.
Събота, 11 Декември 2010 04:38

Всички са равни, но само пред шоуто: джендър картината в българските риалити формати

Калина Петкова
Интересен ресурс, който осветлява имплицитните дискурси на популярната култура, е медийната репрезентация. В нея се оглеждат актуалните обществени нагласи по всички въпроси, изграждащи картината на социалния ни живот. На престола на зрителския интерес в последните години и у нас видимо стоят риалити форматите. Според Нилсен Медиа Рисърч днес този тип предавания са 56% от всички американски телевизионни предавания (по кабелна телевизия и ефир) и до 69% от телевизионните предавания по света (по кабелна телевизия и ефир). След появата на риалити шоуто и в България през 2004 г. филмът след новините постепенно изчезна от очакванията ни за домашна телевизионна вечер, а конкуренцията между най-гледаните канали до голяма степен се превърна в конкуренция между риалити предавания и стоящите зад тях продуцентски къщи. Като водещ елемент от живота в общност риалити форматите постоянно създават и мултиплицират джендър модели [джендър - социално конструираният пол]. От съдържанието и представянето им могат да се изведат имплицитно вложени и ежедневно актуализирани пред аудиториите концепции за това какви би трябвало да са мъжете/жените и какви са присъщите им роли в общия ни живот.

Риалити шоуто e вид телевизионна продукция, която цели да покаже непринудените житейски ситуации по примера на реалния живот и да представи не нещо невероятно и достойно за филм, а това, което се случва на обикновените хора. Безспорно разглеждането на риалити форматите като пряко представяне на действителността със средствата на телевизията е наивно. Самото наличие на медия прави телевизионната реалност опосредствана, макар и да не е изиграна от актьори и да не протича по сценарий с прецизността на филм. За публиката риалити шоуто често изглежда като презентация, т.е. пряко представяне на участващите от самите тях, без странична дискурсивна намеса. По същество обаче всички риалити формати са репрезентация, т.е. пре-представяне, което се случва винаги в определен ракурс, моделиращ нашето възприемане за същността и смисъла на ставащото. Голяма част от предаванията, определяни като риалити, всъщност се излъчват на запис и след извършен монтаж, а всички имат стройни сценарийни схеми, от които отсъстват само непредвидимите моменти от поведението на участниците.1 Така джендър репрезентациите, които риалити шоуто ни показва на екрана, могат да бъдат предопределени не само от задачите, поставяни на участниците, но и от подбора и подредбата на кадрите, свързани с изпълнението им. Това означава, че следването на определена „джендър политика", характерна за всеки формат, не би било проблем, независимо от конкретните прояви на участниците/участничките.

Донякъде спорно е кои формати трябва да се нарекат риалити. Самите телевизии са склонни да разширяват понятието до някои традиционни форми, като например игрите на късмет или знание, при които се печелят пари. Макар Това го знае всяко хлапе или Стани богат да са точно такива игри, самите те бяха титулувани „риалити шоу", след гостуването в тях на участници от формати като Сървайвър и Биг Брадър.

Фокусът на настоящия текст ще попадне върху трите най-успешни формата Биг Брадър, Сървайвър и Мюзик Айдъл, като критерий за успех е броят на излъчените сезони. В допълнение към най-дългия си престой на екран тези предавания предлагат и жанрово разнообразие, което прави наблюденията достатъчно изчерпателни и разкрива различията в джендър репрезентациите на различните типове формати. Интересни и показателни примери могат да се приведат и от някои други станали част от риалити вълната предавания, които няма да бъдат детайлно проследени.

Брадъри и Брадърки

Шоуто, излъчило най-много сезони, както и първото БГ-риалити изобщо, е Биг Брадър. Това означава, че тъкмо формулата на този формат се е доказала като най-успешно пазарно решение. Характерно за шоуто е, че ежедневният живот на участниците, както и формираните отношения между тях, се представят през ключа на интимното. Биг Брадър е форматът, който в най-голяма степен размества всички досегашни разбирания за публично и частно. Същевременно обаче, донякъде парадоксално, в рамките на шоуто се актуализира традиционното разбиране за ограничаване ролята на жената в публичността.

Като белег за небезпристрастната джендър политика на формата могат да се възприемат някои от фактите около подбора на участниците. В почти всички от четирите излъчени до края на 2009 г. сезони на Биг Брадър и в трите на под-формата със знаменитости Вип Брадър участват различен брой мъже и жени, по отношение на които се открива и различна възрастова политика. Семейният сезон Биг Брадър Фемили не е включен в количествените показатели, тъй като бройката на участвалите в него мъже и жени е разбираемо еднаква, което важи и за победителите. Общата равносметка на продукцията без семейния сезон сочи 58 участвали мъже и 62 жени, като общо в брадър-сезоните с неизвестни лица са включени 6 участнички на възраст под 20 години и нито един мъж от тази възрастова група.

4table_participants.jpg4table_winners.jpg

Съотношение мъже-жени между участниците и победителите в сезоните на Биг Брадър

От общо седем сезона със знаменитости и обикновени хора предаването е излъчило като победители две жени и петима мъже. Трябва да се посочи, че и двете печелили участнички не се явяват единствено от свое име, в смисъла, в който от свое име се явяват спечелилите мъже. Победителката от третия Биг Брадър Любов беше една от участничките еднояйчни тризначки Вяра, Надежда и Любов. Гласовете за нея до голяма степен бяха гласове за три участнички. Другата жена-победител Христина, спечелила Вип Брадър 2, е съпруга на победилия в първия сезон на Биг Брадър Здравко. Въпреки че беше изгонен от шоуто, в което участваше заедно с жена си, на финала той помогна за победата й. Несъмнено Христина събра гласове в подкрепа както на себе си, така и на мъжа си. Може да се обобщи, че при двете женски победи процент от публиката е гласувал не за Любов и Христина, а за тризначките и за жената на Здравко. Тоест и двете жени, спечелили зрителското гласуване в Биг и Вип Брадър, са не представителки на жената в публичността, а на семейството - в единия случай по кръв (тризначките), а в другия - по брак (Христина, Здравко и детето им).2

4triznachkite_BigBrother.jpg 4svatbataZdravkoHristina.jpg

Въпреки че гласуването с кратки съобщения и обаждания е абсолютно непроследимо за наблюдателя и не може да се каже дали една победа се дължи на малко на брой зрители, гласували многократно, или пък на голяма съвкупност от единични гласове, очевидната повторяемост на резултата ни позволява да направим някои изводи. Можем да предположим, че самото форматиране има заслуга за асиметрията между мъжките и женски победи. Представянето на мъжете и жените може да не е тенденциозно в смисъла на подкрепа към единия пол за сметка на другия, но ежедневната ситуация в Къщата, по примера на ежедневието в живота, налага ценностно надмощие на едни дискурси за сметка на други. Като цяло проявите, които в хода на Биг Брадър са възприемани като неприемливи, носят етикета на женското и много по-малко на мъжкото. Считаните за типично женски поведения и практики - например моделите за създаване на социални връзки и моделите за израз на емоции - често получават по-ниска ценностна оценка (не само от мъже, но и от жени) в сравнение с моделите на действие, разпознавани като мъжки. Такива мислени за присъщо женски практики са обсъждането и клюката или пък крайните емоционални изблици като плача и крясъците. От друга страна, считано за характерно мъжко качество е самоконтролът - в частния живот съществуват различни очаквания за сдържаността на мъжете и жените, но, когато действието се развива в публичната сфера, самоконтролът става еднакво задължителен и за двата пола. От значение е и отношението към поведения, свързани с разбирането за порок и морал. Ако в зоната на частния живот на жената често се дава свобода, сходна с тази на мъжа, то в ситуации на показ от нея се очаква повече сдържаност и благоприличие. Така при наличие на публика мъжкият модел на поведение се оказва принципно по-приемлив, а женското поведение, което иначе взаимодейства добре с мъжкото в частния живот, предизвиква неодобрение. В шоуто обаче интересът е особено силен именно към поведения, свързани със загуба на одобрение. Подобни сцени редовно попадат в дневната селекция от излъчвания, тъй като тъкмо такива прояви в най-висока степен разголват частния живот - една от основните цели на формата. Оказва се, че непрекъснатата актуализация на определени представи за мъжко и женско, т.е. „правенето" на джендър,3 протича фактически в риалити ефира и е заложено в самата специфика на формата.

Така шоуто, което на практика разрушава традиционния смисъл на понятията публично и частно, парадоксално актуализира тъкмо традиционните нагласи за достъпа на жената до публичността. На екрана такъв достъп нерядко изглежда неуместен, а женските победи са възможни през призмата на семейството - традиционната женска зона.

Женско и мъжко оцеляване

Друг популярен риалити формат, който заслужава внимание е Сървайвър. Шоуто има четири излъчени сезона. Досега е печелено веднъж от жена - през първи сезон, и три пъти от мъже - през следващите три сезона. Въпреки че е свързан с физически постижения и на пръв поглед би могъл да събуди подозрения за неравнопоставеност, Сървайвър всъщност репрезентира всички участващи в светлината на равния потенциал. Във всички сезони участват равен брой мъже и жени, избрани при еднакъв възрастов подбор, а известните и обикновени лица участват заедно в сезоните, без да са разделени в специални под-формати. Трябва да се има предвид, че победителят в това предаване, за разлика от почти всички останали, се определя от самите участници. Въпреки че от четири сезона Сървайвър излъчва само една победителка, предаването не може да се посочи като сходен пример с Биг Брадър. Както се спомена и по-горе, условията, при които се развива сюжетът на това шоу, изравнява ценностно позициите на половете. Самите технически параметри на кастинга са първото доказателство за това. В допълнение средата, в която участниците са поставени, размива границите между типичните мъжки и женски добродетели, налагайки предизвикателството на физическото преодоляване на трудностите в еднаква степен за всички. Общовалидни са и демократичните правила в племето.

Всичко това разбира се не означава, че половете са репрезентирани еднакво. По-правилно е да се каже, че няма ценностно доминиране на едни джендър стереотипи над други. За типовите поведения на двата пола, представени в Сървайвър, може да се приведе един интересен пример. В първия епизод на първия сезон са излъчени реакциите на всички включени участници към новината, че са избрани за шоуто. Очевидно различните социални, а както се потвърждава в хода на предаването и психологически типажи, имат обща полова реакция. Докато почти всички мъже реагират само с кимане и репликата благодаря, преобладаващата реакция при жените е свързана с подскачане, размахване на ръце, радостни лицеви изражения, възгласи и жестове. Невероятно е да предположим, че избраните жени се радват многократно повече от избраните мъже - просто моделите на подходящите мъжки и женски поведения са различни.

Може да се обобщи, че Сървайвър представя джендър картина, в която мъжете и жените са не еднакви, но еднакво способни. Така състезанието, дори в аспекта на физическите постижения, не е предварително решено. За разлика от Биг Брадър, Сървайвър е риалити продукция с неутрално форматиране по отношение на ценностните аспекти на джендъра.

Женски род на идол

Третият най-популярен формат, с три излъчени досега сезона, е Мюзик Айдъл. По условие участниците в него са във възрастовата група, която се разглежда като подходяща за започване на кариера, т.е. всички са млади, а някои направо малки. Броят на жените и момичетата във всички сезони надвишава броя на момчетата и мъжете. Участниците се избират заради певчески и сценични умения, което означава, че на финалите отиват по толкова хора от двата пола, колкото са се представили достатъчно добре. От друга страна, при положение че точната бройка и качествата на всички кандидат-айдъли от мъжки и женски пол, минали през кастингите, остават неясни, може само да се спекулира дали по-голямата бройка жени не се дължи на някои предварителни нагласи. Тъй като явлението се наблюдава в три последователни сезона, има основание да се предположи, че очакването да са на показ и да забавляват е насочено в по-голяма степен към жените. Това допускане би било вярно, независимо дали става въпрос за повече явили се на кастингите жени или за по-голяма склонност на журито да ги допуска. Третото възможно обяснение - по-високото ниво на подготовка на жените кандидати - би било свързано с не по-малко интересни, но различни тълкувания от спектъра на джендър теориите. Шоуто е печелено два пъти от жени (Невена и Магдалена) и веднъж от мъж (Тома).

4Nevena_MusicIdol.jpg4Toma_Music_Idol.jpg

Цялата описана ситуация обаче не трябва да се възприема задължително в перспективата на Мъжкото господство.4 Изглежда, че дискурсът на шоуто и представянето пред публика, позволяват изравняване на статута на половете. В противен случай по-големият брой участници жени щеше отново да води до по-голям брой победители мъже.

Сексуалност и равен старт в риалитито

Интересна част от риалити репрезентациите, изграждащи джендър модели, са представянията на хомосексулаността. Популярните напоследък танцови предавания например, макар и да не отнемат достъпа на хомосексуални лица до ефира, налагат строга хетеросексуална схема. Въпреки включеният в журито на Вип Денс Ивайло, по-известен като житейският партньор на Васил Найденов, и участието в отборите на бившия травестит с прозвище Урсула, предаването както и конкурентното Денсинг Старс предложиха възможност за танци само на смесени двойки (четворки). Еднополов отбор не беше включен в нито един от общо трите сезона на двете предавания. Известни гей участници в риалити предавания, каквито бяха още Азис и Дим Дуков, се радват не само на внимание, но и на равностойно представяне. Обикновеният никому неизвестен хомосексуалист обаче е включен рядко в риалити продукциите, а репрезентациите му не го показват като равен и пълноценен гражданин (например Пеньо от третия сезон на Биг Брадър). Лицата от шоу бизнеса, носители на белега хомосексуалност, са равни с другите. При тях различната сексуална ориентация действа като марка на търговски продукт, като интересен апел към публиката, но не и като човешка характеристика, в смисъла, в който е характеристика на обикновения човек. В делничния си смисъл хомосексуализмът е репрезентиран като стигмат. Изключение прави предаването Море от любов, което макар и традиционно да не се разглежда като риалити, носи много от характеристиките на тези формати. В него хетеро- и хомосексуалната ориентация са представяни нееднократно като равностойни проявления на човешката нужда от любов.

Друг елемент от репрезентациите на хомосексуалността е представянето на мъжките и женските й измерения. Докато мъжът хомосексуалист е ако не директно показан, то поне загатнат още от първото издание на риалити формат у нас, женската хомосексуалност се прокрадва дълго време единствено с неочакваните пориви на някои от участничките една спрямо друга. Единствената риалити героиня с открита хомосексуална ориентация (Даниела) се появява чак в последния сезон на Биг Брадър за самостоятелни участници, излъчен през есента на 2008 г. Паралелно с появите си в предаването тя е редовен обект на осмиващите репрезентации на Бай Брадър (гротескна рубрика в предаването Господари на ефира), действащи в посока на допълнителна маргинализация. В синхрон със статута на женската сексуалност въобще и при гей участниците сексуалността на жената е много по-малко видима от тази на мъжа.

http://www.youtube.com/watch?v=Uha34zHlrI8

http://www.youtube.com/watch?v=0-Wn57-9ejk 

Изводи

Джендър картината в българското риалити не е хомогенна. Шоу програми се печелят по-лесно от жени, отколкото формати, издържани в стила на ежедневието. Макар и най-силно да преобръща разбирането за публичо и частно, Биг Брадър също така най-силно затвърждава дискурса за не-участието на жените в публичността. Същевременно форматите, даващи възможност за атракционни изяви с музика, танци и физически постижения, репрезентират равнопоставеност. Дискурсът на шоуто има способността да еманципира всички възможни различия. В показаната и изиграна за забавление на публиката другост маркерите на социална стигматизация добиват нов смисъл и произвеждат поп-герои и типове „любими" поведения. В светлината на прожекторите представителите на двата пола не стават еднакви, но са равни.

Въпреки това общата картина в джендър политиката на риалити предаванията е многозначителна. Наслагвайки различните картини на форматите можем да заключим, че изравняването на статута на половете и на сексуално различните е възможно само при по-специални постижения или предварителна слава. За жените и хомосексуалните представители на двата пола да бъдат себе си в ежедневието на къщата на Биг Брадър без допълнителни спортни или музикални заслуги не е достатъчна причина за равнопоставеност с хетеросексуалните мъже. Така риалити репрезентациите на джендъра, погледнати като цяло, по-скоро действат в посока на затвърждаване на съществуващите норми, според които първостепенна роля в публичността играят хетеросексуалните мъже. В българските формати жените трябва да догонват мъжете и да се състезават с привилегированата им позиция, доказвайки качествата си. Хомосексуалните участници пък имат шанс за равенство само ако са предварително харесвани и популярни. Съвсем закономерно комерсиализацията на ефира легитимира статуквото, а не социалната промяна, дори когато жанрът е по последна мода - риалити шоу.

 

Библиография

Бурдийо, Пиер. 2002. Мъжкото господство. София: ИК „Лик".

Бенхабиб, Шийла. 2001. Ситуиране на аз-а. София: ИК „Критика и хуманизъм".

Реалити шоу срещу реален живот. 2008. В: Журналисти по теория, журналисти на практика: Дневник на Втория Медиен панаир, под редакцията на Нейкова, М., Филва, П., Попова М. Бутик и конфекция в медиите. София: ЖМК.

Реалити шоу срещу реален живот. 2009. В: Журналисти по теория, журналисти на практика: Дневник на Третия Медиен панаир, под редакцията на Нейкова, М., Филва, П., Попова. M. Медиен плурализъм и медийно разнообразие. София: ФЖМК.

West, C. and D. Zimmermann. 1987. Doing Gender. Gender and Society, 1: 125.


1. Подробности, представени от първо лице, за степента на детайлност на сценария и режисираност на събитията са достъпни в дневника на Третия медиен панаир „Журналисти по теория, журналисти на практика": Журналисти по теория, журналисти на практика. Дневник на Третия Медиен панаир. Медиен плурализъм и медийно разнообразие. София, ФЖМК, 2009, стр. 37-54

2. За мъжките модели на взаимоотношения и връзката им с конструирането на публичността вж.: Бенхабиб, Шийла. 2001. Ситуиране на аз-а. София: ИК „Критика и хуманизъм".

3. Разбирането за джендъра като динамичен конструкт, непрекъснато моделиран в социалните отношения е представено детайлно в статията на Candace West i Don Zimmerman "Doing Gender".

4. Едноименната книга на Бурдийо поднася убедителен анализ за произхода на неравенството между половете, но изгражда представата за омагьосан кръг, в който всяка стъпка на социално изравняване между мъжете и жените се тълкува в плана на дискурсивното потисничество и увеличаване на асиметрията.

 

Прочетена 2086 пъти

Броеве на Семинар_БГ

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност