.
Събота, 03 Март 2012 00:58

Доставчици-потребители на медицинско знание в бг мрежата: от личната отговорност за здравето към „спасението” в холистичните терапии

Галина Гончарова

Suppliers-users of medical knowledge on the Bulgarian web: from personal responsibility for one’s health to “salvation” in holistic therapies

The article analyzes the increasing use of internet for medical and health purposes in Bulgaria, which activates and “reinvents” particular western models of medicalization, related to the popularization and legitimatization of the unconventional medicine in the last three decades. The notions of e-health revolution, cyberchondria and healthism, developed in the field of contemporary criticism to the dissemination of medical knowledge are implied to the local context in order to reveal the interrelation between the growing interest in holistic therapies and the disappointment of the national “democratic” healthcare system. As a result of a concrete analysis of the presentation of local medical agency in the web, the article reaches the conclusion that the Bulgarian e-health revolution contributes to the constructing of the new, postmodern publicity of the alternative medicine, but it is falling out at the same time of the evolution of the health services in the digital era.

Болни в мрежата

Какво правите когато ви заболи гърлото, вдигнете висока температура и ви измъчва силна хрема? Влизате в бг-мрежата и разбирате, че сте поредната жертва на грипна епидемия, с причинител вирус от типа А, Б, или В. Преглеждате почти по задължение добре познатите „бабини рецепти” за билкови чайове с мед и домашно приготвени мехлеми. В търсене на нещо ново отваряте страницата на сайта грип.ком, за да установите с леко разочарование, че става въпрос за реклама на имуновитал. Накрая завършвате с рубриката „Грип - лечение” на Здравен център „Дар”  с безуспешни опити да си представите препоръчаните наред с три-дневно лечебно гладуване „уринови клизми” при запек.

Какво правите когато вие или ваш близък получите диагноза „тиреоидит на Хашимото”? Влизате в мрежата, изчитате старателно статиите в Wikipedia, Лекар БГ и Pharmacy bg, издържани в строг научен стил и тежка терминология, които потвърждават фоновото ви знание за  модерните автоимунни заболявания. Потиснати от мрачната прогноза за доживотно лечение, се амбицирате да намерите „всичко”, писано по въпроса,  и се оказвате затрупани от анонси за „неконвенционални терапии” – от хомеопатия през магнитотарапия до „техниката за емоционална свобода” на „енергийната психология”

Какво правите, когато искате да се вталите след празници? За разлика от вашите приятели (най-вече приятелки), мрежата ви предлага неограничен набор на диети в комбинация от препоръки за подходящ двигателен режим, хранителни добавки и техники за релаксация, които да усилят или гарантират ефекта от контрола върху апетита. Прекарвайки часове в избиране на подходящата диета, осъзнавате, че сте прекалили, когато след десетки проследени линкове, попадате на „Програма „Обичам моето тяло” , чиято пета точка гласи: „Продухване на два от енергийните меридиани в тялото, които според традиционната китайска медицина са запушени и съдействат за натрупването на излишните килограми”.

Електронното здравеопазване

Посочените примери представят само малка част от случаите, когато интернет се използва за, казано накратко, лични здравни цели, не само в България, но и по света. Мрежата асистира избора на болница и лекар – със списъци на медицински специалисти или мнения по форуми за една или друга (не)успешна визита,  улеснява закупуването на определени лекарства – със сайтовете на аптеки и фармацевтични компании, предлагащи подробни листовки за състава и цените на предлаганите продукти. П(р)освещава в оригинални и алтернативни методи на лечение, насърчавайки или атакувайки определени традиционни, научни или псевдонуачни възгледи за болестта/болестите. Именно въз основа на подобни примери журналисти и изследователи на съвременните канали за производство и разпространение на медицинското знание, изработват понятия като „електронна здравна революция”, „хелтизъм” (healthism) и „киберхондрия” (cyberchondria). Докато първото се отнася до политическите, икономическите и етическите аспекти на дигитализирането на медицинска информация с оглед оптимизирането на националните системи на здравеопазването,  второто и третото сумират постмодерните интуиции за трансгресивните практики на съвременния консуматор на лекарства и терапии, обсебен от идеала на здравословния, екологичен, балансиран, оптимален начин на живот. Така в рамките на социалната медицина се налага представата за високите демократични стойности на дигиталния формат.  Благодарение на него хора от различни региони и с различни социални статуси получават широк достъп до експертна грижа и мнение (справки с медицински енциклопедии, онлайн консулатции със специалисти), страдащите от тежки заболявания намират солидна емоционална подкрепа (споделяйки притесненията си във форуми на различни групи и организации), администрирането на медицинската информация се прецизира и улеснява (въвеждането на електронни бланки и картони). В същото време „отляво”, и „отдясно” електронното здравеопазване се критикува заради деперсонализирането и дехуманизирането на връзката лекар-пациент или заради оставането извън неговия обсег на специфични групи от населението (например крайно бедни, живеещи в отдалечени селски райони, които не са достатъчно образовани или платежоспособни, за да се възползват от високите технологии).  Като също толкова важен се разглежда проблемът за регламентирането на рекламата на здравните агенти, което сблъсква интересите на държава, корпорации и неправителствени организации (West and Miller 2009).

Новите модели на медикализация

В полето на тази критика попадат и ироничните анализи на пристрастяването към сайтове и форуми на здравна тематика, които поставят въпроса за (човешката и гражданска) отговорност не на доставчиците, а на потребителите на медицинско знание в интернет. Описанията на киберхондрията изцяло възпроизвеждат художествени персонажи и прекспонирани комедийни сюжети. По аналогия с епизода от „Трима души в една лодка” на Джером Джером, в който главният герой след изчитане на медицинска енциклопедия в Британския музей, установява, че не е болен единствено от хронично възпаление на капачето на коляното, киберхондриците се определят като: „здрави, които след ровене в интернет стават болни, или болни, които след като проверяват симптомите си в мрежата, решават че страдат от нещо много по-сериозно, така че главоболието от стрес оказва симптом за свинска тения” [1]. Терминът добива голяма медийна популярност с изследването на Райън Уайт и Ерих Хорвиц от научноизследователския отдел на корпорацията Microsoft, които анализират представителна извадка от търсения на симптоми на болести в интернет[2]. За разлика от него хелтизмът има по-дълга история и не е директно обвързан с особеностите на адаптацията към условията на „дигиталната ера”. Той е въведен от политикономиста Робърт Крауфорд през 80-та година, за да означи налагащия се от 70-те години в Америка модел на медикализация, който „поставя проблема за здравето и болестта на индивидуално равнище” или който вменява лична морална отговорност към лечението и поддържането на добро (психо)физическо състояние (Crawford 1980). Както Крауфорд, така и други изследователи отнасят хелтизма към холистичните и интегративните концепции за хармоничното единство между душа и тяло, свеждащи причините за заболяванията до следване на неподходящ лайфстайл или жизнен стил (Bendelow 2009), като се започне от ниската самооценка, потискането на емоциите и т.н. и се завърши с липсата на двигателна активност или носенето на мрачни цветове. Доколкото мрежата предлага неограничен, глобален избор от жизнени стилове, тя обслужва и хелтизма като една от водещите консуматорски идеологии на съвременността.

Здравна електронна революция в БГ формат

Преживява ли българското общество електронна здравна революция и има ли тя своите локални особености, които я редополагат или отделят/отдалечават от случващото се в световен мащаб? Очевидният факт на все по-честото използване на Google и у нас, и по света като медицинска енциклопедия или заместител на личния лекар не е достатъчен за прокарването на убедителни паралели. Най-малкото напълно различно е качеството на дигитализираната медицинска информация. Докато един европеец или американец разполага с достъп до изключително богати библиотеки на представителни университети и центрове, то под рубриката „онлайн медицинска библиотека”, българският потребител открива тема в кaldata.com, която му предоставя линкове към същите тези библиотеки, напълно логично пренебрегвайки сбирките на родните университети, чиито сайтове препращат към текстове единствено на хартиен носител. Докато в Америка и Англия системата на медицинските електронни архиви съществува още от 60-те години с тенденция за нарастване на контрола на пациента върху презентирането на здравния му статус (Frazer 2002: 103), в България обещаният през 2009 г. здравен портал с попълнени 40 хиляди „електронни лични амбулаторни картона”  на държавни служители, все още не е стартирал или поне не е видим в мрежата [3]. Паралелите трябва да се търсят по-скоро по линия на съпътстващите явлението феномени на киберхондрията и ориентацията към холистични здравни системи. Така съществуващите български сайтове на медицинска тематика дават само най-обща, тип „рейтингова” информация за болници и специалисти в страната, като в голяма степен залагат на научно-популярните материали. Puls.bg – „най-големият български здравен портал” – предлага актуален справочник на лечебните заведения, аптеки и законодателни инициативи в съчетание със множество съвети и коментари относно най-разнообразни проявления на телесния (дис)комфорт, организирани в рубриките: „заболявания и състояния”, „лекарства и хомеопатия”, „хранене и фитнес”, „красота козметика”, „секс и здраве”, „емоционално здраве”, „бременност дете”, „green living”. Като цяло дори и при сърфиране напосоки по страници с медицинско съдържание прави впечатление лавинообразното предлагане на  „природосъобразни”, „(не)традиционни”, „нетоксични” методи за овладяване на всевъзможни страдания и неразположения – от рекламата на магнитни гривни срещу безсъние до препоръки за профилактика на женските болести чрез избягване на „всичко, което причинява кръв и застой в корема и в черния дроб и за­пек”[4] Описанията на въпросните методи не просто „обогатяват” общите представи, понятия и разбирания за здравето и болестта на не-медиците, те буквално колонизират и асимилират виртуалните терминологични корпуси и професионални реалности на научната или конвенционалната медицина. Бг мрежата е превзета от коментари за витаминозни диети, програми за „засилване на имунната система” и описания на начините за регулиране на „телесния баланс”.

Холистични лекари и уникални терапии

Хелтизмът в модуса си на алтернативно знание за укрепването и подобряването на психическото-и-физическото състояние на индивида пред-определя обработването и структурирането на специализираната информация, често придавайки й анекдотична форма или маргинализирайки я под рубрики за нестандартни терапии. Така в Лекар БГ на страницата с извикващото асоциации за онлайн консултации лого „Докторе кажи!” са анонсирани със ситен шрифт статии за упойката при раждане, алергията от метали, алопецията и др. До тях с едър шрифт са разположени отзиви за хомеопатични лекарства и мнения на „холистични лекари” за „зелена енергия, коластра и ЕМК”[5], а в лента отгоре са подредени снимки на хора разказващи за чудодейното си излекуване с помощта на „уникалната билкова комбинация” Демир Бозан.

Респектиращите със своя брой и разнообразие електронни визитки на въпросната комбинация са представителни както за механизмите на успешния маркетинг на бг марка здравни продукти, така и за сложните траектории на медикализираното въображение на родния юзър. Рекламите на Демир Бозан са в почти всички здравни сайтове, в YouTube и в жълти електронни издания. На тях лекари и пациенти от всякакви възрасти и професии споделят възторга си от „тайната билка на ходжите” (продавана под формата на 90 филтърни пакетчета чай на цена 43 лева), която им е помогнала да отслабнат, да свалят холестерола или да се възстановят след инсулт.  Освен сайт и страница във Facebook, на „чудодейното лекарство” е посветена цяла тема във форума на BG-Mamma ( прочетена 34137 пъти), в която се спори за състава на чая с цитирания на латински наименования, посочвания на географски местности и научни източници като изборът се колебае между смрадлика, бабини зъби и дребно обичниче.

facebook.com_screen_capture_demir

Болестите на прехода

Като се остави настрани неизбродимата тема за нерегламентираната реклама на здравни продукти в бг мрежата, трябва да се направи уточнението, че в българския си вариант хелтизмът не е единствено форма на медикализация, която допълва и разширява системата на националното здравеопазване или дава още едно поле за изява на консуматорските страсти. Той по-скоро се явява съпротива „отдолу” срещу системата, срещу (не)гарантираните от закона здравни услуги, неравномерната либерализация на медицинския пазар, НЗОК… срещу „болестите на прехода” към „европейска, правова и социална държава”. Локалният контекст на повишено обществено внимание и критичност към изграждането на демократичната институционалност, респективно към реорганизирането и оптимизирането на болничната мрежа, лекарските кабинети, фармацевтичната индустрия, диктува стремежа към еманципация или апроприация на медицински авторитети, паралелно с  нарастващия интерес към холистичните концепции. Грижата за здравето у нас е повече от индивидуална отговорност. Под нейния императив се създават алтернативни елити на „истинското” знание за дисфункциите на индивидуалния и колективния организъм. Става въпрос както за Ню Ейдж гурута и общества с живописни интернет профили,  носещи „изцеление” от психозите на цивилизацията, така и за изкушени от тематиката рекламодатели, блогъри, членове на неформални и приятелски групи или на форуми към известни вестници, които споделят разочарованията си от „тукашната медицинска действителност”. Сайтът Natural Energy предлага продукти на Aквасорс с водорасли за справяне със стреса от икономическата криза. Отново икономическата криза и критичността към провежданата в страната здравна реформа са основни мотиви за създаването и презентирането в интернет на „доброволна мрежа за здраве” – „Дом-Здраве АД”. Представител(к)ите на BG-Mammaдемонстрират компетентности не само в билкарството, но и попълват черни списъци на лекари, образоват в професионални жаргони, изпробват и разискват достойнствата на сребърната вода, „будистката диета”, ириодигностиката и акупунктурата и т.н. В родната, неофициална е-мрежа на медицинската (взаимо)помощ дори киберхондрията губи негативните си измерения. Така в сайта на Психическа централа може да се прочете преводна статия за потенциала на уебтърсачките да „ескалират медицински тревоги”,  неочаквано завършваща с констатацията, че „ не трябва да се разчита само на интернет, обаче не е лошо да се проверява и там”. Главният аргумент в полза на подобен интерпретативен обрат е случаят с човека Х, който години наред пие предписани от личната лекарка антибиотици за ангина, за да разбере след консултация с „доктор гугъл”, че подуването на сливиците му се дължи на сезонна алергия и да намери потвърждение за нея след мъчително изискано посещение на алерголог.

Великите лечители в мрежата

Българският киберхондрик  не е здравият, който се разболява в интернет, а болният, който оздравява или поне получава надежда да оздравее след отказа от здравната каса, от лични лекари и направления, от неточни и неразбираеми дигагнози и скъпи лекарства. На тяхно място идват жизнените програми, усмихнатите снимки на хомеопатите, хиропрактиците или радиестезистите, многообещаващите реклами за пълни и еднократни изследвания в клиники по интегративна медицина, евтините и лесни за изпълнение „бабини рецепти”, бързата и интригуваща диагностика на енергийни тела по скайп. Спасението, или по-скоро бягството от „тукашната действителност”,  минава едновременно през преклонението пред природата, умиленото завръщане към „народните” традиции и педантичното следене на „най-новите тенденции” и „уникални методи”. Така в е-категорията „велики лечители” попадат чесънът, водата, люцерната, медът, червеното вино, ученикът на Петър Дънов – Иванчо Къжелов, самият Дънов, Петър Димков, основателят на рейки Микао Усуи, бащата на хомеопатията д-р Самуел Ханеман, цветовите есенции на д-р Едуард Бах. На не по-малко възторжени отзиви в мрежата от Демир Бозан-а се радва инсайтингът или интензивното дишане, въведено като психотерапевтична практика в България от д-р Димитър Тенчев. То изцяло отговаря на търсенията и на най-претенциозния киберхондрик. Негова почитателка разказва как не можейки да намери смелост да си запише час за консултация при Тенчев, прекарва шест месеца в изучаване на сайта му , за да „стигне” най-накрая до първия си семинар по дишане и да открие, че „всичко друго е преходно и нереално и се разпада и разтваря пред силата на духа, който всеки носи у себе си”.

(Не)експертната публичност на алтернативната медицина

Ако въобще може да се говори за електронна здравна революция в България, то тя е неотделима от популяризаторските и легитимационни стратегии на неконвенционалната медицина. Когато говори за спиритуалните терапевтични движения от 80-те и 90-те години в Америка Марк Галeнтер обръща специално внимание на главните интерпретативни и организационни схеми, които привличат многобройни съмишленици. Това са: напускането на полето на емпиричната медицина, обещанията за облекчаване на страданието, апелът за само-реализация, приписването на ефективност на метафизични и нематериални сили, превръщането на болните в медиатори и мисионери на неортодоксалното знание за здравето (Galenter 1999: 188-194). Така избралите да се включат в сеансите по интензивно дишане започват заниманията си с уверенията на д-р Тенчев, че ще съберат в едно „раздробената си личност” и ще започнат „да бъдат себе си” и завършват със споделяне на „видения” от предишни животи и въодушевление от усещането за пълно прераждане и духовна промяна, готови да препоръчат терапията на всички свои близки и познати[6]. Друга важна характеристика на алтернативните терапии е взаимопроникването между експертни и неекспертни езици. Според Карин Хюс „дефинирането на „здраве”, „болест” и „оздравяване” е процес, при който и пациентът/потребителят/клиентът, и практикът са въвлечени в CAM[7] и при който пациентът/потребителят/клиентът поема отговорност за диагностицирането на болестта, развивайки критерии за успеха на лечението синхронно със САМ-практикът и договаряйки определения за здраве, незадължително свързани с използваните в други медицински модели” (Hughes 2003: 44).

Динамичният обмен на здравни нагласи и понятия е ясно експлициран в сайтове като на д-р Милен Христов, където заинтересованият читател може да разгледа отделни клинични случаи и да проследи например как в хода на изпробването на двугодишна хомеопатична схема пациент страдащ от множествена склероза повишава физическата си издръжливост и достига до извода „че се е подобрило качеството му на живот”. В електронната аптека Фрамар освен с листовката на определено лекарство, юзърът има възможност да се запознае с личния опит на специалисти и лаици, да гласува по актуални здравни въпроси, да прочете статии от медицинска енциклопедия. Тази специфична културна ситуация на „договаряне” между лекувани и лекуващи, между доставчици и потребители на медицинско знание в родната мрежа от последните години по своеобразен начин „припомня” медийните атаки на българската лекарската гилдия срещу народната медицина от края на XIX и началото на XX век с няколко съществени разлики.

Обществения договор в медицинския сектор – преди и сега

Какво се случва тогава? В първите години след Освобождението реорганизацията на наследената от Османската империя институционална система в съответствие с новото гражданско управление се разпростира върху всички сфери на публичния живот, включително и върху здравните служби и регламентирането на лекарския труд. Първите закони и наредби с изричната забрана за медицинска практика на лица „които нямат диплома или свидетелство от някой медицински факултет или поне не са се явили таквизи на Медицинския съвет” (Временни правила за устройство на медицинската част в България, Гл. 4, Чл.39) и с отварянето на многобройни държавни длъжности за завършилите европейски университети карат множество български медици да се завърнат от чужбина и да потърсят реализация в родната страна. Вместо обаче да поемат към очакваното светло бъдеще за професията, те се сблъскват с вековния авторитет на местните лечителски традиции и пълното доверие на населението към медицинските умения на чакръкчии, билери, врачки, баячки, кръвопускачи и др. Изходът от ситуацията е намерен в мобилизирането на нова, модерна, експертна публичност, която да делегитимира крайно позитивния и резистентен образ на народните терапевти. Започват да се издават специализирани вестници и списания (едно от най-известните e „Медицинска беседа”), в които се разобличават „делата на самозваните медици и шарлатани” и се представят на популярен език постиженията на „науката и цивилизацията” като карболовия спирт,  откриването на бацила на туберкулозата или електрическите инсталации „за церене на разни неврологични, неврастенични и прочие болести”. Така се очертават ясно границите между емпиричната и народната медицина, между професионалисти и парамедици, между високообразовани просветители в науката за здравето за болестта и невежи клиенти/пациенти/адресати на медицинско знание.

Какво се случва сега? Съчетанието между „демократични промени” и „икономическа криза” в медицинския сектор създава условия за развиване на хелтистки идеологии и появата на нови здрави агенти, които трябва да докажат своите достойнства пред утвърдените модели на медицинските услуги. Информирани пациенти и „велики лечители” се изправят в интернет срещу некомпетентни лекари, неточни и отсъстващи диагнози, „рискови фактори на съвременния начин на живот”. В опозиция на индиферентното и формално отношение на медицинските кадри в държавните болници те охотно разясняват предимствата на алтернативните методи за лечение – „неинвазивното регулиране на телесните функции” при скенар терапията, детоксикиращите свойства на магнезия, „изчистването на негативна енергия” с помощта на кодирани ароматни пръчици. Те превеждат на достъпен език научните понятия, гарантират с личен опит (не)успехите на определено лечение и изваждат наяве дълбоките екзистенциални основания на здравното самообразование. Така се оформя специфично медийно пространство, което съчетава характеристиките на „култовата среда” („неортодоксалната наука, вярата в извънземни, сектите, девиантната медицина” (Campbell 2002: 14)) и на глобалните граждански форуми (на съвременните социални движения). В него се заличават границите между алтернативни и традиционни терапии, между лекари и пациенти, между потребители и доставчици на медицинско знание. В този смисъл електронната здравна революция в България е в много по-голяма степен свързана с конструирането на новата, постмодерна публичност на алтернативната медицина, отколкото с еволюцията на здравните услуги в ерата на високите технологии.

Библиография:

Bendelow, Gillian. 2009. Health, Emotion and the Body. Cambridge: Polity Press.

Campbell, Colin. 2002. The Cult, the Cultic Milieu and Secularization. – In: Kaplan, Jeffrey and Helene Loow (eds.), The Cultic milieu: Oppositional Subcultures in an Age of Globalization. Chicago & London: University of Chicago Press.

Crawford, Robert. 1980. Healthism and the Medicalization of Everyday Life. – In: International Journal of Health Services, 3, pp. 365-388.

Fraser, Hamish. 2002. Clinical information and decision support systems. – In: McKenzie, Bruce (ed.), Medicine and the Internet. Oxford: Oxford University Press.

Galanter, Marc. 1999. Cults: Faith, Healing and Coercion. New York: Oxford University Press.

Hughes, Kathryn. 2003. Health as Individual responsibility. Possibilities and Personal Change. – In: Tovey, Philip, Gary Easthope and Jon Adams (eds.), The Mainstreaming of Complementary and Alternative Medicine: Studies in Social Context. London & New York: Routledge.

West, Darrel and Edward Miller. 2009. Health in the Internet Era. Washington, DC: Brookings.



[1] Виж: Are you a cyberchondriac? [посетен на 15.01.2012].

[2] Виж: http://en.wikipedia.org/wiki/Cyberchondria [посетен на 15.01.2012].

[3] Атанасов, Наско. 2009. Попълниха първия личен амбулаторен картон. [посетен на 15.01.2012]

[4] Препоръката е от сайта zdrave.org и е цитат от „Българска народна медицина” на Петър Дънов. Виж: <http://www.dunov-knigi.com/balgarska-narodna-meditzina-p-432.html> [посетен на 15.01.2012].

[5] ЕМК – Комплекс есенциални мастни киселини.

[6] Виж Царева, Цветана. Дишай! <http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=256&aid=6218> [посетен на 15.01.2012].

[7] CAM – Complementary and Alternative Medicine.

Galina Goncharova

is Assistant Professor at the Department of History and Theory of Culture at Sofia University “St. Kliment Ohridski”. She has a PhD in sociology, anthropology and cultural studies. Her academic interests include modern history of culture, social history of medicine, sociology of generations and sociology of youth culture. She has participated in projects of the Centre for Advanced Study in Sofia on modern identities, and also in projects that use the methods of oral history (МICROCON, AHRC/ESRC Religion & Society – Third Phas, etc.).

Прочетена 3640 пъти

Съдържание на брой 7


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.