.
Понеделник, 17 Май 2010 20:10

Аниме фендъм

Маргарита Укегава

Oт визуалната генерация в Япония до общността на българските фенове

    Японската анимация, или аниме1, както е по-известна на Запад, е феномен на популярната култура. Това означава, че до голяма степен повечето от продуктите са с кратък живот, известни и бързо забравяни, съобразени с популярния вкус и ненаситния пазар. Може или трябва аниме да бъде приемано сериозно, подобно на всепризнатите традиционни културни постижения, от гравюрите укийое до тристишията хайку, с които е световно известна Япония? Може или трябва аниме да бъде възприемано като изкуство или като социален факт, ключ към разбулването на тайните и особеностите на днешното японско общество?

    Според Джон Трийт, един от изследователите в тази област, "да се тревожим за отношението между популярната към "високата" или официална култура е все едно да разглеждаме вечния проблем на ценностите - вечен, на първо място, защото е толкова дразнещо променлив и на второ, защото търсенето на еднозначно решение само ни разсейва от това да разберем как "високите", "ниските" и "междинни" култури създават дискурсивни и материални връзки на обмен, договаряне и конфликт помежду си (Treat 1996, 12).

    На базата на огромното потребление и неограничения достъп до манга, аниме и всички останали продукти свързани с тази култура е безспорен фактът, че Япония създава нова "визуална генерация"2, която е съставена от консуматори на аниме и манга продукти, както и на криейтъри на такива. Характерна особеност е, че границата между потребителите и консуматорите на аниме, от една страна, и създателите на продукта, от друга, не е рязка - те флуктуират между двете категории като създават един непрекъснато обновяващ се социо-културен пазар. Те са своеобразни "креативни потребители, защото сами творят и участват в създаването на техния възторг" (Келиян 2008, 201 и сл.).

    По-интересното обаче е, че визуалната култура на аниме и манга отдавна е в непрестанен обмен с културата извън Япония и, ако мога така да се изразя, във взаимодействието си с глобалното става дори по-традиционна, преосмисляйки традициите, видяни от дистанция и през погледа на "външния потребител"3. Постепено досегашните традиции се разпадат до нови визуални и културни модели, за които не случайно се говори, че са в основата на японския постмодернизъм. "Все едно аниме е скъсало с всички предишни структури, организиращи възгледите, знанията и самото общество и приближава зрителите до чистото усещане на постмодернистичната ера" (Lammare 2006, 358).

    През 1993 г. японският критик Уено Тошия посещава раздираната от война по това време Сърбия. Шляейки се сред развалините на наскоро бомбандирания град, той се натъква на впечатляваща гледка. В средата на стария град има полуразрушена стена, съставена от три панела. На първия е бил нарисуван портрет на Мао Дзедунг с уши на Мики Маус, на втория имало написано политическо послание на местната партия за освобождение, а на третия бил нарисуван голям графит, изобразяващ сцена от японския анимационен филм "Акира" на режисьора Отомо Казухиро. Безпорно шедьовърът на техно анимацията "Акира" е комплексно и провокиращо произведение, което озадачава и вероятно вдъхновява западната аудитория, когато за пръв път през 1990 г. бива показано извън Япония. Но едва ли се е очаквало едва три години след това сцена от него да се появи като икона на политическата съпротива в една пост-социалистическа страна. "Япония на 90-те" започва да развива "нов експортен продукт" - анимационни филми, видео, видео игри, манга, до степен, че японската дума за анимация - аниме, влиза в официалните американски речници и дори се използва в кръстословиците на американските списания.

anime_1.jpg

Ил.1. Anime graffiti (http://media.animevice.com/uploads/0/4/128277-miyazaki_super.jpg)

    Общността на хората в България - не само знаещи за аниме, но и страстно интересуващи се от него - определено не е малка, като за този ми извод станаха причина няколко факта. Първо, българският аниме портал animes-bg.com е сред топ 100 на най-посещаваните интернет сайтове у нас. Към дата 10.09.09, в категория "Хоби и развлечения"4 animes-bg.com е на 9 място по посещаемост (изпреварвайки един от най-популярните сайтове за запознанства elmaz.com), с над 30 000 регистрирани потребителя, като степента на фенството на потребителите на сайта и на форума личи по многобройните мнения на потребители, коментиращи предната позиция (цели 719 мнения, за сравнение първият в тази категория amour.bg е коментиран 163 пъти). Второ, все повече хора у нас започват да изучават сериозно японски език вследствие харесването на аниме. Трето, повечето от посъпилите в първи курс японисти5 вече се познават от форума на animes-bg.com, както и от аниме фен сбирки на живо. Измежду всички участници, явили се на конкурса по ораторско майсторство на японски език, ежегодно организиран от посолството на Япония (тази година общо в двата раздела 15 души), две от темите бяха посветени на аниме: "Аз и анимето", "Как анимето промени живота ми", като едната от участничките излезе да произнесе речта си, облечена като аниме героиня. Четвърто, появилите се наскоро няколко печатни издания: списание "Анимания", манга изданието "Шогун", както и манга поредиците на издателство "Гео Либрис".

    На въпроса ми колко са аниме феновете в България получих различни отговори: "15000 пасивни, 2000 активни (най-вече във форуми), около 10000. Трудно е да се каже колко са аниме феновете в България, защото аниме обществото е доста разпокъсано: в animes-bg.com има 34 000 регистрирани, но около половината са истински фенове, на Анивенчър6 дойдоха над 1000 посетители, но много не можаха, защото не са от София, има доста малки форуми, които са като отделни общества, също така има фенове, които просто гледат аниме без да членуват никъде". На въпроса колко годишни са аниме феновете се наложи мнението, че са от 13 до 40, но най-голямата част са между 16 до 25. Независимо че още от създаването на общността повечето фенове са били момчета, наблюдава се тенденция момичетата да са все повече.

    Изхождайки от важността на комуницацията между феновете у нас и връзките, които се оформят между тях, реших при анализа на теренната практика да използвам понятието общност (в смисъла на английската дума community) като обобщаващо за изследването. В подкрепа на твърдението си се опирам на четирите фактора, чрез които функционирането на дадена общност се откроява сред другите социални явления, които Нанси Бейм излага в защита на онлайн общностите: "...форми на изразяване (нашите разговори за нашето общество), идентичност (нашето усещане за споделена групова идентичност, отношения (нашите връзки и отношения с останалите в общността), норми (правилата и установените практики, които ние сме приели)" (Thurlow et al. 2004, 111).

    За най-близкия до fandom български еквалент в контекста на изследването приемам формулировката "фен общност" или "общност на фенове". Феновете в дадена общност (fandom) се намират в йерархична зависимост, която те дори и често не осъзнават. Но тя съществува, което всъщност се оказва едно от важните условия дадена общност да се нарече fandom.

    Основните хипотези, които се доказаха в процеса на включеното наблюдение върху общността на аниме феновете, са две. Първата е свързана с глокализирането на обекта на фенство и особеностите при процеса му на асимилиране на местна почва. За целта ще представя накратко какво представлява типичен аниме фен в Япония и ще го сравня с феновете у нас. Втората хипотеза е свързана със съ-съществуването както на онлайн общуване, така и на пряка комуникация на живо в рамките на фен общността.

    Още в началото на изследването се открои ясна разлика между аниме феновете в Япония и тези тук. Наложи се идеята за разминаване между смисъла на фенството в страната, от която произхожда, и този, който влага асимилиращата страна. Фенството към привнесената култура е избирателно модифицирано според нуждите на местните фенове. Нещо повече, една култура, която по общоприето мнение се смята за субкултура, след привнасянето й на чужда територия се променя и дори става култура с едва ли не "елитарна аура".

    За да може сравнението да е по-ясно, тук е мястото да поясня понятието аниме фен в Япония. В последната половина на 80-те се появява нов термин, описващ определен тип млад човек - отаку. Буквалният превод на думата е "вашата къща", както и уважителна форма на обръщение за второ лице единствено число. Тук може да се предположи, че името е символ на дистанция. Келиян цитира Грасмук, според който отаку "желаят любезно да запазят социалната си дистанция както от доминиращата култура, така и от принадлежащите към собствената си група" (Келиян 2008, 200). Най-общо отаку са пристрастени към някакво хоби, което се превръща в смисъл на живота им. Те му посвещават изцяло времето, средствата, чувствата и усилията си, поради което са наричани ентусиазирани, страстни, и дори маниакални потребители. В началото отаку се употребява за колекционери на различни неща, но постепено употребата се стеснява най-вече за хора, страстно пристрастени към аниме и всичко свързано с него.

anime_2.jpg

Ил.2. Типична стая на отаку, изпълнена с фигурки на аниме героини. http://www.pixelbuffer.com/haft2know/blogimages/otaku-room.jpg

    В по-голямата си част отаку са мъже на възраст между 13 и 40 години, често неженени и живеещи в големите градове, но напоследък не са редки случаите на жени отаку. Дори съм попадала на статия, в която се описва живота на млада семейна двойка - много след като започват да живеят заедно разбират, че и двамат са отаку, но ги е било срам да го споделят. И до ден днешен в Япония споменаването на думата отаку предизвиква подигравателни, а често и отрицателни чувства. През 1988 г. в страната се появява сериен убиец, който жестоко убива 3-4 годишни момиченца. След като бива разкрит, в стаята му са намерени стотици томове манга и дискове аниме. Дори и сега, когато т. нар. първоначална "отаку паника" е отминала, терминът отаку малко или много продължава да бъде асоцииран с младежи с девиантно поведение, социопати, дори педофили, а събирателното му значение е символ на едно поколение, откъснато от социалния и морален свят на другите, "изгубено поколение", търсещо убежище в хобито си, подобно на "симулакрум", както би го определил Бодрияр. Като обобщение можем да кажем, че в Япония за отаку се говори като за маргинална субгрупа, съставена както от младежи, така и от хора на по-зряла възраст.

    От друга страна, "българската аниме общност е много по-различна от японската, японските отаку са силно повлияни от системата, продукт са на консуматорското общество, от стреса, затова се изолират, затварят се в собствен свят. Ние тук сме фенове на нещо много различно, много далечно от нас, на което се дивим и искаме да споделяме"(цитат от интервю с аниме фен).

    За разлика от отаку, аниме феновете у нас не само не крият обекта на фенството си, а когато са запитани дали се определят като аниме фенове, всички открито заявяват: "Аз съм аниме фен!"(за разлика от музикалните култури, където се наблюдава честа смяна на харесваните стилове, един вид размиване на микрокултурно ниво, Дичев и Спасов 2009). Забелязва се ясна разлика между асоциалните потебители на аниме продукти отаку и социално активните, творчески ориентирани аниме фенове тук. На местно равнище, след един вид привнасяне, глокализиране на субкултурата на крайното проявление на фенство отаку, се развива нов тип култура, която взима избирателно най-привлекателните модели от първоизточника, като понякога дори видоизменя някои значения (например понятието отаку в Япония по-скоро е с отрицателен смисъл, докато в други страни извън Япония, както и до голяма степен у нас, обръщението за някой с отаку, означава, че той едва ли не е "посветен", "навътре е в нещата". Феновете са селективни към това, което е cool за тях, за приятелите им от общността, и избягват неща, които смятат за непривлекателни, като например аниметата, свързани с най-различни фетиши, кървави битки и др.

    Гледана от дистанция, аниме културата "набъбва", става по-атрактивна. Тукашните фенове знаят анимета, за които и самите японци не са чували. Докато местните фенове в по-голямата си част се интересуват от всички стилове аниме, в Япония са много по-селективно настроени. В японските университети има клубове по интереси, например, концентрирани около една единствена манга, която продължава да се издава години наред. У нас най-много се харесват фентъзи аниметата, анимета с гигантски роботи (меча аниме7), приключенски, докато в Япония - най-вече такива, свързани със сцени от бита на японците, реалния живот.

    В Япония всеки фен потребява, консумира обекта на фенство изолирано, без да има нужда да го споделя или да обменя блага с други подобни на него - фенството е във вакум, насочено навътре. В България феновете са социално активни и освен, че имат желание да споделят с другите фенове аниметата, които гледат, мангата, която четат, те са насочени и в посока извън границите на общността, към всички други, които са потенциални, неосъзнати фенове. Принципът на даров обмен "от фенове за фенове" е много важен фактор, който в Япония почти не съществува, но при аниме общностите извън Япония е изключително важен заради непрекъснатото превеждане на аниме и манги. В България ситуацията изглежда така: теглене на аниме → влизане по форуми → ходене по срещи → гледане на аниме → дискутиране с фенове → създаване на творчески продукт, свързан с фенството. В Япония ситуацията е по-различна: купуване на аниме → гледане → купуване на продукти, свързани с анимето → колекциониране. В този смисъл може да се каже, че ясно се наблюдава явление на разминаване между смисъла на фенството в страната от която произхожда и смисъла, който влага асимилиращата страна.

    Разликата придобива дори по-ясни очертания, когато съпоставим отаку субкултурата на японска почва с изцяло екстровертната, дори с елемент на елитарност, фен култура тук. В дадения контекст сме свидетели на явление, при което, при преноса им символни и визуални форми, които от локални се трансформират в глобални и после отново в локални, не само загубват първоначалния си вид, но изцяло променят смисъла си.

    Другата хипотеза е свързана с начина на общуване между феновете. В рамките на общността се наблюдава съществуването както на онлайн комуникация, така и на директна комуникация на живо. Устойчиво е мнението сред феновете, че Интернет определено е улеснил начина да се откриват помежду си, но никога не би могъл да измести така важните за тях срещи, споделянето на живо, започнали още при зараждането на тази култура, както и партитата, конвеншъните, които се организират и представляват апотеоз на фенството чрез практики като маскиране като героите, фенарт и др. Както феновете, регистрирани във форума на animes-bg.com могат да бъдат видяни на срещите и събитията, организирани от клуб Накама, така и повечето, ако не и всички членове на клуба, теглят анимета от торент тракера на animes-bg.com. По същия начин фен общността изисква съществуването и на двата типа комуникация - онлайн и на живо.

    Предварителните очаквания, че все по-нарасващото влияние на Интернет и улеснената комуникация имат опасност да изместят и изцяло да заменят срещите на живо, не се оправдаха. В случая с аниме общността двата типа комуникация са необходими за феновете, тъй като чрез единия потребяват обекта на фенството (онлайн дейностите - като тук визирам не само ползването на торент тракерите за безплатно сваляне на анимета, а и ползването на форумите, където се "потребява информация" за аниметата), а чрез другия тип - а именно живия контакт - те "изживяват фенството", "позират", "разпалено дискутират". Или, ако цитирам един от феновете, с които разговарях:

"Ако попитам примерно петима мои приятели аниме фенове какво биха предпочели среща на живо или чат и стоене в интернет форума, сигурен съм, че и петимата ще ми отговорят, че биха предпочели срещата. Интернет ни помага да се намерим, запознаем, но личното споделяне между феновете ни помага да общуваме и да популяризираме тази култура".

    Кулминация на фeнството чрез пряката комуникация или "fandom on display" e българският фестивал за аниме, манга и японска култура "Анивенчър" - или българският аниме конвеншън8. През 2009 година „Анивенчър" се проведе за четвърти път, в рамките на два дни в три от залите на х-л "Родина" в София. Първите два фестивала, през 2004 и 2006 г., са се провеждали на хижи в планината и естествено са събирали по-малко фенове. Някои ги наричат "приятелски срещи", но като цяло там са били представяни сходни на онези неща от 2008 и 2009 г. в София. По статистика, предоставена ми от клуб Накама, посетителите, платили вход през 2009 година (5лв. на ден), са около 1000 (за сравнение 2004 г. - 60, 2006 г. - 150, 2008 г. - 600 човека). Всеки, който е бил на последния фестивал, със сигурност е останал впечатлен от множеството посетители, едвам побиращи се в хотела. Програмата и през двата дни беше много разнообразна - алея на художниците, мейд/хост кафе9, лекции на различни теми, игри, уъркшопове, гейм турнири, благотворителен арт търг, AMV контест, косплей10 шоу. Безпорно най-очакваното събитие беше косплей шоуто, което представляваше солови и групови демонстрации на аниме герои, в които участниците общо бяха около трийсетина. Според повечето от феновете "за да косплейваш добре даден аниме герой, трябва наистина да си сериозен фен, иска се талант и смелост". Препълнената зала се огласяваше от викове и ръкопляскания при появяването на всеки косплейър, като за добре или зле представен герой бяха издигани табели, съответно EPIC/FAIL. Както впоследствие разбрах в разговорите си с феновете, изборът на героя, подготовката на костюма и самият косплей не са израз на идентифициране на фена с конкретния аниме герой, а се правят за забавление на другите фенове, за да бъдеш видян от тях, ясно да демонстрираш фенството си. "Кефи ме хората да ме гледат, да им покажа, че съм истински фен!"(цитат от интервю с аниме фен). Именно при косплей практиката, уникална само за аниме общността, наблюдаваме ясен израз на желанието за общуване, директен контакт между феновете, външен израз и споделяне на фенското чувство на живо, нещо което онлайн комуникацията не би могла да даде.

anime_3.jpg

Ил.3 Косплей от "Анивенчър" 2009 (снимка автора)

    И двете хипотези, с които започнах изследването ни водят към извода, че в България съществува специфична аниме фен общност и това е неоспорим факт. Процесът на засилване на фенството е свързан както с все по-силно желание за гледане на аниме, четене на манга, трупане на знания - практиките, които акумулират символния капитал на феновете - така и с трансформацията на феновете от потребители в създатели на фен-продукти за другите фенове. Именно тази непрекъсната връзка на обмен на блага между феновете крепи и сплотява общността.

    Основният фактор, който влияе и спомага за глобализацията на аниме е спецификата на фен общността. Така, излизайки от границите на Япония, аниме се видоизменя съобразно особеностите на тази фен общност в конкретната страна, превръща се в хибридна форма, изобретена от фенове за фенове.

anime_4.jpg

Ил.4 Рисунка от аниме фен, част от изложбата в рамките на "Анивенчър"(снимка автора)

Библиография:

Дичев, Ивайло и Орлин Спасов (съст.) 2009 Новите млади и новите медии, Институт отворено общество София.

Келиян, Мая, 2008 Япония и България: Модели на разслоено потребление, Изд."Валентин Траянов", София.

Lammare, Thomas 2006 Japan after Japan: An Introduction to Otaku Movement, Duke University Press.

Schodt, Frederik L., 1983 Manga! Manga! The World of Japanese Comics, Kodansha international.

Thurlow, Crispin, Laura Lengel, Alice Tomic (eds.) 2004 Computer Mediated Communications: Social Interaction and the Internet, SAGE publications.

Treat, John, 1996 Contemporary Japan and Popular Culture, Honolulu: University of Hawaii Press.

1Аниме е съкращение на думата анимация (animeeshon на яп.език). Тъй като стилът на японската анимация осезаемо се различава от американския и европейския, постепенно аниме се използва предимно за японската анимация. За западна анимация по-често се използва думата анимеешон. Медийният изследоватвел Имамура Тайхей пръв използва думата аниме през 1940 г. вместо използваното до тогава „манга филм".

Независимо, че първоначалното ми изследване беше посветено на аниме и манга - японски комикси, тук приемам да използвам понятието аниме, като обобщаващо. Това по никакъв начин не означава, че определям двете понятия за идентични, но в контекстта на конкретното изследване - Фен общността -подобно обобщение е приемливо тъй като по време на теренна практика нито един от информантите (феновете) не делеше рязко аниме и манга, не срещнах никой, който например да харесва аниме, но не и манга, или обратното.

2 Терминът "shikaku sedai" - визуална генерация взимам от Фредерик Скот (Schodt 1983, 149)

3 Умишлено използвам определението „външен", тъй като за японците, а и за цялата Японска култура разделянето на вътрешно и външно (uchi/soto) е много базово понятие, определящо до голяма степен поведението на японците, избора им как да третират хората, събитията, ситуациите, според това дали се приема че са вътрешни т.е. близки или външни т. е. чужди, далечни.

4 Категория "Хоби и развлечения" http://bgtop.net/index.php/14 към Топ класацията на българските сайтове http://bgtop.net/

5 Всяка година се приемат около 12 души, като за да влезеш е необходим много висок бал от изпит по друг чужд език.

6 Ежегоден фестивал за аниме култура

7 Аниме с роботи, машини, научна фантастика

8 Anime convention е прието по света да се наричат големи сбирки, фестивали на аниме фенове.

9 Maid café е много популярен вид заведение, част от окаку културата в Яония. Посетителите, обикновено мъже, отивайки в това заведение са посрещнати от обслужващия персонал на кафето - млади момичета, облечени като прислужнички с думите: "Добър ден, господарю." Следват разговори с мейдката, а после сметката е доста солена. Host café e подобно заведение, но предназначено за жени.

10 Косплей (от англ. думи costume и play) представлява маскиране на фенове като аниме герои, понякога дефилиране или демонстриране на конкретно поведени, характерни черти на героя.

Прочетена 4878 пъти

Свързани статии (по етикет)

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.