.
Събота, 11 Декември 2010 16:47

Imageboard-овете: потребителският хумор

Петко Карадечев

8tumblr_l96b01l36p1qdhmifo1_500.jpg

Imageboard-овете са вид интернет форум. Има хора, които пишат; хора, които модерират; има раздели и подраздели; теми и коментари. За разлика от традиционните форуми обаче, формата на изразност е по-малко текстова и повече визуална - общуването е фокусирано около публикуването на картинки. И отново за разлика от повечето интернет форуми, в културата на imageboard-овете е закодирана идеята за анонимността - нещо, което до неотдавна се свързваше с интернет като цяло, но на масово ниво е убито от Facebook, от регистрационните форми в сайтове и от умишленото търсене на самоличност онлайн. Важна особеност на imageboard-овете е, че в анонимния обмен на картинки участниците развиват специфичен сленг, който страничният наблюдател трудно може да разбере. От друга страна пък е трудно да се опише на страничния наблюдател каква точно е културата на imageboard-овете. Трябва да участваш, за да усетиш в най-пълна степен за какво точно става въпрос.  

И все пак, може да се започне с обяснението, че imageboard-овете са характерна част от интернет културата. Те са част от културата на участието, при която потребителите се превръщат в творци в една забавна и увличаща игра с вече съществуващи образи, подлагани от самите тях на безкрайно колажиране. Потребителите взимат образи от традиционните медии и популярната култура и ги вкарват в интернет средата, като оставят своя отпечатък върху тях - деформират, аранжират, акцентират и контекстуализират според въображението си и значенията, които искат да покажат.

http://www.youtube.com/watch?v=9JRRvf3CaUI

Популярността на imageboard-овeте нараства в края на 20 и началото на 21 век в САЩ и Япония, като именно Япония се счита за тяхно рождено място. През 1999 г. в университетско общежитие в Аркансас е създаден форумът 2channel, който на практика популяризира imageboard културата. По данни на Alexa за ноември 2010 сайтът е на 227-мо място по посещаемост в света и на 17-то в Япония. По-привлекателен за потребителите обаче се оказва Футаба, на чиято система е базиран английският 4chan, който от своя страна заема 603-о място в световен мащаб и 272-ро в Щатите. Изобщо, imageboard-овeте се радват на стабилен интерес от страна на потребителите. Важно е обаче да се отбележи, че значението на числата е твърде относително. Популярността в imageboard-овете се основава не на бройката, а на изявите и контактите. Образът на повечето imageboard-ове се изгражда чрез връзките във форумната общност и особено чрез връзките с традиционните медии и с „външния" свят. (За справка - компанията Twitter от скоро има 300 служители, а потребителите са 190 милиона. Въпреки това, значението й не спира да расте, умножавано от отзвука по сайтове, телевизии, радиа, вестници и т.н.).

8legion.jpg

Мислене в образи: инструментариумът на imageboard-овете

Какви инструменти се използват най-често в imageboard-овете? DDoS (distributed denial service attack), Photoshop/Paint, After Effects, та дори и Microsoft Word са удобни програмни решения за създаване на нов материал или за манипулиране на наличен такъв.

DDoS описва момента, в който връзка, поддържаща даден сайт, не може да понесе наплива от посетители и прекъсва. С различни програми, като Low Orbit Ion Cannon например, потребителите симулират огромен поток от интерес и принудително свалят сайтове от мрежата.

8protest_2.jpg

C Paint, Photoshop, Gimp и безброй други визуални редактори потребителите създават картини, манипулират изображения, правят колажи. Adobe After Effects, например, е добра програма за манипулации на аудио файлове. Всеки един тип изразяване на мнение в интернет има нужда от своите инструменти. Това поражда нуждата от дадено ниво на техническа грамотност. Ако аз гледам много визуален материал в интернет и мисля по-скоро в изображения, отколкото в думи, ще ми е нужно да опозная основните характеристики, а после и тънкостите на някоя от програмите за манипулиране на изображения (Photoshop, Corel DRAW, Pinta, Krita, etc.) в зависимост от формата, който искам да използвам.

Каквито и инструменти да използват обаче, това, което обединява потребителите в imageboard-овете, е вкусът към специфична естетика. Манипулациите, които извършват, и изображенията, които са популярни сред тях, се заиграват с образа на множество нива, добавят политически некоректен тон, не признават нормите за приличие и по този начин отиват отвъд обикновените колажи.

8muslim_drivers.jpg

Много често текстът, който съпровожда различните изображения, или просто някоя скандална фраза се превръща в т.нар. memes [миймс - смесица между думите „гени" и гръцката μιμητισμός, която означава „нещо копирано"; употребява се като вид културна абревиатура, означава голям обем информация, побран в едно изказване]. От невинното Haters Gonna Hate [„Мразещите ще си мразят"], което стои върху множество изображения, до скандалното I am 12 and what is this [„Аз съм на 12, и какво е това?", вж. видеото „BBC News 4Chan raid FTW" по-долу], memes се разпространяват бързо след първоначалната си употреба и заживяват свой живот.

8haters_gonna_hate3_1.jpg

Една от най-очевидните характеристики на културата на изразяване в imageboard-овете е предпочитанието на потребителите да се изразяват по различен от приетия за обичаен начин - скандално, осмиващо, прекрачвайки всякакви граници. В резултат се формират едни от централните особености на imageboard-овете:

Различният начин на изразяване често се нуждае и от различни инструменти за изразяване -> различните инструменти водят до вкарване в употреба на нови/непознати за мнозинството термини, а оттам и до създаване на специфичен сленг -> когато влезе в широка употреба, този сленг започва да дефинира групата хора, която го използва и нещата, които те създават -> създадените неща пък от своя страна променят възприятията на хората.

Имат ли imageboard-овете демократизиращ потенциал

Характерният сленг, многобройните създадени и разпространени изображения, клипчета и прочее - всичко това е дело на хора, които не получават пари за времето, което прекарват в imageboard-овете и които не следват (видимо) определена правителствена и/или корпоративна политика. Но тези маси от хора дават нов живот на идеята, че с адекватен достъп до подходящите инструменти части от обществото могат да проговорят и да бъдат чути. Това, което демонстрира културата на imageboard-овете, е разширяване на избора от възможности пред индивидите да се изкажат, проговорят и изобщо да вземат отношение по даден проблем. Дадена обществена позиция може да се заяви по „стария" начин - с писане на статия във вестник/списане, с официално изявление или телевизионен репортаж, но и, както показват imageboard-овете, с помощта на безброй картинки и атаки на сайтове. Важното, в крайна сметка, е нещо, което се цени изключително високо в общностите около imageboard-овете - възможността да се води смислен диалог без човек да се взема твърде насериозно.

Тъй като забавлението и хуморът са основни стимулиращи фактори, които подтикват хората да бъдат част от тези общности, на почит е откровеният, дори по-„простоват" изказ, който обаче винаги има шега в себе си.

И защо е целият този труд, някой би попитал?

8orly.jpg

Цялата обработка на снимки, .gif-чета, аудио файлове, видео файлове? Какво толкова обединява хората от тези imageboard-ове? Е, наред с много други неща, особено важно място заема следната причина:

8lulz2.jpg  

For teh lulz. The only reason anyone does anything. 

Или иначе казано: "за бъзик", „на майтап", „на шега". Важно е да се отбележи, че няма адекватен превод на български, който да предаде конотациите, заложени в „lulz". Трансформираният, дори обезобразен "lol" [laugh out loud - смея се на глас] обаче някак си успява в четири букви да побере дълбочината и донякъде смисъла на цяла една нова, виртуална култура. Възможността потребителите да погледнат авторефлексивно на действията си и критично на дадени събития, да се осмеят безпощадно и да не се притесняват от това, е впечатляваща. Тук се крие и една от най-спояващите характеристики на imageboard-овете - липсата на общоприет срам и отказ от следване на моралния кодекс на обществото. За да може всичко да бъде осмяно, окарикатурено и дори заклеймено. Просто ей така, for teh lulz, за бъзика.

Оказва се обаче, че забавлението, енергията да се подриват норми, правила и „добри" маниери в съчетание с липсата на политическо и икономическо покровителство имат силен обединяващ и мобилизиращ потенциал. Пример за това е т.нар. общност (или „суперсъзнание" по думите на Крис Ландърс от Baltimore City Paper) Anonymous [Анонимност]. Сама по себе си тя е достатъчно интересен обект за отделно изследване. Тук обаче ще послужи като пример за социално и политически активна група от хора, която неведнъж грабва медийното внимание и повдига въпроси, свързани с интелектуалната собственост, филтрирането на интернет достъпа и други подобни. От множеството прояви на общността, най-актуални са акциите от септември 2010, когато Anonymous организирано атакува и сваля от интернет сайтове на големи музикални компании в протест срещу корпоративната политика на т.нар. антипиратство. Подобни атаки се случват и през декември 2010, когато Anonymous се обявяват срещу задържането на Джулиан Асандж от WikiLeaks и атакуват сайтовете на големи компании като MasterCard, PayPal, Visa и др., които „се поддават на политически натиск" и обръщат гръб на WikiLeaks.org.

Едни от най-известните акции на Anonymous са протестите срещу Църквата на сциентолозите през 2008. Опитът на сциентоложката църква да премахне от интернет пространството видео клип - интервю със сциентолога Том Круз - е посрещнат с бурна реакция от страна на Аnonymous, които обвиняват църквата в опит за налагане на интернет цензура. Освен масирани атаки към интернет сайта на Сциентолозите, Аnonymous излизат и на протести извън мрежата. Видео от протеста в Лондон:

http://www.youtube.com/watch?v=2SraUpcJfqw

Anonymous са популярни и с множеството протести/атаки срещу сайтове на т.нар. „анти-пиратски" организации като MPAA [Motion Picture Association of America] и RIAA [Recording Industry Association of America]. В един такъв протест, Anonymous маскират порно клипове с кадри от детски филми и заглавия от типа на "JONAS BROTHERS LIVE ON STAGE" [вж. видеото „BBC News 4Chan raid FTW"] и ги качват в YouTube. Любопитен е начинът, по който традиционните медии, в случая английската ВВС, отразяват случая:

http://www.youtube.com/watch?v=NdqSdfDcez0

Определения като „хакери", дори и „интернет терористи" изпъкват сред описанията. Но независимо от това с какви етикети са представяни, действията на общностите като Anonymous категорично показват едно: в културата на imageboard-овете всичко може да бъде обект на забавление и осмиване, нищо не е свещено. Нормите за благоприличие, политическа коректност и добър морал не важат и изискват преосмисляне, може би дори и нови дефиниции.

Именно специфичният тип ценностна ориентация, която вирее из тези места на анонимност повдига любопитен въпрос. От една страна всички Аnonymous се обявяват против монопола на музикалните компании, против каквато и да е политика на ограничаване на свободата в интернет. Същевременно почти със статут на химн в imageboard-ове са песни като „The Internet is for Porn" [Интернетът е за порно], а любимци са герои като Pedobear [мечка-педофил].

8Pedobear_Swears_by_BassNazi.png

Въпросът тук е, каква е матрицата от ценности, на която стъпва този онлайн морал? Вероятно обаче не е адекватно да търсим един морал на imageboard-овете, при положение че повечето от тях се описват с метафори като стада, ята и др. подобни, в които всеки може да влиза и излиза, когато пожелае и да допринася с каквото му/й хрумне.

Въпреки липсата на център и на ценностна еднопосочност обаче, imageboard-овете не губят от потенциала си да провокират. Като цяло, за да добие популярност дадено послание и за да успее да постави началото на някакво действие, то трябва да отговоря на четири основни характеристики. Всичко опира до:

- Компресация на информацията. С други думи - размерите на съобщенията трябва да са максимално кратки. Съкращения като „tl;dr" [too long, didn't read; „твърде дълго, не прочетох"] говорят за различните стандарти, в които краткият текст е за предпочитане пред по-обстойния (може би по-добре аргументиран?). Важно е посланието да бъде във възможно най-лесно смилаема форма.

- Подбор на подходящи изображения. „Една картина казва повече от хиляда думи" е поговорка, чиято валидност не спира да се препотвърждава в наши дни. Колкото по-интересен и заинтригуващ е образът, толкова по-голям е шансът да се разпространи.

- Подбор на правилните думи. Въпреки че в imageboard-овете основният фокус при комукацията пада върху изображенията, подходящият текст е ключов за постигане на какъвто и да е ефект. За да се получи добър meme, най-често е нужен точен текст, който да преобърне първоначалните представи и да добави нови нива на интерпретация, които да заинтригуват потребителя.

- Тайминг. Реакциите в imageboard-овете най-често отговарят на скорошно събитие. За това е важно коментарът, картинката, клипчето да бъдат пуснати максимално бързо или стратегически да се изчака затихването на първоначалния ентусиазъм.

Българските imageboard-ове

Българското интернет пространство познава imageboard-ове, макар и не от ранга на японските или американските. Белязани с местни специфики, едни от най-големите български сайтове са mnogozle.com, nenovinite.com и все по-бързо набиращият популярност seir.bg. Заслужават да бъдат споменати и сайтове като bgchan.net, които използваха същите прийоми като големите imageboard-ове (същата архитектура на сайта, същите правила), но не успяха да се задържат на виртуалния хоризонт (сайтът bgchan.net беше замислен по модела на популярния 4chan още през 2006, но от юни 2010 г. е неактивен и едва ли ще бъде подновен отново).

Какво позволява на моделите на mnogozle.com, nenovinite.com и най-вече на seir.bg да наберат толкова голяма популярност? Само seir.bg има над 22 хил. почитатели във Facebook по данни от ноември 2010 г. (срещу почти 12 хил. за mnogozle.com и близо 4 хил. за nenovinite.com) и над 180 хил. уникални посещения за времето от 8 октомври до 8 ноември по статистики на bgcounter.com, което го прави изключително популярен сред българските интернет потребители.

8seir_man.jpg

За малко повече от 2 години и половина seir.bg успя да намери място за сеирджийство във виртуалното пространство и да го утвърди като своеобразно ковчеже с ценни (ре)презентации на „българската работа" и реалност.

Интересна особеност е, че обичайното за imageboard-овете пряко участие на потребителите, в което те създават нещо и го споделят директно с всички останали, в seir.bg е заменено с отношения тип потребител-администратор. При втория модел отношения потребителите са насърчавани да изпращат снимки, а хората с права в сайта избират дали и кои от получените изображения да споделят и по какъв начин.

Изглежда в българския контекст успешен се оказва не моделът на прякото взаимодействие между потребителите, който bgchan.net безрезултатно се опита да наложи, следвайки чуждите образци, а именно моделът на администриране и на упражняване на контрол.

8kachvaite.jpg

Изниква въпросът защо подобен авторитарен модел на комуникация се оказва успешен в интернет среда, пълна с „борци за свобода"? Защо във времена, когато избухват истински онлайн взривове около случаи като ГДБОП срещу Читанка.info, наблюдаваме качествен контрол, който се харесва на немалко хора? Къде в „дневния ред" на подобни сайтове стоят въпросите за демокрацията и правото на изразяване?

От значение за същността на imageboard-овете в български вариант е тяхното предназначение. В броячи като bgcounter.com seir.bg и другите споменати сайтове стоят под графата „Игри и забавления". Несъмнено съдържанието им отговаря на това описание, но далеч не се изчерпва с него. Както при телевизията например, така и тук виждаме социални, политически и други феномени, представени в забавна форма.

8toploto.jpg

 8police_1.jpg

8police_2.jpg

В този смисъл, какъв е потенциалът на българските imageboard-ове да функционират като източник/място на мобилизация за социално действие, протест, атака? Ако креативността на чуждите imageboard-ове успява нерядко да акумулира достатъчно агресия, за да може дадено послание да бъде предадено в общественото поле, то в българската ситуация подобни явления отсъстват. Креативността на българските imageboard-ове успява не да провокира онлайн агресия и социална енергия, а по-скоро да експлоатира сеирджийството, да забавлява статично чрез абсурдите на заобикалящата среда.

Същевременно, тъй като в интернет нищо не е окончателно и всичко носи тага „beta" (или „в процес на разработка"), сайтове като nenovinite.com, mnogozle.com и seir.bg могат да изиграят ролята на чудесни социо-културни архиви, с помощта на които в близко или далечно бъдеще да се запитаме:

Това сериозно или смешно е?

8komunizym2.jpg

8bokluk2.jpg

Или е просто for teh lulz? 



 

Прочетена 2204 пъти

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.