.
Сряда, 03 Август 2011 14:37

Три лирически тезиса за поезията във Фейсбук: стихотворението като стих

Марин Бодаков

Офлайн: стихът като медия

Извънредните житейски обстоятелства получават израз чрез извънредни словесни обстоятелства. Извънредното положение на речта, при което тя разкрива по-точно света, прикривайки от самите нас света; извънредното положение, при което речта е преди всичко себе си (и несъобразена с всекидневните условности на контекста), предпочитам най-общо да назова стихотворение.

Когато предсказуемото всекидневие бъде нарушено – и обновено – от непредсказуемо събитие, поне моето съзнание осмисля езиково изумлението си чрез стих. Стих-посредник, стих-медия между значенията извън мен и езиковите значения вътре в мен. Стих, който обаче разкрива в тях един и същи живец.

Има събития, в хода на чието изненадващо разгръщане изначално знам: техният словесен израз е готов статус във Фейсбук. Сиреч съзнанието ми свежда необработената напълно, но безспорна новина за дадено, разхлабващо обичайното развитие на нещата, събитие, до лирически статус, до годен за оповестяване пред приятели статус в една виртуална социална мрежа. Енигматичният факт, който ме завладява; привидната безсмислица на действителността, от която напрегнато изграждам афоризъм; случайната задушевност, която ме подкрепя – всичко това се оказва годно за трансформация в „лирически статус”. (Ако под статус, разбира се, схващам текущо обобщение на собствената си самоличност). Дали днес вече не мислим общуването в мрежата като размяна и разискване на статуси?

Онлайн: стихотворението като статус

Моето основно твърдение е, че интернет свежда стихотворението до стих, че Фейсбук свежда стихотворението до статус (състояние) на потребителя. Стихът става един от далечните синоними на статус.

От словесната цялост на една лирическа творба в интернет остава най-жизнеспособната й съставка. Сиреч от стихотворението в интернет оцелява punctum-ът му, според Ролан Барт – оцелява стихът. Punctum-ите, убеждава Барт, отбелязват онези житейски убождания, дупчици, петънца, прорези, непредсказуемости, ненадейности, които причиняват болка и нараняват автора, а по-късно и читателя. Те са смисловите светкавици, около които се е разраствала плътта на стихотворението. А цялостните стихотворения, в противовес на punctum-ите, се явяват тъкмо studium-и: studium-ът е предизвикващото среден афект, предполагащото не особена настойчивост у възприемателя, безпроблемно прилягащото към него... Непреходността на стиха става израз на преходно състояние. (Като поет минималист веднага искам да добавя, че въпросната фрагментаризация на комуникацията превръща стиха в максима. Той става върховна точка в естествения подбор на езика, осъществяван чрез инструментариума на интернет).

Стихотворението, стихотворната книга остават извън мрежата. Да, те са налични в интернет, но за обучителни и прочее цели. За лаици. За тези, на които им е притрябвало дадено стихотворение, за да го анализират за домашна работа по литература в помощ на детето си, а не притежават книгата в домашната си библиотека. За тези, които не пишат стихотворения... Облечени в дрехи от хартия, самите стихотворения стоят встрани от езиковата сцена на интернет, в помещението за чакащи артисти. Но кой въобще ги чете, ако не бъдат разпечатани наличните в мрежата „Горски цар” на Гьоте или „Фуга на смъртта” на Паул Целан. Те са в хартията, защото за тях хартията е съобщението. Съобщение за бавно осмисляне – и трескаво вчувстване.

За сметка на това стихът, а не стихотворението, доминира в мрежата. Той е свръхскоростната отсечка на прозрението. Той е Епифания, потвърждаваща по косвен начин волното анонимно бърборене интернет.

Фейсбук: стихотворението като цитат

Сред моята лична приятелска мрежа във Фейсбук стихът-статус често е нееднозначен цитат от чуждо стихотворение, което обаче откроява най-пълноценен израз на съкровеното състояние на мой приятел/приятелка. На 17 февруари 2011 г. добавих като статус към собственото си име Марин Бодаков: би искал да живее някъде другаде. В ръчно избродирани градчета. Като първи коментар след нето съм написал: като една полска поетеса. (Става дума за Ева Липска и стихотворението й „Някъде Другаде” в превод на Вера Деянова). Бях ядосан. Исках да се махна от заливащите ме скандали със СРС-тата и пр. До ден-днешен, 25 февруари 2011 г., 56 мои приятели във Фейсбук са харесали този стих. Без да бъде упоменато името на авторката, в 8-те последвали постинга един потребител е перифразирал финала на стихотворението на Липска, друг е отпратил към поетиката на Флобер, трети и четвърти са коментирали стиха през собствените си чувства... Потребителката gergana pirozova иска ръкописно избродирани градчета. Потребителката vesselina vassileva възкликва: О, колко хубаво! Ще идвам в тези градчета и аз. Само един ефектен стих на Ева Липска е провокирал раздипляне на интертекстуална мрежа от словесни есенции и копнения.

Разбира се, съществува и обратната тенденция: да свеждаш стихотворението до еднозначна анекдотична и дори до вицова ситуация. До лафче за свалки. До „бърза литература”... Но не тя е значимата за мен.

С други думи, искам да заявя, че присъствието на лириката в интернет има две основни характеристики. Тя, лириката, съчетава неуместността си във виртуалната среда, поне в класическия й вид на цялостен текст, със свръхзначимостта си във виртуалната среда, обусловена от факта, че лириката рискува да превърне информацията в (амбиция за) мъдрост. Противоречието неуместност/значимост свежда стихотворението в интернет до цитиран стих. Само така то оцелява живо, а не в позиция stand-by.

...

Бел.авт. Полето за статус/състояние на потребителя във Фейсбук помества точно 420 символа. Това е формалната граница на жанра, която като Прокрустово ложе свежда стихотворението до цитат – и обезсмисля всичко написано от мен дотук.

Прочетена 1577 пъти

Съдържание на брой 6


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.