.
Понеделник, 17 Май 2010 15:05

Законът vs. уличното изкуство

Ива Апостолова

    Графитите са обвързани с града още от самото си зараждане, именно в предградията, като улична субкултура, под влиянието на определени социални, икономически и идеологически условия. Днес те са ежедневно явление, случващо се около нас и променящо градското ни пространство. Графитите присвояват най-различни и неочаквани места от града като външни стени на сградите, обществени тоалетни, автобусни спирки, стените на подлези, огради, пейки, кофи и кошчета за смет, превозни средства, вентилационни тръби, асансьорни кабини, училищни и университетски маси, столове и чинове, пътните знаци (Иванова, 2001; City Space), улични табели, рекламни пана, изоставени строежи, покриви на сгради, асфалтен път, щори на магазини и други. Този вид обществено изкуство, чието платно е извън нормалните възприятия за изкуство, а именно улицата, може да бъде видяно от всеки гражданин без билет, без покана и без значение дали ще бъде харесано (Лотман, 1992,468; Manco, 2004,11; City Space). Градът е една "джунгла", където "оцеляването" зависи от познаването на градските знаци и ориентирането по тях. Графитите са част от пъзела, който изгражда цялостния облик на един град, който формира новата "естествена" среда на съвременния човек. Графитите се явяват един вид протест срещу "части" от градския пъзел, като боклуците, изоставените предградия, бедността, дискриминацията, хилядите реклами, задушаващи обитателите на града, бетонните кули и кутийки, автомобилния трафик и изпарения, които замърсяват и малкото паркове и градинки.

 

 Тагове в София

grafiti_1.jpggrafiti_2.jpg

grafiti_3.jpg

 grafiti_4.jpggrafiti_5.jpg 

    За да се проследи знаковата природа на графитите и това доколко самите артисти възприемат графитите като култура, трябва да обърнем внимание на мненията на десетина графити артисти на възраст от 19 до 29 г., всички от България с изключение на един, които разкриват важни моменти от създаването на графит, посланията, които влагат и хората, към които ги насочват (Анкета сред графити творци, 2008). Самите артисти не считат себе си за "замърсители" на града. За Xpome 26г. съществува визуалното замърсяване, когато графитите са направени некачествено или на неподходящо място, а почистването им и борбата срещу тях показват имиджа, към който даден град се стреми. Goat 22г. признава, че не е редно да се правят на частна собственост. Вандализъм или артистична проява, графитите са индикатор за престъпната дейност в града и акт на субкултурна опозиция. Съществуването и упражняването на този вид праксис го развива и оформя като културна традиция. Както казва и Ferret 23г. :

"Има и една социална позиция на протест при правенето на нелегални графити, която се изразява в многото тагове и бомби, които искат да покажат, че трябва да се поддържа вида на някои сгради и затова те са тотално изрисувани. Ако остават дълго време и не се чистят, това значи, че общината нехае за тях и съответно за своята собственост."

    Чрез прилив от цветове и форми графитите се противопоставят на вече наситената с визуални знаци градска среда и еднотипно социално поведение и мислене, като предизвикват различни емоции на страх, отвращение, страхопочитание, изненада и др. у обитателите на града (City Space).

grafiti_6.jpg

grafiti_7.jpg 

Ил.1. 3D стил, Gac - София

    Графитите "са израз на едно будно общество, знак, че тук, в града, има хора, които не спят и не са, все още, в роботизирания цикъл на ежедневието..." смята Teleto_GAC 22г. YMI Cern 29г. от Бруклин пък няма доверие на управляващите, защото те "защитават един малък елит, който контролира цялото богатство и се опитват да пречупят хората, които протестират срещу това". Ferret 23г. от София е на мнение, че:

"Младите имаме нужда от протест, който се изразява в графитите, но не само в тях. Трябва по някакъв начин да се покаже позиция на несъгласие с това, което се случва около нас. Графитите до известна степен могат да бъдат израз на този протест и те са факт в нашето общество, вече от десетина години насам."

    Графити артистите, независимо от географското си положение, се опитват да накарат обществото да се замисли върху проблеми от всякакво естество. Бунтът срещу системата и нейните методи на манипулация винаги ще остане част от подобен род субкултурни практики и движения.

Местата за драскане

    Художници на графити осъществяват особена лична връзка с местата, където рисуват - улици, алеи, забравените и занемарени участъци от града, подлези, мостове и други, където обикновения гражданин рядко би стъпил. Повърхността, върху която ще бъде положен графитът-знак е от изключително значение за цялостното послание, което ни изпраща. Основен момент при разбирането на това послание е да се обърне внимание и на мястото, където е направено. Както отбелязва Дилтай, отделното място трябва да бъде интерпретирано от гледна точка на намерението и композицията на целия труд (Дилтай 1998, 120, 122-123). Един графит в различна обстановка/място/контекст ще конотира и различни неща. По мястото, където е нарисуван, залепен, издълбан и т.н. даден графит, може да се разбере за кого е предназначен и каква ответна реакция се очаква.

    "В много от случаите благодарение на мястото ми идва и идеята за "парчето". Една чисто нова стена не може да ми бъде толкова интересна, колкото една порутена, например, предизвикателство е" - признава Flak One 21г.

    В случаите, когато графитистът насочва посланието си към хора от самата култура, тогава той може да "постави своя знак" върху места, които малко биха забелязали, като покриви на сгради, изоставени строежи, жици, товарни влакове и др. Но когато"драскачите" желаят знака им да бъде забелязан от повече хора, те полагат своя върху друг знак, официален, който е широко разпознаваем и на който ще обърнат внимание голям брой минувачи. Много често графити-знаците могат да бъдат видени разположени върху други знаци от градската система, като например върху официалните знаци на непроменяемата пътна сигнализация или върху знаците на непрекъснато развиващата се, контролируема система на рекламите. Така знаците се явяват още едно място от градското пространство за оставяне на следи, графити артисти усещат силата на самите знаци като привлекателно средство за широк кръг от хора и чрез тях представят и своите (Manco 2004, 11). Колкото по-централно и охранявано е мястото, на което е направен графитът, толкова по-голяма слава печели авторът му.

"Човек трябва да се вдъхнови от околността и даденостите и да се стреми към хармония. Лично аз внимателно подбирам местата си, следвайки основното си правило, да не рисувам по сгради и по частна собственост по възможност - защото, за да те уважават, трябва и ти да покажеш нужния респект", споделя Xpome 26г.

grafiti_8.jpg

grafiti_9.jpg

grafiti_10.jpg

Ил.2. Стрийт арт - плакат и шаблони в София

    Когато чрез графита си изразяват по-скоро протест към обществеността, тогава обикновено мястото трябва да е видимо за повече хора, дори нечия частна собственост като гаражни щори и врати на магазини, будки или пък лесно достъпни обществени места като седалки и тавани в градския транспорт, банкомати, пощи, кофи за смет, телефонни кабини, училища и пътнически влакове. Рядко графити артистът може да изрисува произволно място без предварителен избор, защото обикновено средата около графита допринася за цялостното внушение, което изразява. Рисуването върху рекламни билбордове е насочено срещу консуматорското мислене и срещу общините, позволяващи изникването на реклами на всеки сантиметър градско пространство. Терминът, който обозначава това "разрушаване" на билборди, е "subvertising" (Manco 2004, 11) (subvert - руша, катурвам, свалям), правещ алюзия с английската дума за рекламиране "advertising". Други често срещани места, където могат да се видят разнообразни форми графити, са електрически табла, жилищни блокове, улични лампи и табелки, трафопостове, дори върху канализационни шахти. Както самите графити художници смятат, мястото "трябва да се подбира внимателно", защото показва определена позиция:

"Има места, които се рисуват, за да те видят, но има и такива, където рисуваш за собствено удоволствие... Мястото е важно за посланието, защото, ако си направил графита на движещ влак например, явно искаш да придобиеш известност, ако си рисувал някъде на изоставен строеж например го правиш за себе си, за собствено удоволствие." Ferret 23г.

    Когато са израз на протест или просто искат графитите им да бъдат видени от възможно най-много хора, графитърите избират места, които ще привлекат вниманието на всеки един човек, да кажем градския транспорт. Графитърите показват несъгласие по обществени проблеми, като например политиката на американския президент или политиката в България. Има и послания, насочени към определена група от хора, например към полицаи. Тъй като в субкултурата на графитите основният праксис се състои в нелегалното рисуване върху всякакъв вид повърхности, това е и главната опозиция между закона vs. уличното изкуство, което функционира като култура единствено на улицата. Това противоборство със закона и по-специално с полицията, която следи за спазването му, може да бъде открито като повтаряща се тема в хиляди графити, както по света, така и в България - чрез изобразяване на прасе, облечено в полицейска униформа. Това задейства и основния прочит и идея на графитите - да се развиват като нелегална дейност, която не може да се контролира от хора, извън субкултурата.

    Посланията, отправени към "жепейци" пък могат да бъдат видени предимно на товарни и пътнически влакове. Още от самото зараждане на субкултурата рисуването на влак, както и гонитбата от страна на служителите, винаги са били част от нея.

    Графити артистите са изключително негативно настроени към още една друга група в обществото, тази на хората, които разлепват рекламни плакати, особено когато лепят плакатите върху графити. Това се отнася и за графити общността в България, което е ясно изразено и в песента на Смотан MC -"Рoster".

grafiti_11.jpg

grafiti_12.jpg

Ил.3. Стрийт арт - шаблони в София

    Графити артистът става изключително близък с определеното място, защото е оставил там част от себе си, своя индекс и изпитва чувство на привързаност към него, въпреки че в действителност то не му принадлежи. "Маркирайки", графити артистът не само оставя своя човешки отпечатък и следа, но разказва конкретни истории на минувачите и "освежава" градската сивота, развивайки своята жива и непринудена култура. Всеки видим сантиметър в града подлежи на промяна, с различните цветове, стилове, форми и рисунки, която преобразява града и въздейства върху цялостната градската естетика. Мястото и графитът стават едно цяло послание, което е активирано в зависимост от това доколко отсрещната страна го е разбрала, защото "всяко четене на текст се осъществява винаги в лоното на някаква общност, на някаква традиция или течение на живата мисъл" (Рикьор 2000, 7).

Какво е съобщението (идеята)?

    Графити знаците обикновено са насочени както към членове на субкултурата, така и към хора извън нея. По този начин посланието е разбрано, от една страна, от хора, които са част от културата и знаят езика й, от друга, когато самите графити артисти са превели съобщението си на езика на широката общественост. Отсрещната страна трябва да придаде значение на съобщението, но едва щом го осмисли.

    Посланието, което е в самия графит, може да е съзнателно насочено към някого, но може и да не е, и така всеки, който го види, да го интерпретира по собствен начин. Но в него разбира се има вложен смисъл, който може да бъде разгадан и разчетен, но може и да остане скрит. А в много случаи това, което се предава от драскача е разбрано по съвсем друг начин от хората, които го виждат. В това отношение е много важно дали един човек, разчитащ значението на графита е член на субкултурата на графити-драскачите и е наясно с нейния речников апарат и значения. Един драскач, който също прави графити разбира графитите на другите по собствен начин, той ги осъзнава като част от общата дейност на всички членове на субкултурата. Има и много други хора, които дори не забелязват графитите и не им обръщат никакво внимание, освен, когато бъде изрисувана тяхна собственост - чак тогава те ги определят по някакъв начин - обикновено като "вандализъм". "Да, аз влагам някакъв смисъл или идея, но няма гаранция, че всеки ще го разбере, аз може да рисувам пиле, а ти да го виждаш цвете..." (Ferret 23г., Flak One 21г.).

grafiti_13.jpg

grafiti_14.jpg

grafiti_15.jpg

grafiti_16.jpg

Ил. 4. Стрийт арт - стикери

    Графитите са един вид специфичен общностен "език", чрез който графити артистите комуникират помежду си. Без значение дали се познават лично или не, те се разпознават по своя подпис-индекс, било под формата на таг, запазен знак или определен стил на правене на изображения. Освен за собствено удоволствие, графити артистите най-често рисуват за придобиване на слава и популярност сред своята общност. Чрез създаването на графита се осъществява, съзнателно или не, не само общуване между членовете, но и един вид идентификация в самата субкултура. Защото хората имат непрекъсната нужда от досега си със социалното, от идеята, че вършат нещо споделено в рамките на една общност, за да могат да открият и дефинират собствената си идентичност. "Защото, според Cho 22г., групата (крюто) е семейството на драскача на улицата", а Xpome 26г. допълва, че "едно графити крю има смисъл само и единствено, когато се гради на приятелски отношения, нужно е доверие и взаимно уважение, все пак хората преминават заедно през какви ли не перипетии и трябва да си сигурен, че можеш да разчиташ на другия във всеки един момент". Идентичността е един непрекъснат процес, който се търси и се осъществява цял живот, "защото сме постоянно променящи се и в процес на ставане". Артистите не само изразяват своята личност чрез графитите, но и отчасти са формирани благодарение на тях. За Flak One 21г. те "променят начина ти на мислене".

"Лично мен те ме накараха да погледна града с други очи и ме насочиха окончателно и към архитектурата, на която съм се посветил в момента". "Графитите ми дават друга самоличност, като част от субкултурата, аз съм друг, не съм този човек в семейството, вкъщи. В субкултурата си имам друго име, с което ме познават хората. В графити крюто си имам някаква позиция, идеи и ценности, които отстоявам". Повече изразяват личността ми, отколкото да ме изграждат като такава". "Мисля, че не изразяват мен, а идеята и настроението ми в момента". (Xpome 26г. , Ferret 23г., Mouse - Виктория 20г. , Teleto_GAC 22г.)

    Формирането на идентичността е двустранен процес, от една страна как индивидът сам определя себе си, а от друга как го дефинират другите от общността. Хората са жадни за колективен тип вълнения, което според Дюркем е основополагащ момент за формирането на обществото. Същото нещо се отнася и за малката общност на графити артистите, където признанието на другите е важно за отделния "драскач". В графити-субкултурата диалогът се осъществява чрез изключително непостоянната комуникация, защото на практика, ако графитът не е направен на легална стена, няма гаранция дали няма да бъде изтрит още на следващия ден. Затова признанието се постига с многократно и непрекъснато рисуване не на един, а на множество графити - изображения или пък надписи, обозначаващи единичен човек или група - на различни места из градската среда. Посланието е закодирано на мястото, където е направен графита, и само чака да бъде "разкодирано". Информацията, която се пренася чрез графитите, не е мобилна сама по себе си, а чрез мястото, на което е положен графита-знак, като влакове, средства за градски транспорт и други. От една страна, източникът на информацията е анонимен и получава признание от другите, когато посланието му се разчете, а от друга, той носи някакъв почерк и преди да бъде разкодирано съобщението му, в почерка може да бъде припозната нечия идентичност (Иванова 2001, 57). Основните изразни средства на графитите притежават визуален характер, но когато посланието е за хора от субкултурата, много по често се използват графитите-надписи - привидно груби и примитивни, те са както средство за предаване на съобщение, така и вид знак сам по себе си - за нечие присъствие. Графити-знаците са по-скоро скрити, не всеки графит може да бъде разпознат от околните като конкретен знак, в него може да е вложено чувство, известно само на автора му, затова и прочитът от ответната страна може да е различен и да внушава различни идеи.

grafiti_17.jpg

grafiti_18.jpg

grafiti_19.jpg

grafiti_20.jpg

Ил. 5. Стрийт арт - плочки, картон и др.- София

Графити vs. маса

    Осъзнавайки средството за пренос на информация, с което разполагат, графити артистите увеличават полето си на обхват и започват ефективно да въздействат и върху обществото. Тук вече драскачите са напълно анонимни, няма как да бъде разбрана тяхната "втора" идентичност и те свободно демонстрират послания от всякакво обществено значение. В града често могат да бъдат видени както многобройни тагове, throw-up и wildstyle графити, така и много други красиви неписмени изображения, които в повечето случаи са насочени към широката общественост. Защото една "икона", която наподобява даден обект, може да разкаже много повече на масите, отколкото един "индекс", състоящ се от няколко буквени или цифрени символи - нечие име. За да се разчетат някои от графитите-рисунки не е нужно да има предварително познание на графити-езика, или какъвто и да е друг език:

"Има предел доколко самите графити-надписи могат да изразяват, затова, търсейки други начини за комуникиране, графити артистите разбират, че един иконографски подход говори много по-директно на публиката" (Manco 2004, 16).

    Минувачите, които не се интересуват от графити, ежедневно подминават таговете, бомбите и други форми от писмените графити-знаци, без да разбират тяхната идея, възприемайки ги само и единствено като чист акт на вандализъм и себеизява. Но когато, разхождайки се, видят хубаво цветно изображение на човек, животно или някакъв предмет, се заглеждат и правят свои интерпретации на възможното послание. "Удоволствието на наблюдателя ще дойде от разкриването на кода" (Manco, 2004, 43). Графити-артистите присвояват дори места, специално обозначени за реклама, където полагат своите изображения, дали със спрей, маркер, чрез шаблони, стикери, постери или пък керамични плочки, те използват силата на образите, за да бъдат чути от възможно най-много хора. Когато желаят да изразят някаква форма на протест, те рисуват букви и послания с много по-прост и лесно разчитащ се шрифт. Въпреки ограничаването и забраняването на графитите, знаците им се нареждат в градската семиотика наравно до пътните и уличните знаци, архитектурата и рекламните послания. Създателите на графити и обществото са от една историко-културна епоха и неизбежно са включени в общите социално културни и психологически кодове (Лотман 1992, 243, 248). Затова дори, когато посланието на графита е предназначено единствено за членове от субкултурата, то циркулира в градската среда и достига и до по-широки прочити, предизвиквайки реакции на одобрение или не.

grafiti_21.jpg

grafiti_22.jpg

grafiti_23.jpg

Ил. 6. Стрийт арт - mouse, more, пор, gac, goat

Комерсиализация на графитите

    Голяма част от обществото идентифицира графитите с престъпност, упадък и ниско образовани хора. Това е показано и от многобройните сцени във филми, където обикновено престъпления се случват на улици,  обрисувани с графити. Друга част определя графитите като начин тези, които ги правят, да изразяват своята индивидуалност, да предизвикват интерес или ответна реакция, или просто по този начин да се разграничават от масата. Обществото като цяло вижда в графитите опита човек да изрази личен протест, лични виждания и/или да прояви артистичност. От друга страна, тъй като графитите са по-различният начин за изразяване на идеи, донякъде и вид протест... (Mouse-Виктория 20г.), те се използват масово в музикални клипове и най-различни реклами като знак на младите хора (More TMR 19г.), свобода, протест или повече свободно време и излишни пари (Teleto_GAC 22г.). С популяризирането на това движение рекламата вижда в графитите потенциал, който ще й помогне да привлече като консуматори множество млади хора. "Едва родени, оригиналните идеи се комерсиализират..., разпространяват се като нови продукти, износват се като тях, а след това се и захвърлят, за да отстъпят място на други новости..."(Мунен 1990, 8-11). Рекламата заимства от различните субкултури и форми на изкуство всякакви нови и сурови идеи, използвайки ги за своите търговски цели. Защото "улицата е най-близкият път след телевизията и радиото до разума на който и да е човек" (Cho 22г.).

"Става дума за началото, което поставихме на графити сцената в България. Защото смея да твърдя, че тя всъщност съществува благодарение на нас. Всичко реално започна през 1995г. с една статия от списание "Паралели". Аз вече имах известен опит с флакона... Година след това ни попадна немско списание, в което се говореше за графитите и драскането като цяло. Именно тогава, след толкова време, лутане и глад за информация от Запада относно графити културата, нещата ни се изясниха. Започнахме да експериментираме" (Nasimo 2007, 14).

    В България също има множество реклами, използващи графитите, насочени предимно към млада публика, атакуващи чрез средствата за масова комуникация и улицата. Навсякъде могат да бъдат видени огромни пространства от града - от билборди, спирки, до облепени автобуси на градския транспорт, представящи реклами с графити на мобилни планове, автомобили, сладоледи, различни зърнени храни, шаблони, рекламиращи алкохол, различни клубове и др. Поради липса на финансови средства или жажда за слава, някои от графити артистите се опитват да печелят от графити, създавайки образи за различни рекламни кампании. Но истинската форма на графитите не е нито част от производството, нито средство за удовлетворяване на материални нужди, а проява на свободна себеизява на забранени от закона места. Смисълът на графитите, използвани от рекламата и всякакви търговски продукти, е изкривен и повечето хора го свързват с това да бъдеш различен, без да подозират историята и културата, които стоят зад тях. Защото митът, обслужващ рекламата е представен като нещо естествено, нещо, което се подразбира, оттук произлизат и различните прочити върху графити субкултурата. Общността на хората, които ги създават обаче ясно разграничава един пълен образ (означаващо) и разкрива смисъла, който е бил деформиран от формата.

grafiti_24.jpg

grafiti_25.jpg

Ил. 7. Послания по столичните улици

Артист или/и вандал

    Като цяло всички графити артисти определят графитите като незаменима част от живота си. Нелегалните графити показват някаква позиция срещу управляващите, а в основата на легалните е желанието да се създаде нещо красиво, да се експериментира и художниците да покажат артистичните си способности. За някои графитите са вид хоби и развлечение, без което не могат. Графитърите определено се осъзнават като част от субкултура, тъй като според тях към графити културата не могат да се причисляват хора, които просто подписват различни надписи и имена на обществени места "без идеята за форма, цвят и красота", защото това са "малко или много хаотични прояви". Само хора, занимаващи се сериозно с улично изкуство, са част от тази субкултура, както и "всеки, който допринася за публичния диалог" (Cho 22г., Xpome 26г., YMI Cern 29г., Ferret 23г.). Съзнателно или не, графити артистите изключват всеки, който не спазва моделите на графити системата. За разлика от останалите хора, които просто рисуват по стени свастики и футболни лозунги, то членовете на графити субкултурата се разпознават помежду си по своите подписи и комуникират посредством тях. В графити културата няма писани правила, но, навлизайки в тази общност, съзнават или не, графити артистите трябва да спазват т.нар. неписани правила, които според тях са:

Cho 22г.- "Тук е много обширно за обяснение, но като се започне от това, че графитите наистина не са за всяка една стена, уважението също така между самите артисти, понякога дори и спазването на определени територии...и т.н. Аз лично се опитвам да се вместя в общоприетите норми, но много хора не го правят, което също оказва лошо влияние на общественото мнение за графитите".

Cil 27г. - "Има правила? Може би само за кросовете, но и те се спазват..."

Ferret 23г. - "Правилата, които повечето драскачи следват са: да не се драска върху паметници (тези, които го правят не са добре приети в субкултурата), трябва да се зачита творбата на всеки графити-драскач, тя е направена с труд и чувство, освен случаите, когато от другата страна е показано неуважение и тя е рисувала върху твои графити. Тогава има кросове - тоест рисуват се графити върху другите графити. Много начинаещи драскачи, които започват в началото не са запознати с правилата в субкултурата на графитите и, още при самото им влизане в нея, те ги нарушават, и трудно след това биват приети в нея от другите. Много е важна и територията на всяко крю, там, където обикновено рисува бандата. Тя е маркирана от хората, които рисуват в нея и тези, които драскат върху техен графит биват наказвани с крос".

Flak One 21г.- "Неписани правила няма, то това е и хубавото според мен, ако се сложат определени рамки, правила, всичко ще се обезсмисли и уеднакви... но така между нас си може би най важното е да се цени чуждия труд, да не се минава върху вече направени неща..."

Goat 22г. - "Аз лично не ги следвам."

More TMR 19г. - "Сигурно са контур, инлайн, аутлайн и т.н. В повечето случаи ги ползвам."

Mouse-Виктория 20г. - "Аз лично следвам моите си правила в моята си глава. Неписани правила има, но то няма и писани. Аз лично не съм виждала издание с правила как да сътворяваш парчетата си. Честно казано смятам, че всеки сам си избира насока, в която да работи, изгражда си стил, понякога се вдъхновява от работата на някой друг, понякога от околния свят, понякога от самата идея за създаване на графити. На мен лично много ми допада огромното разнообразие на стилове и начини на изразяване."

Teleto_GAC 22г. - "Правила по принцип няма и това му е най-хубавото. Всеки артист следва неговите си правила и мисли, че те трябва да са общи за всички, ама не се получава...аз лично за "правила" смятам неща от рода: да не се краде чужд стил или идея; да не се кросва безпричинно или просто "шот нема къде другаде, брато", да рисуваш само с хора, които уважаваш, да не рисуваш, ако не ти е кеф - тоест рисуваш, само за да отбиеш номера, да можеш да кажеш, че си рисувал; да не превръщаш цялата работа в бизнес - демек да не продаваш и предаваш цялата идея!!! Както всеки, и аз мисля, че тези правила трябва всеки да ги спазва, ама..."

Xpome 26г. - "Неписани правила могат да се нарекат следните: не рисувай върху чужди неща по възможност; уважавай труда на другите; степенуването по важност (tag, throw-up, piece, masterpiece) и съответно търпимостта, ако някой задраска нещо по тази скала. Да, стремя се да ги спазвам."

YMI Cern 29г. - "Уважението е най-важното... Аз винаги се опитвам да следя неписаните правила, особено уважението..никога не разрушавай нещо, което не можеш да го издигнеш на по-високо ниво."

grafiti_26.jpg

grafiti_27.jpg

grafiti_28.jpg

Ил.8. Графити в София

    Българските графити артисти не разделят така ясно традиционните графити от т. нар. стрийт арт, защото в България графити движението навлиза преди около 8-9 години, а се оформя като култура едва през последните 4-5, заедно с навлизането на стрийт арта. За разлика от САЩ и много европейски страни, където има хора, които се занимават само с традиционните графити, и други, насочени единствено към пост графитите, тук двата вида се развиват паралелно. Българите използват същите модели на произвеждане на знаци от системата на графитите, като не са изключени и нововъведения. В основата на традиционните графити е посланието "Аз бях тук.", но всеки го представя и изразява по различен начин, защото според графити артистите във всеки един графит, направен с умение и сърце, се влага нещо лично - най-важен остава собственият стил, към който всеки се стреми. Класическите графити са гласът на цяла субкултурна младежка общност, която ги използва като израз на протест срещу това, което се случва в обществото, като посланията обикновено са разчетени от общността и хип-хоп субкултурата и малко други хора ги разбират. Българите смятат, че стрийт арт движението е неизменна част от графити културата, а пък американецът отбелязва, че има съществена разлика между традиционните графити и стрийт арта - приликите са, че и двата вида са публични, потенциално нелегални и често търсещи видимост. Според Cho 22г. "стрийт артът е важна част от графити културата, защото улицата е най-подходящото място за отправяне на послания - най-близкият път след телевизията и радиото до който и да е човек". Посланията могат да бъдат най-различни - егоцентрични, социални, политически, защото понякога "е по-лесно да се изразиш чрез една лепенка или предмет, който си поставил в "уличната галерия", отколкото чрез класическите "спрей-графити""(Ferret 23г.).Стрийт артът е свобода, даваща много по-голяма възможност на един артист да разгърне идеите си и да експериментира, повече от която и да е било друга форма на графитите. Според Ferret 23г. хората, занимаващи се със стрийт арт формират нещо като малка субкултура, която е част от цялата субкултура на графитите.

    Xpome 26г. счита, че "различните стилове в правенето им се основават винаги на буквата и нейната характерна структура, като целта е да й се придаде живот, динамика, свежест". Всичко произлиза от най-простия стил - таг, който се трансформира в по-сложните елементи като тролове и заплетени надписи (Wildstyle), като могат да се съчетаят с фигуративното рисуване на характери на анимационни герои, човешки лица и други. Към сложните графити винаги се добавя подпис-таг (името на графитъра), той е това, което свързва отделните стилове. Според самите графитъри всичко, което е елемент от графитите, е свързано с останалите, формирайки цялостната творба, и на една стена могат да са изобразени всякакви стилове. Според YMI Cern 29г. "отделните стилове се свързват по това, че в началото всички те са били нововъведения на отделни хора, после са станали всепризнати елементи на тази субкултура и всеки стил е еволюирал, надграждайки нещо върху предишния". Мнозинството от анкетираните признават съществуването на правила в правенето на графитите, например това да се започне от нещо по-просто като подписа-таг и след това да се премине към по-сложни стилове, защото простият подпис е в основата на преплетените букви, които изразяват по-сложно послание в зависимост от цветовете и формата на буквите. "Абсолютно всякакви стилове могат да се съберат на една стена и тя да изглежда много добре. Типичен пример са много български стени", смята Flak One 21г.. Освен това всеки драскач индивидуално следва правилата на собствения си стил, защото по него бива разпознат от другите. Малцина смятат, че "по-простите неща са свързани по-скоро с места, където трябва да си по-бърз, защото е "по-нелегално" (Teleto_GAC 22г. ). Като цяло един човек може да развива всички основни елементи, а може и да се фокусира върху един определен или да създава свои форми. За да се впише човек в графити общността е достатъчно да се развива само в един стил, като най-важното е "да се опита да го направи уникален, да го изгради с времето и след това да може да бъде разпознат"(Ferret 23г.).

grafiti_29.jpg 

Ил. 9. Берлин - жилищна сграда с рисунки на BLU

    Графитърите създават умишлено посланието на своя графит, но в "творбите" им може да има и несъзнателен момент, т.е "всичко е смесица от съзнателно и подсъзнателно творене" (Xpome 26г.), като всеки е свободен да го интерпретира по собствен начин, въпреки намеренията на създателя му. Графити артистите се затрудняват да определят на какво са знак буквите и съответно рисунките, както и това дали се допълват. Дори и да не осъзнават така ясно знаковата система на субкултурата в нейната цялост, някои от тях определят надписа, както като визуален образ, така и като букви, които се разчитат. Рисунката действа пряко и привлича погледите и върху самите букви, а надписът означава име, показано по определен начин, препращащо към определен драскач или крю. Според Ferret 23г. в надписа също се влага чувство, но не толкова ясно, както при рисуването на характер, лице или друга рисунка, докато знакът е по-явен. И чрез надписа, и чрез характера, човек изразява своята индивидуалност или конкретна идея, защото "буквите и рисунките могат да са едно и също съобщение... до голяма степен посланието на артистите се издига над средството или формата, които го пресъздават... стилът и посланието могат да проникнат цялата им творба" (YMI Cern 29г.).

    Тъй като графитите имат нужда от обратна връзка и комуникация (Xpome 26г.), графити артистите насочват най-често посланията си към хора от графити-общността, но дори отправено към случайния минувач, "посланието се търси и забелязва от графитъри" (Cho 22г.). "Когато драскачът е повлиян от обществено значими проблеми, които го засягат пряко или има някаква позиция спрямо тях" (Ferret 23г.), насочва посланието си към масата хора, опростявайки умишлено надписите, защото "за да се задейства посланието, трябва да се търси посланието"( Flak One 21г.). "Други обаче предпочитат да засегнат социални теми, насочени към обикновения човек от улицата, като се стремят да привлекат вниманието му към даден въпрос, пропагандирайки идеите си, а не просто името си или пък крюто, в което членуват" (Mouse-Виктория 20г.). Българите отразяват в графитите си своята действителност, включват послания, засягащи българската култура като цяло - от общественозначими проблеми като този с българските медици в Либия, протест срещу чалгата, до отразяване на глобални проблеми, касаещи дейността на Осама Бин Ладен, екологични въпроси или също така пожелания за Коледа и Нова Година. Има политически и сексуални послания, но по-малко, най-вече са посвещенията за близки и към други графитъри. При българите основното послание е всеки да разкрие своята техника, изобретателност, стил и артистичност. Изборът на цвят също е изключително важен за формирането на цялостното послание, особено комбинирането на цветове, но единствено когато "имаш възможност да избираш цветове" (YMI Cern 29г.). Когато размерът на даден графит е по-голям, се показва желанието на създателя му да бъде забелязан от възможно най-много хора. Като цяло обаче артистите смятат, че мащабът не променя посланието, заложено в графита.

grafiti_30.jpg 

Ил. 10. Графит - wildstyle - Lucy

    Графитите не се разбират от обществото, въпреки, че някои хора ги забелязват, виждайки конкретен надпис, особено, когато е върху лична собственост. Но за разлика от общественото мнение, което свързва графитите с живота, който водят част от младите хора, то самите артисти ги асоциират с цяла една субкултура и поколения, които са участвали в създаването и развиването й. Графити артистите черпят своите идеи от комиксите, графиката, геометрията, предмети от бита, филми, музика, както и от други артисти. Създаването на графити е инспирирано от най-различни неща от ежедневието, различни места, средата, близки хора, случки, събития, природата, въображението, мечтите, идеята за създаване на нещо красиво.

    Днес "графити" като културна единица и понятие живее свой собствен живот, извън този развиван от субкултурата, а именно в рекламната индустрия, която го употребява с комерсиална цел, защото е нестандартно, оригинално и модерно. Масово графитърите имат негативно отношение както към това използване на графитите в рекламата, така и към властите и управлението като цяло, считайки, че то обслужва единствено собствените си интереси. По-голяма част от българите се дистанцират от масата, свързвайки я с консуматорско и еднотипно мислене, следващо заповеди и установени норми на поведение. Малко или много графити артистите нарушават законите и обществените норми, изразявайки един вид протест, показвайки позиция на несъгласие с това, което се случва в обществото.

grafiti_31.jpg 

Ил. 11. Игрища в Студентски град, София

Библиография:

Анкета сред графити творци, 2008 г.

Иванова, Миглена, 2001 "Съвременните български графити-знаци" в: Проблеми на изкуството, (N1, 2001)

Дилтай, Вилхелм, 1998, "Възникването на херменевтиката" във: Философия на светогледите, (София: ЛиК,)

Знеполски, Ивайло 1990 "Юрий Лотман и съвременната семиотична епопея" в: Лотман, Юрий, Поетика, Типология на Културата София: Народна култура.

Лотман, Юрий, 1992 Култура и информация, София: Наука и изкуство.

Рикьор, Пол 2000 Конфликтът на интерпретациите София: Наука и Изкуство.

"City Space: A Semiotic and Visual Exploration of Graffiti and Public Space in Vancouver" http://www.graffiti.org/faq/noble_semiotic_warfare2004.html

Manco, Tristan 2004 Street logos, London: Thames and Hudson.

Nasimo, Ernaste 2007 "Napalm Graffix-Bulgarian Walls & Graffix by Nast", Списание 1, София.

Снимки - Ивайло Александров, Ива Апостолова

Прочетена 5408 пъти

Свързани статии (по етикет)

Броеве на Семинар_БГ

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност