.
Понеделник, 17 Май 2010 15:33

Фрийрън - уличен спорт или философия на живота

Яна Пъргова
    Думата "субкултура" трудно може да бъде отнесена към фрийрън, тъй като най-често това занимание се определя като спорт в градски условия. В този смисъл практикуващите фрийрън имат по-скоро самосъзнание на спортисти, трениращи непопулярен и затова елитарен спорт. Това обаче съвсем не означава, че връзките в тяхното "общество" или "култура" /както често се самоопределят/, а също и във виртуалната общност, са разхлабени. Дори напротив. Спортът като практика може да се окаже по-ангажращ от слушането на определен тип музика. Например, в спорта се изисква пълно отдаване и решителност, което заздравява и социалните отношения - на първо място в отделните отбори /crews/, а след това и в цялата общност. Непопулярността на фрийрън в България определено допринася за начина, по който фрийрънърите мислят сами себе си, а именно като специализирано общество, понякога получаващо конотациите на "тайните" общества. Тук липсва тайният елемент, тъй като фрийрънът няма конспиративен характер, но определено се усеща чувството за уникалност, за специфично знание, отредено само на избраните, за достигане до истини, недостъпни и неразбираеми за другите.
    Фигурата на другия, който или заплашва по някакъв начин съществуването на групата, или е възможно проектиране на аз-а в отсъствие на групата, е един от моментите в тяхното самоопределяне. Друг момент е характерното за тайните общества обучение, възпитаване и подпомагане на членовете - то се проявява в отношението към новите кандидати, които искат да влязат в групата. Наблюдава се разбиране и отзивчивост към тези, които искат съвети от опитните, знаещите и можещите, но се отхвърля безпочвеното самохвалство на хора, които твърдят, че могат много трикове, след като са практикували само няколко месеца, които са самоуки и не принадлежат към отбор.

    Тези и други моменти от самоопределянето на практикуващите фрийрън ще бъдат представени в настоящето изследване на виртуалното им присъствие. Изследването ще се опита да съпостави единствения български фрийрън форум с Facebook групата, посветена на фрийрън, като различен тип изразност, за да даде интересен поглед върху това как една нетрадиционна култура, "субкултура", общество, общност, екстремен спорт или просто фрийрън тепърва се развива в България. Въз основа на този частен случай ще се опитам да направя изводи по отношение на самото понятие "субкултура", което загубва много от конотациите си в съвремието. Възможно ли е фрийрън да е новият тип субкултура - не толкова под-култура, колкото култура в културата, не противопоставяне на статуквото, а начин за вписване в него, не нови ценности и нов морал, а възвишена форма на физическо и психическо личностно развитие в рамките на силно свързана общност? Или просто начин на живот?

Да определиш неопределимото

    Практикуващите фрийрън го определят най-вече като спорт, по-рядко като хоби и изкуство, в този смисъл те се самоопределят с думи като "тренирам", "практикувам", "скачам". Прави се разлика между фрийрън, паркур, трикинг, стрийт стънтс, като в представянето си потребителите държат на разграничението. Само веднъж се среща определението "фрийрънарки", използвано от едно от малкото момичета, практикуващи фрийрън. Употребява се и глаголът "фрийрънваме", което само по себе си е определящо и в същото време изразяващо принадлежност. Във форума прави впечатление, че младежите не използват определения от типа "фрийрънъри", а говорят за себе си по-скоро като за спортисти. Във Facebook групата самоопределянето се осъществява най-вече посредством снимков материал, като може би най-интересната снимка е на един от феновете, чийто подпис на личната карта е "PK"/паркур/.

    За него паркурът е не само хоби, спорт, начин на живот, той сякаш напълно се отъждествява с него - най-важният словесен/писмен знак, определящ човека, след неговите имена, е подписът му, а тук двете са припокрити.

    Подобен ефект има и заглавието на новия български филм за фрийрън, което е едно от най-обсъжданите събития. Използван е широкоразпространеният в цял свят мотив "I (heart)" NY/CPH/Berlin, но във формата "I freeRUN Bulgaria" .

freerun_1.jpg

Ил.1. Freerun Bulgaria, Facebook

freerun_2.jpg

Ил.2. Freerun Bulgaria, Facebook

    Глаголът от английски "freerun" е отъждествен с глагола "love", символизиран от сърцето, като по този начин то се превръща в изключително въздействащо. То е и корицата на снимковия албум и в този смисъл функционира като заглавие, име на цялата група. Самоопределянето тук от словесен тип прелива във визуална изразност. Снимката като медиум изпълнява ролята на визитка, на представяне. Почти незабелязано може да остане едно определение, прикрепено към информацията за групата и по-точно организацията Фрийрън България. Самата регистрация на организация/фирма позволява да се уточни нейната дейност и произвеждани продукти, като тук под продукти е отбелязано "фрийрън машини".

    Когато фрийрън се превърне в начин на живот, поставянето му в рамки, ограничаването му в няколко думи се оказва невъзможно, вече не става въпрос за разбиране, а за вчустване, за преживяване.

Лицата на другостта

    Другостта като социокултурен феномен в съвременния контекст на културно многообразие губи много от негативните си характеристики и придобива ценностен аспект. Другото е не просто различното, а интересното и непознато, което провокира по-често възхищение, отколкото снизхождение. Развили сме специфична чувствителност към другостта, способност за смяна на перспективата, което указва степента на "модерност" на едно общество. В рамките на това изследване другият вече не е неразбиращият чужденец на Шютц, който трябва да се интегрира в групата. Категорията на традиционна другост се размива, придобивайки последователно значения на заплаха за групата, възможна проекция на аз-а в отсъствие на групата, но и близкия, разбиращия друг /различните отбори в рамките на фрийрън обществото/.

    Първото лице на другостта е негативната фигура на държавата, която сякаш затруднява развитието на спорта заради липсата на бази/зали за тренировки, което се отъждествява и с липсата на признание към спорта. Макар и да е уличен спорт по своята същност, за да се развива фрийрънът има нужда от затворено пространство, в което новопрактикуващите да могат да изпробват техники и салта, без да се страхуват от контузии, а по-напредналите да заучават сложни за изпълнение нови движения. Едва след това те изпълват градските пространства, които са автентичната среда на фрийрън културата.

    Второто изявено лице е събирателна фигура на няколко възможни проекции на членовете при хипотетично отсъствие на групата, именно от този друг те се стремят да се разграничат. Неслучайно във форума съществува и група "Какъв щях да бъда, ако не тренирах ПК или ФР". В много от коментарите се открива фигурата на наркомана, а фрийрънът се извежда като начин да се спасиш от наркотиците. Говори се и за мързеливия геймър, стоящ цял ден пред компютъра, като правенето-на-нищо се свързва директно с непрактикуването на фрийрън. Тук се прокрадва и фигурата на футболиста, която не непременно е негативна, но се набляга на разликите между футбол и фрийрън - популярност, престиж, личностно развитие, като приоритет е даден на фрийръна с неговата непопулярност, но затова и елитарност.

    Третото лице на другостта въплъщава друг тип "другост", която в рамките на самата група се формира на границите на отделните отбори /crews/, като тя се изявява посредством носене на различни тениски с името на отбора. Това оразличаване се появява и измежду практикуващите отделни елементи от фрийрън - паркур, трикинг, стрийт стънтс и др. Този тип другост обаче няма негативни конотации, напротив, изказването на похвали, признание, искането на съвети помежду им е нещо естествено.

freerun_3.jpg

Ил.3. Freerun Bulgaria, Facebook

Проекции на принадлежност

    Принадлежността се изразява на няколко нива - член на виртуалната общност, член на даден отбор, член на фрийрън обществото. Първото граничи с това да се представиш, да покажеш, че те има чрез публикуването на коментар. Второто е силно изразено посредством различните тениски на различните отбори, най-често с името на отбора върху тях. Това си личи предимно от Facebook групата, където са публикувани множество снимки на отбори, които целят именно затвърждаването на принадлежност. Тениските, които се превръщат и във фетиш за фрийрън общността, достигат и по-висока степен, т.е. имаш възможност да си купиш тениска с логото на организацията "Freerun BG", което те причислява към групата на фрийрънърите. Друг момент, който ти дава право да се отъждествиш с групата, е наличието на познание за основните понятия - какво е паркур, трикинг, фрийрън, основните техники и трикове. Видео форматът също има специфично място във фрийръна - наблюдава се, че именно филми като "Ямакаши" са станали причината много от практикуващите да започнат да се занимават с този спорт. Друга роля играят личните видеоклипове, които се превръщат във фетиш и начин за самоопределяне. Показателно е съществуването на два български филма за фрийрън/паркур - "Паркур - начин на живот" и "I freeRUN Bulgaria".

    Може би най-важният елемент от заявяването на принадлежност към общността е участието в т.нар. Jam-ове, които се организират горе-долу веднъж месечно в различни градове на страната и могат да се посещават от всички отбори и от всички желаещи. Една степен по-високо стоят различните събития, организирани в последните години със съдействието на големи спонсори.


freerun_4.jpg 

Ил.4. Freerun Bulgaria, Facebook

    Във форума изразяването на принадлежност има по-личностно измерение. Всъщност на въпроса "Защо тренирате?" потребителите излагат причината, поради която принадлежат или искат да принадлежат към фрийрън обществото. Отговорите имат различни измерения - от "за да ми се кефят мацките" и "за кеффф", през изтъкването на непопулярността на спорта, което те кара да се чувстваш специален, и личностното развитие, за да достигнат до сравняването на фрийрън с наркотик, начин на живот. Един елемент присъства при повечето отговори - отбелязва се намирането на нови приятели, с които прекарваш много време "скачайки", срещата с нови хора, които са "различни", имате еднакви интереси и се разбирате много добре. Изводът е, че за практикуващите една от най-важните функции на фрийрън е срещата със себеподобни, т.е. все пак груповото надделява над индивидуалното.

Предизвикателства пред личността

    Индивидуалното израстване на членовете на групата се осмисля като основна причина за заниманията им с фрийрън. Извеждайки разликите между фрийрън и другите разпространени спортове, като заявяват различната природа на спорта, потребителите го определят като "спасение" от цигари и наркотици, като начин за сливане и постигане на хармония с природата, като извайване на душата и тялото, развиване на физика и психика, успокояване на духа, преодоляване на страхове, намиране на приятели. Прави впечатление, че на въпроса "Защо тренирате?" се сменя коренно стилът на писане, като от младежки и всекидневен жаргон се достига до едни почти философски откровения. Това показва силата, която фрийрън има върху практикуващите го и как той може да промени начина на живот, възгледи за света, самия човек отвътре. Тренировките се възприемат като поредица от поставяне на цели, тяхното постигане и набелязване на нови предизвикателства, което не само ги прави по-добри в това, което правят, но и в това, което са.

Гражданска пасивност

    Гражданска активност, разбирана като проява на интерес и инициатива по отношение на важни обществени проблеми, във форума и във Facebook групата в голяма степен не съществува. Това обаче не бива и да бъде очаквано, поне не в пълния му смисъл, тъй като възрастовите граници на потребителите и феновете варират между 10-11 г. и 22-23 г., като в най-голяма степен са съсредоточени между 14 и 18-годишна възраст. Освен това тези виртуални общности са силно професионализирани - теми, които не са в пряка връзка с фрийрън, с места за тренировки, с техники и др., не са приоритет във виртуалната общност. Все пак когато се говори за нещо странично обикновено това е музика, компютърни игри, храни, филми. За футбол почти не се споменава, въпреки че много от потребителите заявяват, че тренират или са тренирали тоци спорт. В темата "Какъв щях да бъда, ако не тренирах ПК или ФР" футболът много често е изтъкван като нежелан заместител на фрийрън. Думата национализъм също не се споменава, почти не се наблюдават и такива склонности, дори напротив - понякога се усеща лошо отношение към държавата заради липсата на бази и зали за тренировка, подкрепа за развитието на спорта у нас, спонсорство на фрийрън състезатели и т.н.

    Има все пак няколко изказвания, които засягат темата за национализма - един потребител заявява "мразя турците", друг - "мразя циганите с 4 % изключения", като веднага след това същият добавя "не съм расист, макар че мразя и негрите...там с 30 % изключение". Трети пък се обявява за анархия, което е в пряка връзка с критиката към държавата и тук е заявено посредством отказ от гласуване за "тея корумпирани боклуци в парламента". Въпреки възрастта на потребителите, изглежда те най-често се определят посредством политически пристрастия или поне така се представят. В "Тема за представяне..." инициаторът на темата провокира останалите да разкажат за себе си, разкривайки своите политически и религиозни убеждения. Само един потребител заявява, че е атеист, останалите не се възприемат през призмата на религията. Интересен момент е, че всички потребители, които са направили публичен своя вот от изборите, са привърженици на дясното политическо пространство - "бате бойко", „Синята коалиция и Костов", "синята коалиция", "бай Желъо"- с едно изключение - "бях за Атака". Така или иначе, тези изказвания са несериозни и не могат да се определят като заинтересованост.

    Във Facebook групата единствената форма на гражданска активност е свързана с благотворителност, а именно инициатива на верига британски кина, вдъхновена от филма на Дисни и Пиксар "Нагоре", за 21-годишно момче Рафи, страдащо от синдрома на Даун. Всичко е под формата на игра, като след отговаряне на въпрос изпращаш балон на Рафи. Който събере най-много балони в играта ще спечели пътуване до Дисниленд, като в това се изразява и благотворителността - да се откажеш в полза на болно дете. Това е и може би най-завършената форма на гражданска активност в рамките на групата и форума, но няма как да се разбере колко от потребителите действително са се включили.

Фетишизиране на принадлежност

    Фрийрън общността няма отличителни белези и фетишизирани предмети в собствения смисъл на думата, както се откриват при метълите, рапърите и емо-тата, например. При тях фетишизмът приема друга форма и такъв свещен смисъл се придава на медийни атрибути като снимките и най-вече видеоклиповете. Видеозаписите са важен атрибут за всеки участващ във виртуалната общност и във фрийрън общността, тъй като именно видеото дава възможност другите да коментират, да дават съвети, да ти се възхищават и т.н. Използва се думата "showreel", която се използва в артистичните среди и представлява портфолио във видео формат. Това извежда и артистичните качества, придавани на фрийръна. В същото време тези видеоклипове функционират и като визитка, затова и често те са доста професионално изработени. Това не само изразява принадлежност към фрийрън общността, но и те превръща в активен участник във виртуалната общност, тъй като всеки, независимо къде се намира, може да види твоето видео.

    Във Facebook тази функция се изземва от фотографиите, като тук те са ограничени до снимки на най-добрите фрийрънъри, техни постижения, медийни изяви. Като цяло Facebook като тип изразност предполага фетишизиране на фотографиите, така че тази показност, която придобива особена сила, не е необичайна.

freerun_5.jpg

Ил.5. Freerun Bulgaria, Facebook

    И във форума, и в групата все пак се открива и един фетиш в материалния смисъл на думата, а именно - тениските.

freerun_6.jpg 

Ил.6. Freerun Bulgaria, Facebook

    Различните фрийрън отбори имат различни тениски, обикновено с надпис името на отбора. Това в същото време изразява принадлежност и ги отграничава от останалите, но не в смисъла на "ние и другите", а по-скоро "ние и нашите". Определено няма злоба между различните отбори, дори и понякога да се състезават едни срещу други. Отношенията между тях са приятелски и се заздравяват на всеки следващ Jam /техните събирания/.

"Пропускливост" в групата

    Степента на пропускливост, т.е. на допускане на нови членове в групата е относително висока; въпреки своеобразната елитарност на фрийрън обществото, то има отворен характер. Това си личи от множеството теми във форума, които са за начинаещи - "Съвети за начало", "Help", "От ВАС за НАС". Макар все още да се прави разграничение "ние" - "вие", именно тук си проличава най-ясно идеята за фрийръна като тайно общество - примането на нови членове е дълъг период на посвещаване в специфичното знание, който се състои във възпитаване на ценности, даване на съвети, обучение. Трябва да се прави разграничение между влизането във виртуалната общност и влизането в групата - виртуалната общност е достъпна за всички практикуващи или интересуващи се/както форума, така и Facebook групата/, всеки е свободен да започва дискусии, да публикува снимки, видео. Различно е обаче, когато става въпрос за интегриране - да станеш част от групата. Във форума отношението към новите потребители и съответно кандидат-членове е много приветливо, наблюдава се разбиране и желание за помощ, което си личи от подробните отговори на въпроси от начинаещи, от броя на темите, в които се обсъждат необходимите диети и физически упражнения, за да се стигне до специфичните техники и стилове.

    От друга страна, прави впечатление, че по-трудно е влизането в отбор и намиране на компания за трениране, тъй като те вече са изградени общности, в някакъв смисъл затворени за останалите. Но така и не става ясно кой взема решенията дали да приема нови членове в отбора си и как се осъществява цялата процедура. Това обаче не означава, че новите са отхвърлени, напротив, те са приканвани да се упражняват, да качват видеоклипове, за да могат да се дадат адекватни съвети, да посещават Jam-ове и т.н. А може би това напомня за един характерен елемент от посвещаването в група - чисто физическо принизяване на новите членове, което подлага на изпитание тяхната воля, силата на желанието им да бъдат част от групата.

    Във Facebook е малко по-различно с оглед на различния тип платформа и различния тип статут на потребителите - докато във форума фокусът е върху професионалното развитие /даване на съвети в рамките на колектива, насоки за обучението/, във Facebook те си създават лични профили, които са много по-подробни, дават повече информация и са строго индивидуални. Това сякаш прави почитателите на фрийрън във Facebook по-пасивни и по-умерени в своите изказвания. Новите почитатели, от своя страна, се ръководят от вече започнатата политика - няма дискусии, не всеки публикува снимки и видео /макар че всеки може/ - и я следват. И все пак не става ясно дали те успяват да се интегрират или не. Може само да се предполага и то с известна степен на сигурност, че почитателите тук са потребители и във форума, който все пак е най-известният и единственият посветен изцяло на фрийрън форум в България. Във форума съществува тема "Facebook", което цели заздравяване на общностните връзки на по-личностно ниво. Но като цяло форумът е много по-благоприятна среда за задълбочаване на отношенията в групата. В този смисъл може да се направи извод, че във форума личностното остава на заден план от груповото, докато във Facebook на преден план излиза индивидуалното представяне.

    Фрийрън културата е пример за това как в съвременния контекст на културно многообразие понятието "субкултура" звучи остаряло и неактуално, ръководено от вече несъществуващи стереотипи, базирано на отсъстващи предразсъдъци. Макар и анализът да е конструиран по основните признаци, които превръщат една общност в субкултура - специфично самоопределяне, изразяване на принадлежност, развито отношение към другостта, различен стил на обличане, слушане на определена музика, фетишизиране на предмети, въобще противопоставяне на "официалната" култура във всеки един аспект - от изследването на виртуалното представяне на фрийрън се налага изводът, че тези категории са размити и неясни. Възприемането на фрийрън като спорт извежда феномена от периферията и му придава по-висока степен на социална значимост, а разбирането му като философия на живота разтваря рамките му и прави невъзможно пълното му дефиниране.

    Откроява се обаче една разлика при сравнение с традиционните субкултури - фрийрънът не се противопоставя на доминантната култура. Той е особена гледна точка към света и към съществуването и при него няма борба за доминация, нито има подчиненост. Важен елемент при самоопроделянето на членовете на една група е образът на традиционния друг - противопоставянето между "ние" и "те", между своето и чуждото е в основата на създаването на груповата идентичност. Тук обаче тази другост е флуидна и сякаш вече не толкова определяща, на моменти дори придобива положителни конотации, което е пробив в самата идея за другост в рамките на понятието субкултура. Изразяването на принадлежност при фрийръна попада в рамките на традиционното - специфичен стил на обличане, участие в организирани събития, наличия на специфично знание, но в същото време му се придават и функции за вписване в обществото - личностно развитие, намиране на приятели, успех сред момичетата, което пък е изява на вписаността на фрийръна в официалната култура. Гражданската активност, която също традиционно се асоциира със субкултурите, е анемична - фрийрънърите не искат да променят света, те искат да се превърнат в уникална част от него. Това си личи и в процеса на приемане на нови членове - отношението към тях е позитивно, но и съзидателно, групата е с принципно оворен характер, но подборът е дълъг и труден. Фрийрънът отново придобива характеристиките на тайно общество - чувството за уникалност, отредено само на избраните. Фетишите са може би най-завършената форма, която фрийрънът заема от традиционните субкултури, но в същото време те се "модернизират". Визуалното присъства като елемент и на самоопределянето, и на изразяването на принадлежност; визуалното става особено важно при разграничаването от другия, при приемането на новите членове, при изявата на индивидуалности - снимките и видеоклиповете се превръщат във фетиш, изявявайки новия тип изразност в епохата на новите медии.

    Наложените изводи по отношение на фрийрън културата очертават интересно взаимодействие между виртуалните и реалните практики на групата. Макар фокусът на изследването да е върху виртуалното, за да се покаже как новите медии и възможностите, които отварят пред нас, рефлектират върху субкултурите и върху разбирането за тях, става видимо и промененото отношение между онлайн пространството и реалния живот. Това вече не са две отделни реалности, а полета на изява, които взаимно се обуславят. Познанствата и приятелствата от Интернет се изнасят на улицата, а уличните случайни срещи заживяват и онлайн. Смесването на платформи за общуване, на различен тип изразност, на социални мрежи от виртуалното и реалното извеждат едно ново социално пространство, в което връзките в групата не само не са разхлабени, а се затвърждават на всяко едно ниво.

 

 

 

 

 

 

 

Прочетена 3818 пъти

Свързани статии (по етикет)

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.