.
Понеделник, 17 Май 2010 15:18

Скейтбордът – социално бягство или лайфстайл?

Станислав Инчовски

    Статията полемизира с представата за субкултурите като за младежки маргинални общности и акцентира върху функцията им на агенти на престижно потребление. За пример ще бъде разгледана неформалната общност на скейтбордистите, която е с най-високо ниво на вътрешна организация и с най-голям брой периферни дейности. Текстът резюмира резултати от изследване, представено в магистърската теза "Социална карта - зони на териториално разпределение на неформалните общности около НДК", защитена през 2008 г. Като източник на информацията са използвани теренни наблюдения на скейтборд спотове прeд НДК, скейборд магазини около НДК, беседи и интервюта със скейтъри, посещение на специализирани сайтове, както и на организирани мероприятия - Годишни скейт награди, Go Skating day, Sprite Graffiti Fest и др.; на филмите "JART- Now Or Never", "Карай!" и др.; преглед на специализирани скейт и спортни списания „boulevard", "Adventure", "PRO-AM-Sport" и др.

Субкултура

    Културологичната, социологичната и културно-антропологичната лексика използат като синоними на понятието "субкултура" думите "ъндърграунд култура", "алтернативна култура", "подземен стил", "контестационна култура", "контракултура", "опозиционна култура", "младежка култура", "младежка субкултура", "неформална култура", "спонтанна култура", "частична култура" и др. За удобство оттук нататък ще се използва понятието "субкултура". Важно е да се отбележи, че самите младежи не използват този термин, за да се самоназоват или определят, защото той е от по-високо ниво на абстракция. Когато трябва да се назоват обобщаващо, респондентите посочват конкретното занимание - скейт, паркур, байк и т.н. В някои случаи говоят за улична култура, стрийткултура или стрийт арт, термини, зададени от хип-хоп идеологията.

    Появила се като резултат от натрупване на противоречия в съществуващия механизъм за социализация, младежката субкултура придобива противоречив характер. От една страна се явява институт на социализацията, който неутрализира неефективността на традиционните фактори и същевременно служи като социален отдушник за породилите я противоречия. Именно в качеството си на отдушник, младежката субкултура придобива облика на контракултура, но независимо от това си остава само един от елементите на реално функциониращата култура в обществото и не може да прерасне в нейно действително отрицание. Друга особеност, важна у нас, е разминаването между образователната система и пазара на труда: образованието дава познания, които често не могат да намерят приложение. Тази инфлация на образованието поражда негативно отношение към училището и намира израз в младежки субкултури, един от характерните белези на които е протовопоставянето на училищните ценности. Към това се добавя изоставането на компетентността на учителите спрямо съвременното информационно равнище и липсата на интеграция на съвремените технологии в сферата на образованието, вече част от ежедневието на учениците.

    От друга страна, нарастващата глобализация прави достъпни нови образци на потребление. Понякога слабо ориентирани към местните социални условия, те все повече навлизат в живота на съвременната младеж, която, поради възрастовите си особености, е твърде възприемчива към всичко ново. По този начин новите образци започват да конституират визуалния образ на младежките субкултури. Субкултурната принадлежност е свързана с комплекс от външни индикации. Наличието им, освен белег за "клубна" принадлежност, представлява лесно достижима лична идентификация на базата на външния вид. Рекламата осъдейства за конституирането на този устойчив визуален код.

Скейтборд общността в София

    Скейтбордингът е най-масовото и най-старото младежко заниомание от тези, които могат да се нарекат адреналинови субкултури.

    В България е имало състезания по скейтборд още по времето на комунистическия режим, организирани от комсомола. Имало е класации, национални първенства и т.н. Български отбори са участвали на европейски и световни първенства до 1990 г. Въпреки това скейтбордът не е бил популярно занимание в широките кръгове, поради дефицит на пособия за практикуването му и отсъствие на информация по въпроса.

    По време на политико-икономическите промени организираните мероприятия изчезват. Занимаващите се са малко, поради липсата на условия. С годините интересът към скейта расте, внос няма и започва местно производство. С подръчни средства и голямо желание някои започват да произвеждат за търговски цели. Преобладава ентусиазмът и спонтанноста.3 Постепенно се появяват специализирани магазини. Най-известен от тях е "Инсомния". В традициите на американския скейт, те не просто продават части и екипировка за скейтборд, а са идеен и финансов донор, съдействал за формиране на скейт обществото ( http://www.insomniacollective.com/ ). Там се събират приятели и се създават нови познанства, които спомагат за сплотяване на общността и синхронизирането на общите интереси.

    Първоначалната комбинация от ентусиазъм и дефицит постепенно е заменена от свръхпредлагане на спортни артикули и дрехи. С времето се наблюдава "комерсиализация" на магазините, т.е. изместване на фокуса към продажбите. Тази комерсиализация се пренася и към представата за принадлежност в общността, базираща се на външни белези (облекло и екипировка).

skeit.jpg 

    Ил.1. Нова генерация постоянни клиенти

    Повечето от субкултурните младежи лесно се идентифицират във всекидневието благодарение на особености във външния си вид. Важна за тях е идеята за явна или дискретна "клубна" принадлежност, с която се гордеят. За скейтърите например е важна марката на дъската, която ползват, марката на колесарите, кецовете, та дори и суичърите. Според споделеното от тях в интервютата, предпочитат дрехите им да са изработени от водещите лейбъли в скейтборд индустрията: "Ванс", "Фабрик", "Етнис", "Вирус", "Джарр" и др.

    Може спокойно да се каже, че съществува скейт общество с известно ниво на вътрешна организация. Имената на изявените скейтъри се знаят от почти всички и самите скейтъри се познават помежду си. Срещат се редовно на по-значимите мероприятия и имат постоянни места, на които карат - т. нар. спотове. Средната възраст на занимаващите се е 10-18 години, но основните организатори на изявите са хора на 30-35 години, които са карали и продължават да карат скейт и до днес. Макар че в България все още няма професионалисти, то има хора, за които скейтбордът се е превърнал от любимо занимание в свободното време в начин на живот. Те съчетават работата с удоволствието и изкарват пари от хобито си. Тези хора не са много на брой, познават се помежду си. Изследването ми установи, че карането на скейт не е просто спорт за много от практикуващите го. Те са изградили около себе си собствен малък свят, в който живеят според законите на скейта. Сред тях се лансират "10-те заповеди на скейтъра", по подобие на 10-те Божи заповеди ( http://skatepistols.hit.bg ), имат си собствени кумири (напр. Пол Родригес), на които да се кланят и пред които да благоговеят, имат си собствени важни дати и собствени празници (http://vice.tipepad.com), различна ценностна система и ясно отличим начин на обличане. Имат си и собствени музиканти (http://butilko.mp3.bg) и собствени песни (ko_e_skate). Издава се списание "Булевард" (от "Инсомния"), което е профилирано само за скейт. То се стреми да отразява всичко значимо за скейтърите, което се случва в рамките на страната, а понякога и извън нея. Съществува и голям портал http://www.skate.bg.com. Собствениците му организират годишни скейт награди (досега пет пъти), както и един национален фестивал с международно участие. В този сайт има онлайн магазин за скейт принадлежности, аксесоари, облекла и др., включително употребявани; също и онлайн списание с интервюта, репортажи, статии, които да подпомагат в различни насоки както начинаещите, така и опитните. Всичко това разкрива естеството на емоционално-комерсиалните взаимоотношения, които задвижват и скрепяват скейт обществото. Наличието на този микросвят дава възможност на младите хора да се социализират постепенно. Особеностите му са много по-малко и по-лесно разбираеми в сравнение с тези в макрообществото. В същото време те са организирани в синхрон с разбиранията на подрастващите. Една от предпоставките за формиране на общност е именно сходство в разбиранията, интересите и ценностите.  

    В скейт средите е прието да се провеждат турове, при които се обикалят различни градове, за да се посетят и изпробват местните скейт спотове. Обикновено това е централният площад пред кметството, културният дом, или мястото около местния паметник. За София централни спотове са НДК и Паметника на съветската армия. Посещават се не само от скейтъри от други градове, но и от други страни, които сравняват нивото и демонстрират умения. Тези обиколки подсилват чувството за скейтърска общност, независима от гражданство и националност, в която най-ценното качество са скейт уменията.

skeit_2.jpg

Ил.2. св. Троица: Арена, Трибуни, Кафене

    Не всички скейтъри могат да си позволят такива пътувания. Всъщност проблем за тях, според собствените им изказвания, често са именно парите, защото дъските се чупят, колелата се протъркват, шкурката се изтрива, осите се износват и гайките им също трябва да се сменят. Дрехите също се износват бързо заради честите падания. Освен поддръжката на самия скейт, много важни са обувките, които да са стабилни и здрави. Скейтърите разменят помежду си информация как кецовете да се лепят със силикон, как се слага нова шкурка, как се сменят заседнали гайки и др. Въпреки тези "заместващи" дейности, налага се редовно посещение на магазините за покупка на спортни консумативи.

skeit_3.jpg 

Ил.3.  Субкултурна приватизация на града - централният скейт спот в София

    Съществува силна връзка между скейтборда и музиката. При изследването беше установено, че има повече от 10 групи или индивидуални изпълнители, които са скейтъри и приемат музиката за естествено продължение на скейт заниманията. Те се изявяват в различни музикални жанрове без поп-фолк, като между тях няма нетърпимост, продиктувана от различните музикални вкусове, заради общата любов към скейта.

    Скейтбордът не е изолирано занимание от младежките модни увлечения. Той е интегриран с хип-хоп културата, а от там и с графити, брейкденс, и др. При скейтърите обаче, за разлика от графитерите и фрийрънерите, отсъства официална концепция, която да обяснява или легитимира заниманията им. Те карат, защото им е приятно, за чистото удоволствие от спорта. Това, което респондентите не посочват като причина, но е очевидно, е желанието им да привлекат внимание и да събудят възхищение с уменията си "да лепнат" някой трик. Макар и да нямат официална доктрина, може да се каже, че има някаква уеднаквена нагласа към света и към заниманията им. Речта им е бедна на изрази, с чести повторения, експресивна и лаконична. Задължително облекло за скейтбордисти няма, но съществува деление според дрехите на две категории: "тесни дънки" - "широки дънки". Почитателите на хеви метал предпочитат тесни дънки и широки фланелки. Понякога са с изображение на метал състави, понякога не, но винаги по-широки от необходимото. Дрехите рядко са маркови. По-важно е какви са техните надписи, както и аксесоарите (гривни, колиета и колани с шипове, капси и т.н.). Обувките са само специални кецове. При "широките дънки" (слушащи хип-хоп) е важна марката на облеклото. Има голямо разнообразие от суичъри, тишъртки, дънки, шапки и т.н. на различни брандове за младежка мода, като с по-висок статут се ползва облеклото на фирмите, специализирали в скейтборд артикули. Във възраст, за която е характерно санкционирането чрез присмех на всяко различие, дори в детайли като маншета на панталона или дължината на блузата, в косата и начина по който се носи, не можах да установя общовалидно правило.

    При скейтборда е силно застъпена колективността. Това ясно се вижда и от интервютата в списанията и сайтовете, задължителен въпрос в които е: "Ти с кого караш?". Събирането на групи осигурява публика при упражняване на триковете, която да верифицира изпълнението им. Това от своя страна дава компания за разговор по време на почивките между номерата. Компанията повишава състезателния елемент, защото след демонстрация на номер следва покана другите да го повторят или съвети как следващия път да се получи, ако е бил несполучлив.

    Това, което със сигурност насърчава груповостта, са ограничените места за каране. Дори в град като София комбинация от добри настилки, ръбове и наклони, подходящи за каране има само на няколко места. От това следва, че който иска да кара, задължително ще бъде на някое от възможните места. Общото място и общите интереси са предпоставки за сближаване. С времето мрежата от познанства се разраства и укрепва. Това е една предпоставка за изграждане и утвърждаване на чувството за общност и синхронизиране на интересите. Това и според мен е причината именно скейтборд обществото да е с висока степен на интеграция и самоосъзнаване.

skeit_4.jpg 

Ил.4. From Zero to Hero  

    Както и в другите адреналинови субкултури, основният контингент е от момчета. Момичетата сами предпочитат ролята на почитателки, компания или временно присъствие. На организираните мероприятия има и еквивалент на "групита". Думата е измислена по времето на разцвета на рок музиката и се използва за момичета, които са почитателки на рок музикантите и които с времето стават техни познати, присъстват на всички концерти и на купоните след тях. Една от причините е, че миналото на тези групита е било обвързано с някой от "запалените" скейтъри и те продължават да поддържат старите социални контакти от скейт мрежата, дори когато нямат емоционална връзка със скейтър в момента. Друга е възхищението, което изпитват към уменията на скейтърите - искат да са познати и приятели с тях, без връзката да е интимна. За повечето групита, които видях, е характерно същото пренебрежение към външния вид, каквото и при някои скейтъри. Наличието на постоянни почитателки повишава рейтинга на тези занимания и е допълнителен стимул за включване на нови участници. От друга страна, през последните няколко години неколкократно се увеличи процентът на момичетата, които се включват сред практикуващите скейт.

    Освен някои от гореизброените предпоставки, най-често изтъкваните причини на самите респонденти за заниманията им със скейтборд са:

  1. любов към спорта и движението (няма скейтъри с наднормено тегло). Често посочвана причина и от самите скейтъри е именно движението, адреналина и предизвикателството.

  2. влияние на средата - съученици, приятели от квартала и др.

  3. скейт уменията като фактор за социален престиж и компенсация за други "липси" (пари, богати родители, известни приятели, висок успех в училище, привлекателна външност, умения за контакт с другия пол, модно облекло и др.)

  4. предпочитание към груповите занимания

  5. достъпност - скейтбордът в момента е модно занимание, което не е скъпо като екипировка и всичко необходимо за практикуването му може да се намери в магазините. Макар една маркова дъска да струва около 200 лв, има варианти и по 60 лв, а и често се започва с употребявана.

    Занимаващите се често не са от особено богати семейства и така уменията, които могат да демонстрират, увеличават социалния престиж в младежката общност, който иначе се печели с маркови дрехи, скъпи телефони и др. Като следствие има известно презрение към пари, марково облекло и т.н., което обаче трудно се бори с общите тенденции - и при скейт екипировката марковите продукти се ползват с по-висок статут. По-скоро с времето се наблюдава известна комерсиализация. Нови участници се включват със скъпа дъска и маркови дрехи, с което печелят завистта и презрението на "старите пушки": "Мислят, че като си купят яка дъска, тя сама ще кара!".

skeit_5.jpg

Ил.5. "...а витрините отрупани са с хиляди жадувани неща..."

    Скейтборд магазини, вносители и дистрибутори спонсорират способни младежи с продуктите си като реклама, поддържат отбори и финансират техни прояви. Така се изгражда нова връзка между скъпи артикули и майсторски изпълнения. Магазини "Инсомния" насочиха вниманието ми към други, подобни на тях магазини.

Субкултурни магазини

    Магазините, които обслужват субкултурните движения ще бъдат разгледани специално, защото функцията, която изпълняват, не се изчерпва с приходите, а е нещо по-значимо. В тях персоналът не е просто компетентен, а практикува някоя от разглежданите дейности. Посетителите не са само клиенти, а често са познати и приятели на продавачите и на собствениците, както и помежду си. Те отиват в магазините не само за да пазаруват, а и за да обменят сведения, да потърсят съвет или да се срещнат с приятели. В тези магазини може да се закупи и музика, специализирани списания и филми, или да се поръчат такива. От магазините, които обслужват младежките субкултури, единствено в магазините за скейт стоката е тясно профилирана. Във всички се продават дрехи в синхрон със специфичните нужди, породени от изискванията на субкултурната принадлежност.

skeit_6.jpg 

Ил.6. Еклектичност + свръхпредлагане = постоянна клиентела  

    Имената на магазините често са съобразени с вкуса на субкултурите: "Амнезия", "Инсомния", "На тъмно", "Протест", "Саботаж", "Контра-Банда", "Вирус", "Адски кон" и др. Те импонират на разбиранията на младите за бунт, непокорство, неприемане на общите правила, непукизъм и провокативност. Несъмнено при избора на име личи стремеж то да е разбираемо и притегателно за точно определена група. Като илюстрация ще приведа вида на артикулите в най-големия от тези магазини - веригата "На тъмно". Изборът ми е обусловен не само от многото магазини във веригата в цялата страна, не само от голямото разнообразие на артикули, а и от тяхното самопредставяне: "Първата (от 1994г.) марка за облекла и аксесоари за нестандартни млади хора с алтернативно мислене". Освен че изработват специални дрехи, те правят татуировки, поставят пиърсинг, продават билети за концерти. От всичко това се вижда желанието на собствениците да предоставят цялостно задоволяване на потребностите в различни сфери (www.natamno.com). Освен че желанието за притежание и престижно потребление се засилва, това кара клиента по-силно да се обвърже с конкретната кауза, попадайки в нейния свят (спи на такава калъфка, слуша такава музика, има такъв ключодържател, табакера, хек, фланелка и т.н.).

skeit_7.jpg

Ил.7. Адреналиновите субкултури - в крак с модните колекции  

    Всичко това разкрива, че участниците в разглежданите субкултурни групи са активни консуматори на характерни за тях продукти, като освен базови за дейността вещи и консумативи, често купуват и вещи с чисто показна употреба. Очевидно е защо сред занимаващите се не срещнах представители на най-бедните социални категории, както и на етническите малцинства. Това също така обяснява защо тези младежи са целева група за много производители, респективно и реклами (енергийни и газирани напитки, мобилни услуги, дрехи, спортни обувки и др.).

    Магазините помагат на младежите да изградят желания код в облеклото, който ясно да заяви техните предпочитания и да ги доближи до представата им за идеална външност с всички съответстващи аксесоари, към която се стремят. Те засилват интеграцията между отделните членове - както помежду им, така и към цялата алтернативна общност. Особено показателен е фактът, че за последните 5 години броят на тези магазини се увеличи двойно и то в една от най-скъпите зони на столицата - между НДК, Ларгото и Софийски университет.

skeit_8.jpg 

Ил.7. Ъгълът на "Витошка" и "Попа" - луксозен магазин, или как "Контра" е аксесоар на престижното потребление

    Скрита за случаен наблюдател или явна за всички, външността на младежите с описаните увлечения има характерни белези, които да привличат внимание. Така е, защото за тях е важно да са различни и често държат разликата да се забелязва. Тази тенденциозна или случайна провокация вече дълги години се използва за вдъхновение от водещи дизайнери на световния подиум като Алекзандър МакКуин, Вивиан Уестууд, Джон Галиано, Ямамото и др., които използват в своите колекции идеи, заимствани от уличните култури. Това, от една страна, е комплимент за субкултурите, от друга, размива яснотата на тяхната идентификация, защото постепенно модите се синхронизират с външния им вид. Като резултат някой може да изглежда като част от субкултурна общност, без зад външността му да се крие нещо повече от придържане към модните тенденции. Тази прилика може да е и случайна, но понякога е и специално търсена. Развива се тенденцията да се носят дрехи с лого на скейт брандове, а характерните скейт обувки - кецове с равна подметка - от маркер за принадлежност се превърнаха в повсеместна мода при младите. Казвам горното, за да се отчете двустранното взаимодействие между производство и потребление, необременено от идеология.

    Както вече посочих, субкултурните течения, въпреки своя социален протест, са добре интегрирани в обществото посредством елементарни пазарни механизми. Чрез наложеното сред тях престижно потребление те не биха могли да се изолират от обществото в затворени комуни, както е било характерно за предишни субкултурни течения. За някои от субкултурните представители вече съществуват отработени механизми за приобщаване, без да им се налага да се изолират или отказват от своето занимание, напротив, именно чрез него (да работят в магазин според предпочитанията им или сами да отворят такъв, да произвеждат стоки за специфично потребление - дрехи, раници и др., да се занимават с реклама, организация на демонстрационни турнета, журналистика, поддръжка на сайт и др.). Всичко това превръща съвсем безкръвно и доброволно субкултурите от отрицание на обществото в негово допълнение и поддръжник. В историята на субкултурите има движения, които отричат социалната организация и й се противопоставят доколкото могат. Това са хипари, пънкари, скинари, анархисти, някои металисти и др., които мога да обобщя в групата "антисоциални" (в смисъл на протест) субкултури. Те създават впечатление, което погрешно се пренася и към другите субкултури, разглеждани тук, и които могат да се нарекат адреналинови субкултури, заради екстремната и динамична същност на техните занимания. Тази грешка във възприемането създава проблеми на младите от втората група по две причини:

  1. Първо, защото им се налага да преодолеят родителската съпротива, да докажат, че не се събират с "наркомани, изпадналяци и отрепки" и не за да се "дрогират и правят глупости", а за да се занимават с дейности, полезни за тялото и характера им. Така на преден план се изнася отново не социалното отхвърляне, а съобразяването с общоприети норми. Не бива безрезервно да се приема тази легитимация, защото някои от младежите се напиват, други наистина взимат леки наркотици, но преобладава тенденцията за здравословен живот и занимания.

  2. Второ, защото случайните наблюдатели ги обиждат и гонят от местата, на които практикуват заниманията си и се събират. Това важи най-вече за паркура, тъй като хората мислят занимаващите се с него не само за наркомани и отрепки, но и за престъпници, които искат да оберат или застрашат домовете им, използвайки уменията, които упражняват. Подобно е отношението и към байкърите, скейтърите и графитерите.

    Беше важно да се посочи интегрирането на тези групи в продуктите за престижно потребление и използването им в рекламата като положителни образи. Така, вместо да са маргинални, адреналиновите субкултури оформят нови потребителски групи с прогресиращо ниво на потребление. Получава се резонансен парадокс в синхронизацията с обществените ценности, защото колкото повече продукти за субкултурна принадлежност желае да притежава даден индивид, толкова по-добре трябва да е интегриран в потребителското общество.

Ценностна колизия?

    Прави впечатление, че ценностната система на скейтърите е комбинация между младежки мироглед и общоприетите норми. Вследствие на интернет потреблението, както и на списанието им, което се спонсорира именно чрез реклама, и при тях също се е наложила тенденцията за престижно потребление. В разговори това беше прикривано от респондентите под благовидния предлог, че големите марки в бранша предлагат по-качествена продукция. Твърдение, което може да се приложи само към дъските и колесарите, но не може да обясни носенето на шапка с престижно лого. Тези все по-отчетливо налагащи се норми на престижно потребление изискват по-големи инвестиции от страна на занимаващите се, което ги вади от социална маргинализация. При някои от тях да получат от родителите си пари за искания артикул минава през постигнатия успех в училище, за други това е стимул да започнат почасова работа, като за късметлии се имат тези, чиято работа е свързана със скейтборд или въобще със спортна екипировка. Въпреки, че си изграждат свой собствен свят, той не се явява заместител на реалния, а просто негово смалено подобие с незначителни разлики:

  1. всичко в него е свързано със скейта

  2. този свят е значително по-справедлив

    Концепцията за справедливостта е свързена с постиженията. Първото, което има значение при изпълнението на номер са способностите на изпълнителя, второто, но не така важно - качеството на екипировката. Така престижът в очите на околните, с което те измерват успеха си, е резултат единствено на способности и на усилена работа (много опити за усвояване на трик). Това според младежите контрастира с механизмите за социално издигане в нормалния живот, в който просперирането е свързано с връзки, познанства, родители, пари, късмет, местоживеене и др. С конструирането на собствен и относително затворен свят те протестират срещу видимите аспекти на социалната несправедливост на постсоциализма и голяма част от тях все още виждат успешното си бъдеще именно чрез миграция на Запад. Това, че в западните общества тротоарите и улиците са по-равни и по-хубави за каране на скейт, това че имат скейтпаркове, професионални състезатели и др., често изтъквани предимства, е според мен само външната страна на нещата, която изтъкват респондентите и зад която стои разочарование от родното бъдеще. Тази липса на примамливи алтернативи се явява допълнителен стимул за "бягство от света" чрез заместването му със света на скейта. От една страна в него те намират емоционална реализация на постиженията си, от друга хранят надежда за професионално развитие в тази насока в едно по-добро и донякъде пожелателно бъдеще. Рекламите също спомагат за затвърждаването на тази представа като нещо възможно, защото често продуктите са представени от световни имена в скейта или от известни състезатели, каквито предполагам повечето биха искали да бъдат. Така рекламите, освен, че презентират образа на скейтъра такъв, какъвто трябва да изглежда (с обувки от тази марка, с дъска от онази и т.н.), въздействат и върху неговото съзнание като се свързват с други емоции и стимули.

Заключение

    Отношението, което имат запитаните към адреналиновите субкултурни занимания, варира в широк диапазон от възхищение, през безразличие, до опасения, че уменията, които развиват или ще са опасни за здравето, или ще се използват за лоши цели (обир на къщи). Основна предпоставка за съществуването на тези занимания е наличието на свободно безотчетно време при младите, в което те са извън дома си с приятели. По тази причина при родителите преобладава одобрение на видимата активност, която все пак не е много скъпа (в сравнение с други занимания - фитнес, плуване и др.) и е алтернатива на евентуални престъпни или саморазрушителни практики (сектантство, наркомания и др.). Имущенственият ценз на обществото предполага функционално необходимо място за адреналиновите субкултури. Самите младежи, вследствие на рекламите на продуктите, които ползват за дейността си, се стремят към повишаване на уменията си в посока тяхната финансова реализация. С това ефектът от рекламата неутрализира антисоциалните стремежи, характерни за други младежки субкултури и работи в посока към интегриране с пазара.

    Ще завърша изложението с един лозунг, който е и заглавието на рубрика в PROAMSPORT.BG - "FROM ZERO TO HERO". Според мен той най-добре илюстрира стремежа на младите да се себеосъществят само чрез лични способности и старание, дори и без достатъчна материална база, финансова подкрепа, обществена поддръжка и социални условия. Всичко това спомага за изграждане на отношението на младежите към техните занимания не само като към адреналиново удоволствие, но и като към дейност, вършена по вътрешно призвание и с отдаденост.

 

 

Прочетена 3942 пъти

Свързани статии (по етикет)

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.