.
Понеделник, 21 Февруари 2011 14:21

Трявна - възрожденски, промишлен, пенсионерски град?

Невена Германова
Как живее малкият град?1 За да разберем как живее Трявна, планирахме две посещения в града. По време на посещението през април направихме първите си теренни наблюдения и набелязахме различни типове хора, с които искаме да разговаряме. По време на второто ни пътуване до Трявна проведохме дълбочинни интервюта с общински съветници, собственици на хотели и къщи за гости, представители на местния бизнес, пенсионери, хора с увреждания, учители, ученици, уредници на къщи-музеи, а проф. Майя Грекова направи и фокус група с майки в детското SOS селище.

Настоящият текст се занимава само с интервюта на пенсионери. В това число попадат: трима от общинския пенсионерски клуб - бивш началник на криминална полиция, бивш началник ОТК на цех във военния завод и главен секретар на БКП в периода 1970 - 1975 г; интервю с диригентката на женския хор към читалището; пенсионери от клуба на хората с увреждания - бивш водолаз, настоящият културномасовик, настоящият отговорник за клуба, бивш работник от военния завод „Трема"; трима работещи пенсионери - бивш работник в текстилно предприятие „Лотос" и настоящ собственик на семейна кръчма в Трявна, бивш работник от военния завод „Трема" и настоящ пазач в хотел; и жена, която в момента работи в магазин за сувенири, а преди е работила в кооперация „Балкан" .

Пенсионерският град

Идеята да се интересувам от групата на пенсионерите в Трявна ми хрумна още при първото ми посещение в града. До този момент единственото, с което свързвах Трявнa, беше клишето за туристически възрожденски град „ала Копривщица", прочутия тревненски трикотаж и факта, който ни водеше там, а именно, че Трявна през последните години се развива добре, като „успешен"2 модел на така да се каже туристическото, което успява да продава града, за разлика от типологично сходния град Котел3 . Разбира се, това изглеждаше така само от погледа ни на външни наблюдатели, дали тревненци преживяват туристическото като печеливш и успешен поминък за града им ще се питам тук. Но наистина, когато влизаш в Трявна от позицията на турист - попадаш в китен музеен възрожденски град, много чист и подреден, с аранжирани цветни кътове от шарени лалета на ключовите зелени площи около общината и съда. След забързания и изнервящ ритъм на живот в големия град, тук  попадаш извън всякакви времеви категории, вървиш сред възрожденските калдъръми и малки дюкянчета, из архитектурния резерват на занаятчийската улица. Там, в централната си част, сякаш градът се е скрил, усещането е, че се движиш в музеен декор, който поглъща и премоделира онези познати градски маркери - те присъстват там, но едновременно с това са потопени във възрожденския резерват - аптеката, банката, дори партийната централа на ГЕРБ са там на площада с часовниковата кула, но техните отличителни знаци са дегизирани с резбовани дървени табели, така че да се впишат като украса на белите възрожденски къщи.

 

Germanova_1.gif

 Ил.1. Банка потопена във възрожденския резерват

Но какво има отвъд тази гледка - още в един от първите ми разговори за града, когато споделях на тревненци от позицията си на турист колко им е хубав, чист и китен града, а преди съм чувала, че е било позападнало, занемарено, те охотно се съгласяваха, че е така и започваха да хвалят работата на предишния кмет,  че „работил по проекти, спретнал градчето, изчистил го". После бързаха да се оплачат, как Трявна „умира", че днес „младите бягат", съгласяваха се, че Трявна е прекрасно място, но само, за да остарееш в него. Трявна вече се била превърнала в пенсионерски град - младите го наричаха така и в буквален, и в преносен смисъл, когато го критикуваха за липсата на живот, на работа, на места за забавление, за това, че изобщо няма какво да прави един млад човек в града. Тогава започнах да се питам а какво ли правят старите хора там? Какво правят пенсионерите в малкия град, още повече в „пенсионерския" малък град? Тогава се огледах наоколо и видях велосипедите - стари модели градски колела, с окачени пазарски торби, а после и паркираните колела точно на площада на часовниковата кула.

 Germanova_2_3.gif

По-късно разбрах, че това са велосипедите на членовете на пенсионерския клуб, който се намира там. Това беше и най-видимото пространство в града, където можеха да се забележат пенсионерите, които със своя пенсионерски клуб се бяха превърнали в туристическа атракция на площада под салкъмите, така разказва за тях и местният общински вестник „Тревненска седмица" (25 януари 2010 г.). Тук се събират само мъжете пенсионери, те по цял ден играят карти, шах и табла, за което плащат по 40 стотинки на час, могат да ползват и бюфета, който предлага сок от бъз и газирана вода на цена от 25 стотинки, а всеки вторник или сряда викат лекар в клуба, за да може всеки да си премери кръвното налягане. Когато има празници,всички се събират заедно - за Гергьовден си купуват агне, за Петровден пиле и като едно семейство празнуват заедно.

Germanova_4.gifПо-късно, докато се разхождах из Трявна, се спрях пред една изоставена сграда.  Чудейки се какво ли е била преди, тогава се заговорих с дядо Алекси, който любезно ми разказа как тези съборетини някога са били първите сгради на военния завод, а после ми каза как трябва да бърза, защото утре ще заминава на турне с неговата група „Здравец".  Дядо Алекси беше на около 80 години и неговият хор бил все отдядовци, а в читалището имало и друг - от баби. Ето какво правели пенсионерите - пеели.

http://www.youtube.com/watch?v=zC27TfZB_g0 

По-късно разбрах за богатия културен календар в Трявна, който е дело на пенсионерите. Към читалището има и женски хор - „Еуфоника", който има църковен репертоар, както и духов оркестър, който посвири на площада на празника награда. Към клуба на хората с увреждания репетират два хора - „на бабите, които пеят стари градски песни" и „на бабите, които изпълняват фолклор и народни обичаи"; има и театрална трупа, която играе Михаил Мишкоед от Сава Доброплодни.

„Пенсионерският град" в Трявна си е конструирал собствен живот. Той от една страна видимо е локализиран в пространството с пенсионерския клуб, клубът на хората с увреждания и читалището, но от друга страна, той генерира особено активна културна (само)дейност, която завихря непрекъсната редица от културни събития в града и извън Трявна, като в тази ситуация се явява посланик на тревненското. Така пенсионерите инвестират свободното си време в културни събития, който те сами си произвеждат и обясняват това като изпълнен свой дълг, защото поддържат „будния балкански дух".

 

Germanova_5.gif
Ил. 2. "Трявна е пракрасно място, но само за да остарееш в него."

 

След като най-общо очертах границите на пенсионерския град, сега ще маркирам границите на промишлената и възрожденската Трявна. Тук ще проследя разказите на пенсионерите за града, които конструират две основни линии на говорене за своя „пенсионерски" град. Не е особено учудващо, че разказите на пенсионерите за Трявна са обърнати към миналото - социалистическото минало, което е разказът за техния живот, а възрожденското минало е архитектурното-физическото пространство в града им. И двата разказа обаче служат като обяснителни модели и най-вече като критика на настоящето на Трявна.

Климатичен курорт

Това въведение за Трявна, което конструира града като климатичен курорт, ми е необходимо като кратък исторически контекст, който легитимира „туристическата същност" на града още от началото на ХХ век, когато Трявна получава статута си на климатичен курорт. Още тогава има властова стратегия  за развитие на туристическото, но тя не е стратегията от последните 20 години, която пенсионерите критикуват, защото туристическото се противопоставя на индустриалното. Казано по друг начин, пенсионерите разказват и обясняват разрухата на промишлеността през целенасочено, властово развитие само на туризма в града. Едновременно с това, пенсионерите пропускат разказа за „онова туристическо". През 1909 г. до Трявна достига железопътна линия и това прави възможно бързото нарастване на курортистите в града - започват да се правят рекламни брошури и фотокартички. На следващата година е създадено дружество за културно и икономическо развитие. Неговите основни цели са били създаване на квартирен фонд и частни хотели, както и контрол на качеството на предлаганите услуги. През 1937 г. е узаконен статутът на Трявна като „съвременен климатичен курорт"4 . В днешния разказ на пенсионерите, конструиран през разказ за миналото - това „курортно минало" на Трявна липсва. Дори разказът за климата като туристически ресурс избледнява. „Уникалният климат" се разказва единствено през санаториума за белодробни заболявания, който царица Йоана прави в Трявна - и как той става причина за механичен прираст на населението на града, има истории как цели семейства се преселват заради здравословните проблеми на децата си. Много русенци са дошли в Трявна след обгазяванията от химическия завод в Гюргево. Т.е. добрият климат се разказва като лечебен, но не се мисли като туристически ресурс, който би довел гости на града.

Туризмът не се мисли като ресурс, който създава поминък в града (което е исторически легитимната стратегия за развитието на Трявна), а напротив - туристическото непрекъснато се противопоставя на индустриалното, като се изтъква неравната им възможност да създават работни места.

Възрожденският град

Разказът на пенсионерите за Трявна се конструира през противопоставянето на „сега" и „преди". Днешният разказ за града се конструира през разказа за миналото, който играе ролята на коректив спрямо настоящето. Критиката на сегашната действителност минава през носталгично героизирания разказ за миналото. Миналото най-общо се изговаря в две посоки - през славната история на възрожденския град и през миналото на социалистическата промишленост в Трявна. Но и двата разказа непрекъснато се оттласкват от образа за туристическото в града.

Пенсионерите разказват „Миналото" като стерилна капсула, която за тях е повод за гордост, за местен шовинизъм и всекидневно препотвърждаване на „будния балкански дух", но не се мисли като ресурс на града.  Възрожденското минало, около което днес се създава цялата туристическа аура на Трявна, се разказва от пенсионерите като обяснителен модел за липсата на престъпност в града, която от своя страна се обяснява с „етническата чистота". Бившият началник на криминалната полиция казва, че Трявна е „чист балкански град" и по негово време не е имал много работа „с кражби, с побоища". Тревненци гордо разказват, че в града си нямат турци или цигани и затова градът им е спокоен. Обясняват това със статута на града „още от едно време", когато в Трявна турчин не можело да мине на кон - той слизал и минавал пеш от единия край на града до другия. Другата любима история на тревненци е, че кадъна не можело да преспи в града, за да не роди дете. Тези истории, днес се разказват като свидетелство за това колко хитър, предприемчив и находчив е тревненецът още от миналото, а самото минало се представя като неоспорим факт, конструиращ групата на тревненците днес.

Промишленият град

Успоредно с Възрожденския образ на Трявна, пенсионерите разказват и „славното индустриално минало" на града преди 89-та. Трявна се е развивала покрай Габрово, който бил „Манчестър на Балканите", и затова в града имало много фабрики. Уредникът на пенсионерския клуб обяснява индустриалния облик на Трявна като част от политиката на Тодор Живков, който се бил захванал да модернизира страната. Разказът преминава от критика на тежката индустрия и големите грешки на партията като Кремиковци, мините в Радомир и Нефтохим в Бургас, към одобрение на това, което се е направило в Трявна. Заради развитието на промишлеността, в града идват много хора от околните села, от Плевен, от Русе, за да работят в заводите. За новодошлите работници във Военния завод, който първоначално се казвал „Иван Йонков", а после „Трема", построяват панелни блокове в квартал „Светушка". Пенсионерите цитират данни за броя работници - във военния завод броят варира от 3500, до 4500-5000 души, в трикотажното предприятие - 2400, във вълненотекстилния комбинат - 870, в мебелния завод „Изкуство" - 7-8 хиляди, и всички тези цифри се дават като доказателство, че в промишлеността е работил поне по един член от всяко  семейство в града. Както казва настоящият директор на предприятието „ЕМКО" „има една лична носталгия спрямо заводите, които са изхранвали семействата".

 

germanova_7-8.gif

 

Ил. 3. Военният завод "Трема" и Ил. 4. Завод "Лотос"

Основният разказ за „заводското минало" днес се явява като контрапункт на настоящото положение в града - преди в града е имало „поминък", хората са имали работа. Едновременно с това, този разказ на пенсионерите е и критика към днешните управници, които развиват само туризъм. Пенсионерите не приемат туризма като ресурс, който може да развива града, туризмът се свързва с нещо „несигурно",„случайно" и веднага го противопоставят на „славното индустриално минало", което е превърнало Трявна в емблема за качество: „Кат кажеш, че е произведено в Трявна, ша знаеш, че е качествено, че е хубаво ... най-хубавият трикотаж излизаше от Трявна". Така си спомня един кореняк тревненец, сега член на клуба на хората с увреждания. „Тук имаше фабрика „Аврам Стоянов", сега се казва „Лотос" - правеха най-хубавото бельо в България, включително и за армията", разказва бивш началник на цех във военния завод. За да се препотвърди качественото производство в Трявна, градът се разказва като „световна марка трикотаж". Много важна е и историята за количеството продукция, което се е изнасяло „за западния свят". Риториката на пенсионерите много напомня на социалистически вестник, който с патос цитира огромните цифри на произведената продукция, които тогава трябвало да будят гордост у социалистическия гражданин, а днес звучат, от една страна, като критика на разрухата на промишлеността, а от друга - като носталгичен спомен за „онези времена", когато „предприятието произвеждаше 15 милиона бройки трикотаж годишно, от които 6 милиона и половинабяха за западния свят, останалите бяха за социалистическия лагер" (бившия главен секретар на БКП). Освен производството на трикотаж, в Трявна много добре било развито и мебелното производство - завод „Изкуство" и кооперация „Балкан" са двете предприятия, които са изнасяли „само в западния свят - Франция, Белгия, Холандия" (бивш работник в текстилното предприятие „Лотос").

Веднага след носталгичния разказ на пенсионерите за метрите произведен плат в „Ангел Кънчев" и за броя работници във военния завод „Емко", идва разказът за заводите, които сега присъстват в града само като паметници на разрухата. „А сега ако видите „Ангел Кънчев" на ко прилича, ко представлява, една гробница, без прозорци, всичко изкъртено" (бивш водолаз); „разсипаха го буквално, няква далавера направиха и го пропиляха" (член на клуба на хората с увреждания); „На Лечева мъжът й го е купил за стотинки, изкараха сички машини, дадоха ги за скрап, прозорците изкъртиха, останаха само тухлите". В историите на пенсионерите се откроиха две обяснения за разрухата - развитието на туристическото и доминацията на пазарното. Само при един от пенсионерите - собственик на семейна кръчма, има опит за търсене на рационално обяснение и „краят" на промишлеността се разказва през днешното състояние на пазара, той обяснява съдбата на Военният Завод, това, че не работи, с това, че „няма кой на нас да ни позволи да правим пушки". А разрухата на „прочутия тревненски трикотаж" пак се разказва като естествен подбор на днешната пазарна икономика. Тук разказа се нормализира, дори с това, че известните марки като „адидас и пума се задъхват от китайския внос на боклуци, какво остава за тук; а вълнен текстил, хората почти дет се казва вече не носят".

„Тръгнаха да правят Трявна курортен град, като затриха цялата промишленост" (уредник в пенсионерския клуб). Както вече стана дума и по-горе, основното обяснение за разрухата минава през критика на настоящата стратегия за развитие на Трявна като туристически град. Тук има серия от разкази за анонимни „те", които пенсионерите обвиняват, че „затриха цялата промишленост", „сичките фабрики ги ликвидираха", 90-та година „започна пълната разруха на всичко", „сичко замина", „събориха, цели предприятия събориха". Логиката на пенсионерите върви в посока на това, че липсата на промишленост, води до липса на работа и така много хора започват да напускат града5 . Същият обяснителен модел за „днешното дередже" на Трявна, понякога се явява и в обратен ред - липсата на хора в града пенсионерите обясняват с липса на работа, а липсата на работа с липсата на промишленост. „Трявна просто се загуби, преди бяхме 20 000, сега дали има 6000 жители, сичко замина, няма поминък" (член на клуба на хората с увреждания). Така се получава един затворeн кръг, при който единственото, което пенсионерите правят, е само да констатират демографския срив в града в началото или в края на „драмата за липсващата промишленост". Те отказват да видят вратичката, която общината вижда - в ресурса на Трявна да се развива като туристически възрожденски град. За тях той - туризмът - е „несериозна", „несигурна", „лоша" работа. Те все още толкова силно са обърнали поглед към количеството произведени потници в миналото, че за нищо на света не искат да погледнат количеството туристи, което върви по улиците им.

 

Germanova_11.gif

 

  Ил. 5. "Трявна е умрял град."

Настоящият текст само разказва няколко истории от „пенсионерския град" като се опитва да разбере как пенсионерите днес говорят за Трявна. Не е особена изненада, че погледът на пенсионерите е обърнат към миналото на града и те с охота си спомнят за социалистическите заводи, в които е минал животът им. А днешната разруха на същите тези предприятия, които някога са давали поминък на града,  сега е еквивалента на „погубването" на самия град. „Вече в него не останаха хора." И всичко това е изговорено в контекста на непрекъсната критика към официалната стратегия за развитие на Трявна - като туристически и курортен град.

 

           

Цитирани източници:

Казаларска,С. 2005. "Имало едно време... Котел". В: Критика и Хуманизъм, кн.20. Образи награда

„Трявна днес", рекламно DVD за града, направено от община Трявна

 


 1. Настоящият текст е резултат от учебно теренно изследване „Как живее малкият град: Трявна" на магистърска програма „Градски изследвания", проведено в периода април - май 2010 г. То беше част от изследователските курсове - „Град и консумация" на гл.ас. Мила Минева и „Общности в града" на проф. Майя Грекова.

2. „Успешен" е в кавички, защото подлежи на проверка в хода на анализа в зависимост от субекта, който разказва за града

3. Виж, Казаларска, С.2005. "Имало едно време... Котел", В: Критика и Хуманизъм, кн.20. Образи на града

4. „Трявна днес", рекламно DVD за града, направено от община Трявна

5. В Трявна имаше хора, за които това не беше драма, те го разказваха като естествен процес, в който градът просто се връща към обичайното си състояние, когато населението в Трявна е било 4-5 хиляди души, преди да бъдат построени заводите и да бъдрат привлечени работници за тях. (бивш учител по философия)

 

Прочетена 5549 пъти

Съдържание на брой 5


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.