.
Понеделник, 05 Март 2012 13:24

Интернет подписките като „киберфолклор”

Николай Вуков и Лина Гергова

Internet Sign-up Initiatives as “Cyberfolklore”

The article analyzes sign-up initiatives and petitions on the Internet as a cultural activity that extends parallels to the functioning of folklore as a cultural system. The focus falls on popular sign-up initiatives of the “Avaaz” network via email and on the Causes platform on Facebook. The text outlines their community-building function, the role in fostering temporary groups of action, and the capacity to convey notions of membership and affiliation. Their variability, mass distribution, and possibility for open participation, permit regarding such sign-up initiatives as “cyberfolklore,” as an expression of “folklore” communication in internet environment.

Последните години свидетелстват за все по-широко разпространение на подписки и петиции в интернет, за налагане на тази форма в търсенето на социална представителност и легитимност, както и за ролята й в създаването на общности и групи в подкрепа на различни по своя характер каузи. Появата на такива подписки и петиции може да се открие в почти всяка от наличните форми на електронна комуникация – в имейли за лична и професионална корескпонденция, във форуми и чатове, в различни социални мрежи от типа на Facebook и Twitter, в специално отделени сегменти на интернет сайтове и др. Нерядко петициите за подкрепа получават разпространение в различни информационни канали и така съответната кауза не само е обявена и припомняна многократно на различни интернет потребители, но и се снижава вероятността информацията за нея да не достигне поне веднъж до всеки един посетител в интернет пространството. Характерът на интернет именно като глобална мрежа ясно се откроява при разпространяваните в него подписки и петиции, както и в начина, по който те се подемат от други елекронни и не само електронни медии, като така увличат в своя информационен поток дори хора, които не ползват или нямат достъп до интернет [1]. Голяма част от информацията там е повтаряна и мултиплицирана от други медийни пространства (Гинев 2005: 152-176), огласявайки по този начин не само новините за обществено-политически, социални и културни събития, но така също и петициите за подкрепа за различни по своето предназначение и съдържание каузи.

Все пак, независимо от присъствието си в различни медии и мобилна комуникация – телевизия, радио, вестници, телефони и пр., подписките и петициите в интернет са белязани от специфика, характерна за този тип медийна среда, доколкото отделни форми на тяхната поява като електронната поща и виртуалните мрежи са технологично обвързани именно с киберпространството. Въпреки че интернет подписките са канализирана форма на съществуване на хронологично по-старите форуми и виртуални групи, те имат много по-силен и видим социален ефект. Добре известна е и силата на тези форми за нови по своя тип „мобилизации” (Дичев и Спасов 2011) – намираща израз в разнообразни политически акции, социални мероприятия и екологични инициативи (двата най-големи протеста в България за 2011 г. бяха организирани във Facebook – против високите цени на горивата и срещу ромите след случая в Катуница; тук можем да добавим и неслучилата се ученическа стачка срещу намалената ваканция от началото на годината). Тези подписки са своеобразен вариант на политическия лозунг и гражданските проести, намерили израз в интернет като различен тип медия и комуникационна среда [2]. Водени най-често от идеята за защита на човешките права, човешкото достойнство и общата среда на живот (или поне прокарващи я имплицитно), подписките и петициите обикновено изискват спешна реакция от възможно най-широк кръг хора, които посредством обединяването си около обща кауза ще допринесат за нейното осъществяване.

Същевременно много от тези подписки са форма на нов тип колективна изява и се регулират от механизми на културна рефлексия и колективно съдействие, които имат сходства (при цялата условност от съотнасянето) с фолклора като тип културна система. [3] В условията на общество, белязано от процеси на модернизация, урбанизация, глобализация и технологичен напредък, когато традиционните модели на културно съпреживяване са се разпаднали или съществено са се видоизменили, случаите на колективно съдействие и взаимодействие все повече намират поле за изява в новата комуникационна среда, предлагана от интернет. Макар и без да са сами по себе си „фолклор” в традиционния смисъл на това понятие, разнообразните подписки и петиции, които достигат ежедневно до интернет потребителите, са резонанс именно от тези изчезнали и трансформирали се системи на съвместно културно битие. Те поемат много от функциите, характерни за фолклора в традиционна среда, и са своеобразно превъплъщение на фолклорното в нов културен контекст и променени средства на комуникация. В известен смисъл те са илюстрация на идеята на М. Маклуън от 60-те години на 20 век за това, че новите технологии сами влияят върху обществената промяна (Василев 2001: 13 и сл.) Те оказват влияние на всяка една от съществуващите културни системи, като ги включват в своето семиотично поле, подчиняват ги на своята система от знаци, преобразяват ги [4]. С възможностите, които дава за пряка комуникация, отвореност и свободно дискутиране на теми, интернет не само поема много от семантичните ресурси на фолклора и не само репрезентира фолклорни форми в кибер среда, но и сам се превръща в система, където фолклорът има своето ново, съвременно, „кибер” битие.

В своето изследване за кибернетичните прояви на фолклорното изкуство в началото на 21 в. (Foote 2007), Моника Фут задава уместния въпрос доколко разнообразните културни изяви в интернет (разпространявани електронно шеги и слухове, форуми, чатове и пр.) могат изобщо да бъдат разглеждани като „фолклор”. Като се позовава на работите на Алън Дъндис и главно изследването му за разпространението на свещени текстове в устна форма (Dundes 1999), Фут отбелязва, че голяма част от словесните изяви в интернет са не само анонимни по своя произход, а и отговарят на използвания критерий на Дъндис за многокатна поява в различни форми и вариантност. Те не само предлагат интересни паралели с по-традиционни фолклорни жанрове и форми на „популярната култура”, но и при тях особеностите на предаването (свързано в основната си част с просто копиране на продукта) имат ключово значение за фолклористите. Нещо повече, фолклорът, който може да се открие в интернет, не се състои просто от електронни репрезентации на неща, които могат да се открият във всекидневния живот. Интернет съдържа голямо количество фолклор, който е съобразен и обусловен от този тип среда. Интернет фолклорът – по думите на Маре Къйва и Лиса Весик, е добър пример за традицията като средство на социална себереализация, т.е. традициите, разглеждани като поредица от явления и прояви, като постоянен процес, свързан с човека и с който човекът въздейства върху своя живот (Kõiva and Vesik 2009: 100). Следователно, задачата на наблюдателя и описващия тази традиция не е да открива и именува отделни обекти, обичаи и вярвания, а да проследява тяхното развитие.

Настоящият текст има за цел да анализира подписките и петициите в интернет и в социалните мрежи като „фолклорна” по своите основни характеристики културна дейност, като практика, в която можем да открием паралели с функционирането на фолклора като културна система. Основен обект на анализ са подписките и петициите, разпространявани широко по имейл и в социалните мрежи, като текстът се концентрира върху популярните подписки на групата „Авааз” по електронната поща и тези в платформата Causes („Каузите”), представена и във Facebook. Текстът ще се опита да открои тяхната общностнообразуваща и общностноструктурираща функция; тяхната способност да активират временни по своя характер групи, някои от които да придобият продължително и трайно съществуване като общност; и функцията им да създават и внушават идеите за членство и принадлежност (Дичев 2002; Kõiva and Vesik 2009: 112). Въз основа на тези функции и на характеристики като вариативност, масово разпространение, специфична структура и пр., подписки и инициативи от този тип ще се разгледат като своеобразен „киберфолклор” (Foster 2005), като проява на фолклорен тип комуникация в интернет среда. Важен елемент от анализа ще бъдат характеристиките на тези форми като „фолклорен текст” – изразяващи се във фолклоризирането на събития и образи чрез каузите, в неговото колективно конструиране посредством множество текстове (мнения, биографични разкази, меморати и пр.) и активирането му като пространство на изява в специфичната за тези форми отворена комуникационна ситуация. Като се опира на увеличаващите се през последното десетилетие изследвания, посветени на фолклора в интернет [5], статията ще приложи дискурсивен подход [6] в анализа на подписките и петициите, като ще комбинира описание, интерпретация и обяснение през призмата на основните белези, използвани при дефиниране на традиционния фолклор.

Каузите по имейл

Първата група подписки, които ще разгледаме, са разпространяваните по електронната поща петиции на гражданската организация с глобален характер „Авааз”. Организацията [7] е основана през януари 2007 г. и е посветена на граждански инициативи по въпроси, свързани с климатичните промени, човешките права, корупцията, бедността и различни случаи на конфликти и насилие. Претендираща за уникален характер – различен от този на съществували преди това организации, „Авааз” заявява като своя мисия това да преодолее разрива между света, в който всички живеем, и този, в който повечето хора искат да живеят. Както призовава нейният председател Рикен Пател, „Идеалисти от всички страни, обединявайте се!” Организацията има изяви на 14 езика и според данните, които представя, обхваща над 13 милиона членове в 193 страни. Името й идва от персийска дума за глас, звук, песен. Фондацията се издържа изцяло от дарения на индивидуални лица и не получава пари от правителства и корпорации. Екипът й се състои от около 50 човека, провеждащи мероприятия в над 30 страни по света. Те осъществяват кампаниите си основно по имейл и дейността им включва основно обществени петиции, видео филмчета и разпространяване на информация и кореспонденция. В началото на всяка кампания се изпращат пробни имейли до 10 000 членове на организацията и ако идеята получи достатъчно подкрепа, петицията се разпраща и на останалите членове. През 2010 г. списание Икономист посочва, че начинът, по който „Авааз” свързва и извиква подкрепа за различни каузи, е сам по себе си изключително ценен в свят, където признаци като раса и класа все още са повод за разделение между хората. Организацията е представена също в социалните мрежи и използва техния ресурс, въпреки че основният акцент е върху възможностите, предлагани от електронната поща.

Дори бегъл поглед към подписките, изпращани от „Авааз”, позволява да се види изключителното многообразие и разнопосочни цели на търсещите подкрепа каузи – от борбата за спасяване на бразилските гори или за предотвратяване на избиването на китове в Япония, през подкрепа за протестиращите в Либия, в Сирия и други страни в арабския свят, до битката с различни природни бедствия или изобщо „за бъдещето на нашата планета”. Голяма част от каузите са свързани с проблеми от политическо, екологическо, социално и пр. естество и са продиктувани като необходимост от конкретен повод или ескалиране на проблем в някоя част на света. През последната година такива са например петициите за солидарност с протестите против тоталитарните режими в Северна Африка и Близкия Изток, за подкрепа на Тибет срещу засилващата се китайска инвазия, за оказване на помощ за щетите от цунамито в Япония, за спасяването на умиращи от глад в Сомалия и пр. Разбира се, налице са и петиции, които макар и да са свързани понякога с конкретен повод, предлагат по-общ проблемен хоризонт – например политическата корупция в Италия, медийната корупция във Великобритания и Канада, унищожаване на природата в Бразилия, Австралия и др. Присъстващи като елемент в голяма част от подписките, атаките срещу икономическата криза, срещу корпоративните интереси, богатите, банките, политиците и пр. могат да се отделят и в самостоятелна група. Особена популярност имат и подписки, свързани с предстоящи законодателни промени в различни страни по света, в резултат от които ще настъпят дискриминационни процедури срещу различни етнически, религиозни, сексуални и др. малцинствени групи. Географският диапазон на каузите е практически неограничен и обхваща страни от различни континенти, като примери от държави, които често попадат в репортерски емисии за политически конфликти и социални проблеми, се редуват с такива от общества с развита демокрация, икономически просперитет и технологичен напредък. На практика, дори самият географски обхват на каузите, които трябва да се подкрепят, представя света като едно „глобално село”, където регионални и локални проблеми в най-далечни точки на планетата могат да се разрешат посредством съвместните усилия на населението от цялото земно кълбо [8].

От съдържателно естество, водещ момент в подписките и петициите, разпространявани по имейл, е идеята за солидарността и произтичащата от това декларация на подкрепа. Те отправят апел за помощ и приканват към съпричастие: „Днес ние отново имаме нужда от вашата помощ”. Повечето подписки включват ясно изразена молба (и предварителна благодарност) за оказаното съдействие. Чести са уверенията, че ангажираната общност не може да се справи сама с поставените целии и затова е нужна помощ от цялата световна общественост. Характерен момент е тревожността на много от изпратените съобщения с подписки: „Планетата умира. Нещата стават отчайващи. Навсякъде по планетата неспирно се появяват нови рекорди, които оставят милиони хора без дом, храна и подслон. Ние доближаваме точката на необратимост по отношение на промените в климата”. Обрисуваните картини в петициите обикновено имат апокалиптичен характер и изискват спешна намеса:Нашите океани умират, нашият въздух се променя, а нашите гори и пасища се превръщат в пустини. … Една единствена е най-голямата причина за това унищожаване на природата – климатичната промяна, и през следващите три дни ние имаме шанс да спрем това”. Петициите винаги имат спешен характер („Няма време за губене – подпишете спешната петиция”), а реакцията да се подпише е представена като нетърпяща отлагане: „Нашата планета умира, а големите нефтени компании държат в ръцете си някои от ключовите държави, като така блокират всяка възможност за договор по въпросите на климата. Имаме три дни преди да приключат разговорите в ООН – нека призовем ЕС, Бразилия и Китай да доведат нещата до успешен край и да спасим планетата!”

Заслужава да се отбележат и някои от формалните особености на подписките и петициите по имейл. Те следват сходна структура и стереотипен подход при организиране на тяхното съдържание. В тях новината за събитието е представена и повторена няколко пъти – като рефрен, който прокънтява в хода на целия текст; в сбит вид е представен проблемът, който трябва да се разреши, и се предоставя допълнителна информация от световни медии – например BBC, CNN, Al Jazeera, Associated Press, Financial Times, The Guardian, New York Times и др. Подчертава се необходимостта от незабавни действия и се отправя призив петицията да се подпише и изпрати също до други лица, които да я подкрепят. Обилно използвана е експресивната лексика, с която да се представи сериозността на проблема и волята на масите да се справят с него: „масивен вой от цялото земно кълбо ще предизвика гняв във и извън Япония и ще накара правителството да използва паричните средства за пострадалите от земетресението, а не да убива китове”. Използвани са също и различни визуални средства за постигане на търсения ефект – редуват се фрази в обикновен шрифт, курсив и удебелено изписване на думите; включват се карета, където информацията се резюмира; неколкократно се препраща към линкове за изразяването на подкрепа. Чест елемент от съдържанието на подписките е и възможността за финансова подкрепа на каузата чрез дарения, като е предвидена и възможността за ангажиране на широк кръг от познати и приятели: „Може да дарите и от името на близък човек и така да направите необикновен подарък”. Не е пропуснато да се отбележи и дейността на активистите за справяне с проблема и убедеността им („С надежда и решителност”), че съвместната кауза ще се увенчае с успех. Разбира се, съобщава се и за направени стъпки в осъществяването на каузата, а в случаи, когато тя наистина бъде доведена до успешен край (най-вече при провеждане или предотвратяване на законодателни промени), адресатите се уведомяват за резултатите от колективните действия. Сред последните са и позоваванията за широкия обществен интерес към самите подписки, някои от които – съгласно изпращаната регулярно информация, са подкрепени от стотици хиляди хора и дори повече от милион интернет потребители.

Както се вижда от вече представените примери, основен момент в подписките и петициите по имейл е идеята за колектива, за „ние” – защитаващите справедливата кауза, и „тях” – създаващите проблема, възпрепятстващи неговото разрешаване или просто нехаещите за бъдещето на „нашата планета”, „нашата природа” и „нашите права”. От една страна са бизнес корпорациите, петролните компании, медийните магнати, китоловните индустрии и пр., а от друга – всички останали жители на земното кълбо, издигащи глас за запазване на природата, демократичните ценности и справедливостта. Ясно откроена е визията за колективната воля на масите, намираща израз в проявена солидарност към каузите по цялото земно кълбо – „от Мадрид до Рио и до Ню Йорк хиляди хора се присъединяват към движението, като събраха 750,000 подписа в знак на подкрепа”. Повечето петиции изразяват категорична увереност в силата на колективно изразеното слово на обикновените хора: „Подпишете петицията и я разпратете на всички – нашите лидери ще бъдат принудени да ни чуят; Ние знаем, че обикновените хора работят заедно и могат да преобърнат дори най-здраво окопалата се власт. Ние сме били свидетели на това неведнъж през последната година”. Нещо повече, силно е внушението, че подобни форми на колективно действие са всесилни, че могат да упражнят влияние над всякаква власт, че „гласът на народа” трябва да бъде чут и взет предвид – „Не може да се заглуши гласът на милиарди хора по света”.

В същината си петиции от този тип са проекции на една социална утопия за властта на масите, за „силата на безсилните” [9], опряна на вярата в съвместното преодоляване на общи трудности в името на общо благоденствие:

Дълбоко в себе си ние осъзнаваме нашата собствена сила да построим света, за който всички ние мечтаем. Нямаме много време да направим това. Нашата планета е застрашена от множество кризи – криза с климата, с храните, финансова криза и пр. Тези кризи могат да ни разделят както никога преди това, или да ни съберат заедно както никога преди това. Това е предизвикателството на нашето време и изходът ще определи дали нашите деца ще се изправят пред един по-тъмен свят или пред свят, изпълнен с повече човешка хармония.

Тази утопия обаче е възможна именно в рамките на съществуващата масова и високо технологизирана комуникационна мрежа, каквато се предлага от електронната поща и от интернет като цяло [10]. Тя е утопия за социално единство в свят, където поради модернизация, технологичен напредък и мултиплициране на социалните светове, идеята за единство се е загубила. При това, посредством възможностите, предлагани от интернет, то е не само единство на малката социална група, на професионалната или локална общност, а единство с умонастроенията на голяма част от жителите на планетата, утопия за общия дух и споделената кауза на милиони хора по света. Или, както споделя в една от подписките Александра, член на „Авааз” от Германия: „Чудесно е, че най-накрая мога да се свържа с други хора на планетата, да се изправя, да бъда чута. Толкова съм щастлива и горда да съм част от „Авааз”. Понякога не мога да повярвам, че това наистина се случва! Благодаря ... с цялото си сърце на всички хора, които са част от това движение, обединени от общ дух”.

Разбира се, идеята за колектива, за споделената визия и резонанса от колективно заявената позиция не е лишена от основание, доколкото потенциалните получатели на подписките са почти всички притежаващи електронна поща, а – съгласно прогласяваните данни, в края на миналата година подкрепилите различни подписки на „Авааз” са надхвърляли 10 милиона. При това, става въпрос за общност, която може да постигне бърза и дори светкавична мобилизация на своите членове. Както отбелязва екипът на „Авааз”, „няма друга организация, която може така бързо да мобилизира толкова широка и координирана кампания за оказване на демократичен натиск в над 150 страни за 24 часа”. Всяко следващо включване и участие в кампанията допринася за изграждане на общността и за постигане на промяна, която съгласно убежденията на екипа, подготвил петицията, ще има траен ефект през следващите десетилетия. Изразяваната подкрепа и включването в подписките и петициите, са откроявани като довеждащи до действителни резултати и разрешаване на иначе неразрешими проблеми („спасява се човешки живот в Хаити и Бирма, свалят се правителства, печелят се победи при подписване на международни спогодби”). По-важно обаче е това, че с тях се поддържа мрежа на солидарност и се конструира общност от хора със сходни интереси – общност, в която утопични в основата си визии за единство на хората по целия свят се срещат и активират от възможностите на виртуалния свят.

Каузите във Facebook

Другата група организирани и мобилизирани от интернет мероприятия, на които ще се спрем тук, са т.нар. „каузи” (Causes) във Facebook. Те са най-популярната [11] форма на включване на платформи, обединяващи глобални общности в името на обща цел, като приложение в социалните мрежи. Освен през най-голямата социална мрежа – Facebook те са достъпни и чрез My Space и Tweeter, а имат и конкурентни форми като Change.org. Свързаността на социалната мрежа и платформата с идеална цел се обуславя не само от общата история (Causes е разработка на Шон Паркър, член на екипа на Facebook), но и от общи технологични рамки (в Causes се влиза с Facebook профил, освен това Causes са приложение [12] във Facebook). Въпреки че Causes е самостоятелна платформа (causes.com), тя е тясно обвързана с Facebook и разчита на механизмите на социалната мрежа: различни начини на споделяне между приятели [13] и използване на приложения. Според информация на самата платформа Causes има 170 млн. члена от цял свят (всички членове на Facebook), създали общо 500 000 каузи, и е събрала 40 милиона щатски долара от дарения на свои членове. Освен това се поддържа от множество фондации и компании, които даряват средства при доказване на значимостта на дадена кауза чрез набирането на предварително уговорен между платформата и дарителя брой „членове”.


01

Мотото на Causes е „Всеки може да промени света”, а основният език е английски (кауза може да бъде създадена и на друг език, но системните текстове са англоезични), като по този начин се подчертава глобалната ориентираност на платформата. Това става и чрез методи на търсене и създаване на каузи – никъде няма възможност за национално или дори регионално ограничаване.

Още при създаването си каузите се разпределят в няколко раздела: „Животни”, „Изкуства и култура”, „Образование”, „Околна среда”, „Здраве”, „Човешки права”, „Международни”, „Публично застъпничество”, „Религия”. При търсене на кауза, на която потребителят да стане последовател или просто да разгледа, каузите се визуализират в повече раздели.

02


Всяка кауза, освен да набира средства и обществена подкрепа, е основа за образуване на (глобална) общност от хора с близки интереси, религиозност, политически възгледи или сексуална ориентация. Създадената чрез кауза общност има общодостъпен профил: наименование, описание, категория, членове, бюлетини, мнения на членовете, илюстративни материали и пр.


03

Създаването на общности чрез такива каузи е и основната мисия на платформата. Както е посочено в описанието на Causes, тя цели „да даде възможност на хората да създават  инициативни общности [14], наречени „каузи”, които да предприемат действие в полза на специфични проблеми или организации с идеална цел. Самото назоваване на платформата и общностите като „каузи” подчертава значимостта им спрямо глобални или общочовешки ценности, както и идеалната им цел, т.е. некомерсиалност.


04

Отново според даденото от екипа на Causes описание „всяка кауза е общност за действие, събирайки заедно хора и предоставяйки им инструменти за набиране на средства, застъпничество и повишаване на информираността”.

Като уеб платформа Causes имат общностнообразуваща, но и общностноструктурираща функция: те създават повода за формиране на общност, но и задават нейните параметри и вътрешна йерархия. Всъщност те са замислени като система от еднотипни общности – обединени около глобална ценност, с отворен достъп, привличащи безкраен брой членове, с подчертана функция на автор, администратор, членове, рекрутирали най-голям брой привърженици на каузата, и членове, дарили (най-много) средства. Както създаването на кауза, така и присъединяването към такава общност е строго регламентирано като стъпки: „изрази подкрепата си и се присъедини към каузата; изпрати покани към други да се присъединят; поеми обещание и отговорност; сподели мотивите си за присъединяване към каузата”. Тъй като каузите са напълно публични, разглеждането на тези общности и тяхната дейност е достъпно и за „външни” за общността на съответната кауза.


05_step1

На практика пасивно включване в общността е възможно, но платформата на Causes изисква присъединяването на всеки член да допълни публичността на общността. Нещо повече, както се вижда от поканата за присъединяване, подчертаването на дадена кауза като лична (my cause) и личните обръщения и апели (we need your help) са част от самата платформа, целящи усвояването на индивидуално ниво на зададената в каузата глобална ценност. По този начин се повишава личната мотивация на всеки да бъде член на общността, но и се осигурява развитие на тази общност. В този смисъл общността на каузата се основава на глобална ценност, интериоризирана на индивидуално ниво и разпространявана чрез индивидуалната социална мрежа.


06_step2

Важен момент от присъединяването към дадена кауза е бъдещото включване на индивида в йерархизирана общност – на най-високо ниво след администратора/автора на каузата са членовете, рекрутирали най-голям брой присъединили се. Чрез стъпка №3 (Set a Recruiting Goal) се дава възможност на новоприсъединилия се да се изкачи нагоре в общностната йерархия посредством активното участие в осъществяването на каузата.


07_step3

Освен това се дава личен пример на присъединяващия се член – този на неговите приятели във Facebook, като по този начин стремежът за изкачване в общностната йерархия и за разширяване на общността е изведен като общозначим. Както се вижда и в самите каузи, общността в Causes има две взаимосвързани цели – декларираната в заглавието на групата и самото разширяване на групата. Споделянето на личната свързаност с глобалната кауза (Стъпка № 4. I joined this cause because…: Tell the community why you joined) се очаква да стане публично (публикува се на стената [15]  на каузата), осигурява от една страна плътност на общността, а от друга допринася за изграждането на един споделен общностен текст.


08_step4

В платформата се предвиждат два типа споделяне: това на мотивацията за присъединяване и, след това, предвиденото под надслов Share your story на стената на каузата, достъпно само за членове на общността. В този смисъл споделянето и участието са свързани и с реалното технологично и публично присъединяване към групата. Публичността на участието в общността е в два аспекта: от една страна във всяка кауза има публичен списък на членовете, а от друга – членството в кауза се отбелязва и на стената във Facebook на дадения член. По тези начини участниците едновременно получават място в общността, но и заявяват тази своя свързаност пред социалната си мрежа. Така членството в Causes се превръща в специфична за Facebook принадлежност, попадайки автоматично в раздела „Занимания и интереси” в личната информация на присъединилия се.


09


10

След присъединяване към общността на дадената кауза всеки член има възможност да споделя истории, видео, снимки и линкове към сайтове. От своя страна администраторите/авторите на каузата могат да публикуват т.нар. бюлетини, чрез които да информират членовете за дейността на групата, за развитието на каузата, за външни новини, свързани с целта на общността. Чрез тези ограничени като типология (но не и като количество и съдържание) публикации на „стената” на каузата се оформя един цялостен текст, свързващ лични и официални представяния на събития и преживявания от „реалния” (не виртуалния) свят. Самото включване на такива текстове в общностното пространство води до тяхното „фолклоризиране” чрез промяна на контекста, а понякога и на самите текстове, чрез включването им в друга конюнктура и чрез (възможността за) тяхното коментиране. Така всяка една от каузите в платформата се разпространява също като цялостен и самостоятелен текст. Този текст е колективно създаван и винаги в развитие – самата платформа не позволява съществуването на „постигнати” каузи. Характеристиките на каузата-текст се определят от платформата на Causes и се визуализират във всеки отделен случай по един и същ начин, което пък свидетелства за наличието на своеобразен модел в структурата на тези текстове. На първо място е подчертаното колективно, но все пак йерархизирано, участие в създаването на този текст. Важна е и видимата „глобалност” на каузата-текст, която се основава на включените универсални текстове (названия на рубрики, бутони, покани на английски език), но и на заложеното от платформата вписване на каузата в глобалните ценности (чрез присъединяването й към по-общи рубрики и вписването й в мотото Anyone can change the world). Въпреки че на пръв поглед развиващият се текст носи характеристиките на писмените текстове, той всъщност не е вечен, тъй като администраторът/авторът могат да го изтрият и той не се пази в достъпен архив. По този начин общност и текст се препокриват, а вътрешната йерархизация на общността, заложена от платформата на Causes, получава практическа реализация.


11


Бихме могли да обобщим следователно, че каузата-общност се характеризира с известна степен на постоянност, притежава памет – реализирана и видима чрез каузата-текст – и е изцяло зависима от лидерския слой на групата. Самото лидерство в Causes е динамично и в известен смисъл недемократично, имайки предвид че единствената възможност за неговата промяна се основава на личния отказ от позицията на администратор/автор. Възникването и съществуването на каузата-общност и каузата-текст се определят от конюнктурата на Causes и са невъзможни извън нея. Същевременно набирането на средства или постигането на зададената кауза не са задължителни за реализацията на общността – нещо повече – обикновено достигането на поставената цел разрушава формиралата се общност. В този смисъл каузата-общност е специфична в няколко аспекта: глобалността си, която обаче идва да подчертае индивидуалната значимост (т.е. ангажираността с глобални ценности носи персонално удовлетворение и чувство за социална и политическа влиятелност на отделния човек), презумпцията за саморазпускане при реализация (т.е. общност, мобилизирана с дадена цел, при постигане на целта престава да бъде общност), технологично зададени йерархия и равноправие.

Фолклорно и „киберфолклорно”

Представените примери от подписките по електронна поща и специализирани платформи за консолидиране на подкрепа за различни каузи ни изправят пред въпроса за измеренията на фолклорното в тях и по-специално за същността на „киберфолклорното” във виртуалния свят на интернет. Един от основните трудове по въпросите на фолклора в българската хуманитаристика – „Български фолклор” на Петър Динеков, откроява „трудността да се намери единна, синтетична характеристика на фолклора” (Динеков 1972: 22-23). В своето определение за фолклора, авторът приема описателен подход в дефинирането на фолклорната култура посредством набор от характерни белези – народност, художественост, колективност, анонимност, устно предаване, променливост, масово разпространение, специфичност на поетиката, традиционност, импровизация и др. Тези белези са откроени като тясно свързани помежду си и взаимно обуславящи се. Те не присъстват едновременно във всяко фолклорно произведение, а взаимно се допълват: „те се появяват различно в отделните моменти от историческото развитие на фолклора, в различна степен характеризират традиционния и съвременния фолклор; в съвременното развитие на народното поетическо творчество някои от тях (напр. анонимността и устното предаване) престават да имат определящо значение”. Освен вътрешното допълване и взаимозависимост между тези белези, основен момент в разбирането на Динеков е това, че те трябва да се разглеждат винаги в исторически аспект, в светлината на историческия развой на народното поетическо творчество (Динеков 1972: пак там). Промените, настъпващи в обществения и културния контекст, допринасят не само за промени във фолклора като съдържание, но и за видоизменения в неговите форми и до нов тип отношения между неговите определящи белези.

Подчертаната историчност в постановката за фолклора прави любопитна връзка с влиятелната от 70-те години на 20 в. теза на Т. Ив. Живков за същността на фолклора, оказала се своеобразен прелом в разбирането на фолклора като културен феномен. Живков интерпретира фолклора като тип култура (първоначалното му разбиране е за „тип художествена култура”), която „се отличава от специализираната художествена култура преди всичко по своето битие в социологическата структура на обществото, в духовно-практическата дейност на колективите, които го създават, и резултат от чиято трудова и социална дейност е той” (Живков 1977: 11). Макар и да не пропуска да отбележи влиянието на марксическата фолклористика в подчертаване на колективността като белег на фолклорната култура, Живков определя последната като „колективна социална дейност и тази колективност е основа на колективния характер на трудовата и обществената практика” (Живков 1977: 14). Колективността насочва към принципите на функциониране на фолклора като система, съответно промените в социологическата структура на обществото водят до нови фолклорни форми и нов тип комуникация в тази културна сфера. Според разбирането на Живков, „фолклорът е съставка на материалното и духовното производство, на социалното управление и комуникациите на обществото. В социален план той е художествена култура на народа като съвкупност на социално-групови образувания, част от неговата социално-творческа дейност” (Живков 1977: 30). Така, към разбирането на Динеков за историческия фактор в развитието на фолклора, ясно очертана при Живков е ролята на социалния контекст при създаването и функционирането на фолклора, обвързаността на този тип култура със социологическата структура на обществото и сферата на културна комуникация.

Тези схващания за същността на фолклора предлагат полезен ракурс към елементите на фолклорното, които можем да откроим в сферата на интернет комуникациите и по-конкретно към инициативите за подкрепа на различни каузи в социалните мрежи и интернет. Най-напред, това са форми, създавани в колективна среда и имащи тясна връзка с масовата култура; те се създават непосредствено – в резултат от спонтанно възникнала инициатива, и се разпространяват пряко, като извикват активна реакция и включване. Независимо че са продукт на авторско намерение, тези петиции са плод на колективно творчество; въпреки че всеки един от подписалите обикновено се идентифицира по име и имейл адрес, те са обгърнати от анонимност, както и много други подобни форми в кибер пространството. На пръв поглед те изглеждат фиксирани като текст, но в основата си са белязани от изначална вариантност – техният текст не е окончателен, а напротив, търпи постоянни изменения, и нерядко разкрива елементи на спонтанност и импровизация. Както подписките по интернет, така и платформите за поддържане на каузи в социалните мрежи, не представят нещо застинало, неподвижно и затворено, те са отворени към вписвания и пренаписвания, към новоприсъединили се поддръжници, към коментари и редакции на техния основен текст. Те са част от съвременния социално-културен контекст, включващ „реалния” и „виртуалния” свят – паралелни, но взаимосвързани и зависими един от друг, възпроизвеждащи сродни културни практики, макар и в различни формати.

Проявления на фолклорното могат да се търсят например във средствата, които се използват, във формулите за привличане на обществено внимание и за изграждане на колективна солидарност. На фразеологично равнище, много от създаваните и разпространяваните подписки имат ясно установен модел, устойчиви фрази, които се използват за „улавяне” на вниманието на читателя, повтарят се и се възприемат като оказващи силно въздействие. Много от тези фрази имат имат свои корени в определен административен шаблон и симулират модели на общуване в офис среда, като по този начин представляват любопитен пример за използването на административен по своята същина език в различна комуникативна ситуация (напр. „Драги приятели, днес е денят, в който ние гласуваме за да спасим свободния интернет”; „Драги аваазовци, Честита нова година – сигурни сме, че тя ще бъде много успешна”; „Драги съмишленици, настъпи времето и ние да вземем отношение по този важен въпрос”). Това свидетелства не само за проникването на административна стилистика в този тип общуване, но и за нейното „разчупване” и „разиграване” в следващ други задачи и имащ различно предназначение контекст. Ресурсът на административния тон и дистанцираната неутрална форма е използван, но му е придадена нова функция – на съпричастност към определена кауза, на подчиняване на колективна цел, като се запази дистанцията на учтивост при общуване с непознат адресат. Нещо повече, в ситуацията на интернет подписка, много от тези фрази придобиват и леко ироничен и шеговит оттенък, създават усещане за разчупеност, за игра и за свободно боравене с наличен словесен ресурс. Парадоксално е, че чрез тяхното полагане в друг контекст, те допринасят за ефекта на непосредственост, на любезната покана, прекрачваща отвъд формализирания език на бизнес комуникацията. Разбира се, доколкото жанровете за масовата мобилизация активно заемат  комуникационни стратегии от рекламата и PR, подобно „заиграване” на изразни шаблони и с кръг от потенциални адресати не е случайно. Без да има корени във фолклора, в него също можем да открием допирни точки с фолклорното като тип поведение – а именно, свободното използване на кристализирали езикови форми и тяхното „разчупване” посредством полагането в необвързана от жанрови конвенции ситуация.

Любопитна в тази връзка е именно вариантността, разиграването на някои от тези фрази, модифицирането им в зависимост от конкретната кауза и от повода за изпращането на дадена подписка. Подписките по повод различни каузи имат редица формални сходства помежду си, но същевременно свидетелстват за изменчивост на използваната лексика, за игра и редуване на разнообразни фрази и тяхното адаптиране към съответния контекст. В тях е налице рефлексът на модифициране съобразно адресираната общност – рефлекс, който освен като характеризиращ всеки един тип комуникация, бележи също и логиката на фолклорния процес. Макар по своите формални показатели, подписките и петициите във Facebook и по имейл да са коренно различни от вариантите на една фолклорна песен или приказка например, тяхната изменчивост и податливост на словесни превъплъщения следват логика, която принципно не се различава от вариантността като основен белег на фолклора [16]. Най-напред, тя се опира на определен набор от готови фрази и формули, които са задействани в процеса на общуване; тяхната селективност не е произволна, а е ръководена от своеобразен „хоризонт на очакване” за допустимостта, възприемането и въздействието на отправеното послание. Тя е създавана и възприемана като форма, която всеки един може да използва, като се опре на набор от формални показатели и изпълни с подходящо за целта съдържание. Макар и формалните белези да принадлежат на жанровост, различна от тази характерна за словесни форми от традиционния фолклор, те са функционализирани по начин, който е близък до вариативността на класически фолклорни творби.

Уместен в този смисъл е въпросът за разпространението на тези текстове. В традиционните общества, предаването на фолклора е основно по устен път, но включва също и сложна система от музикални, танцови и визуални средства. С налагането на печатното слово в края на 19 и началото на 20 в., много от съществуващите фолклорни форми намират ново поле на изява. От една страна те са обект на записване, обнародване и популяризиране в различни сборници с фолклорни произведения, като така дават подтик за вторична фолклоризация на много фолклорни творби посредством досега с печатното слово. От друга страна, новите средства за комуникация, предлагани от вестници, списания, книги и популярна книжнина, сами представляват ново поле на изява на фолклора, за създаване и разпространение на нови фолклорни текстове като градските легенди, вицовете, стихотворни и песенни форми и пр. Оказало силно въздействие върху съществуващите устни традиции, писменото печатно слово активно поема от ресурсите, предлагани от фолклора като комуникационна среда, и развива фолклорното със средствата и възможностите на различен по своя тип комуникационен канал. В условията на постепенна модернизация и урбанизация в рамките на национална държава – с целия комплекс от образователни и културни институции – устните форми на общуване все повече отстъпват на писмените и печатните средства, с техните особености на надперсонално общуване, по-широк кръг аудитория, по-слаба вариативност на разпространявания текст и подчертана еднопосочност на отправените послания [17]. На мястото на непосредствения тип фолклорно действие и колективно изпълнение вече има далеч по-изчистен от личностни моменти и с подчертана дистанция писмен комуникационен канал; кръгът от слушатели и свидетели на културното събитие вече не е седянката или селския мегдан, а грамотната аудитория на разрастващия се град и националната общност; свободният поток от устно слово в динамично взаимодействие е в конкуренция с писмено фиксирания, формализиран и следващ други стилови регистри писмен и печатан текст, при това вече с ясно откроена йерархия между автор и възприемател, публикуващ и читател. Всичко това предоставя нови условия за функциониране на фолклора – както на неговите традиционни форми (вече създавани и изпълнявани паралелно на по-„модерната” и по-„престижна” писмена и печатна култура), така и новите фолклорни форми, които ще черпят ресурс от предшестващата устна традиция, но ще използват и възможностите, предлагани от новите средства за печатна комуникация.

С развитието на интернет комуникациите и прехвърлянето на по-традиционните медии и във виртуалното пространство публиката постепенно се включва като съавтор на публикуваните текстове чрез коментари, дописване, вербални и видео отговори и пр. В етапа, на който този процес е в момента, все още до известна степен се пази престижът на писмения текст, презумпцията за неговата истинност, но идеята за привилегироваността на авторството се разпада и границата между автор и аудитория става все по-неосезаема. Тази тенденция става по-видима с развитието на блоговете, които всеки може да създаде и модерира, а блогърите, идващи по презумпция от аудиторията, като един нов тип автори, все повече придобиват известност и авторитет (вж. „Ние, хората, известни преди като аудиторията” в брой 6 на СеминарБГ). В съвременната медийна среда – доминирана в развитите общества от интернет – вече не става въпрос за истинност на информацията, за достъп до информация, а за обмен на мнения и интерпретации и разрушаване на опозицията автор-читател/слушател/зрител. Както отбелязва Бойко Василев, това е една от утопиите на интернет – „глобалната мрежа е децентрализирана, нетоталитарна, пригодена за всякакви вкусове, отворена, хаотична и по чуден начин реабилитираща междуличностното общуване, включително в синхронно време (Василев 2001: 141).

Разпространявани по електронен път, анализираните тук подписки носят характеристиките на съвременната медийна и комуникационна среда, основаваща се на непрекъсната и свободна връзка между ползващите различните средства за общуване, предлагани в интернет пространството. Това е „нова комуникационна среда, при която хората са непрекъснато във връзка” (Дичев 2009: 25), изкуствена среда, в която човек може да присъства „истински”. Друга важна особеност на този тип общуване е значителната скорост на обмен и огромният ресурс от информация в най-широк смисъл. Това позволява на всеки интернет потребител да комуникира с много повече хора, да следи много повече източници, да членува в неограничен брой общности, да споделя каквото пожелае по най-разнообразни начини. Както отбелязват М. Къйва и Л. Весик, в света на интернет „ние често наблюдаваме необходимостта човек да бъде видян и чут, да прибави своя глас в общия поток от информация, да сподели своя личен опит с другите, да заяви и установи себе си (Kõiva and Vesik 2009: 100). Тази нова информационна и комуникационна среда променя и границите на понятията „анонимност” и „публичност” – дали чрез възможността за „измисляне на идентичност” или чрез организираните форми на виртуална идентичност, с цялата динамика и игровост в поддържането на такава идентичност в променлив и с висока степен на условност виртуален свят [18].

От друга страна смислите и възможностите на подписките са в известна степен предшествани от появата и масовото разпространение на спам-съобщенията в имейлите и от изграждането на надежни бариери срещу тяхното навлизане и смесване със съществената и „необезпокоявана” лична (или работна) електронна поща. Те са нов момент на „допускане” на подобни съобщения до личното информационно пространство, на тяхното преодоляване на бариерите, поставяни пред манипулативни съобщения с търговски, сексуален или информативен характер, за тяхното преминаване в полето на приемливостта, значимостта и ненарушаване на личните права. Подписките са знак за пропускливостта на индивидуалното информационно пространство за граждански по своя характер инициативи; те свидетелстват за специфичен момент в проявите на гражданственост в информационното общество – тяхното просмукване в личните пространства на имейл и Facebook потребителите, тяхното редовно присъствие в тези полета на виртуална комуникация, тяхната способност да поддържат системна отвореност на тези въображаеми територии към каузи от обществена, политическа, екологическа и пр. ангажираност. При тях личното – колкото и изолирано, съкровено и отделено от обществения поглед да е – е удържано непрестанно с нишки на гражданска ангажираност, с повици за обществено включване и заемане на гражданска позиция. Личното е обгърнато от плаща на неизменната положеност в един чувствителен към актуални обществени проблеми свят, то е провокирано от призиви за подкрепа и съдействие, увличано е в мисловни траектории на колективно съучастие в гражданското общество. „Западат формалните членства; на тяхно място се множат участия в малки групи на взаимопомощ и интереси” (Дичев 2009: 23).  Нещо повече, налице е преплитане на виртуалното и реалното, постоянното поддържане на напрежението и връзката между тях, неизменната отвореност на виртуалното към проблемите и предизвикателствата на невиртуалния свят. С проникването на подписките за обществени каузи в електронната поща, гражданското не само оставя отпечатък върху индивидуалното пространство и отваря полета на проникване на обществената реалност в интернет комуникацията, но същевременно спомага за активиране на реалността във виртуалния свят, за усилване и уплътняване на неговите над-виртуални измерения. При подписките във Facebook това проникване на гражданското в индивидуалното пространство се характеризира и с определено, регулирано от потребителя, ниво на публичност, т.е. ангажираността с подписките е споделяна като видима принадлежност.

Това насочва и към някои от аспектите на откроеното тук разбиране на интернет подписките като „киберфолклор” – тяхната функция да запълнят своеобразна ниша в културен контекст, когато традиционните форми на общуване и културно съпреживяване са се разпаднали, и когато печатните форми на комуникация (както до голяма степен и тези, предлагани от медии като радио и телевизия) вече не са достатъчни да достигнат степента на обществена мобилизация, която може да осъществи интернет. Встрани от елементите на гражданско участие и на легитимиране на обществени каузи посредством привличане на вниманието на обикновения адресат, тези подписки са същевременно и форма на създаване на общност – въображаема по своите основни характеристики, но реална по отношение на своето действително случване и съжителство във виртуалното пространство. Тя няма особеностите и свойствата на групите и общностите, познати в традиционната фолклорна култура, но до голяма степен е водена от сходна необходимост и е призвана да изпълни подобни функции. Основен момент в нейното случване е нуждата от съ-участие в колективна дейност, импулсът за отправяне и откликване на призива за съпричастност и съвместни усилия за постигане на поставената цел. В една такава ситуация индивидите се включват в колективно мероприятие, което гарантира координирани действия, общ „дух” в преследване на заявените намерения и съвместна убеденост за правотата на избраната кауза. Колективът не е в едновременното присъствие на индивиди и групи в едно и също времепространство, а в моментното мобилизиране и интегриране на съмишленици – всеки един със самосъзнанието за включеност в общата кауза. Независимо дали тази включеност ще бъде действително заявена с подписване на подписката и с активна подкрепа на предначертаните в нея дейности, налице е идеята за участие и включеност в широк кръг от адресати със сходни умонастроения и споделена визия за колективна воля. Именно схващането за такава принадлежност дава още един аргумент за интерпретирането на културната ситуация като имаща „фолклорни” измерения в дадения кибер контекст.

Разбира се, колективното и произтичащите от него идентификационни проекции и действия само по себе си не би могло да бъде достатъчно за осмислянето на подписките и каузите в интернет като „фолклор”. То обаче задава основните координати на културната среда, където този тип форми в имейл и социалните мрежи ще се развиват и ще черпят символен ресурс. Ако хвърлим поглед отново към утвърдени в българската фолклористика от втората половина на 20 в. схващания за фолклора като културна система, която може да бъде описана посредством набор от белези, ще видим, че повечето от тези характеристики – променливост, вариантност, импровизация, масово разпространение, образна и стилова система, са в една или друга степен изпълнени и в тези форми на интернет комуникация. Разбира се, белег като „устно предаване” на словесното творчество (в съвкупност с визуални, музикални и танцови форми) е отнесен към традиционния фолклор и – в плана на разбирането на П. Динеков за историчността на фолклорните явления – може да се осмисля като пречупен по специфичен начин в по-късни форми на общуване посредством печатни и електронни медии. И докато устността е единственият начин за предаване и съхранение на словесното творчество в безписмените общества (Динеков 1972: 36), „народността” – откроявана като основен белег на традиционния фолклор, в съвременните кибер пространства може да бъде разбирана като „онлайн перспективата за пряката демокрация” (Гинев 2005: 204), като ревитализиране на отслабените в модерността традиционни общностни връзки. И докато преди фолклорът се е явявал носител на историята, философията, трудовия опит и знанията на народа за природата и света (Динеков 1972: 37), в свят, в който интернет има основно значение като среда за информационен и културен обмен, много от тези особености са се пренесли върху общуването и поддържането на социални връзки в кибер пространството. В такава среда тяхното функциониране има смисъл на „киберфолклор”, на активиране възможностите на фолклорен тип комуникация в кибер среда. „Киберфолклорът” следователно не е просто виртуална реплика или огледален образ на фолклорното във виртуална среда, а се характеризира със специфични модели на принадлежност и участие, нови типове общности и общностен живот и различни по структура и съдържание, но „фолклорни” по своята същност, форми. Тази свързаност на „киберфолклорното” и фолклорното може ясно да се види при подписките и подкрепяните каузи в интернет, а това още веднъж подчертава вътрешната взаимозависимост между традиционни и съвременни практики и контексти.

Библиография

Бел, Дейвид. 2005. Киберкултурата. София: Атика.

Бодрияр, Жан. 1996. Към Критика на политическата икономия на знака. София: ИК „Критика и хуманизъм”.

Василев, Бойко. 2001. Утопии и антиутопии на новите медии. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Гинев, Росен. 2005. Информация и интернет. Вектори на социалната трансформация. Варна: ВСУ „Черноризец Храбър”.

Динеков, Петър. 1972 (1959). Български фолклор, т. I. София: Български писател.

Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст). 2011. Нови медии – нови мобилизации, София: Институт Отворено общество.

Дичев, Ивайло. 2009. Виртуални граждани? На купон с МР3 плеър. – В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.). Новите млади и новите медии. София: Институт „Отворено общество”.

Дичев, Ивайло. 2002. От принадлежност към идентичност. Политики на образа, София: ЛИК.

Живков, Тодор Ив. 1981. Фоклорът като художествена култура – В:  Живков, Тодор Ив. Фолклор и съвременност. София: Наука и изкуство.

Живков, Тодор Ив. 1977. Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция. София: БАН.

Кьосев, Александър. 2000. Голямото недоразумение. – В: Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.). Медии и митове. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.). Медии и митове. София: УИ „Св. Климент Охридски”.

Паунова, Стилиа-Фелиси. 2003. Междуперсонални Интернет комуникации, София: Анториери ЕООД.

Попова, Мария. 2005. Виртуалният човек: социално-комуникативни особености на Интернет потребителя, София: Изток-Запад.

Рот, Клаус. 2007. „Може да се изненадате да получите това писмо от мен”. Фантастични криминални истории по електронната поща. – В: Български фолклор, кн. 2, 42–55.

Тенев, Воин. 2001. Интернет – комуникационна среда на информационното общество, София: НИИ по съобщенията.

Хабермас, Юрген. 1995. Структурни измерения на публичността, София: Център за изследване на демокрацията, УИ „Св. Климент Охридски”.

Харизанова, Оля. 2003. Общуването „човек – компютърна мрежа – човек. София.

Bell, David and Barbara. M. Kennedy (eds.). 2000. The Cybercultures Reader, London: Routledge.

Blank, Trevor. (ed.). 2009. Folklore and the Internet. Vernacular Expression in a Digital World, Logan: UT, Utah State University Press.

Brednich, Rolf. 2005. worldwidewitz.com: Humor im Cyberspace, Freiburg im Breisgau: Herder.

Brundvand, Erik. 2000. The Heroic Hacker: Legends of the Computer Age. – In: The Truth Never Stands in the Way of a Good Story, Urbana: University of Illinois Press, 170-198.

Dégh, Linda. Collecting Legends Today: Welcome to the Bewildering Maze of the Internet. – In: Europäische Ethnoloie und Folklore im internationalen Kontext: Festschrift für Leander Petzoldt zum 65. Geburtstag, Bern: Peter Lang, 55-66.

Dégh, Linda. Collecting Legends Today: Welcome to the Bewildering Maze of the Internet. – In: Europäische Ethnoloie und Folklore im internationalen Kontext: Festschrift für Leander Petzoldt zum 65. Geburtstag, Bern: Peter Lang, 55-66.

Dundes, Alan. 1999. Holy Writ as Oral Lit. Lanham, MD: Rowman & Littlefield.

Ekins, Paul. 1992. A New World Order: Grassroots Movements for Global Change. New York: Routledge.

Fairclough, Norman. 1996. Technologisation of Discourse. – In: Caldas-Coulthard, Carmen Rosa and Malcolm Coulthard (eds.). Texts and Practices: Readings in Critical Discourse Analysis. London: Routledge.

Fairclough, Norman. 1995. Critical Discourse Analysis. Boston: Addison Wesley.

Fairclough, Norman. 1993. Discourse and Cultural Change in the Enterprise Culture. – In: Graddol, David, Linda Thompson, and Michael Byram (eds.). Language and Culture. Clevedon: Multilingual Matters.

Fialkova, Larisa and Maria Yelenevskaya. 2001. Ghosts in the Cyber World: An Analysis of Folklore Sites on the Internet. – In: Fabula 42, 1-2, 64-89.

Foley, John M. 2006, Oral Tradition and the Internet: Navigating Pathways. – In: FF Network 30 (June), 12-19.

Foote, Monica. 2007. Userpicks: Cyber Folk Art in the Early 21st Century. – In: Folklore Forum 37.1, 27-38.

Foster, Thomas. 2005. The Souls of Cyberfolk: Posthumanism as Vernacular Theory. Mineapolis: University of Minnesota Press.

Herman, Andrew and Thomas Swiss (eds.). 2000. A World Wide Web and Contemporary Cultural Theory. New York: Routledge.

Jordan, Tim. 2000. Cyberpower: The Culture and Politics of Cyberspace and the Internet. London: Routledge.

Kõiva, Mare and Liisa Vesik. 2009. Contemporary Folklore, Internet and Communitites at the Beginning of the 21st Century. – In: Kõiva, Mare (ed.). Media & Folklore. Contemporary Folklore  IV. Tartu: ELM Scholarly Press.

Kuipers, Giselinde. 2002. Media Culture and Internet Disaster Jokes: Bin Laden and the Attack on the World Trade Center. – In: European Journal of Cultural Studies 5 (4), 451-471.

Laineste, Liisi. 2003. Researching Humor on the Internet. – In: Folklore: Electronic Journal of Folklore, 25, 93–97.

Lévy, Pierre. 2001. Cyberculture, Series: Electronic mediations, 4. Minneapolis: Univiversity of Minnesota Press.

Mayer, Paul (ed.). 1999. Computer Mediated Communication: A Reader. Oxford & New York: Oxford University Press.

Morley, David and Kevin Robins. 1995. Spaces of Identity: Global Media, Electronic Landscapes & Cultural Boundaries. London: Routledge.

Murray, Janet. 1998. Hamlet on the Holodeck: The Future of Narrative in Cyberspace, Cambridge MA: The MIT Press.

Nakamura, Lisa. 2002. Cybertypes. Race, Ethnicity, and Identity on the Internet. New York: Routledge.

Runnel, Pille. Conducting Ethnographic Research on the Internet. – In: Wolf-Knuts, Ulrika (ed.). 2001. Input & Output. The Process of Fieldwork, Archiving and Research in Folklore. NNF Publication Series 10, Turku, 167–188.

Shields, Robert (ed.). 1996. Cultures of Internet: Virtual Spaces, Real Histories, Living Bodies. London: Sage.

Schneider, Ingo. 1996. Erzählen im Internet: Aspekte kommunikativer Kultur im Zeitalter des Computers. –In: Fabula, 37, 8-27

Schwibbe, Gurdun and Ira Spieker. 2001. Trauer und Trost im Internet. Virtuelle Friedhöfe als Orte der Erinnerung. – In:  Zeitschrift für Gesellschaft 2, <http://www.konturen.net> [Посетен на 28.01.2012].

Spassov, Orlin and Christo Todorov (eds.). 2003. New Media in South Eastern Europe, Sofia: South East European Media Center.

Spieker, Ira and Gurdun Schwibbe. 2000. Rest in Peace Memorials: letzte Ruhe im Cyberspace. – In: c't. magazin für computer technik 17, 84-86.

Webster, Frank (ed.). 2011. Culture and Politics in the Information Age. London: Routledge.

Wiebe, Karl. 2003. This Is Not a Hoax: Urban Legends on the Internet. Baltimore: Publish America.



[1] Сред изобилната литература, посветена на Интернет и киберпространството вж. специално Бел, Дейвид. 2005. Киберкултурата, София: Атика; Bell, David and Barbara. M. Kennedy (eds.). 2000. The Cybercultures Reader, London: Routledge; Herman, Andrew and Thomas Swiss (eds.). 2000. A World Wide Web and Contemporary Cultural Theory. New York: Routledge; Jordan, Tim. 2000. Cyberpower: The Culture and Politics of Cyberspace and the Internet. London: Routledge; Lévy, Pierre. 2001. Cyberculture, Series: Electronic mediations, 4. Minneapolis: Univiversity of Minnesota Press; Mayer, Paul (ed.). 1999. Computer Mediated Communication: A Reader. Oxford & New York: Oxford University Press; Nakamura, Lisa. 2002. Cybertypes. Race, Ethnicity, and Identity on the Internet. New York: Routledge; Shields, Robert (ed.). 1996. Cultures of Internet: Virtual Spaces, Real Histories, Living Bodies. London: Sage; Webster, Frank (ed.). 2011. Culture and Politics in the Information Age. London: Routledge.

[2] За особеностите на интернет като медия и среда на общуване вж. Попова, Мария. 2005. Виртуалният човек: социално-комуникативни особености на Интернет потребителя, София: Изток-Запад; Тенев, Воин. 2001. Интернет – комуникационна среда на информационното общество, София: НИИ по съобщенията; Паунова, Стилиа-Фелиси. 2003. Междуперсонални Интернет комуникации, София: Анториери ЕООД; Харизанова, Оля. 2003. Общуването „човек – компютърна мрежа – човек. София; Morley, David and Kevin Robins. 1995. Spaces of Identity: Global Media, Electronic Landscapes & Cultural Boundaries. London: Routledge; Spassov, Orlin and Christo Todorov (eds.). 2003. New Media in South Eastern Europe, Sofia: South East European Media Center.

[3] Вж. за това разбиране на фолклора при Живков, Тодор. Ив. 1977. Народ и песен. Проблеми на фолклорната песенна традиция. София: БАН; Живков, Тодор Ив. 1981. Фоклорът като художествена култура. – В:  Живков, Тодор Ив. Фолклор и съвременност. София: Наука и изкуство.

[4] Макар и следващ перспектива на осмисляне, различна от тази на Маклуън, сходни са наблюденията и на Ж. Бодрияр за това как медиите създават действителност посредством самия факт на своето съществуване. Вж. Бодрияр, Жан. 1996. Към Критика на политическата икономия на знака. София: ИК „Критика и хуманизъм”.

[5] Сред многобройните изследвания на различни фолклорни форми в интернет вж. напр. Рот, Клаус. 2007. „Може да се изненадате да получите това писмо от мен”. Фантастични криминални истории по електронната поща, – В: Български фолклор, кн. 2, 42–55; Blank, Trevor (ed.). 2009. Folklore and the Internet. Vernacular Expression in a Digital World, Logan: UT, Utah State University Press; Brednich, Rolf. 2005. worldwidewitz.com: Humor im Cyberspace, Freiburg im Breisgau: Herder; Brundvand, Erik. 2000. The Heroic Hacker: Legends of the Computer Age. – In: The Truth Never Stands in the Way of a Good Story, Urbana: University of Illinois Press, 170-198; Dégh, Linda. Collecting Legends Today: Welcome to the Bewildering Maze of the Internet. – In: Europäische Ethnoloie und Folklore im internationalen Kontext: Festschrift für Leander Petzoldt zum 65. Geburtstag, Bern: Peter Lang, 55-66; Fialkova, Larisa and Maria Yelenevskaya. 2001. Ghosts in the Cyber World: An Analysis of Folklore Sites on the Internet. – In: Fabula 42, 1-2, 64-89; Foley, John M. 2006, Oral Tradition and the Internet: Navigating Pathways. – In: FF Network 30 (June), 12-19; Kuipers, Giselinde. 2002. Media Culture and Internet Disaster Jokes: Bin Laden and the Attack on the World Trade Center. – In: European Journal of Cultural Studies 5 (4), 451-471; Laineste, Liisi. 2003. Researching Humor on the Internet. – In: Folklore: Electronic Journal of Folklore, 25, 93–97; Murray, Janet. 1998. Hamlet on the Holodeck: The Future of Narrative in Cyberspace, Cambridge MA: The MIT Press; Schneider, Ingo. 1996. Erzählen im Internet: Aspekte kommunikativer Kultur im Zeitalter des Computers. –In: Fabula, 37, 8-27; Schwibbe, Gurdun and Ira Spieker. 2001. Trauer und Trost im Internet. Virtuelle Friedhöfe als Orte der Erinnerung. – In:  Zeitschrift für Gesellschaft 2, <http://www.konturen.net>; Spieker, Ira and Gurdun Schwibbe. 2000. Rest in Peace Memorials: letzte Ruhe im Cyberspace. – In: c't. magazin für computer technik 17, 84-86; Wiebe, Karl. 2003. This Is Not a Hoax: Urban Legends on the Internet. Baltimore: Publish America.

[6] Повече за този метод и за неговото прилагане при анализа на словесни форми в устното общуване и печатните медии, вж. при Fairclough, Norman. 1993. Discourse and Cultural Change in the Enterprise Culture. – In: Graddol, David, Linda Thompson, and Michael Byram (eds.). Language and Culture. Clevedon: Multilingual Matters; Fairclough, Norman. 1995. Critical Discourse Analysis. Boston: Addison Wesley; Fairclough, Norman. 1996. Technologisation of Discourse. – In: Caldas-Coulthard, Carmen Rosa and Malcolm Coulthard (eds.). Texts and Practices: Readings in Critical Discourse Analysis. London: Routledge. За различни методи на изследване на фолклора в Интернет, вж. Runnel, Pille. Conducting Ethnographic Research on the Internet. – In: Wolf-Knuts, Ulrika (ed.). 2001. Input & Output. The Process of Fieldwork, Archiving and Research in Folklore. NNF Publication Series 10, Turku, 167–188.

[7] По данни от Уикипедия и от сайта на организацията – Avaaz.org.

[8] „В свят, където проблемите, с които се сблъскваме, неизменно имат глобален характер, а разрешението им все по-често изисква глобално демократично действие” – отбелязва една от подписките, посветени на екологични каузи, на движението.

[9] За връзката между идеята на Хавел за „силата на безсилните” като „отказ да се живее в лъжа” и възможностите, предлагани от новите медии и глобалната мрежа, вж. Кьосев, Александър. 2000. Голямото недоразумение. – В: Лозанов, Георги и Орлин Спасов (съст.). Медии и митове. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 17-27.

[10] За утопичните и антиутопичите измерения на глобалната мрежа вж. Василев, Бойко. 2001. Утопии и антиутопии на новите медии. София: УИ „Св. Климент Охридски”. Авторът откроява три типа утопии на интернет – технологична (че компютрите променят света, в който изчезва голямото правителство, а либерализмът тържествува); утопии на хипертекста (за това, че мрежата е достъпна, децентрализирана и предлага свобода на съдържанието); и утопии на интеракцията (богати форми за междуличностно и масово общуване в един отворен свят) – стр. 141 и сл.

[11] Според данни на Causes.com.

[12] „Приложения” (Apps) е инструмент, който не е разработен от Facebook, но е допуснато за ползване от потребителите на социалната мрежа и е „вградено” в нея. „Членове” е буквален превод на термина за „последователи”, използван от Causes – “members”.

[13] Във Facebook „приятел” е всеки, с когото потребителят е свързан.

[14] В оригиналния текст е използван термина “grassroots communities” – термин, чието значение няма точен превод на български, но описва спонтанно възникнали „отдолу” инициативни общности. Вж. например Ekins, Paul. 1992. A New World Order: Grassroots Movements for Global Change. New York: Routledge.

[15] „Стената” на каузата означава мястото на първата страница на дадена Cause, което е отделено за публикации на администраторите и членовете на групата. 

[16] Така например, отбелязва Динеков: „При всяко ново изпълнение [на фолклорно произведения] се проявяват елементи на импровизация – не само поради несъвършенствата на човешката памет, но и в зависимост от настроението, от аудиторията и т.н.” (Динеков 1972: 34-35).

[17] Вж. напр. Хабермас, Юрген. 1995. Структурни измерения на публичността, София: Център за изследване на демокрацията, УИ „Св. Климент Охридски”.

[18] Вж. повече: <http://www.fidis.net/resources/deliverables/identity-of-identity/> [Посетен на 28.01.2012].


Nikolai Vukov

is Associate Researcher, Ph.D., at the Department of “Anthropology of Verbal Traditions”,Institute of Folklore – Bulgarian Academy of Sciences. He is visiting lecturer at Plovdiv University “Paisiy Hilendarski” and at New Bulgarian University, Sofia. His research interests are in the fields of historical anthropology, ethnology of socialism and post-socialism, folklore and immaterial cultural heritage.

Lina Gergova

is Assistant Professor, Ph.D., at the Institute of Folklore – Bulgarian Academy of Sciences. She has been a postdoctoral research fellow at the Estonian Literary Museum. Her research interests are in the fields of urban ethnology, ethnic stereotypes, festivals and political rituals.


Прочетена 3163 пъти

Съдържание на брой 7


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.