борави успоредно и едновременно и с двете понятия – помаци и българи-мюсюлмани, с цялата условност на тези понятия и извън всякакви негативни конотации.

Помаци [...] или българи-мюсюлмани, известни в България и като българи-мохамедани е наименование, използвано за обозначаване на население, чиито майчин език е българският и чиято религия – ислямът.

Трябва да признаем, че определението, сглобено от редакторите на Wikipedia, дава изключително точно и максимално неутрално определение на групата, далеч от всякакъв спор за произход, исторически, религиозни и етнически интерпретации.

Официалният дискурс обаче (научен, институционален) се колебае в определението си и разбирането какви са тези хора. На институционално ниво българите-мюсюлмани нямат статут на малцинство, нямат и статут на отделна етническа група, защото за подобен статут са необходими определени оразличителни от мнозинството белези, каквито за общността на помаците националната държава не намира достатъчно. Националният съвет за сътрудничество по етническите и религиозни въпроси дава кратки характеристики на различните етнически малцинствени общности, но тук помаци или българи-мюсюлмани не присъства като отделна общност, т.е. за органите на националната държава групата е невидима и напълно се вписва в институционалните представи, рамкиращи идентичност на мнозинството.

За етническия и малцинствен статус на институционално ниво на българите-мюсюлмани точни данни бихме могли да проследим в кампаниите по преброяване на населението. Според Мария Тодорова липсва отделна преброителна графа за „помаци” в края на 19-ти век, такава се появява едва през 1905 г. В преброяването през 1926 г. за пръв път е употребен терминът „българи-мохамедани” (Груев 2003: 13), но макар и с нов термин, съществува разбирането за различна етническа група. В последните преброявания в България (2001 г. и 2011 г.) няма отделна графа за такава етническа група. В пробното електронно преброяване през 2010 година всъщност се появява графата „българо-мохамедани” (което разгневява вестник „Труд”, и става повод за политически страсти (ВМРО пожелават да бойкотират преброяването заради „измислен етнос”).

Не е необходимо обаче да си специалист - достатъчно е да си горе-долу средно информиран БГ гражданин, – за да ти е пределно ясно, че такова чудо като етнос „българомохамеданин" няма. Няма такова самоопределение и като религия. Етносите не се определят по религиозен принцип - така че българо-„мохамедани"-те (що е пък това чудо след тирето, дето го няма никъде другаде по света?!) явно са си етнически българи. А „мохамедани"-те ни са си най-обикновени мюсюлмани, били те българи, турци, цигани или други. Така че този нонсенс не става и за религиозно самоопределение. Доколкото знам, ако попитате тези хора как се самоопределят, те биха се нарекли помаци. Но понеже политиката и науката още не са се разбрали по въпроса има ли или няма такъв етнос, много от тях са се научили за всеки случай благоразумно да се пишат като „българомохамедани" - идиотщина, измислена от комунистическия режим (Русиновски 2010).

От Националния статистически институт отговарят, че хората в Родопите така си се самоопределят и това щяло да ги улесни при попълването на анкетните карти. При обработката на анкетите обаче всички, които са попълнили графа “българо-мохамедани”, ще бъдат добавени към тези, които са се определили като „българи” – казва директорът на демографската статистика на НСИ (в статия на dnes.bg). Парадоксалното в случая е, че от една страна, общността съществува и институциите й дават правото на определяне на различие спрямо мнозинството „българи” (с всичките условности на това различие), от друга страна, на практика представителите на тази общност ще бъдат вписани именно в идентичностните граници на мнозинството, от което се оразличават. В индивидуалната карта имат правото да бъдат различни, за обобщените данни на институциите обаче това няма значение, защото тази графа ще бъде върната обратно към общоприетия модел.

Две теми се отварят по въпроса във форума Pomak.eu (който е изключително интересно медийно пространство, но за момента само ще даде щрих към картината). Едната, започната през септември 2010 г., проследява вътрешните противоречия относно желанието или нежеланието за обособяване на отделна етническа група, като мненията са разделени на две (съответно ЗА и ПРОТИВ) и покрай тях се прокрадват шеги за уместността или неуместността от подобна графа в преброителните карти. Дебатите във форума ясно показват липсата на еднозначно разбиране на общността за самата себе си и варират между позицията в подкрепа на отделна етническа група и отказ от признаване на каквото и да било етническо различие спрямо мнозинството българи. Втората тема, започната около времето на реалното преброяване през януари 2011, включва и анкета, в която на въпроса „Като какви ще се впишем Помаците на преброяването?”, от 178 отговорили 34.6% (или 62 гласа) отговарят с „българи”, 7.8% (или 14 гласа) – с „турци”, 2.2% (или 4 гласа) избират „роми” и 55.3% (или 99 гласа) „ще настояват да има графа помаци” като отделна етническа категория. До колко е репрезентативно това изследване не можем да знаем, но в него надделява желанието на мнозинството гласували в анкетата да имат възможността за собствена идентификация като отделна общност. „Не сме точно етническа група, за етнос не знам дали можем да говорим, ама има тънка разлика, както казваше баба ми, колкото лучената ципа.” – казва в разговор по темата KaraIbrahim – един от модераторите на форума.

Още от създаването на младата българската държава националната политика през годините настоява за български произход на тази част от населението на страната. Публичния дискурс на българската историография се фокусира върху „събуждане на предполагаемото иманентно присъщо, но „задрямало“ по силата на исторически случилите се обстоятелства българско народностно съзнание” и концепцията за „насилствено ислямизирани българи” (нещо, с което турската и гръцката историографии няма да се съгласят). Политическите действия преминават от признаване на различие до пълното му заличаване в известната кампания по смяна на имената на българските мюсюлмани. С цел избягване на държавния натиск или под влияние на повторяемия публичен дискурс, общността „разслоява” своите идентичности по много сложен начин, както на религиозно, така и на етническо ниво.

Именно благодарение на опитите на държавата за вмешателство в живота на тази общност и на еволюцията във вижданията по етническите проблеми, на пръв поглед хомогенната българо-мюсюлманска общност започва да се разслоява и да отбелязва различни нива на социална кохерентност и идентичност.” (Груев 2009)

Един основен фактор, свързан с проблема за помашката идентичност, произтича от различният културен подход, който полагат помашкото малцинство и българското мнозинство спрямо концепцията за идентичност. Докато за мнозинството основният фактор тук е етническата деноминация, за малцинството релевантният фактор е религията. (...) Този факт се появи по време на нашето изследване на терен. Първата част от анкетата съдържаше въпроса: „Каква е Вашата религия?” Стандартният отговор беше „Ние сме помаци”, което доста ни удиви в началото, докато разберем, че в съзнанието на тези хора помак и мохамеданин са еквивалентни понятия (Бюксеншютц 2003: 37, по Константинов, Алхауг и Игла).

На база на това наблюдение авторите дават двустепенен модел за описание на помашка идентичност, при който първата степен отразява религиозната принадлежност, а втората – етнически ориентираното виждане. И в двете степени на идентичност има три слоя за самоидентификация – помак, турчин и българин.

Така, от една страна, имаме неколкократно променлива (дори в рамките на едно поколение) държавна политика спрямо тази част от населението на страната (а и на съседните страни), както и различни допълнителни влияния като литературни и кинопродукти (Тодорова 2003), работата на организацията Дружба „Родина”; от друга страна, липсва достатъчно силен историографски или етнографски обяснителен ракурс, който е компенсиран от множество теории, интерпретативни схеми, „народни етимологии”, някои от които и до момента поддържат националния дискурс за насилствено ислямизиране на „изконно” българско население. Маргинални за националния исторически разказ остават изследванията, доказващи ненасилствена ислямизация поради икономически и социални придобивки (Желязкова 1990) или демографско увеличаване на жителите на родопските села, следствие от преселване на мюсюлманско население там (Радушев 2005).

Вследствие на липсата на твърди и ясни добре конструирани маркери на идентификация, вътре в общността се проявяват различни „контра-интерпретации за нейния произход, история и идентичност” (Груев 2009).

Както отбелязва Галина Лозанова, помаците няма как да разполагат с ресурса на официалната историография, със средствата (образование, публична пропаганда и пр.), с които тя вменява официално конструираната идентичност, произтичаща от „българския родов корен“. По този начин сред обособените субгрупи на общността започват да циркулират различни алтернативни версии за произхода със съответните доказателства, без обаче нито една от тях да е приемлива (убедителна) за всички. На места се появява своеобразна квази-история, която се създава, разпространява и функционира паралелно на официалната. Един от популярните мотиви например е за доброволното приемане на исляма на помаците от арабите още преди идването на османските турци на Балканите. Тази митологема кореспондира и с друга, разпространена главно в Западните Родопи версия, според която помаците са араби, изпратени от самия пророк като пейгамбери (вестители на исляма). Тя е свързана и със засилените контакти в началото на 90-те години на местни хора с арабския свят на религиозна основа. Друга популярна интерпретация е, че помаците са турци, които поради забраната да говорят езика си, постепенно са го забравили. Както е видно, натискът на държавата, комбиниран с използването от режима на историята като аргумент в текущата политика, ражда разнопосочни противодействия, сред които е търсенето на реален или въображаем произход, максимално различаващ се от този на българо-християнското мнозинство (Груев 2009, по Лозанова, Brunnbauer, Георгиева).

(Само)конструиране на идентичности в Wikipedia?

Wikipedia се редактира относително свободно от неограничен брой редактори, на принципа на crowdsourcing, термин въведен от Джеф Хоу, за да обозначи участието на хората, „тълпата” в създаването на знание и намирането на решения. Редакторите на електронната енциклопедия са източниците на знание и техните безвъзмездни действия обогатяват наличните в енциклопедията теми.

Статията „Помаци” обаче представлява „контактната зона”, която събира в едно (медийно) пространство официалната държавна идеология и контристорическата интерпретацията на представители на общността, като това става видимо в дебатите в беседата. Именно беседите на Wikipedia са пространствата, където редакторите изясняват гледните си точки и позициите си, обсъждат възможните редакции на статията и на принципа на консенсуса избират крайната версия за публикация. Защо обаче в „Помаци” не се стига до консенсус?

Съществува един основен спор в беседата на тази статия и около него се оформят допълнителни теми за дискусии. Спорът се отнася до легитимността и благонадеждността на цитираните източници. Едно от основните правила на Wikipedia забранява публикуването на „оригинални изследвания”, т. е. всяко твърдение трябва да е подкрепено от съответната референция, която пък трябва вече да е публикувана по общоприетия научен ред и трябва да се осигурява възможност конкретното твърдение да бъде проверено. В допълнение към това Wikipedia добавя правилото за благонадеждност на източниците, което включва няколко параметри, сред които „компетенции на автора по темата”, обяснено по следния начин: „На учения-експерт в дадена област може да се разчита повече, когато пише в тази област, вместо в която и да е друга. Например, на един биолог може да се вярва повече, когато пише за биология, отколкото когато пише за ядрена физика”.

Спорът в Wikipedia възниква около цитирането на източник Nexhat Ibrahimi, за когото едната страна твърди, че е религиозно пристрастен, че не отговаря на научните норми на Wikipedia  и че историческата му аргументация е спорна. Другата страна в беседата настоява, че авторът дава различни от общоприетите данни и те са достатъчно важни, за да бъдат включени в статията, освен това, за разлика от останалите цитирани автори в статията, този е и мюсюлманин.


*Концепцията за ранното проникване и разпространение на исляма на Балканите е аргументирана в статията Помаци с ненаучен и страдащ от неприкрита пристрастност текст. Авторът му Nexhat Ibrahimi, албанец, не е историк, а ислямски теолог, завършил верски науки в Сарайево [...] Отношението му към изследвания обект е далеч от научните норми... [...]статията на Ибрахими не може да бъде приемана като адекватна и на тази основа предлагам премахване на твърдението за ранно разпространение на исляма на Балканите още в 8 век сл. Хр. и премахване на недостоверния и компрометиран източник от бележките под линия. […] Предният неподписан коментар е направен от Digital worm (беседа • приноси).

* Това, че авторът е споменал, че Исляма е по-висша религия от Християнството не означава, че Ислям на Балканите е нямало, особено като се има предвид, че авторът посочва доста източници. […] Да се бориш срещу този факт, е все едно да се опитваш да излезеш от черна дупка. Историята е история и не може да бъде изменена. Ако ще най-големият лъжец да излезе и да каже, че е на Балканите е имало Ислям от преди османското завоевание, той няма да каже лъжа, колкото и да не ти се иска. --Chech Explorer 20:04, 6 май 2008

 

* Съжалявам, но Ибрахими не може да бъде запазен като аргумент поради религиозна пристрастност, необективност, фрапантна неточност, ненаучност и явен негативизъм към християнството. Това не подлежи на спор, тъй като текстът му е в противоречие с основните принципи на Уикипедия за характера на източниците. Не просто желателно е, а изискуемо е да се ползват академични източници, при това на некомпрометирани автори, пишещи в областта на пряката си компетентност. Райчевски например не е прабългарист и тезите му не се споделят от преобладаващата част от членовете на научната колегия, изследваща ранното средновековие. Това е т. нар. fringe theory и като такава тя не може да се представя за водеща. Антонина Желязкова е османист и изследовател на исляма и е спомената от мен именно в качеството й на такъв. Разликата е съществена. […] Да, понятията "значими" и "никакви" не са синоними и именно заради това е съществено да бъде определена конкретната степен на проникване на исляма на Балканите преди Османската инвазия. В този детайл е спекулативността на настоящата статия - на основа на проникването на много малко на брой изповядващи исляма на Балканите преди 14 век не може да се прави допускане за ислямизация на цели региони в степента, позната от 16 век до днес. […] В сегашната статия се загатва за значима по обхват ислямизация на балкански павликяни и богомили, които са преки предшественици на помаците - това е недоказано и представлява очевидна спекулация, уви. Digital Worm

 

* Ако Ибрахими ти е проблема, мога да изкарам още източници за по-задълбочени контакти на арабите с балканското население и дори за наличие на мюсюлманите на Балканите. Но аз се съмнявам, че Ибрахими ти е проблема. […] Така, че въобще нямаш право да ми казваш, че в Уикипедия сме били писали, че масовото ислямизиране на Балканите е започнало преди Османското нашествие. В такъв случай, виждам всичко, което изписа за ненужно. Статията ни е обективна и ако не е обективна, кажи коя част на текста ѝ не е обективен? --Chech Explorer 21:03, 6 май 2008 (UTC)

 

* […] Източници в днешните времена може да се намерят за всичко. Любимото ми в последно време е на оня френски професор, дето открил, че пирамидите не са построени, а са естествено изветрели скали, а надписите по тях били от не помня какви червеи, дето разяждали камъка. Преди него много се радвах на едно изследване, че Луната била куха, и вътре имало друга Луна, много по-голяма от външната (нещо с изкривени пространства беше, ама съм го забравил). А преди него - онова, че вагиналните тампони били дело на дявола. Все тежко научно изглеждащи, и с по десетки източници - ако се абстрахираш от темата, всичко им е наред... Нека преценяваме поне малко доколко нещо е научно, и доколко е резултат от нечие пристрастие. (Между другото, става по-лесно, ако не делиш света на "наши" и "чужди", примерно на мюсюлмани и християни...) -- Григор Гачев 23:35, 7 май 2008 (UTC)


Спорът в беседата преминава към търсенето на археологически доказателства за наличието на надгробни мюсюлмански паметници, които пък биват нападнати като „първични източници” (а в Wikipedia за рефериране се позволяват само вторичните, т.е. научната, а не личната, интерпретация и публикация на намерените артефакти), за да се стигне до продължението на спора около източника Ibrahimi:


* И от къде след като живеем в страна, в която (помаците) сме били винаги репресирани (справка) да се намери такова изследване? И не само това, а и на ушким неутралната Уикипедия пак сме потърпевши, защото в статията няма един източник от помак. Не че не мога да сложа, мога, но пак ще се намери кой и за какво да се зачепка - я за корицата, я за формата - все за несъществени неща само и само да се отразява единствено българската гледна точка. --Chech Explorer 21:33, 6 май 2008 (UTC)

 

* Извини ме, но това изявление показва наличието на твоя лична пристрастност. Опитвам се да я разбера и приема, но... дали тя помага при създаването на балансирана, съобразена с академизма, принципите на Уикипедия и лишена от емоции статия? За твое сведение българските османисти и балканисти традиционно са сред водещите в света. Имена като Вера Мутафчиева, Николай Тодоров, Цветана Георгиева и Мария Тодорова не ти ли говорят нещо? Digital worm 21:55, 6 май 2008 (UTC)

 

* Някои редактори защитават личните си убеждения посредством използване на ненаучни, неточни и писани от гледна точка на ислямското верско превъзходство текстове (Ибрахими); аргументиране чрез неприети от преобладаващата маса от тясно специализирани учени хипотези или fringe theories (ислям у прабългарите); спекулативно заместване на главната теза (ранното ислямизиране на павликяни в Предна Азия и Близкия Изток се вмъква в една чисто балканска проблематика и статия); позоваване на несъществуващи тези в иначе съществуващи публикации […] вмъкване в дискусията на неанализирани от специалисти паметници (предполагаема арабоезична надгробна плоча от 9 век от Мадан); и т. н. Всичко това води до извод за фрапантна спекулативност, мотивирана от лична пристрастност. Съжалявам за което, но това не е начин, по който може да се създаде една образоваща и съобразена с академичните стандарти енциклопедия. Digital worm 23:28, 6 май 2008 (UTC)

 

* Ибрахими като изследовател? Съжалявам, това е изключено. Става дума за човек с ислямско теологично образование (не историк, антрополог и т. н.) с неприкрита пристрастност, недостоверност и негация към немюсюлманите. Неговият текст не може да бъде изпозван тук като релевантен източник в Уикипедия, трябва ли още и още да си говорим по въпроса. Има други далеч по-сериозни автори, които са изказвали тезата за ислямизирането на българските еретици, някой от тях би бил по-уместен. […] Digital worm 05:26, 8 май 2008 (UTC)

* Как така от 30 източника (почти всички българи-християни), които аз, а и други, посочих, всички са ненадеждни и съмнителни? Как така само твоите са надеждни? Явно само така ти се иска. Chech Explorer 08:03, 7 май 2008 (UTC)

 

* Как ще се води конструктивен диалог, като ти отхвърляш всички източници, които ти се поднасят за ненадеждни? Не само Ибрахими, а всички! --Chech Explorer 09:16, 8 май 2008 (UTC)

 

* [...] Цитирането на неисторик по проблемите на историята не може да се подмине без съответното предупреждение, съжалявам. Приеми поздравите ми, Digital worm 11:00, 4 ноември 2008 (UTC)

 

Спорът за източниците сблъсква двете виждания за интерпретация на историята. От една страна, погледнато от „външна” за общността гледна точка, историческата интерпретация трябва да следва установените правила, да се позовава на уважаваните имена и да обяснява историята от позицията на официално приетия дискурс. От другата страна застават „контрааргументите”, които дават „вътрешното” за общността собствено обяснение и вяра за произход. На кого да вярваме ние? На османиста, зад когото застава университетското образование, или на теолога от Сараево, който описва света през собствената си, вероятно религиозна, интерпретация? На етнографа, който в един период на своята работа мобилизира ресурсите си, за да докаже българския произход на общността или на надгробния камък като свидетелство за разпространение на ислям преди Османската империя? На вярата на мнозинството, че предците на съвременните представители на българите мюсюлмани са християнско население, или на вярата на някои представители на малцинството, че те са наследници на мюсюлмани отпреди разпространението на Османската империя на тези географски ширини? Кой от редакторите на Wikipedia прави правилната интерпретация и коя версия на статията трябва да остане за публичен достъп и получаване на знание?


* Chech Explorer, не е етично да определяш къде и какво да редактират хората в Уикипедия. Статиите за исляма и помаците не са нечий личен феод. Digital worm 06:37, 7 май 2008 (UTC)


Липсата на диалог в беседата се появява поради липсата на разбиране за позицията на другия. Поради факта, че двете позиции сякаш за пръв път получават еднакви права за достъп до публичното производство на знание. И сякаш в „контактната зона”, срещайки се, за пръв път разбират за съществуването и на другата позиция.

Това, което Chech Explorer не разбира, е настояването на Digital worm за търсене на обективната истина, която, според него се намира в признатите научни източници. Знанието е такова, каквото то е изследвано и публикувано от специалистите по темата, останалото според Digital worm са лични интерпретации, неблагонадеждни източници, които нямат място в една сериозна статия.

Това, което Digital worm не разбира, е, че за Chech Explorer тази статия наистина е лична. Това не е просто една от статиите, по които той пише (за справка, виж профила му) и не е просто една от темите, от които той се интересува. За него тази статия трябва да бъде представителна, защото тя ще се чете от неговите познати, в неговата общност и за него е важно тя да съдържа такава информация, която ще даде отговори на въпросите, които се задават в общността. Ако на тези въпроси официалната историография и османистика не може да отговори, тогава отговори трябва да бъдат потърсени в алтернативни източници, алтернативни убеждения и алтернативни на официалния научен дискурс сведения. Дали Ibrahimi трябва или не трябва да бъде цитиран, е решение на редакторите на Wikipedia, които се съобразяват с правилата й. Ако не се може да се позове на него обаче, общността ще потърси други обяснителни рамки и други източници, които да й осигурят знанието, което тя търси.

Макар дебатите в беседата да се развиват в периода 2008 – 2009 г., проблематичният статус на статията към днешна дата показва, че споровете относно съдържанието на статията не са загубили актуалността си към момента. Беседата повдига много въпроси, чиито отговори този текст на този етап не би могъл да даде. Като въпроса за официалния национален исторически дискурс и историческите източници на останалите в маргинални позиции колективни идентичности. Кои са „обективните” източници, кои спекулират и манипулират общественото мнение, кои казват „истината” и кои биват приети за носители на достоверността? Това ще зависи от гледната точка, защото не е възможен консенсус тогава, когато информацията служи за различни цели – за една част от читателите на статията тя ще даде непозната до момента и интересна информация. За друга част от читателите обаче, освен информационната си функция, статията ще даде и маркер за конструиране на собствена идентичност. Информация за самия мен, информация, която да ми послужи да разбера кой съм аз.

Правилата на публикации за благонадеждност на източници в Wikipedia предпазват от не-научни, не-професионални, не-верифицируеми данни. По този начин Wikipedia се застрахова и „не се позволява нова описателна или историческа интерпретация”. Това, от една страна гарантира представителност на информацията, от друга обаче, подобно на традиционните медии, блокира опитите за различен исторически (или друг общоприет) разказ. Разказ на „тълпата”, в който тя има нужда да вярва. Зад емоционалните коментари стои нещо много по-голямо – стои липсата на адекватен публичен исторически разказ отнасящ се до съществуването на българите-мюсюлмани. И също така стои опитът на групата да потърси и създаде такъв разказ, посредством каналът на Wikipedia.

Следвайки Манович (Manowich 2009), но не по отношение на международните корпорации, а на националната държава, ще използвам разграничението на дьо Серто между стратегии и тактики в рамките на ежедневието. „Стратегии” са инструментите на властта – наложените „отгоре”, от позициите на властта, политики. „Тактики” са реакциите „отдолу”, от страна на подчинените на тази власт, употребата на стратегиите, вкарването им в приемливи за индивидите практики, собствения поглед за промяната на значението и функциите им. Web 2.0. „изобретява всекидневие”, в което на индивидите се предоставят инструменти за „бягство” от националния исторически разказ или най-малкото за допълнение към него. „Хората, известни преди като аудиторията” днес отказват да приемат готови исторически концепции и предпочитат те самите да изберат (и произведат) исторически разказ. Като тактика спрямо стратегията на националната държава за контрол на историческите рамки или като опит за запълване липсата на обяснение.

Така, от една страна, социалните медии представляват платформа за неограничено индивидуално участие в продукцията на знание, привидно те позволяват производството на разказ на тълпата, знание, различно от конвенционалното. От друга страна обаче тази възможност изглежда само привидна, когато се отнася до платформи с колективно участие като Wikipedia, защото правилата й за публикации и общото участие удържат знанието там в определени общоприети рамки и алтернативен разказ, за добро или за лошо, трудно успява да пробие установените и общоприети норми.


Библиография:

Бюксеншютц, Улрих (2003). Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци (1945 – 1989). София Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.

Груев, Михаил (2009). Религия и политика. Проблемът с българо-мюсюлманските идентичности. [посетен на 30.01.2012]

Груев, Михаил, Алексей Кальонски (2008). Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София: ИИБМ, CIELA

Груев, Михаил (2003). Между петолъчката и полумесеца. Българите мюсюлмани и политическият режим (1944-1959). София: ИК „КОТА”

Дневник. 2012. Стотици интернет страници протестират срещу SOPA. [посетен на 30.01.2012]

Дьо Серто, Мишел. (2002). Изобретяване на всекидневието. София: ЛиК.

Капитал. 2012. Протести срещу антипиратския закон SOPA заливат интернет. [посетен на 30.01.2012]

Радушев, Евгени (2005). Помаците. Християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р. Места, XV – 30те години на XVIII век, част 1. София: Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Ориенталски отдел.

Роне, Юлия. (2011). Свободната култура в Интернет: утопии, практики, дебати, защитена дипломна работа, катедра История и теория на културата, Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Русиновски, Ники. 2010.  ВМРО бъркат, но са прави. –В: Webcafe. [посетен на 30.01.2012]

Спасов, Орлин. (2008). Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм. –В: Социологически проблеми, 3-4, 47-64.

Тодорова, Мария (2003). Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино. – В: Eurozine. [посетен на 30.01.2012]

Geert Lovink and Nathaniel Tkacz (eds.). 2011. Critical Point of View. A Wikipedia Reader. Amsterdam: Institute of Network Cultures. [посетен на 30.01.2012].

Gorman, Michael. (2007). Jabberwiki: The Educational Response, Part II. [посетен на 30.01.2012].

Howe, Jeff (2006) The Rise of Crowdsourcing, Wired Magazine, issue 14.06. [посетен на 30.01.2012].

Manovich, Lev. (2009). The Practice of Everyday (Media) Life. From Mass Consumption to Mass Cultural Production. – In: Critical Inquiry, vol. 35, 319-331. [посетен на 30.01.2012].

McHenry, Robert. (2004). The Faith-Based Encyclopedia. [посетен на 30.01.2012]

O’Reilly, Tim. (2005). What Is Web 2.0. Design Patterns and Business Models for the Next Generation of Software. [посетен на 30.01.2012]

Pratt, Mary Louise. (1992). Imperial Eyes. Travel Writing and Transculturation. London and New York: Routledge.

Reagle, Joseph. (2011). The Argument Engine. – In: Geert Lovink and Nathaniel Tkacz (eds.). Critical Point of View. A Wikipedia Reader. Amsterdam: Institute of Network Cultures, 14-33. [посетен на 30.01.2012].

Sanger, Larry. (2010). Individual Knowledge in the Internet Age. EDUCAUSE Review, vol. 45, No. 2, 14-24. [посетен на 30.01.2012].

Zeljazkova, Antonina (1990). The Problem of the Authenticity of Some Domestic Sources on the Islamization of the Rhodopes, deeply rooted in Bulgarian History. – In: Etudes Balkaniques, 26, 4, 105-111.



[1] Концепция, използвана за пръв път от Тим О’Райли на конференция в Сан Франциско през 2004 г. (виж: Спасов 2008: 47).


Slavka Karakusheva

Is a PhD student at the Department of History and Theory of Culture at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. She is interested in migrations, ethnicity, identities and anthropology of new media and communications. Her PhD thesis analyzes the influence of digital media on the construction of collective identities, and how the ethnic exists in the conditions of web 2.0, with special focus on Turkish identities.


Прочетена 5029 пъти

Съдържание на брой 7

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.