.
Понеделник, 17 Май 2010 14:54

Скинхедс: чувството да си специален и свободен

Петя Пешева

    Текстът има за цел да разгледа формирането на идентичност чрез участието в субкултурата скинхедс и се основава на данните от проведено микро изследване, включващо интервюта (с младежи и с инспектор от детската педагогическа стая към МВР), преглед на блогове, анализ на документални филми и текстове, пропагандиращи идеологията на движението.

    Ще използвам термина "субкултура", тъй като при скинарите се наблюдават основните моменти, характерни за това понятие: класов произход от социалните низини (особено характерни за движението при формирането и ранните години на развитието му), идентифициране чрез собствен стил, висока степен на групова солидарност, собствена идеология. В книгата Съпротивата чрез ритуали представителите на Бирмингамската школа за културни изследвания Стюарт Хол и Тони Джеферсън изхождат от теорията за класово структурираното общество, за да дефинират понятието "субкултура" (Hall and Jefferson 1976). Според тази теория всяка класа намира собствен културен израз. Различните класови култури, от своя страна, се намират в подчинена позиция спрямо т. нар. доминираща култура. От гледна точка на марксистката теория, за доминираща култура се счита културата на класата, която притежава основните ресурси за производство и потребление. Субкултурата скинхедс се разглежда от позицията на подчинение и противопоставяне спрямо доминиращата култура, от една страна, и, от друга, като част от по-широката култура на работническата класа, което определя и нейните идеологически ценности като цяло. В този период може да се каже, че субкултурите имат много ярко очертани рамки и са носители на ясно определени ценностни убеждения. Границите са трудно пробиваеми, а когато това се случи, е почти невъзможно да се надскочи съответната класа. Ориентацията относно избора за участие в една или друга субкултура е много по-лесна, тъй като критериите са предзададени (класово) и много ясни.

    От постмодерна гледна точка, представена в книгата на Дейвид Мъгълтън Субкултурата отвътре: постмодерното значение на стила (Muggleton 2000), няма такава строга граница между класите, което не ограничава една или друга структура само в рамките на определена класа. От друга страна, няма изразена доминираща култура, която да поставя в подчинено положение останалите култури. Колективността е изместена от индивидуалността. Всичко това изменя характера на субкултурите, както и степента на идентификация с тях. Преходът от една субкултура към друга или членуването едновременно в няколко такива е обичайно явление.  

Роля на субкултурата скинхедс при формиране на идентичността

    Въпреки че субкултурите все повече се размиват като граници, те все още играят важна роля за формирането на идентичността, поради което не изчезват като феномен, някои стари се преобразуват или се появяват нови, отговарящи на новите условия. Участниците в субкултурите са предимно млади хора на средна възраст между 12 и 25 години. Това е възрастта, в която юношата претърпява криза, породена от "сблъсъка с големия свят", "когато дилемата е между изграждане на социалната идентичност или разпад на аз-а (не знаеш кой си и накъде вървиш)" (Дичев 2002, 21-23). В такава ситуация това, което помага на индивида да се самоопредели по отношение на външния свят, да се ориентира в него, е принадлежността му към една или друга общност или група. По този начин младите интериоризират готови културни образци и норми, като в същото време се чувстват защитени от колективния характер на групата срещу враждебния външен свят. Скинхедс не правят изключение. В т.нар Библия на скинарите авторът Джордж Маршал казва: "има истинско чувство на принадлежност, чувството, че си някой специален и че си с някой от твоя вид" (Мarshall 1994, 4). При сблъсъка с широкия свят индивидът осъзнава, че е сам. В съвременните общества в големите градове той няма защитата на традиционните общности. За него хората са безлични, анонимни, враждебни. Самият той се чувства обезличен и самотен. Именно тук идва необходимостта от принадлежност към определена група, идентифицирането с нея. Тогава човек чувства, че е значим, че е някой "специален", че в джунглата от непознати той е намерил "своя вид", което му дава сила. Ще използвам цитата на един скинар от документалния филм Skinhead attitude, който казва: "Ние сме мразени от всички: от учители, родители, от властите. Момичетата те харесват, защото си лошото момче. Някои ни обичаха, някои ни мразеха, но винаги сме привличали вниманието и е невероятно чувство, имаш сила!". Тук ще цитирам и Х.М, 17 годишен скинар от София:

"То е едно чувство, което съм сигурен, че много малко хора може би ще го изпитат: да се чувстват толкова свободни в тая субкултура, колкото аз се чувствам да речеме и както на мен ми пасва точно....сега като съм скин и се чувствам много свободен и имам чувството, че точно този вид ме описва като човек."

    Като част от една противоречива субкултура, човек е забелязван. Външният вид, лошата слава го правят видим, отличават го от безличните, правят го "някой".

Формиране на субкултурата и обособяване на фракции

    Субкултурата скинхедс възниква през 1969 година, в отговор на все по-влошаващото се положение на работническата класа. Чувството, че са подтискани от всички заобикалящи ги: богатите буржоа, младите юпита, асоциалните хипита, властта в лицето на началника, учителя, кварталния, пакистанеца, който има по-хубава работа, води до все "по-нарастващо ние-те съзнание" (Clarke 2003, 99) и все по-нарастваща групова солидарност. В такива условия възниква движението във Великобритания. Важно е да се уточни, че скинарите съвсем не са хомогенна група, както изглежда отстрани. Точно обратното, оказва се, че вътре в нея има фракции с много голяма вътрешна нетърпимост и по-нататък ще разгледам символите и кодовете, които те използват, за да се разграничат едни от други. От тези, които могат да бъдат срещнати в България, различаваме: национал-социалисти, които са най-многобройни, традиционалисти или аполитични, SHARP/Skinheads Against Racial Prejudices/, анархокомунисти и крайно леви. Като се включи и темата футбол положението става още по-сложно, тъй като освен че има деление по отбори, дори само сред феновете на Левски има две враждуващи фракции: Sofia West и South Division. Тези уточнения са важни, тъй като при различните фракции има различни вариации в методите за формиране на идентичност.

    От интервю, проведено на 21.12.2009г. с Х. М., самоопределящ се като аполитичен скинар или традиционалист, прави впечатление голямото вътрешно разделение в групата и взаимни упреци относно това кои са "истинските" скинари. За движението той казва:

"В момента, във вида, в който е движението, скинарите никога не могат да се обединят, никога! Защото са с различни политически възгледи. Под скинар за мене трябва да се разбира традиционалист, това което може би съм аз, а не някакви политически бози да има в него, каквито и да са - десни или леви, просто самото движение не трябва да го проповядва това...единственото, което тези неонацисти са взели е аутфита, нашия външен вид."

    По време на разговора той не се стреми да се идентифицира със скинхед движението като цяло, а по-скоро да се разграничи от останалите негови представители, като национал-социалистите, комунистите и шарповете.

    Прави впечатление, че колективното самосъзнание и идентифицирането с групата са много по-засилени при национал-социалистите, отколкото при останалите фракции. Това се дължи отчасти на по-силното идеологическо присъствие, строгата йерархизираност и спазването на определени правила. Например, след разговор с инспекторка от детската педагогическа стая, става ясно, че национал-социалистите са затворен кръг и много трудно се допускат външни лица до него: "Като група са много сплотени, непробиваеми, не говорят, не издават другите." Солидарността при тях е голяма. От същия разговор разбирам, че се е случвало някой от членовете с чисто криминално досие да поеме цялата вина върху себе си, за да прикрие друг от групата. Дисциплината е строга. Инспекторката определя скинхедс като най-агресивната субкултура, но също прави уточнението, че при нея са попадали само представители на национал-социалистите. По-възрастното поколение се разграничава от по-младите. По-възрастните обвиняват малките, че развалят имиджа на скинхед движението, като развалят дисциплината (например, прието е да не се пие алкохол, освен бира, а младите последователи пият концентрати, взимат наркотици и т.н), като не се интересуват от ценностите, а повече от вандалските прояви. Според нея по-старите скинари повече държат на идеологията, но участват по-малко в различни акции. Нейните наблюдения са, че най-активни във вандалските изяви са скинарите на възраст от 18 до 20-25 години. Най-характерните им "оръжия" са боксове, палки, вериги, ножове, карабини. При акции не правят разлика дали "жертвите" са мъже или жени. В общи линии се ръководят от принципа "черен ли си, виновен си." Става ясно, че скинарите са от различни семейства - както от "нормални", така и деца на разведени родители, които търсят сигурността на групата. Сред скинарите има много добри ученици и студенти, така че не може да се твърди, че социалният им статус е определящ при избора на съответна субкултура. Момичетата в скинхед движението са още по-агресивни и от мъжете, може би за да докажат равностойното си положение в групата.

Външен вид, символи, кодове и поведение

    Те правят скинарите най-разграничими и разпознаваеми. Външният им вид е един от най-показателните аспекти за културната им принадлежност и е значително наситен със символен смисъл: кубинките, широките, навити дънки, тирантите и ризата олицетворяват работното облекло, удобно за тежък физически труд. Впоследствие това облекло се превръща в модна тенденция (много е важно кубинките да са Doc Martens, една доста скъпа марка). Важни марки, отличаващи скинарите са още Ben Sherman, Fred Perry, Lonsdale, като в повечето от тях се открива и някаква символна препратка към национал-социализма. Така облеклото се е превърнало в мода, но тези знаци остават отличителни за скинарите.

skin_12.jpg

Характерен външен вид на един скинар

Ил.1. Интернет: (http://www.dobi.nu/yourscenesucks/skinhead/scene.jpg)

    Други символни средства, които се вкарват в облеклото, са например връзките на кубинките. При национал-социалистите те са израз на груповата йерархия. Така например белите връзки изискват специално разрешение и се слагат само за определени заслуги. Те също са и символ на чистотата на бялата раса. При аполитичните белите връзки символизират точно обратното - антирасизма, чрез съчетаване на двата тона: черно и бяло. Червените връзки се носят обикновено от т.нар. ред скинс. Има също зелени, розови, сини, които разграничават отделните фракции в движението.

    Много характерен израз за принадлежност на скинарите към движението са татуировките. Тялото се "превръща в източник на социални очевидности" (Годелие 2001, 175). Почти всички скинари имат татуировки, които ги обвързват с групата, правят ги разпознаваеми в нея. Татуировките често са носители и на информация. Например татуираната паяжина сред скинарите означава, че носителят й е бил залавян от полицията. Характерно е и татуирането на кръстове на юмруците, което означава, че вярата дава сила. Лястовицата като символ на свободата също е често срещана татуировка. Сред национал-социалистите преобладаващи са различните видове татуировки, отпращащи към идеята за национал-социализма и които по принцип са разпространени като образни символи в групата като: келтски кръст - символ на превъзходството на бялата раса,

skin_2.jpg 

т.нар трискеле - древен келтски символ, наподобяващ свастика, използва се най-вече от последователите на групировката "Кръв и чест",

skin_3.jpg 

абривиатурата WAR, като в случая става въпрос за игра на думи и означава White Aryan Resistance,

skin_4.jpg 

нацистки орел, който е много разпространен древноримски символ,

skin_5.jpg

също т.нар Хамърскинс, неонацисти, използват два кръстосани чука като символ на единството между белите работници,

skin_6.jpg

или skin_7.jpg

което значи Hammerskins Forever, Forever Hammerskins,

железен кръст - германски военен символ, превърнат от нацистите в медал,

skin_8.jpg,

т.нар. SS Bolts,

skin_9.jpg

и т.н.

Ил. 2. Интернет: (http://www.adl.org/hate_symbols/neo_nazi_symbols.asp)

    Характерно за НС скинхедс са множеството кодове, които използват с цел да се ограничи достъпа на външни лица до групата. Най-употребяваният код е измислен от Дейвид Лейн: 14/88. 14 препраща към 14-те думи казани от него: "Ние трябва да осигурим съществуването на нашите хора и бъдеще за белите деца", 88 е числовия знак за HH: Heil Hitler. Съществуват още множество кодове и знаци, чрез които се доказва принадлежността към групата.

skin_10.jpg

Кодовете се използват и от българските скинари.

Ил. 3. Интернет

    Характерен израз на колективната солидарност е демонстрирането на сила, което може да се наблюдава най-вече по време на различни чествания (най-често национални празници, вече по-рядко се чества 20 април, рождения ден на Хитлер) или футболни мачове. Рядко се случват инцидентни или случайни нападения. Националните празници съдействат за сплотяването на общността. Като патриоти и националисти, скинарите се обединяват около тези национални събития, масовото самосъзнание започва да действа по-силно, пропагандата е най-ефективна и именно тогава "другите" изпъкват повече. Затова и по време на национални чествания се случват най-много нападения над имигранти, хора от различни етноси или вероизповедания. Чрез използването на сила и нападенията над "другите" се затвърждава колективното самосъзнание на групата и солидарността помежду им. В тази връзка най-видимият "враг" са ромите, които, освен че са от друг етнос, "не работят, крадат" и това ги прави и най-честа жертва на акциите на скинхедс.

Места и територии

    Обикновено териториите биват маркирани, така че да е ясно кои групи "управляват" там. Най-често информация може да се получи от графитите.

    Най-много скинари живеят в по-крайните квартали. В "Младост" например живеят скинарите, които са от ЦСКА; в "Подуяне" има главно скинари от Левски.

skin_11.jpg

От графитите в квартал Овча Купел се вижда, че има поддръжници на Sofia West.

Ил. 4. Автора

    Забелязва се и териториалната война между национал-социалистите и скинарите и/или пънкари с анархистични идеи:

skin_13.jpg

Ил. 5. Автора

skin_14.jpg

Графична война между национал-социалисти и пънкари

Ил. 6. Автора

    Прави впечатление, че кварталите, които основно населяват ("Дружба", "Младост", "Овча Купел", "Надежда") са сравнително нови. В тях живеят предимно хора с ниски или средни доходи, което не е изненада, имайки предвид характера на движението. Местата, на които се събират, са основно затворени помещения, където остават скрити в своя кръг (например скинарите от Sofia West се събират в кафене, в което не се допускат "външни", South Division се събират в бивш интернет клуб). През лятото местата са основно паркове (в Борисовата градина има няколко "техни" беседки).

skin_15.jpg

Паметникът в Борисовата градина като обект на териториални маркировки

Ил. 7. Автора

skin_16.jpg 

Паметникът в Борисовата градина

Ил. 8. Автора

    По време на мачове срещите за организираните боеве се сменят непрекъснато, за да не бъдат разкрити от полицията. Като цяло гледат да не се набиват на очи, което личи и от овсекидняването на стила им на обличане. Стадионите са местата, където могат да бъдат видяни, и са арена на междуотборни сблъсъци и демонстрации на сила. Тук е трудно да бъдат разграничени ултраси, скинари, хулигани и кежуали, тъй като има доста солидно смесване между различните групи. По време на различни събития скинари могат да бъдат забелязани и около паметници на национални герои и такива, свързани с националната култура и история. По този начин национализмът, който е основен идеологически момент в движението, бива подхранван и затвърждаван.

Музика

    Тя е от съществено значение за идентифицирането с определена група. В това отношение, скинарите не правят изключение. Нещо повече, именно музиката е най-важният фактор за възникването на скинхед движението и се превръща в основата за спор кои са "истинските". При скинарите може да се каже, че музиката не е само обединяващ фактор, но също и разграничаващ. Това се отнася както за скинарите по света, така и за тези в България. Традиционалистите подчертават, че скинхед движението не може да бъде расистко, защото то нямаше да съществува, ако изпълнителите от Ямайка не бяха пренесли Ска музиката във Великобритания. Те са абсолютно против всякаква форма на расизъм и издигат лозунги като "Помни корените си", чрез които призовават да не се забравя как възниква движението. Ска музиката има основна роля за формирането на скинхедс, тъй като младежки групи от Ямайка (т.нар руд бойс), заедно с младежи от Великобритания (така наречените хард модс), заедно посещават клубове, където слушат Ска и именно така възникват първите скинари. Те се идентифицират основно с музиката. Например Бъстер Бладвесъл от английската Ска група Bad Manners казва: "За да бъдеш скинар, първо трябва да обичаш Doc Martens, трябва да обичаш Ска музиката, трябва да обичаш футбола, трябва да обичаш да танцуваш както никой друг от никоя субкултура и най-вече трябва да бъдеш антирасист." Той слага музиката на второ място по важност в движението, след кубинките, които са символ на работническата класа. В по-късен етап се появява т.нар "Ой" стил, разновидност на стрийт пънка. Впоследствие, когато към движението се наслагват различни идеологии, всички те се отразяват и в музиката. Така например национал-социалистите развиват течението RAC (Rock against communism). За важното значение на музиката и участието й в идеологията на движението свидетелства създаването на мрежата Blood and Honour. Неин основател е Ян Стюард от скинхед групата Sкrewdriver. То се превръща в нещо като социална мрежа за НС скинхедс, издава се и списание. В България движението е също популярно сред национал-социалистите, като дори се издава списание, наречено "Дълг и чест".

skin_17.jpg

Плакат за среща на българското подразделение на Blood and honour в Асеновград

Ил. 9. Интернет: (http://bulgaria.indymedia.org/article/35745)

    Разширяващият се национал-социализъм получава отговор в музикално отношение. Роди Морено от скинхед групата The Oppressed създава движението SHARP (Skinheads against racial prejudices):

"За нас скинхедс е просто работническата класа. Ако си расист, не може да си скинар, защото скинарите не биха съществували без Ямайка. Тези, които отричат културата ние наричаме бонхедс /bonheads/, защото не са скинхедс. Те са тотално различни, но очевидно светът на вън мисли, че ние всички сме еднакви."

    В неговите думи се вижда разделението на "ние-те" вътре в самата група, което се отразява и в музикално отношение. Текстовете на песните също са свързани със съответната идеология и често служат за пропаганда или отразяват враждебните отношения вътре в самото движение. По този начин музиката се превръща както в средство за идентифициране, затвърждавайки определена идеология, така и в средство на противопоставяне между отделните течения. Българските скинари не правят изключение от общото правило. Национал-социалистите имат и свои български групи, като например Бранникъ.

skin_18.jpg

Обложката на албума "Стани един от нас" на Бранникъ

Ил. 10. Интернет (http://bg.altermedia.info/?p=587)

    Субкултурите имат голямо значение за формирането на идентичности. Чрез ценностните убеждения, нагласи и идеи те оказват влияние върху личните модели на възприемане на света и формират определен тип поведение. В същото време дават чувство на сигурност и защита на участниците в тях. Бяха разгледани няколко начина, чрез които се изразява принадлежността на скинарите към субкултурата: външният вид, облеклото, знаците и символите правят скинарите разпознаваеми, както сред самите тях, така и за останалите. Въпреки, че облеклото, от ежедневна работническа дреха преди години, вече е превърнато в мода, то остава ясен знак за принадлежност. Специфичните кодове, символи и поведение също са характерни за субкултурата скинхедс, като от една страна затвърждават колективната принадлежност, а от друга са сигнал за "останалите" за определен тип очаквания. Териториите и местата са важен аспект, тъй като маркират граници и се превръщат в запазени за съответните населяващи ги групи. Скинарите като цяло избягват публичните места, освен по време на футболни срещи и национални празници, където обикновено се демонстрира силата, чрез която се затвърждава груповата солидарност. Музиката като средство за идентификация с групата е много важен аспект за движението като цяло. Тя е в основата на неговото зараждане, а след това следва неговото развитие, като в нея намират израз основните идеологически моменти в движението. Тя се превръща в толкова основен фактор, че с нея се свързват появата на особено важни течения в субкултурата, които се разпространяват извън пределите на музиката, като нео-нацистката "Кръв и чест" и антирасисткото "Скинари срещу расовите предразсъдъци". Или в заключение, преливането на музиката в идеология, особеното внимание към външността, фетишизирането на някои символи, както и непрестанното подчертаване на социалния произход от самите скинари, ни дават основание да смятаме, че скинхедс си остава субкултура според въведеното от Бирмингамската школа определение. Създава се чувство на принадлежност в групата, което е едновременно усещане за свобода и за защита.

Библиография:

Clarke, John. 2003. Resistance through rituals, Youth Subcultures in Post-War Britain, London: Hutchinson

Годелие, Морис. 2001. Тяло, родство, власт, София: ИК.Климент Охридски

Дичев, Ивайло. 2002. От принадлежност към идентичност, София: изд. ЛИК

Дичев, Ивайло, Спасов, Орлин. 2009. Новите млади и новите медии, София: Отворено общество

Hall, Stuart and Jefferson, T. (eds.). 1976. Resistance through Rituals: Youth Subcultures in Post-War Britain, London: Hutchinson

Muggleton, David. 2000. Inside Subculture: The Post-Modern Meaning of Style. Oxford: Berg

Marshall, George. 1994. Spirit of 1969, A Skinhead bible, Scotland

Daniel Schweizer. 2003. Skinhead Attitude, (документален филм)

Прочетена 8978 пъти

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.