.
Понеделник, 21 Февруари 2011 19:59

Outside главната - за контракултурната младеж

Гергана Райжекова

Пейзажът

Rayzhekova_1.jpg

 

Чакам респондентите си в парка върху олющена пейка пред незнаен паметник, довлечен преди време от самото сърце на Сандански и побит по средата на някаква градинка. Паметникът знае много, разказва поучителнo за ‘едно време\', за славни борби за свобода, подвизи и мъжественост. Всъщност, честно казано, никой не знае каква точно е ролята и историята му, а и той не заявява каквито и да е било претенции, че иска такъв анализ и внимание. Приел е избраната от съвета на Сандански роля да стърчи и да е интровертен. Същият този паметник преди години доблестно е отстоявал правото си на съществуване в самото сърце на Сандански, свидетелство, може би, за уважението на местните.

 

 

 Ил.1. Паметникът през деня и вечерта (Сн. Г.Райжекова)

Сега историята е различна.

На неговото място има скулптура на момиченце, тийнейджърка, без особена мисъл в посланието.

  Rayzhekova_2.gif

Т\'ва е културата тук. То е така в цяла България като цяло, защото по-голямата част от населението обича да слуша чалга и да пие ракия. (Н.)

  ...докато снобарите, в смисъл нали, дето трябваше да ходят малко такива важни в обществото, ако си забелязала как ходят хората по главната - все едно са  на моден подиум. (П.)

 

 

Сандански е като повечето малки градчета в България - с типичната отрупана главна, която се стреми да угоди на всеки минаващ с магазини, дискотеки, барове, билярд, кафененца, пригодени за масовия дресиран вкус, мейнстрийм знак за качество и мултиплицируема три-в-едно наслада. Слуша се чалга, посрещат се туристи-гърци, моралът на младите е под въпрос. Главната диша еднакви хора - хора, поставени в кутии1 , а порочният кръг се затваря от факта, че неразличните хора се стремят именно към изява там. Не си ли на главната хората те забравят, губиш паноптичния им поглед, който те дисциплинира и поддържа в определена форма. Далеч от нея губиш пълноправие, приемаш стереотип, обитаваш изчезваща легитимност. Да търсиш нещо различно на главната е грешка. Затова се оказвам на една олющена пейка в търсене на други гледни точки.

 

Rayzhekova_4.gif
 

По време на терена в град Сандански, проведен от 19 до 25 септември 2010 година2 извършвам включено наблюдение на металска компания в рамките на пет поредни дни. Става въпрос за около десетина човека, мигриращи между няколко точки на града - места outside главната. За статията използвам събраните наблюдения през това време, посещение на репетицията на местна дуум-метал група, както и материал от 4 дълбочинни интервюта - с рокер от град Сандански (С.), с метал от съответната компания (П.), както и интервю със скейтър (Н.) от град Правец, взето на 18. 05. 2010. Тримата респонденти са на възраст между 19 и 25 години и учат висше в престижни университети. За целите на съпоставителния анализ използвам интервю с Г. от Сандански, ученичка в местната гимназия и деен млад човек. 

Пресечните точки между тях откривам в справянето им с дадената и същевременно възприета от самите тях позиция в съответното общество и град. Неживеещи по общовалидните форми на поведение, правила и порядки, те попадат извън рамката на социалната си група и заемат контра позиция, като по този начин те остават отвъд правилната според обществото страна, превръщайки се вoutsiders. Маргиналното пространство е тяхно местообитание, едновременно изтласкани или изтласкващи се от мейнстрийм културата. Често използват символи в опита си за разграничаване - дрехи, мотори, скейтбордове, идиолекти и изразяват бунта си изключително чрез музиката - било като нейни консуматори или произвеждащи неконвенционална такава, но винаги с идеята за другост. Трета пресечна точка в трите разказа е намерената алтернатива, простираща се за пореден път извън границите на града в лицето на столицата или чужбина.

Преди обаче да очертаем пространствените топоси, населявани от контракултурните младежи, е нужно да си обясним кои са причините определени хора да се озоват в и извън кутията. Кое е различното нещо, което ги отделя от останалите и ги оставя отвън като нещо непасващо на матрицата3 ?

Социалната теория определя аутсайдера в една традиция на социологията на девиантното поведение, която Хауърд Бекер изследва в книгата си Outsiders. Studiesinthesociologyofdeviance (Becker 1963).

  INorOUTside

    Хората се влияят много от това, което е мейнстрийм, нали точно тая култура, която е основната. (...) Като си пуснеш няк\'ви развлекателни програми виждаш, че хората използват един и същи жаргон, имат, споделят общи представи за това какво е яко, какво е символа на някой висок социален статус или какво е символа на ниско престижното, тоест има някакви норми, които се налагат, няк\'ви шаблони и хората започват да ги спазват, за да се интегрират в т\'ва общество... (П.) 

  Rayzhekova_5_6.gif

  Ил. 2. Репетиционната на дуум-метал групата Forgotten Forests - поглед навън и навътре (Сн. Г.Райжекова и П.Пешева)

Oпределението за девиантно поведение не е еднозначно и разглеждано от различни ъгли допринася за осветяването и изясняването на определени нюанси от множеството конотации на определението.

От статистическа гледна точка девиантно е всяко поведение, което твърде много се различава от общоприетото и съответното малцинство не успява да се впише в рамкирания вкус на масата. В този контекст девианти са хора, ненарушили никакви правила, а такива излезли извън нормата, своеобразни изключения, точно както червенокосите са девиантен случай, защото повечето хора са с кестенява коса (Becker, 1963 : стр. 4). По смисъла на статистическото схващане за девиантност, една определена група от младежите в Сандански излизат от шаблона на общността поради идиосинкретичната си индивидуалност, осъзнато демонстрирайки решението си да отрекат мейнстрийм културата:

  Тука, за да бъдеш различен, те обрича автоматично на изолация. (...) Тука са всичко - или са манекенки, или танцуват някакъв модерен балет, или искат да станат чалга певици (...) А момчетата са основно футболисти, а ако не са футболисти се занимават нещо с компютър, или стават икономисти, супер няк\'во ей такова банално е всичко, (...) и като цяло много посредствено място с много посредствени хора и въобще едва ли не ти си няква жертва на заобикалящата те посредственост. И много трудно може да си намериш, трудно е да бъдеш различен, в смисъл не че не може, а по- скоро това ти създава няк\'ви неудобства. (П.)

  ...няма личностно мнение, няма индивидуално мнение, всичко е създадено от масата за масата. Няма го индивидуалното, няма го човекът като отделен индивид, а просто като част от нещото. А не искам да съм част от, примерно да съм болта от един робот (...) по определен начин съм постигнала някакъв етап в това отделяне (от масата), който ме удовлетворява до този момент. (Г.)

  ...ти можеш да се интегрираш обаче това става за сметка на твоята индивидуалност, щото в смисъл не всеки го кефи тва, обаче всеки иска да бъде модерен, тоест да бъде вървежен и всеки се влияе, нали точно в тая тенденция, към тоя момент без значение каква е- дали ше е чалга, дали ше е сръбско, дали ше е хеви метал, дали ше е транс, за тях няма никакво значение..\' (П.)

Rayzhekova_7.gif

Ил.3. Графити от Читалнята (Сн. Г. Райжекова) 

Иначе като цяло градът е готин, сега хората едно време ни гледаха накриво и сега продължават според мене да ни гледат накриво. Беше адски гадно.. и като минавах по главната с дългата коса и няк\'ви черни дрехи и имах чувството, че всички ме гледат ей така стреснати, много гадно...\' (С.)

Друга гледна точка идва от медицинската терминология и свързва подобен тип оразличаващо се поведение с патология и болест. Обществото се метафоризира в организъм, който когато работи ефективно когато се възприема като здрав, но появата на нефункционалност при определени структури се идентифицира като болест. Да си контра в една затворена среда значи да вредиш нехайно, подобно на вирус, спъвайки развитието на общността и заплашвайки общото благо:

  ... бяхме нещо като, нали, субкултура своеобразна за тоя град. Обаче пък имаше много много негативно отношение към нас по отношение на абсолютно всички други и бяхме като прокажени такива, никой да не ни вижда, в смисъл, че сме няк\'ви ... (П.)

  ...хората, които са израснали тука, за това казвам, че са ограничени, защото не са свикнали да виждат различни хора и за тях да бъдеш различен е все едно да си болен от нещо, в смисъл няк\'во много странно ... (П.)

Тук девиантността е болест, чийто източник се намира вътре в индивида и заразява обществото, правейки го нефункциониращо. Не трябва да се забравя обаче, че критериите за девиантно поведение се определят от самото общество и всяко общество има свои норми за това кое е приемливо и кое нарушава социалното статукво. Девиантността на контракултурните младежи се проявява в първосигнален подтик да отстояват себе си, което, посрещнато от смазващо-спояващата машина за уеднякваване на масата, активизира различните. Иронично именно ‘така наречения мейнстрийм\' поддържа тяхната кауза.

  В смисъл готино беше, щото от една страна всеки - поне според мене т\'ва е естествен инстинкт - млад човек да се опита да нарушава, щото всеки е бунтар в няк\'ъв период, нали, като го тресе пубертета по-здраво ... (П.)

Rayzhekova_9.gifСоциологическият поглед вижда подобно бунтарско поведение в неуспеха на индивида да се подчини на правилата на групата. Това схващане, че неспазващият правила се наказва от обществото със своеобразна изолация, е водещо в интервютата с младежите от съответните субкултури и се изживява най-болезнено поради липсата на адекватно според засегнатите провинение срещу обществото, в което пребивават. Кризата в сблъсъка между възприетата и припозната от контра младежите идентичност, от една страна, и поисканите доказателства за принадлежност към общността, от друга, разкъсват индивидите и ги поставят в неблагоприятната позиция да избират - IN или OUT. Те стават жертва на стереотипи, чуждостта се съпровожда от неразбиране, а последното от страх и в екстремни случаи от насилие, проявено в опит за контрол върху другостта. Мястото в общността е полюсно - или си с нея или срещу нея.

  ...наистина трябва да си признаем, че е малък [град] и наистина е консервативно обществото, може би признак на смелост е да се облечеш по начин, по който на теб ти харесва, по който начин не се носи абсолютно никой друг (Г.)

  ...имаше някаква свобода в това да не робуваш на общоприетото, да не бъдеш като всички други, щом си различен така или иначе са ти сложили кръста, и си зачеркнат, и си черната овца, и не ти пука, в смисъл ти не можеш по-надолу да паднеш... (П.)

  ...никога на никого не сме причинили нищо. Аз за това не разбирам защо тогава хората не го разбираха това. В смисъл ти си няк\'ъв такъв, щото си си преценил, разбираш ли, носиш си се както си искаш, можеш да имаш адски много пари и пак да си ходиш със скъсаните дънки, нали се сещаш, със скъсани фланелки ей така, само заради това, че групата, която слушаш се носят така. Не знам, не мога да го обясня и за какво трябва да се набиваш в очите и да се дразни някой друг от това какъв си ти, примерно, к\'во ти пука, живей си там, мизерния живот, в смисъл защо се занимаваш с мен, нали се сещаш, няма смисъл. (С.)

  Еми, има, винаги има отношение [към нас], ама... (Н. относно положението в гр. Правец)

  ... много често всъщност съм се сблъсквала с това неприемане на различните. Дори и в училище, където наистина сме едно общество, ние сме седемстотин ученика, когато започнахме да носим различни връзки на обувките съм се сблъсквала с коментари от сорта на виж я тая с различни връзки, или тая е луда или нещо от сорта. (Г.)

Нещо повече, впрегнати в идеята да отстояват себе си като анти- (различни), контракултурната група минимализира собствените си вътрешни правила поради ежедневните трудности да се поддържат като такава и въпреки натиска на общността да запази кохерентност и подкрепа между членовете през годините. Още на пръв поглед става ясно, че тъкмо поради тази причина компанията в Сандански представлява колаж от различности и противоречиви суб-музикални влечения. Метали, рокери, растафарианци, хип-хопъри обитават едно пространство на самоизолираност от модното движение по главната. Такова нещо се случва в компанията пред мен, същото е и в компанията на Г., където присъства и хаус маняк, а ‘сбирщината\' от разностиловост е интерпретирана като шанс да се приеме различното и да се открият допирни точки, да тренираш един вид толерантността си - своеобразен тих пример за хората от града.

В Сандански подобен тип оразличаващо се поведение - дали като вид статистическа невместимост на контра хората, болестно състояние на неследване на водещата мода или рязък отказ от договорените вътрешни правила на общността открихме в лицето на ‘гадните метали\', както сами те определят себе си, за да се разграничат от другите ‘цивилни\' метали в Сандански. В градинката до паметника, на Врътката и в бар ‘Лава\' те спокойно си пият биричка в компания на себеподобно мислещи, леко поутихнали и често говорят за ‘едно-то време\', за Versus, Rock House, Читалнята и една счупена китара.

 

Имало едно време VERSUS ...

Rayzhekova_11.gifВ приказката за отнетото царство4 вземат участие ‘от 13 до 43 годишни\', ‘къораво, сакато, грозни, красиви, бедни, богати\' , но ‘различни\' хора - обитаващи OUT местата, гравитиращи извън общоприетите стандарти, ‘свободомислещи\' хора, които избират да изкажат своя ‘бунт към всичко\' чрез малко различна музика, поведение, дрехи и анти- отношение към конформизма.

Историята на металската субкултура в Сандански не може да бъде разказана без да се признаят заслугите на две култови заведения - Versus и Rock House, които играят ролята на спояващ елемент в металската компания в град Сандански и в продължение на десетина години са място за срещи и събирания, изграждайки една пространствена константа в самото сърце на главната. Versus стои като символ дори и само с името си5 , заявявайки контра позиция негласно, учейки своите посетители от Сандански какво е да си срещу и да нямаш нищо против това си място в обществото. Самото му съществуването легитимира присъствието на съответните субкултури, които го посещават. Маршрутът, изминаван от металите по това време, всекидневно се случва между следните три точки.

  ...ама още преди джиесемите се знаеше, че като свърши училище се събираме първо в Rock House-а, който вече е затворен или във Versus-а.(..) В Сандански по онова време имаше две кафета с такава музика, пускаха всичко - от пънк до супер тежки неща. И ставаше на поръчване няк\'во, в смисъл като се сетиш за някоя група - казваш да послушаме малко Metallica и ти пускат. (С.)

След което маршрутът свива в близкия парк, където изоставената читалня, заедно с други местни позабравениRayzhekova_8.gif ‘забележителности\' се превръщат в сборен пункт на контра младежите.

...интересно беше, в смисъл защото всичко беше импровизация и сме се събирали буквално наистина навсякъде, имахме няк\'ви места, където бяха забравени от Бога, имаше една изоставена воденица в парка - колелото му викат, нагоре и там са се събирали сигурно преди 30 години няк\'ви хора и там имаше няк\'ви много стари графити, нали на няк\'ви ъндърграунд групи, дето са ги правели хора, дето са вече на по 40, нали ей така..\' (П.)

Читалнята е богато украсена с графити, които декларират претенция за собственост с подписа си. Надписите в мнозинството си са анархо-ориентирани, но слоганите напомнят добре познати шаблони. Тук завършва обиколката на заведенията и подгряването през изминалите часове кулминира в импровизиран концерт с китари.

  А вечер реално, се събирахме тука много, много здраво. В девети клас тука много идвахме... най-много сме се събирали - реално три китари, на три лагера, иначе много яко.. и всички се познавахме... (С.)

Единодушието в местата за срещи на младежите от металските компании придава усещане за цялост, стабилност, а развиващата се кохерентност в групата създава приемственост между поколенията, увлича нови членове и процъфтява. Компаниите, макар и разнородни, изграждат през годините силни приятелски отношения и влизането в такава става чрез нейн INsider..

  ... тръгвам си да се прибирам и точно от Rock House излезна това момче (..) и викам ‘Може ли да дойда с тебе вътре, ако е удобно?\', а той ‘Няма проблеми\' и се запознах с няк\'ви металисти, още същата вечер дойдох на това място [Читалнята] на рожден ден (...) и така видях и познати хора, нали от преди т\'ва и се запознах с всички и след това ме приеха в компанията, оттам аз започнах да вкарвам други хора, мои приятели и така станахме много хора, иначе в началото бях най-малкия...(С.)

Rayzhekova_13.gif Тези заведения всяка вечер свикват екипаж от избрани като кораб-майка, а сред самите контра младежи изграждането на отношения в компания е до голяма степен защитен механизъм в справянето с преливащия от масов вкус град. Не можем да пренебрегнем и с агресията срещу различието, което те преживяват, доказано от разказа за конфликт между представители на мейнстрийма и групата на металистите, в чието разрешаване взима участие цяло едно заведение.

  ...Всяк\'ви селяни, на един му бяха счупили китара в главата, на един му бяха взели коженото яке, 15 човека бяха били тука един, двама, някъде ей тука по-надолу в тея полянки. Беше няк\'ва война тогава. (...) и оттам [от заведението] до тука, сигурно бяхме 30 човека тогава кой с вериги, кой с ножове, кой с тръби - на тях пирони. (...) Да, тогава беше лудница, в смисъл заради това, където бяха набили някакъв наш приятел се бяхме събрали доста хора и през цялата главна така (...) хората си търсеха няк\'ви причини да се заяждат с металистите, разбираш ли и сега е така (С.)

След затварянето на двете заведения местата за срещи вече не са еднозначно обособени в градското пространство и компанията се разпръсква.

  Versus особено беше няк\'во легендарно място, обаче го закриха и доста години нямаше буквално нищо, ей така само няк\'ви фолк кафенета и беше много тежък период ... за някои хора. Поне тежко го преживявахме тогава. (...) Като закриха Versus-а (...) тогава май всички почнахме да се готвим с кандидат-студентски изпити и се поразпаднаха тия за известно време, аз после като идвах тука летата и всъщност хората, с които почнах да се движа бяха съвсем друга (...) щото тия просто се загубиха някъде или много рядко идваха и бяха други хора вече. (П.)

  всички си бяхме ей така задружни, ходехме си в едно кафе заедно, сега вече всеки с всеки може би е скаран... (С.)

Още повече за това допринася фактът, че между тяхното изчезване и отварянето на клуб с подобна тематика и таргет група минават около шест години, в които градът изважда различността извън границите на модното обществено пространство. Движението е от център в периферия, където всъщност намирам днес металите.

  А къде да намерим ‘гадните метали\'?

    Rayzhekova_16_17.gif

Ил. 4. Парка в Сандански и градинката с паметника, разположени в двата противоположни края на главната (Сн. Г.Райжекова) 

Днешните пространства, които компанията е приспособила за свои, са именно градинката и парка, където се намира и до днес леко поизоставената от вниманието на металската субкултура Читалня, както и появилия се преди по-малко от две години бар ‘Лава\'. Разположен малко встрани от главната, той напомня за наличието на тази субкултура, за подобните различни заведения ‘едно време\'. Изтласкването на различността от културния живот на Сандански е толкова осезаемо, че едва намираме човек, който да ни упъти към заведението.

Бар ‘Лава\' не покрива очакванията за продължение на Versus и след смяната на собствениците се сменя и клиентелата. Промените намират опозиция сред самата металска субкултура и тя се разслоява.

  Преди беше якото, беше много добре, в смисъл беше по-малко, обаче беше по-задушевно и всички бармани в смисъл си бяха наши хора и беше готино такова като всички се познаваха там, всички бяха една компания, беше приятелско заведение, то и сега е, обаче е една друга компания... Ние си кибичим ей така на пейка-парти се събираме, взимаме си бири, като вчера примерно, т\'ва е много често ни се случва, даже няк\'во ежедневие\' (П.)

 

Rayzhekova_15_19.gif
Ил.5. Бар \'Лава\' IN and OUTside  

За друга част от гадните метали, обаче бар ‘Лава\' е така да се каже втори дом.

   Има хора, които да идват, но не идват, но то [заведението] си е за тях, ние сме си само наши хора, няма някакви странични, нали, които да ме гледат по няк\'ъв начин, спокойно ми е няк\'во такова, мога да правя каквото си искам, да си седя на масата, всичко е готино.\' (С.)

За новата генерация, която засега отстрани наблюдава бар ‘Лава\' и неговите посетители, ‘гадните метали\' се привиждат по начин, дълбоко повлиян от общественото мнение и по тази причина диалогът между поколенията и приемствеността се е загубил. За справка най-младият член на металската компания е на 18 години.

  ...те са си точно определени хора, които винаги ходят там и за тях няма място в другите кафета. Значи има една групичка, дето ние им казваме металистите, групата на металистите, те наистина се носят в черно, не са брутални, защото има и много по-брутални, с кецовете и така нататъка. Ние преди време много им се кефихме, щото ей и те носят кецове като нас, батковци и какички, супер. Обаче пък сега не общуваме с тях, тъй като наистина може би се занимават с наркотици и такива неща, от които ние няма смисъл да се запознаваме с тия неща и да ги започваме и така нататъка. Ние сме алтернативната група. (Г.)

Тук проличава как оразличаващото поведение на металите им донася всички негативи на подобен бунтарски начин на живот и изгражда поредния стереотип. Както се възмущава един от респондентите:

  те всяк\'ви митове битуваха за металите, че били не-знам-какви-си, и те в интерес на истината доста от тях бяха оправдани, обаче всъщност специално тая младата генерация, тийнейджърите нали още, не може ти да си на 15 години и те да те мислят за наркоман, тоест т\'ва беше нормално - щом си металист значи продаваш трева... (П.)

Rayzhekova_12.gifИзключването на подобни заведения от рамките на града и тяхното табуизиране оставя на субкултурните младежи избора между асоциалност, изразена под формата на висене по полянки и пейки - един вид sit-in6 протест; и спорадично участие в мейнстрийм културата - както обяснява Н., „ако искам да имам някакъв социален живот трябва да излизам\",  и гласност срещу отнетите инструменти за себеизразяване, която те намират извън рамките на града и най-вече в София или в чужбина, където без проблем се социализират и намират адекватно поле за изява.

  докато като отидох в София ми направи много готино впечатление, че хората там ей така както им дойде [се обличат], въобще не им дреме (...). Какво като ти е скъсана ризата или размъкнати гащите, което е готино, в смисъл пак е няк\'ва свобода. (...) Всъщност там готиното е, че хората са по-либерални, в смисъл свикнали са с различното, докато тука не се толерира. (...) Винаги ще намериш някое място, някаква среда, към която принадлежиш, където ще се чувстваш сред свои хора, нали и ше можеш там да си развиваш и така. Докато тука няма такова нещо. (П.)

  ...обаче като отидох там [София] с дългата коса, с няк\'ви суитчърчета разпуснати и никой даже не ме погледна, човек... (С.)

  А всъщност няма я онази толерантност [в България], която я имат останалите хора по Европа, или поне така си мисля аз. Не сме толкова толерантни, не сме свикнали да приемаме различните, тези с нови идеи, с различното мислене, повече критикуваме останалите, отколкото себе си и търсиме грешки в останалите, а не в себе си. (Г.)

Затварянето на Versus и Rock House7 отнема правото на глас на контра младежите и за тях остава алтернативата за бягство8 . Възможността за подобряване на живота на хората чрез просто излизане (Хиршман, 1996: стр. 288) елиминира гласа. Затова повечето респонденти са с ясна представа за своя изход от града и появата на едно заведение не може да спаси замлъкналата контракултура.

   ‘Не слушаме метал!\'

  Rayzhekova_20.gif- групов отговор на единадесетокласници от езиковата гимназия в Правец в отговор на въпроса ми каква музика слушат.

В задушевната обстановка на бар ‘Лава\' сгушен зад бара се намира лаптоп с интернет. На въпроса ми защо барманът отговаря, че всеки може да си пуска музика, и съответно провокира в мен следващия въпрос - каква музика слуша този ‘всеки\'. Ясно е за градове като Сандански и Правец, че мнозинството печели на своя страна музикалната ориентация на заведенията и дискотеките и в тях се слуша комерс и чалга. В затвореното контра общество всеки слуша всичко останало, дори една идея отвъд.

  ... ние бяхме примерно някакви по-ретроградни типове в няк\'ви отношения, докато в други отношения бяхме авангардни в смисъл, че слушахме няк\'ва музика, която вече беше стара тоест отживяла музика, не беше популярна към този момент, дори беше нервираща ... По-екстремни групи от 80-те и началото на 90-те години, в смисъл траш, траш метъл, блек метъл, няк\'ви ей такива неща, които ся естествено не ги слушаме.(П.) 

В Сандански контра младежите обаче са не само консуматори, те се съотнасят и самоопределят с музиката, която слушат. Няма как да не отбележим задължителното присъствие на китари при ежевечерните им събирания на Читалнята преди време, заменено в момента от плейлиста на телефона, който по подобен начин бълва стил след стил, често намиращи се в конфликт, и завършва с дуум-метал групата Forgotten Forests, чиято репетиционна откриваме отново далеч от главната - в индустриалната зона. Начинът, по който музиката присъства в живота на контра младежите не само като стока, а и начин на живот, ресурс за самоизразяване и призвание (за музикантите) засилва самоопределянето им като различен тип хора, както Бекер обобщава (Becker,1963 : стр. 86): „хора, притежаващи дарба, които трябва да бъдат освободени от контрола на тези, които не я притежават\". Тук той говори единствено и само за музикантското тяло, но в контекста на богатата музикална история на респондентите ми и показаните познания в съответното изкуство съм склонна да зашия това твърдение към групата на младежите с оразличаващо се поведение като цяло.

  ...аз съм ги намерил в тях две касетки - на Metallica балади и на Nirvana някакъв албум и си ги взех, записах си ги и ги върнах и си ги слушах и ми харесаха много... (С.)

  Преди слушах постоянно метал...7ми - 8ми клас просто метал, Metallica слушах от 1ви клас. (Н.)

  ...естествено слушахме Metallica, всички се кефеха на Metallica, оттам нататък вече повечето се кефеха на ..имаше тея, които се кефеха на лека музика, нали и гадните металисти, които бяхме ние, които слушахме всяк\'ви извращения, тея, които бяха по-така цивилните слушаха няк\'ви от типа на SystemofaDown, Rammstein, няк\'ви ей такива неща, които са по-нали лесно достъпни, докато ние слушахме няк\'ви вече бруталните простотии - Bathory, Burzum...(П.)

  Ами сега се сещам за Rammstein. (...) Освен Rammstein, MarilynManson, Korn, има няк\'ви емо банди, които също харесвам от сорта на PapaRoach, BulletformyValentine. (Г.)

Rayzhekova_23.gifВ галерията от гласове ясно може да се направи извода защо компанията, наброяваща 30 - 40 човека, с непрекъснати промени в състава, си спечелват и досега носят етикета ‘метали\'. Интересно е също така да се съпостави музикалната еволюция на двама от респондентите - П. от Сандански и Н. от Правец, които въпреки леките различия в стиловете през които минават, в годините след метал вълната се оказват на едно и също място в музикалния си вкус днес, а именно MBN.

  MBN-а ми е последните 5-6 години един от основните стилове, ей така преди 3-4 години слушах много от т\'ва, както преди ми беше твърдата музика, тежкия метал така ми беше (MBN); (...) харесвам много филмова музика, саундтраци харесвам, харесвам музиката на Цирк дьо Солей, която също се води саундтрак. (П.)

На мен напоследък са ми най-любими такива разни chillout групи, MBN примерно, не знам дали слушаш такива MBN - то е такава, лека музика за приспиване, общо взето. ThieveryCorporation сега идват например. Те са много яка даун темпо, chillout. Пък и те миксират супер много стилове - имат реге мотиви, имат дъб мотиви, много яки неща правят и като си ги пусна на компютъра, правя си нещо и те си вървят. (Н.)

Това говори за логика в преливането и преминаването на стиловете, както и за непрестанно търсене на различното, на алтернативното на алтернативното, което размива границите между иначе табуираните микромузики, а изводът от натрупването на богата дискография и честа смяна на харесваните стилове е по линия на флуидността между субкултурите в България9 :

Има групи във всеки един стил, които намериш, които да си струват. (П.)

Еми общо взето се разбрахме, че няма да се ограничавам в определи стилове музики, а ся к\'вото ми харесва. Харесваше ми, примерно, можех да слушам един ден рок, на компютъра си имам рок, джаз, имам нали метал, пънк, хардкор, имам рап много. Миналата година бях се забил много по UKея. (Н.)

Rayzhekova_24.gifЗа респондентите всяка музика е добра стига да не е чалга, и както субкултурите в София се обединяват под общата кауза срещу чалгата с омерзение, тук различните микромузики и стилове работят в хармония за притъпяването на всекидневния чалга привкус. Ретроспекцията относно избора на стил, който впоследствие генерира и поддържа цялата подета опозиция срещу мейнстрийма, се открива именно в метала, както обяснява един от респондентите поради нейната първичност и неудобност на възприемане:

  Музиката, в смисъл метала казват, че е тежка музика, всъщност тя въобще не е тежка музика, тя е шумна музика и хората не правят тая разлика между шумна и тежка музиак. Т\'ва, че примерно има двойни каси, нали и няк\'ви твърди рифове и бруталните барабани - т\'ва не я прави музиката тежка, по-скоро я прави шумна. Тежка музика, тежка музика е да слушам Бах, примерно. Т\'ва е много, не можеш да слушаш всеки ден Бах, много е изморително! Докато т\'ва е по-скоро дразнещо, в смисъл, и като си на 16 и си въобразяваш, че си някакъв бунтар, няк\'ъв бунтовник без кауза и т\'ва (...) се вписва просто в тоя имидж, който искаш да си изобразиш, да кажеш, че е готино да бъдеш метал и тежка музика йееее всички ходим в черно, носим гривни, татуси яко, обаче т\'ва е било по-скоро няк\'во тийнейджърско влечение. (П.)

Дуум-метал групата в Сандански е естествено продължение на подетия бунт. Поради некомерсиалността на стила музикантите се отнасят към заниманията си в сглобената от тях репетиционна зала като към всяко едно хоби - след работа, с приятели, и при пълна самоинициатива. Оплакванията, че общината не се грижи за родните групи е поредното заявяване за невписването на младежите в схемата на авторитетите и разпределянето на привилегии в общността. Както Бекер обяснява (Becker, 1963: 95) музикантите сами предпочитат самоизолация пред алтернативата да пожертват артистичните си стандарти, за да се пригодят към ситуацията и често за да се защитят от намесата на конформистите засилват поведението си на outsider-и.

  Rayzhekova_25.gif

Ил.6. Барабанистът на дуум-метал групата по време на репетиция (Сн. Г.Райжекова)

Изследването, извършено в град Сандански, събраните дълбочинни интервюта и наблюдения доказват хипотезата за противоречивата ситуация на субкултурите у нас и особено що се отнася до по-малките градчета в страната. Възприемани в София като своеобразни символи на средната класа и добрия лайфстайл, различните младежи в малките градове се оказват маргинализирани и заклеймени от обществото заради отказа си да участват в общностните ритуали. Това довежда до преосмисляне на различността и нейното извеждане под формата на кауза за запазване на собствената индивидуалност и идиосинкретичност на самоусещането.

Както паметникът продължава да отстоява своето предназначение, макар и далеч от главната, така и контра младежите в Сандански - макар и в периферията на града - често му напомнят за съществуващите алтернативи на безличното момиченце с делва, заобиколено от централния фонтан.

 

Библиография:

Becker, Howard S. 1963. Outsiders: Studies in the Sociology of Deviance, New York: Free Press.

Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.) 2009. Новите млади и новите медии. София: Отворено общество.

Хиршман, Алберт О. 1996. Гражданинът на германската демократична република - изход, глас и съдба, Демократичен преглед, бр. 6-7

 


1. Out of the box - използвам английския идиом, който се отнася за всеки тип неконвенционално мислене или дейност; тоест кутията като социалната норма, на която обществото разчита.

2. По проект \"Градът на границата: културни трансфери, работна миграция, конструиране на идентичност\" с ръководител проф. д.с.н. Майя Грекова, спосориран от фонда за факултетски изследователски проекти на Философски факултет, СУ \"Св. Климент Охридски\". 

3. Статията не претендира за изчерпателност в опита си да постави понятията контракултура, субкултура, младежки съпротиви в контекста на малкия град, нито има за цел да дефинира тези понятия. За източник и допълнителна информация по темата, вж. списание Seminar_BG, Брой 3: Младежки субкултури

4. На  снимката вдясно се вижда мястото, където е било култовото заведение, спомен за което са навярно само неизмазаните тухли на сградата и което в момента е поредния магазин в гр. Сандански.

5. Versus - от латински език означава срещу, против.

6. Sit-in - вид протест, характерен с миролюбивия си начин на провеждане. Както подсказва името (от английски) протестиращите просто седят на определено място, напомняйки със самото си присъствие за съответната кауза, която преследват.

7. По последни сведения бар ‘Лава\' работи още няколко месеца след приключване на наблюдението, след което по решение на собствениците също затваря.

8. Използвам статията на Алберт Хиршман ‘Гражданинът на германската демократична република - изход , глас и съдба\', Демократичен преглед, бр. 6-7 (1996) с. 285- 311.

9. Този извод прави сборникът Новите медии и новите млади, Дичев и Спасов 2009.

Прочетена 3081 пъти

Съдържание на брой 5


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.