.
Понеделник, 17 Май 2010 15:09

Брейкденсингът в САЩ и България - от "Общност към индивидуализация"

Ивайло Александров

    Идеята на проучването е да проследи зараждането и развитието на един от елементите на хип-хоп субкултурата - брейкденсинг1. Периодът обхваща края на 2007 и началото на 2008 г., като за сравнението между движенията в САЩ и България са проведени интервюта (предимно с български би-бои), посетени са брейк-състезания в България и е събран документален материал за характеристиките (места, където се танцува, облекло, музика и т.н.) на тази субкултура.

Брейкденсингът в САЩ: същност и произход

    Брейкденсингът е вид уличен танц, който обединява в себе си много други танцувални форми и стилове. Той се танцува върху определен стил музика, която е част от хип-хоп инструменталите и се нарича брейк-бийт. Тези музикални части са смесица от други музикални стилове, които хип-хопът синтезира, като фънк, диско, електрик буги, рок, джаз и други.

    Началото на танца е поставено през 1969 г. с уникалните движения, които използва звездата Джеймс Браун по време на своите концертни изпълнения. Той измисля техниката "Good Foot" (Добрата стъпка), която е основата за бъдещите брейк движения и техники на танцуване. Хиляди хлапета започват да му подражават и така се формира танцовият стил (http://www.dancermag.com/articles/history-of-breakdancing/).

    Брейкденсингът е много гъвкав танц, който черпи идеи от различни места. Целта е да се импровизира върху ритъма на музиката, а не да се изпълняват заучени движения. Най-важното нещо за един би-бой е да танцува пред публиката и пред другите брейкъри, да им покаже своите умения и да се докаже. Именно при воденето на "битка" с някой съперник се проявяват истинските способности на танцьора. Всеки брейкър се стреми да изгради уникален стил на танцуване, при което копира движения от различни места и ги синтезира в брейк "формат" (www.breakcheck.com).

    Брейкденсингът съдържа две основни танцувални форми - акробатичните и творческите движения. Първите стават възможни благодарение на физическата подготовка на танцьора, това са силовите движения. Те се заучават и се правят по определен начин. Вторите движения са креативни, те зависят предимно от въображението на брейкъра и са по-тясно свързани с ритъма на музиката. В тях най-ясно се вижда оригиналността и способността му да се изразява чрез танца.

    Около този танц се формира един вид субкултура на танцуващите, които имат свой жаргон (думи като rock, style, battle, bomb, cool, break в преносен смисъл) и се обличат по специфичен начин - със спортни кецове, анцузи с емблеми на различни спортни марки ("Адидас", "Пума", "Найк"), каскети и кърпи на главите. Често дрехите им носят надписи с името на брейк-групата, която представят по време на танците. Първоначално и местата, където се събират да танцуват, са едни и същи: на ъгъла на някоя улица, подлезите на метрото, изоставени апартаменти. Те играят върху разпънати директно върху земята кашони или балатуми (виж клип 1 най-долу).

    По-късно се пренасят по клубовете, където диджеите пускат техния стил музика и те забавляват публиката със своите уникални изпълнения.

    Отношението към родителите на членовете на брейкденс субкултурата, както и на останалите три, които изграждат хип-хопа, не е по-различно, отколкото това на хипитата преди тях. Те са в конфликт, защото ценностите, които застъпват младите не са толкова значими за родителите и често са неразбираеми за по-възрастното поколение (Фридрих 1980)2.

break_1.jpg 

    Ил.1.

    Значението на кръга (the circle) e огромно за субкултурната общност на брейкърите. Той символизира цялост и задружност, която танцуващите чувстват, докато играят, обкръжени от своите приятели. Той най-често се формира спонтанно, когато един започне да танцува, другите го заобикалят и се редуват, като при всяко влизане брейкърът се стреми да покаже своите умения в танца. Съществен е моментът на доказването, от едната страна, и признаването, от другата.

    Постепенно брейкът се популяризира благодарение и на останалите хип-хоп елементи и се разпространява в Европа - първоначално в Германия и Франция в средата на 80-те, а след това и в другите страни.

Поява на хип-хоп субкултурата в България

Възникване на брейк формация "Динамик" и поява на първите рап-групи

    У нас хип-хоп културата навлиза към средата и края на 80-те години със създаването на първите брейк-формации и рап групи. Изключително ценна информация за това предоставя в едно свое интервю DJ Марти Джи, един от първите диджеи в България. Историята е следната: в средата на 80-те години в София се създава първата брейк формация - "Динамик", благодарение на две личности - Петър Сьомов и Станислав Пеев (DJ Станчо). През тази група преминават много хора, които имат връзка с хип-хоп по някакъв начин, като Емо Малкия, Мартин Къдравия, Весо Черния, Васко Димитров (DJ Васкес) и други.3 Впечатление правят тези имена, "окичени" с прякори, нещо характерно предимно за субкултурните движения. Малко по-късно започват и първите участия на групата. Те дори се появяват по телевизията в предаването "3 от 5", а също така танцуват в зала "Христо Ботев". През 1988 г. "Динамик" се превръща в рап-формация, DJ Станчо спира да танцува и започва да пее, а DJ Марти Джи се свързва с тях в началото на 1990 г. и се заема с първите скречове4 в техните песни.

    Друга много съществена фигура в историята на българската хип-хоп сцена е DJ Васко Теслата, който поставя началото на първата рап група в България - Формацията "AVI MC", която включва и брейк танцьори, един от които е Део.

   В началото на 90-те години в София се появяват групи като "Н. И. Ш. Т. О." и "Dead Side", изпълнители като Лицето и Мъглата. През 1992 г. рап групи възникват и в провинцията - "Хамбургер М І" и "Квартални Братя" от Варна, "РАП Нация" от Бургас, "Заплаха" от Пловдив. В Плевен започва дейността си един от най-старите брейкъри в България - T-Fresh, от първите, които използват попинг и локинг движения у нас. През 1994 г. "Хамбургер М І", първата група на Мишо Шамара и Вальо Кита, се преименува на "Гумени глави". В Добрич се създава рап групата "Амнистия", а почти паралелно с това в София се появяват "Х-Team", които поддържат хип-хоп сцената и до днес.

Създаване на Electric force crew и състоянието на българската би-боинг сцена

    През 1991 г. едно момче от Ловеч пристига в София и става свидетел на разпадането на група "Динамик" и промяната в би-боинг сцената. Това е Пешо, който по-късно ще стане известен като Electric Force One и ще основе една от най-доказалите се брейк групи, не само на българската, но и на международната брейкденс сцена - "Electric Force Crew" .

break_2.jpg 

    Ил.2.

    Той принадлежи към второто поколение брейкъри в България, които започват да танцуват през 1991-1992 г. (първото поколение са брейк-танцьорите от "Динамик", а сега вече има и трето поколение - тези, които започват да танцуват към средата и в края на 90-те.). През 1993 г. в София Пешо и Боби, известен като B-Boy Styler, основават най-успялата брейк школа - "Electric Force". Тя има за цел да провокира младите хора в България да се занимават с нещо позитивно и бързо се превръща във фактор за възникването на ново поколение танцьори. С това крю (група, екип от танциори) Пешо се опитва да изгради професионална хореография, която да успее да пречупи визията за живота през брейкденсинг. Те искат да се изразят по уникален начин чрез танца и експериментират нови движения. Тази школа продължава да функционира и до днес, като през нея са минали хиляди млади хора с интерес към брейка, но само малцина успяват да се задържат поради своето постоянство в тренировките. През този период информацията за брейка и като цяло за хип-хопа е много оскъдна, защото няма широк достъп до Интернет, а предимно се използват аудио касетки и дискове, изпратени от някой приятел, който живее в чужбина.

    Интересно е да се отбележи, че българските брейкъри още тогава могат да се разпознаят помежду си по дрехите. Това е знак за принадлежност към общата субкултура. Те, по подобие на американските си "колеги", носят спортните марки "Адидас", "Пума" и "Найк", а също така навлизат и специализираните брейк марки като "Трайбъл" и "Ексит". Не трябва да се пропускат и по-модерните спортни дрехи на "Льо кок спортиф" и "Канго". Много съществен белег за един член на субкултурата на брейкърите е носенето на кърпа на главата или каскет.

    Другата по-голяма школа за брейкденс в София - тази на "АВС" (Atletic Break Club), се формира през 1997 г. По-късно тя наброява около 30 човека и се разделя на две, защото има различие в стила на танцуване и начина на мислене, както споделят самите момчета.5 Едната остава "АВС", а другата се преименува на "United Pro."

    Паралелно с дейността на школите на "Еlectric Force" и "АВС" в София, в провинцията се развиват и други брейк школи: "Effect" от Плевен, "Looser Boys" от Белене, "Black Style Crew" от Бургас, "Sleepwalkingz Crew" от Смолян, "Еazy Snatch Crew" от Пловдив, "Plastic Def Squad" от Ямбол, "Monstaz Squad", "Three Stinky Dogs", "Soul Award" и други от цялата страна. В София още преди 2000 г. започват да танцуват и "X-Energy Crew", които са едни от малкото, занимаващи се паралелно и с правенето на графити.

    Брейк състезания в България се провеждат от 1997 г., но те са неофициални и са предназначени предимно за тези, които се занимават с брейкденсинг. От 2000 г., благодарение на усилията на Пешо от "Electric Force", започват да се провеждат събитията от поредицата "B-Boys Breakdown"6, обикновено в зала "Универсиада". Те са открити за по-широка публика и обединяват брейкърите в национален мащаб. Ролята на подобно събитие е изключително голяма, защото в основата на самия танц е заложен състезателният характер. Елементът на брейк битката е водещ при провеждането на всички танцови надигравания. Интересен момент преди или след състезанието е създаването на Free Circle (Свободен кръг) - огромен кръг, в който всеки може свободно да покаже уменията си в танца, да осъществи контакт с другите брейкъри и да покаже принадлежността си към субкултурата.

Субкултурата на брейкърите у нас

    Основният момент при възникването на брейк денс субкултурата у нас е подражанието на американските брейкъри, показвани по музикалната телевизия "MTV". Отначало се копират всички движения, а по-късно започва да се експериментира и се въвеждат нови движения и техники, заимствани от други танци и различни сценични изкуства. Интересно е съчетаването с българските народни танци, както и заимстването на движения и стъпки от тях, което е уникално по рода си и е типично единствено за България. Отделните регионални школи са изолирани една от друга, докато не започват да се организират състезания. Там се възпроизвеждат всички елементи на хип-хоп културата и се осъществява реална връзка между брейкърите. Друга специфична черта за българската брейкденс субкултура е нейната изолираност от международния брейкденс до преди няколко години. Тя се "отваря" едва след по-масовото навлизане на Интернет.

    Въпреки усилията на много хора като "Electric Force Crew", "Sleepwalkingz" и много други, в България е трудно да се развие брейкденс на високо ниво: той не може да се превърне в нещо като професия, с която да се прехранваш, защото много малко хора забелязват неговите ценности за развитие на позитивно отношение към живота от страна на младите хора, които го практикуват. Пешо от "Electric Force Crew" споделя: "...трудно е да се развива, защото много малко b-boys и b-gilrs успяват да изкарват пари с това нещо" (http://news.359hiphop.com/pesho-electric-force-crew-interview/). В България отсъства "жива" връзка между елементите на хип-хоп културата, което е предпоставено от факта, че хората не развиват дейността си в обща среда: "...трудно е наистина да я има тази връзка, защото всички хора, които се занимават с хип-хоп, нямат една среда" (пак там).

Сравнение между субкултурата на брейка в САЩ и България

    Брейкът възниква като вид субкултура, но изключително бързо се развива и привлича голяма част от младите хора не само в САЩ, но и по целия свят. Тези, които го танцуват истински и с душа, го възприемат като съществена част от своя живот. Той се превръща в неразделна част от ежедневието и позволява на танцуващите да изразяват своите чувства и лична индивидуалност.

    В САЩ танцуването на брейк най-често се свързва с улицата като място, където младежите прекарват по-голямата част от времето си:

"Те си играят, момчетата по улиците, в буквалния смисъл на думата, четиринадесет момчета с едно касетофонче, пускат си го, правят едно кръгче и въртят на улицата. По някое време казват "The show is over!" ("Шоуто свърши!") и се преместват някъде другаде и тези момчета ги видях из половината Манхатън, не са кой знае колко добри, но си го правят за кеф, за собствено удоволствие. Тук такива неща не могат да се забележат"7.

    За разлика от американските момчета, които танцуват брейк по улиците и така правят своето шоу за хората, в България няма такава практика. Повечето от хората танцуват по състезания или в зали, изключително рядко можеш да видиш някой да танцува брейк на улицата на опънат кашон. Въпреки това е факт, че този танц и у нас запазва своя характер на улично изкуство и се играе с истински стил от тези, които го чувстват в душата си:

"В брейка няма правила. В него могат да се използват всякакви похвати и движения, които са свързани предимно с улицата. За мен брейкът е свързан най-вече с игра на земята (улицата), където се използват техники и движения, вдъхновени от градската среда. Той е уличен тип изкуство, което в момента е много разпространено и завладява почти целия свят. Навсякъде по света съществува брейкът като занимание, около което се създава определено общество от младежи, което представлява субкултура" (интервю със Серджо, 35год., от София, треньор по брейк и хип-хоп танци).

    Влиянието на брейка върху младите хора, които го практикуват, е сериозно. Той развива определен начин на мислене и на поведение в обществото:

"Това не е просто вид танц, това е начин на живот. Тук не става въпрос само за танц, който тренираш няколко пъти седмично и да направиш едно две излизания в месеца. Брейкденсът е нещо, с което живееш постоянно, носиш го в себе си, изразяваш чувствата си чрез него, помага ти да забравяш негативните неща, тонизира те. Танцуваш го, когато и където имаш възможност, това е танц, който се е зародил на улицата и улицата си остава негов дом" (интервю с би бой Цецо., 28 год. от Асеновград).

    Брейкът развива у младежите един вид ценности, които им позволяват да оценяват креативното и творческото не само в самите тях, но и в другите млади творци. Чрез танца се изгражда позитивна нагласа на младите хора към обществото, в което живеят. Дори да не са съгласни с нещо, те могат да изразят своя протест чрез танц, а не чрез престъпления и агресивни сблъсъци с полицията. Освен това брейкът представлява и вид игра-спорт, който физически развива телата на тези, които го практикуват и разтоварва от напрежението:

"Аз обикновено, когато ми е нервно, играя и така си изкарвам агресията, изразходвам много енергия и се отпускам благодарение на танца. За мен танцът е удоволствие. Той ме разтоварва от напрежението и ме кара да се чувствам добре" (интервю със Серджо, 35год., от София, треньор по брейк и хип-хоп танци).

    В САЩ брейкът обединява младежите и ги кара да се чувстват като една общност. Това може да бъде забелязано от документалните ленти за брейка и хип-хоп културата, като "The Freshest Kids" и "Wild Style", а също така и от състезанията, които се провеждат като "Freestyle Session" и "Lords Of The Floor". В България е по-различно: брейкърите се събират на състезания и говорят по общи теми и проблеми, но главното, което ги разделя е, че те не спадат към една обща социална среда. Въпреки че не са обединени, достъпът до брейка им позволява да творят и да изразят себе си в танца.

    Субкултурата на брейк танцьорите в САЩ се появява в тясна връзка с хип-хоп музиката, която се създава от първите диджеи. Още от 70-те години се развива традицията на уличното танцуване и хлапетата по крайните квартали израстват с него. Така с годините младежите развиват своите умения в танца при улични надигравания и оформят личен стил на танцуване. От съществено значение е и силната връзка, която съществува между членовете на една субкултура - в един от известните филми за брейка в САЩ - "Breakin'" (виж клип 2 най-долу).    

    Ясно се вижда начина на живот на младите брейкъри, които несъмнено образуват затворена младежка общност със собствени интереси, идеи и ценности. В брейк школата се създават много близки отношения между танцьорите, те стават нещо като второ семейство, което е в буквален смисъл на улицата - възниква там и развива своите ценности от уличния живот.

    За субкултурата на брейкърите в България може да се каже, че по-скоро се образува около отделни хора, които се занимават с този вид танц. Така възникват отделните крюта и по-късно, по време на състезания, се оформя субкултурна общност.

"В България първите представители на Break Dance се появяват 83-84 година, това са отбори от Асеновград, Бургас, Ямбол, София, Велико Търново, Пловдив, Пазарджик. По същото това време се организират и първите неофициални състезания, които са имали не толкова състезателен характер, колкото са целели да съберат под един покрив всички b-boys и b-girls, да сверят часовниците си, да разменят информация, да си помогнат един на друг в развитието и да се забавляват заедно" (интервю с би-бой Цецо, 28 год., от Асеновград).

    Несъмнен факт е, че субкултурата брейк денс съществува и придобива популярност в нашата страна благодарение основно на телевизията и след това на Интернет. За разлика от САЩ обаче, където брейкът е характерно улично явление, в България тази субкултура не се развива директно на улицата, а по-скоро на отделните брейк събития като джемове, батъли, представления и състезания. Този начин на поведение на българските брейк танцьори е предопределен от прекалената им затвореност в танца, която се изразява преди всичко в критичност към новите идеи и ограниченост в сферата на определени движения и стил на игра. У нас липсва тази сплотеност, която е характерна за американците. Също така по време на състезанията в България се вижда, че няма единство на четирите елемента на хип-хопа. Липсват графитите, на фона на които сме свикнали да гледаме танцуването на брейк, шоуто не е толкова разнообразно откъм живи изпълнения на хип-хоп емсита. Единствено диджеите имат постоянно присъствие, защото пускат музиката, върху която се танцува.

    За разпространението и популярността на брейка в САЩ голяма роля изиграват на първо място заснетите филми в началото на 80-те, които обхващат цялото лице на хип-хоп субкултурата. Това са "Wild Style", "Beat Street", "Style Wars" и двете части на "Breakin'". На второ място, важно е показването на брейк танцьорите по телевизията, чиито послания достигат до голям брой зрители. На трето може да се споменат и живите хип-хоп партита, които от улицата се пренасят в изоставените сгради и клубовете.

    И у нас телевизията е много важен фактор за популярността на брейка. След 2000 г. се организират първите официални състезания по брейк, на които се събират групи от цяла България. Около тях се вдига много шум и доста медии правят репортажи, излъчвани в най-гледаното време. След като набира популярност в първите години на новия век, движението е в застой през 2004 и 2005 г., но след това отново се случват силни събития от поредицата на "B-Boys Breaкdown". Като цяло в момента може да се каже, че популярността на брейк танците у нас се увеличава, много млади хора вече ги познават и се опитват да танцуват, но само една малка част от тях ги разбират и осъзнават какво всъщност те означават. От друга гледна точка брейкът в България все още е много малко познат на хората извън тази субкултура. Той не се практикува свободно в своята истинска същност - като уличен танц, и това е предопределено от различния начин на живот у нас, за разлика от този преди 30 години в САЩ. Брейкът се развива паралелно с останалите елементи на хип-хоп субкултурата и допада на млади хора от различни социални категории. Затова и връзката между брейка и рапа, графитите и диджеите у нас не е стабилна - липсва обща среда.

    Онези, които се занимават с брейк в САЩ, израстват в среда, където този танц вече има изградена история и образци на подражание. Те се развиват в една общност, в която хората живеят задружно поради ниското си социално положение и си помагат взаимно. При тях най-важното в танца е играта в екип със своите съотборници и цялостната хореография и визия. От друга страна, българската сцена не е единна и не изпъква със собствен стил или автентичност, главно поради това, че брейкърите не са задружни, не танцуват толкова като един отбор, колкото индивидуално. В България има добри танцьори, но те са по-скоро отделни личности, а не представят цяло крю или градска брейк сцена.

    Популярността на брейк денса днес е изключително голяма в американското общество. Действително се наблюдава една силно отворена субкултура, която се е развила много от своето зараждане през 70-те години и днес дори представлява професия за отделни личности. Може да се каже даже, че танцът вече излиза от границите на субкултурата. Има много спонсори, които отделят необходимите финансови средства за провеждането на мащабни състезания и за развитието му в бъдеще. В България разпространението на брейка набира сила едва през последните няколко години и все още твърде малко хора са запознати с неговите ценности като вид съвременно танцово изкуство.

Библиография:

Фридрих, Валтер. 1980. Младеж и изследвания на младежта. София: Народна младеж.

Списание "Хип-Хоп Нокаут". 2003, бр. 5 и 7.

Списание "100% БТА". 2002, бр.3

1 Хип-хопът е изграден от четири свързани елемента: на графити-драскачите, на диджеите, на брейкърите и на емситата.

Фридрих говори за култура на тийнейджърите. Той определя свободното време като решаващ фактор при възникването на неформалните младежки групи, които са предпоставени от възрастта на младежите участници. Те не разбират своите родители, защото са от друго поколение и основно се дистанцират от тях.

3 DJ Марти Джи - "Един очевидец разказва...", Списание 100% БТА, Брой 3, Април 2002, 5. 

4 Техника, която се използва от ди-джеите при смесване на песни и повтаряне на определени части от една песен.

5 Atletic Break Club - Свободният стил в брейка, Списание Хип-Хоп Нокаут, брой 7, Юни-Юли 2003,19.

6 "B-Boys Breakdown" - This Is How We Do It !, Списание Хип-Хоп Нокаут, брой 5, Март-Април 2003, 35.

7 Atletic Break Club - Свободният стил в брейка, Списание Хип-Хоп Нокаут, брой 7, Юни-Юли 2003,18.

 

http://www.youtube.com/watch?v=TQ5Nuokh9d4

http://www.youtube.com/watch?v=QwBaP-DYJr0 

Прочетена 4489 пъти

Свързани статии (по етикет)

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.