.
Събота, 03 Март 2012 23:22

Окултните практики онлайн: необходими, (не)признати и на ръба на сериозността

Кристина Димитрова

Occult Practices Online: Necessary, (Un)recognized and at the Edge of the Seriousness

The article considers some questions related to the contemporary occult practices, such as psychic séances, divinations by cards, influence on karmic conditionalities, etc., and their presence online. Magic today is focused on personal needs mostly belonging to the romantic and professional spheres. Mainly in situations of crisis occult practices compensate for the insufficiencies of the scientific and religious explanations of reality. Between legitimacy and mistrust, being simultaneously ‘sensitives’ and charlatans, practitioners reassure the existence of the individuals, fill them with confidence, and inspire their activity, while turning their basic anxieties into a commodity or into a recreational object.

Обект на настоящето изследване са окултните и магическите практики, предлагани като услуги в интернет пространството, като в този контекст включвам най-често наблюдаваните в изследването на интернет средата: ясновидски сеанси онлайн (със специален акцент върху любовни предсказания и бизнес консултации), гадания и предсказания чрез карти (карти таро или особено агресивно рекламираните карти на Мадам Ленорман и др.), оракули (автоматични програми, които отговарят на въпроси) и sms, опити за познание на и въздействие върху кармични обусловености, направа на амулети и талисмани. Принципът на групиране на тези практики е опитът за разбиране на многоизмерния духовен живот на Аза и намеса в хода на събитията на базата на получената по свръхестествен начин информация. Магията като ефикасна и творяща, водеща до промяна на състоянието (Мос 2001), е модел на аналогия за всички изброени явления: макар гаданието само по себе си да не е намеса в случването на нещата, предварителното познание за бъдещето отговаря на същите търсения на възможност за намеса. В тази връзка ето пример от изготвения лично за мен хороскоп [1], издържан в реториката на действеността:

Приготви се да уловиш всички възможности, които са определени да се изпречат на пътя ти, отхвърли бариерите, които толкова често сама си поставяш [2].

От отговорите на въпросите, задавани на чародеите и гадателите, става ясно, че подобен род говорене дава на индивидите увереност да действат, както и известна осигуровка срещу грешки:

Николета Иванова Артинова; Otidi do Sandanski i sled tova moje da mi se obadish za da vidim neshtata [3].

Тъй като изследователските ми въпроси са съсредоточени върху окултните практики, предлагани като услуги на интернет потребители, изключвам от изследването магьосничеството като практика за посветени, предавана в затворен кръг (например училищата за магове, форумите за размяна на магически съвети), както и квази-научните сайтове за окултни практики.

Разомагьосване и Ню Ейдж

За да разберем по-добре присъствието на древни окултни практики в настоящето, ми се струва полезно да разгледаме етапите във възприемането на духовното през последните векове. „Разомагьосването” на света, т.е. преживяването му като все по-малко мистериозен, се развива успоредно с установяването на доминация на формално-рационалната логика и процеса на секуларизация (Вебер 1992). Според по-късните теоретици обаче секуларизацията е актуална само на обществено равнище, докато в сферата на интимното, на нивото на индивидуалното съзнание този процес по-скоро отсъства (Бъргър 2004). На фона на постмодерната критика на разума и абсолютната истина Дженкинс въвежда понятието епистемологичен плурализъм (Jenkins 2000), което легитимира магията в обяснителния й аспект (като алтернатива на формално-рационалната логика). Постмодерността води със себе си процеси на скептицизъм и частична делегитимация на науката, които са подсилвани от продължаващата рационална необяснимост на някои феномени.

Упадъкът на официалната и строго организирана религия не означава задължително упадък на личната религия (Бъргър 2004). В тази насока съвременните окултни практики, които разглеждам тук, имат връзка и с комплексния феномен, наречен Ню Ейдж, който идва в отговор на сложните съвременни духовни търсения, отхвърлящи абсолютния авторитет на традиционните религии. Ню Ейдж е колажно понятие, религиозност в „използваем вид” (Манукян 2010), неопаганизъм. Хипермодерността и Ню Ейджът водят до „новата мобилизация на традиционните вярвания” (Липовецки и Шарл 2005), до релегитимация на магията и окултното, до обръщане към Природата (като божественост), до „окултен взрив” (Елиаде 2000), свързан с вярата в предопределеността и взаимосвързаността на всички вселенски елементи, които създават усещане за значимост у индивида и компенсират екзистенциалните му несигурности.

За какво ни е нужно окултното все още?

Окултните практики се оказаха легитимни съвременни западни явления и като такива ще се опитам да ги анализирам във връзка с превръщането им в услуги и пренасянето им в интернет. Окултното е „претворяване на социална потребност” (Мос 2001: 147), но в десекуларизиран контекст тази потребност се оказва по-скоро лична. Ако в древните общества окултният ритуал се извършва, за да бъде подреден и променен света, а магьосникът е обществен служител, облечен с власт и авторитет, в съвременното общество магията, както и аналогично функциониращите окултни практики, са пренесени изцяло в интимната сфера; те отговарят на персонални, а не на обществени потребности.

От една страна, хората прибягват до подобни практики в случаи на „лични проблеми, убеждението, че имат уроки (черна магия), озарения и видения, някакво голямо нещастие (болест, загуба)” (Кряжевских 2010: 23). От анализа на един от сайтовете за онлайн отговори на въпроси (от страна на ясновидци срещу заплащане) можем да заключим, че хората питат основно за личния си живот (любов/ брак/ семейство) и кариерата (намиране/ смяна на работа/ повишение). Хороскопът, изготвен за мен, също изобилства от информация за промяна в любовния и професионалния ми живот. Очевидно тези два типа проблеми занимават най-непосредствено съзнанието на съвременния човек. От друга страна, и в двете сфери индивидът е зависим от други хора; няма точна формула за получаване на работа или откриване на любов.

Друг паралелен мотив е кризисната ситуация, с която индивидът е неспособен да се справи и има нужда от окултна помощ. Природни бедствия, голямо нещастие (лично или семейно), тежка и/ или неизлечима болест са най-честите гранични състояния, в които отговорите са недосегаеми за позитивния разум, което води до прибягване към окултното:

и аз имам огромен проблем и незнам какво да правя ако знаете за някой маг с истинска дарба моля пишете ми [4]

По въпроса за гледачките имам да кажа ,че чета твърде иронични и обидни коментари. Само един съвет : не бъдете така крайни, защото никой от нас не е застрахован от житейски трагедии , при които ходенето по врачки и гледачки е единственото ,което остава и поддържа надеждата жива [5].

Магията и окултното процъфтяват в моменти на обществено-политическа и/или икономическа криза. Бурдийо утвърждава нуждата от едновременно изследване на ритуалните практики и на социалната ситуация, в която те възникват (Bourdieu 1992). Блокирането на рационалните канали на въздействие върху действителността може да се разглежда като причина за обръщане към магически/езотерични практики (Lindquist 2006: 2). Индивидът е несигурен, липсва му твърда обективна опора, която да му дава стабилност и значимост. Оттук можем да тръгнем в няколко посоки на разсъждение. Първата е вече споменатата идея за астрологията като даваща усещане за значимост и дори реалност на индивида (сигурност, че съществува, че е част от вселената и си взаимодейства с нея активно). Сигурността в собственото съществуване може да бъде разгледана и като извор на самочувствие и решителност, като тук бих върнала към примера от личния ми хороскоп, в който бивам подстрекавана да използвам предлаганите от живота възможности. Втора посока на интерпретация е кризисната ситуация в личния живот като отчаяние, което може да бъде „излекувано” само чрез алтернативни на позитивния разум канали. Друго тълкуване предлага споменатия вече уклон на интернет магическите и гадателски практики към активност. Отговорът на конкретни въпроси дава на индивида увереност за намеса. Ако предложа като пример хороскопа си, става очевидно подтикването към действеност, към участие:

Изглеждаш съсипана. Време е да сложиш край на всичко това, време е да вземеш съдбата си в ръце и аз съм тук, за да ти помагам и убеждавам в това!

Намесата, участието и „правенето” са сред основните характеристики на съвременния интернет потребител, особено в контекста на социалните мрежи. Активното отношение е привилегировано с развитието на интернет форуми, блогове, видеосоциални мрежи и т.н. Виртуално сърфиращият не просто получава информация, а активно участва в изграждането й, като в контекста на магическите и окултни практики това явление добива формата на стремеж към участие в реалността. Получената чрез интернет врачуване информация се прилага в действителни ситуации, като стимулира активността, блокирана от другите социални реалности. Склонността към намеса се прехвърля от информационно-развлекателния аспект (създаване, коментиране и препращане на новини, клипове, изображения и др.) към личния и професионалния живот: непременно трябва да се намесим в любовната си съдба и когато това е невъзможно чрез традиционните методи, прибягваме към окултното.

Магия – наука – религия онлайн

Науката все още не разполага с механизми за предвиждане и защита от кризи и природни катаклизми; някои болестни състояния също разкриват слабостите й (напр. неизлечими болести, неточни диагнози или неефективни лечения). В допълнение към това бих посочила и споделената от Marieta „житейска трагедия” с липсващо от 22 години дете в семейството. Ситуациите, в които институциите на позитивния разум (болници, полиция) се оказват неефективни и недостатъчни, предполагат обръщане към алтернативен модел на обяснение и на въздействие (пророчества и гадания, окултни техники на лекуване и пр.). Тези алтернативни практики добиват квази-научен облик:

Тя [магията] се е доближила до науките и им е заприличала окончателно, тъй като сама се представя като резултат от индивидуални експериментални търсения и логически дедукции. Така тя освен това е заприличвала все повече и повече и на техниките, които впрочем отговарят на същите позитивни и индивидуални потребности (Мос 2001: 165).

Окултното се оказва не въпрос на скрити и необясними взаимовръзки, а на ясни и точни механизми на въздействие или на предсказание, което цели въздействие. То играе ролята на алтернативен канал, когато традиционните се оказват недостъпни, недостатъчни или нефункционални. Така възниква опозицията с науката, поддържана от всички противници на тези практики. Често срещани са коментари в духа на:

Макар, че обичам да чета фентъзи, не мога да повярвам в явления които нямат никакво логично и научно обяснение [6].

Скептицизмът към науката не е всеобхватно явление и често достъпът до необятната информация в интернет се превръща в обвинение срещу „вярващите” в окултното:

Препоръчвам също да попрочетете малко литература по въпроса, пък и в Гугъла има доста неща по темата, както и да наблюдавате по-внимателно всичко и да го подложите на анализ и така ще разберете механизма на цялата далавера [7].

Равният за всички потребители достъп до информация, в чести случаи тясно специализирана, е една от основните характеристики на глобалната мрежа. В този контекст безкритичното доверяване на ясновидци (и други практикуващи окултни практики) се оказва обект на критика и белег за „недобра” употреба на мрежата. Успоредно с това обаче можем да наблюдаваме и една от основните негативни черти на интернет пространството – липсата на йерархия. Достъпът до сайтовете на т.нар. магове-шарлатани и на „наистина талантливите” е абсолютно равен и изборът става въпрос на лична преценка. От друга страна, достъпът до академична наука и до квази-научни разсъждения (езотерически обяснения; конспиративна наука и скандални разкрития например) е също равен, като дори може да се отчете превес на вторите (поради по-широка реклама, която не е толкова нужна на академичните текстове, доколкото тяхната мрежа на разпространение е доста различна – цитати в публикации, включване в конспекти на университетски курсове и т.н.). Аналогично, липсата на йерархия в интернет като източник на информация, облагодетелства окултизма като форма на познание/действие, като приравнява легитимността към другите източници.

От друга страна, кризата, разгледана в личен план, предизвиква магически и окултни ритуали като „призоваване на надежда” (или “Conjuring hope”, според наименованието на книгата на Линдкуист) като компенсация на безплодната социална и религиозна връзка (във връзка с християнското понятие за надежда). В този контекст интернет се явява мощно средство за компенсация. Като имаме предвид, че традиционните религии почти отсъстват от глобалната мрежа, духовните търсения на индивидите подлежат на задоволяване от страна на експанзионистично настроените магически и окултни практики. Православието (като официална и най-характерна за българския контекст религия) е невидимо за онлайн активния човек с почти единственото изключение, което представлява сайтът pravoslavieto.com, към който обаче има ограничен брой препратки, за разлика от сайтовете на популярните магове, ясновидци и астролози, които са широко рекламирани. Освен проблема с видимостта, съвременният начин на живот трудно може да съчетае идеята за холизъм, характерна за традиционните религии, с фрагментарната идентичност на индивида. Съвременният човек изпълнява множество социални роли и неговата единична личност – такава, каквато Църквата я изисква – е трудно постижима. Предимствата на Ню Ейдж практиките, включително окултните, са особено видими именно в този контекст. Към маговете и ясновидците човек се обръща с конкретни и точно формулирано въпроси:

Деница,Добрич(30,07,1985).Ще се съберем ли с Николай(31,05,1979)

Valentina 26.04.1977 Sofia Ste mi varne li Anislav/27.05.1977,Sofia /parite i ste se sabere li sas semeistvoto si ? [8]

Тези примери показват както конкретиката като опит за избягване от религиозния холизъм, така и прагматичността в отношението на интернет потребителите към ясновидските практики. За участниците в интернет чата с въпроси за бъдещето не е необходимо да декларират вяра в магическо или свръхестествено устройство на света, те не се задължават спрямо определени вярвания и разбирания. Вместо това те насочват конкретни и прагматични изисквания спрямо свръхестествените способности на избрания от тях ясновидец. Тук е видимо задоволяване и на друга присъща на постмодерния човек черта – неангажираността. В това отношение мрежата предлага благоприятни условия за анонимно и неангажирано участие в този тип практики. Ако в традиционния модел посещението на практикуващ окултизъм е видимо и донякъде публично, означава някаква репрезентация на Аза (Гофман 2000), в онлайн общуването остава изключително въпрос на личен избор на потребителя дали да заяви участието си, или да го прикрие (зад псевдоним или да го премълчи напълно в действителността).

Легитимност и доверие

Офлайн наследството

Друг основен проблем, който изпъква при наблюдението на онлайн магически или окултни практики, е въпросът за легитимността. За отправна точка ще използвам извода си, че от технологична гледна точка окултното е еднакво легитимно с науката и техниката онлайн. Това твърдение обаче е силно разклатено както при потреблението, така и при предлагането на тези услуги.

На първо място откроявам често повтарящия се мотив за „измамените”, за врачките, които не познават, за неспособните екстрасенси, за измамниците – всичко това обобщено във фигурата на „шарлатанина”: от 211 коментара под статията „Екстрасенси, врачки, баячки... – къде е истината?” в женския портал Розали в над 20 се споменава шарлатанството като пренебрежително или гневно отношение към екстрасенси/гадателки/врачки. Шарлатанин е генерализирано определение, което включва няколко типа отношение. Най-непосредствената и широко разпространена критика въплъщава гледната точка на невярващия, недоверяващия се, скептичен към всички духовни въпроси, рационално възпитан човек:

Психоаналитици, врачки, духовници, шамани и всякакви други такива си изкарват хляба от човешката глупост и несигурност. За мен лично няма особена разлика дали някой ще ти каже че вижда нещо в бъдещето, че бог му го говори, че подсъзнанието ти му го говори или че е духът мечката. Все еднакви глупости са. Или наблягат на страховете на хората, или наблягат на желанията им или са бездарни и скучни[9].

От друга страна, актуално е и отношението на радикално настроените сциентистки критици, според които всичко в света е рационално обяснимо и всеки алтернативен обяснителен модел е плод на измама:

А по темата: това, в което вярваш е показателно не за нивото на еволюция на душата (защото такава не съществува), а за нивото на атрофия на разума (най-меко казано, да не употребя по-силна дума). Реално врачки и гледачки, които да познават НЯМА [10].

Своеобразна гледна точка към проблема предлагат и религиозно настроените хора, според които вярата в екстрасенси, гадатели и т.н. е въпрос на изменничество спрямо „правата вяра” (официалната религия) и доверяване на Дявола (пак в термините на същите тези традиционни религии):

Най-голямата заблуда, която тези хора всяват у другите е, че дарбата им е дадена от Господ. Това е абсолютна лъжа! Според Библията, всякакви такива врачки, баячки и др. са противни на Бог. Дабрата им е по-скоро от дявола, а не от Бог. Помнете го когато се обръщате към тях... [11]

Критика едновременно към авторитета и легитимността на врачките и към хората, търсещи техните услуги, намираме в мненията и коментарите на активно настроените интернет потребители:

Когато отиваме при гледачка, ние прехвърляме отговорността за всичко, което ще се случи в живота ни, върху друг човек, остава само да скръстим ръце и да чакаме кога всичко ще се сбъдне [12].

Тези примери демонстрират различните пропуквания в авторитета и легитимността на занимаващите се с подобен род практики. В тази своеобразна типология на отношението към окултните практикуващи проличават коментираните по-горе социални потребности: цялостното недоверие ясно кореспондира с осъзнатите потребности за сигурност в личния и професионалния живот, с необходимостта от помощ в кризисни условия, както и с характерната за съвременния човек неангажираност, която се удовлетворява от онлайн окултизма; критиката от научна, религиозна и активна гледна точка също ясно отпраща към коментираните дефицити. Така окултните практики се оказват особено двусмислени, тъй като за част от хората те задоволяват потребности, които друга част от хората остро критикува (задоволявайки може би по друг начин същите потребности).

Въпреки високата степен на критичност обаче, огромна част от интернет потребителите, участващи във форуми и коментарни секции на сайтове, признават наличието на някакъв тип способности и сетива, които някои хора имат заложени в по-голяма степен. В този контекст понятието за шарлатанин придобива дистинктивна сила – сред съвкупността от представители на окултни течения се разграничават „истински” и „шарлатани” (в смисъла на измамници). Показателно в този смисъл е мнението на gothicrock от 27.02.2011 в тема „За врачките....” във форум kaldata.com:

Способностите на врачките могат да се дължат главно на две неща:

1. Някои хора възприемат информация и през по-ниските нива на нервната система или, казано на прост език, успяват да контролират това, което при повечето хора е информация, която е останала несъзнавана - по този начин врачките могат и да внушават определени неща на хората срещу тях.

2. Някои просто са добри мошеници, които умеят много добре да се нагаждат към дадена ситуация

Технологично опосредстване

Проблематичната легитимност на практикуващите офлайн се засилва дори повече при онлайн услугите. Докато традициионните критики към тях остават валидни, към тях се прибавят още съмнения. На първо място ми се струва интересно разглеждането на спиритуалистичното понятие за аура:

Смята се, че всеки има аура, която е наполовина физическа, наполовина спиритуална, като дъга, която огражда човешкото тяло. Макар да не е видима за непосветените, тя може да бъде видяна от „чувствителните”, от тези, които са развити спиритуално (Skultans 2007: 17).

Критиката към технологията като безлична и неспособна да пренася духовни енергии има дълга теоретична история. Подобно на аурата на художественото произведение (Бенямин 1989), можем да разглеждаме аурата на индивида, според дефиницията на Скълтанс, като нещо, чието технологично пренасяне е изключително проблематично. Във връзка с това възниква въпросът за видимостта на аурата чрез комуникационния канал, опосредстван от технологията. Доколко импулсите, които прехвърлят изображението (във видео форма в случая със сеансите по Skype), могат да пренесат и аурата на човека, ако тя е въпрос на енергия и енергетично поле? В този смисъл диагностицирането от разстояние се оказва слаб пункт в интернет гаданията и хороскопите, осъзнаван от самите практикуващи. В т. нар. Морален и Етичен кодекс на експертите, публикуван в един от сайтовете за онлайн ясновидство се поставя ясен акцент на опит за легитимация в среда на недоверие:

Нашите цели са:

1. Поставяне стабилна научна основа на магическите знания, посредством най-новите открития в областта на физиката, психологията и медицината;

2. Доказване реалното съществуване на магически знания, посредством честност, професионализъм и отговорност спрямо хората, с които работим.

3. По-професионална и коректна работа с клиентите;

4. Предоставяне на информация за магически услуги, посредством статии и отговори във форума ни и предоставянето на възможност за контакт с истински професионалисти, обучени за това.

По този начин ние полагаме основите на един друг облик на занаята на магьосниците, вещерите и баячките. Базиран на истинните и исконни ценности, в които сме обучавани от онези, които са предали знанието си на нас. И пред които сме се клели, получавайки тези тайнства. Знанията и ритуалите, които предлагаме са ни предадени от нашите предци и учители и са доказали ефективността си в практиката ни.

Повтарят се мотивите за истинността („истински професионалисти”, „реалното съществуване”, „истинните и исконни ценности”) и другостта – в сравнение с другите – шарлатани („друг облик на занаята”, „По-професионална и коректна работа”), което свидетелства за силен порив към признание. Опит за самозащита (при случаи на неточност) се вижда и в изготвения за мен хороскоп:

Разбира се, не мога да кажа, че астрологията е лек за всички болести и, за да бъдем съвсем точни, бих казала, че астрологията не е точна наука. Тя е отражение на земното и човешкото, така че как би могла да бъде 100% точна?

Липсата на непосредствена връзка е ново обстоятелство, което предефинира тотално този род феномени. От една страна, както видяхме, тя разклаща достоверността и легитимността, от друга, в еднородната и нейерархизирана информация в мрежата, личната връзка се оказва единствен възможен метод за избор от страна на търсещия услуги. Този канал обаче се оказва блокиран, тъй като връзка се осъществява, едва когато ритуалът (под формата на сеанс, гледане на карти и т.н.) е вече предварително заплатен. Така услугата добива различен облик – ако в реалния свят купуваме нещо едва след като се запознаем с него, онлайн това се оказва невъзможно. Без да изпадаме в правни термини като „защита на потребителя”, важно е да отбележим, че онлайн окултните услуги се оказват въпрос на двойно доверяване – веднъж трябва да се довериш при избора на практикуващ (че е „истински”, а не „шарлатанин”) и втори път трябва да се довериш на способностите му и да довериш проблема/ въпроса си. Тук е и мястото на „измамените”, на тези, които не получават очакваните резултати: голяма част от споделените във форумите мнения са „антиреклама”, която цели едновременно оплакване и предпазване на околните:

Житейски неволи и моята прибързаност ме заведоха при няколко мошенички.Не се срамувам да напиша тази дума,защото те са точно такива.Преди 3 години идиотката Кочовска ни взе 5000евро да каже нещо за изчезнал човек.Колкото вие помогнахте,толкова и тя [13].

Манипулация

Технологичните особености на интернет дават възможност и за манипулиране на информация. От една страна, повечето магове и екстрасенси имат секция в собствените си сайтове, посветена на коментари от благодарни клиенти. Самата формулировка на раздела означава преднамерена селекция на коментарите, откъдето доверието намалява. Възможността за фалшиви коментари (направени от самия заинтересован) проблематизира и автентичността. В тази връзка поставям и феномена на авторекламата под чужди имена (възможна, поради анонимността на интернет комуникацията), която също поражда съмнение и е неефективна като легитиматор. След силно подчертано хвалебствие по повод ясновидка следват редица съмняващи се в автентичността на коментара мнения:

Аз оставам с впечатлението, че вие и ясновидката сте един и същ човек!!! [14]

Продължавайки размишлението в сферата на възможностите за техническа измама, си струва да отбележим, че софтуерното развитие позволява относително лесно създаване на програми, които анализират числови данни и ги свързват с определени послания. Така например широко разпространените онлайн „оракули”, гадания по дата и час на раждане, предсказания с карти и т.н. дават стандартизирани резултати, които изглеждат автоматично генерирани. Съзнавайки този недостатък, някои от платените услуги изрично обещават персонален отговор. Нарочният опит за компенсация на заниженото доверие отново се оказва показателен за нивото на легитимност на онлайн услугите.

Меркантилизация

В тази връзка е необходимо да коментираме един по-генерален проблем на окултните услуги – превръщането на способности и дарби в стоки. Легитимационната криза е задълбочена от нескрития финансов афинитет на екстрасенси, врачки и астролози. Докато в предмодерния свят занимаващите се с духовни практики (магьосници или шамани; свещеници или монаси) са се ползвали със социален авторитет и престиж, в съвремието ни основната им мотивация е печалбата. Духовните практики са превърнати в бизнес, докато според голяма част от потребителите на тези услуги, за да бъдат „истински” (в опозицията срещу шарлатани-измамници), практиките трябва да са безплатни (с опция за доброволно плащане от страна на търсещия помощ):

Вярно е че не е нормално да искат безумни пари, това показва че са шарлатани [15]

Само да знаете - истинските гореизброени НЕ вземат пари! може да им оставиш колкото ти искаш- става въпрос за съвсем символична сума-1 или 2 лв но никога няма да ти поискат! [16]

Превръщането на спиритуалното в стока създава недоверие, като едновременно с това говори за високата степен на меркантилизация на съвременния свят. Освен това в този процес се смесват ирационалното – магическо обяснение на света – с рационалното – бизнес правила (Lindquist 2006), което, като всяко смешение създава допълнителна проблематичност и усещане за опасност (Дъглас 2005). В допълнение, продаването на стоки в интернет в български контекст представлява допълнително измерение на риска и недоверието. Българският потребител като цяло има сравнително ниско доверие към интернет плащанията поради високия процент злоупотреби.

Игровост

Последният аспект на разклатена легитимност и доверие можем да открием в игровия мотив, присъстващ в немалка част от окултните практики онлайн. Сайтът psychicshelp.com например предлага като алтернатива на скъпо платените онлайн сеанси sms услуги, които приличат повече на тийнейджърско забавление. Гледането на карти, отговорите на въпроси чрез „оракул”, любовните предсказания със sms изглеждат особено несериозно, като една от услугите подчертава изрично, че „Услугата е с развлекателен характер”. Игровият момент обобщава коментираните вече склонности към фрагментарност, неангажираност, конкретика и активност: задаването на точно определен въпрос, чийто отговор ще бъде употребен точно в конкретна сфера, и то само ако отговорът се окаже „удобен”. Показателен в тази връзка е превесът на позитивни отговори: в един от сайтовете за гадания по карти например от 19 карти само една се оказва с негативен отговор. Успоредно със задоволяване на любопитството, услугата създава усещане за задоволеност, което е основно за развлекателните индустрии изобщо. Така дори окултното се превръща в стока, която задоволява хедонистичния хиперстремеж към задоволство и зрелище в съвременния свят. Затова, макар да е остро критикувано и яростно отричано, то продължава да намира своето място и да дава обяснения на необясненото и необяснимото. Окултните практики се вписват в съвремието ни, превръщайки важна част от човешките тревожности в бизнес или игра.

Библиография

Бенямин, Валтер. 1989. Художествена мисъл и културно самосъзнание. София: Наука и изкуство.

Бъргър, Питър. 2004. Десекуларизацията на света. София: Критика и хуманизъм.

Вебер, Макс. 1992. Социология на господството. Социология на религията. София: Университетско издателство.

Гофман, Ървин. 2000. Представяния на Аза във всекидневието. София: Петър Берон.

Дъглас, Мери. 2005. Чистота и опасност. София: Лик.

Елиаде, Мирча. 2001. Окултизъм, магия и културна мода. Есета по сравнителна история на религиите. София: Прозорец.

Кряжевских, О. 2010. Вещерство и Уика – история и традицията им в България, непубликувана дипломна работа, защитена в Катедра История и теория на културата на СУ, София.

Липовецки, Жил и Себастиен Шарл. 2006. Хипермодерните времена. София: Изток Запад.

Манукян, К. 2010. The Rainbow Family of Living Light: една Ню Ейдж утопия в България тридесет години по-късно, непубликувана дипломна работа, защитена в Катедра История и теория на културата на СУ, София.

Мос, Марсел. 2001. Магията. София: Критика и хуманизъм.

Bourdieu, Pierre. 1992. The Logic of Practice. Stanford: Stanford University Press.

Jenkins, Richard. 2000. Disenchantment, Enchantment and Re-Enchantment: Max Weber at the Millenium. Max Weber studies.

Lindquist, Galina. 2006. Conjuring Hope. Healing and Magic in Contemporary Russia. Oxford: Berghahn books.

Skultans, Vieda. 2007. Empathy and healing: Aspects of Spiritualist Ritual. – In: Empathy and Healing. Essays in Medical and Narrative Anthropology. Oxford: Berghahn books.



[1] От англоговоряща астроложка, безплатен, но по думите й, изготвен лично за мен, достъпен тук [посетен на 12.01.2012].

[2] Всички преводи от английски език са мои.

[3] Цитатите са от онлайн секцията за въпроси на сайта на Марчело [посетен на 12.01.2012]. Във всички цитати в статията е запазен оригиналният правопис.

[4] Al3nka. 30.09.2011. Коментар под статията „Екстрасенси, врачки, баячки... – къде е истината?”, женски портал Розали [посетен на 12.01.2012].

[5] Marieta. 18.08.2009. Мнение от темата „Гледачки, екстрасенси, гадателки... – къде е истината?”, форум на БМО [посетен на 12.01.2012].

[6] Beny. 30.05.2006. Коментар под статията „Екстрасенси, врачки, баячки... – къде е истината?”, женски портал Розали [посетен на 12.01.2012].

[7] Lucky. 30.09.2009. Коментар под статията „Екстрасенси, врачки, баячки... – къде е истината?”, женски портал Розали [посетен на 12.01.2012].

[8] Въпроси от онлайн секцията на сайта на Марчело [посетен на 12.01.2012].

[9] kai. 05.06.2007. Коментар в темата „Вярвате ли във врачки?”, форум на портала abv.bg [посетен на 12.01.2012].

[10] mr_nobody. 24.04.2011. Мнение от тема „За врачките....”, форум kaldata.com [посетен на 12.01.2012].

[11] Карпе дием. 31.05.2006. Коментар под статията „Екстрасенси, врачки, баячки... – къде е истината?”, женски портал Розали [посетен на 12.01.2012].

[12] Rozmari. 05.12.2009. Коментар в темата „Вещици магии врачки”, форум Заедно [посетен на 12.01.2012].

[13] Мартина. 11.02.2008. пак там [посетен на 12.01.2012].

[14] Vivendi. 20.03.2009. пак там [посетен на 12.01.2012].

[15] Maria. 31.05.2006. пак там [посетен на 12.01.2012].

[16] Зара. 31.07.2008, пак там [посетен на 12.01.2012].


Kristina Dimitrova

Has graduated in 2012 as Bachelor in Cultural Studies at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. Her research interests are in various fields such as youth cultures, socialist monuments, new media, and new forms of religiosity.

Прочетена 5002 пъти

Свързани статии (по етикет)

Съдържание на брой 7

Броеве на Семинар_БГ

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност