.
Понеделник, 17 Май 2010 14:20

Два свята – единият е различен

Алексей Пампоров

Свободно време и начин на живот на младите мъже и жени в България през 2009 г.

Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота
ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка [...] ти ще свиеш
своите малки, черни, изподраскани юмручета: — Два свята, единият е излишен!”

Христо Смирненски, "Босоногите деца"

    Съществуват различни подходи при определяне на дадено поколение. Те варират от съвсем механичен, опиращ се на равни интервали от възрастови кохорти, до напълно гъвкав, очертаващ значително по-големи агрегати от лица, претърпели дадено социално събитие. При първия подход съществува риск от формулиране на обобщения за групи от хора, които имат същностно различен социален опит. По този начин може да се загуби усещането за някои "микрокултурни" особености и скритото влияне на даден социален фактор. Обратно, при втория подход съществува риск от прекалено раздробяване на социалните групи или от формирането на твърде голяма група, което пък пречи да се уловят ясните статусни и възрастови тенденции.

    Ако приемем, че младостта е период от житейския цикъл на индивида, който се изразява с преход от детството към зрелостта, естествено се поражда въпросът: "Кого трябва да причислим днес към младите хора в България?". Наскоро публикувано изследване на Световната здравна организация показва, че в периода 2000-2007 г. България е европейската страна с най-висок коефициент на адолесцентната плодовитост1  38 ‰ (World Health Statistics 2009, p.19). Същевременно, мъжете в България изключително късно напускат бащиния дом и средната възраст до която живеят с родителите си е приблизително 32 г. (Youth in Europe). Тези два специфични полюса на социалното поведение са отправна точка на настоящия анализ. Основният изследователски въпрос в този случай е: "Къде се разминават стиловете на живот на 30+ годишното "момче", което още спи на дивана в хола на мама и на непълнолетната майка, която е съзряла два пъти по-бързо от него?". За целта на анализа са използвани данни от представителното изследване "Култура и свободно време"2, проведено през май 2009 г. от Институт "Отворено общество" София по поръчка на Център за култура и дебат "Червената къща". Поради големината на извадката (N=1200) и необходимоста да се борави със статистически значими данни, младите са разглеждани в три възрастови групи "18-24 г.", "25-30 г." и "31-35 г." по пол и в една възрастова група "18-30 г." по тип на населеното място.

    Общуването с приятели (60%) и гледането на телевизия или видео (59,4%) се открояват като двете най-практикувани дейности през свободното време на младите хора. На другия полюс в това отношение са посещението на театрални постановки (3,7%) и заниманията с ръкоделие (5%) и земеделие (5,3%). Настоящата статия има за цел да анализира разликите в стиловете на живот, затова няма да се спирам върху вкризяващата "интелектуалците" разлика между потреблението на телевизия и потреблението на театър. Поради ограничението в обема на статията, основният акцент ще бъде поставен върху онези дейности, при които се наблюдават най-съществените разлики между мъжете и жените в различните възрастови подгрупи на младостта, а именно: общуването с приятели, гледането на телевизия, спортуването, домакинстата работа и грижите за малко дете.

Таблица 1. С какво най-често се занимавате в свободното си време? 3.

     Общувам с приятели

60,0%

     Гледам телевизия или видео

59,4%

     Почивам си

42,5%

    Слушам музика

42,2%

    Сърфирам в Интернет

37,4%

    Ходя на заведение

33,3%

     С домакинска работа

28,8%

    Спортувам

24,1%

    Ходя на гости или приемам гости

23,2%

    Чета вестници

22,2%

    Чета книга

20,4%

     Грижа се за малко дете

18,8%

     Пазарувам за удоволствие

14,6%

    Ходя на кино

10,3%

     Занимавам се с туризъм

9,9%

     Отглеждам цветя

9,3%

    С обществена дейност

5,4%

    Със земеделие

5,3%

     Ръкоделие

5,0%

    Ходя на театър

3,7%

    Мъжете от всички младежки възрастови групи общуват с приятели в значително по-голяма степен в сравнение с жените (ил.1). Любопитно е да се отбележи, че във възрастта в която жените най-интензивно общуват с прятелки в свободното си време (25-30 г.), при мъжете се наблюдава спад с повече от 10% спрямо по-младата възрастова група (18-24 г.). Подобно на общуването с приятели, спортуването в свободното време също е подчертано мъжка дейност във всички младежки възрасти. В "потреблението" на спорта при мъжете обаче се наблюдава изключително рядък спад след 30 г., докато, макар и малка, групата на спортуващите млади жени остава относително стабилна по обем (ил. 2).

a2-1.jpg

Ил.1. Отговори "В свободното си време... общувам с приятели" по пол и възрастови групи

a2-2.jpg

Ил.2. Отговори "В свободното си време... спортувам" по пол и възрастови групи

    Огледален образ на спорта и общуването с приятели са домакинската работа и грижите за малко дете в свободното време. Докато мъжкото включване в домакинската работа постепенно се увеличава с напредването на възрастта, то още от най-младата младежка възраст (18-24 г.) домакинската работа краде от свободното време на значителен дял от жените (ил. 3). Делът на жените на възраст 18-24 г., които се занимават с домакинска работа в свободното си време, е повече от 13 пъти по-висок от дела на мъжете в същата възрастова група. Именно това е дейността и възрастта, при която се наблюдава най-значимата разлика между двата пола.

    Изключително значима е и разликата между мъжете и жените в средната младежка възрастова група (25-30 г.) по отношение на полагането на грижи за малко дете в свободното време (ил. 4). Делът на жените, които се грижат за малко дете в тази възрастова група е повече от 11 пъти по-висок от дела на мъжете.

a2-3.jpg

Ил.3. Отговори "В свободното си време... се занимавам с домакинска работа" по пол и възрастови групи

a2-4.jpg

Ил.4. Отговори "В свободното си време... се грижа за малко дете" по пол и възрастови групи

    Разгледаните до този момент дейности през свободното време могат да бъдат определени като по-скоро мъжки и по-скоро женски, защото разликите са не само значими, но и се запазват във всички младежки възрастови групи. При гледането на телевизия и ходенето на заведения обаче привидно не се наблюдават разлики между мъжете и жените, ако се разглежда младежката възраст като цяло (18-35 г.). В свободното си време 59,5% от мъжете гледат телевизия, а 34,8% ходят по заведения. При жените тези дялове са съответно 58,3% и 32,7%. Казано иначе, разликите са незначими и се намират в границите на статистическата грешка на изследването (±2,8%).

    Любопитни разлики в стила на живот се открояват, когато се вземат трите младежки възрастови групи поотделно. При гледането на телевизия няма разлика между мъжете и жените в долната младежка възраст. В средната младежка възраст делът на жените, които гледат телевизия значително се увеличава, докато делът на мъжете намалява съвсем малко. В горната младежка възраст делът на мъжете, които гледат телевизия рязко се покачва, докато при жените се наблюдава рязък спад в тази дейност (ил. 5). Посещението на заведения през свободното време е почти огледално на гледането на телевизия. В горната младежка възраст едва се наблюдава разлика между дела на мъжете и дела на жените, които ходят по заведения. В средната възраст – жените повече от мъжете ходят на завадения, а в най-младата – мъжете занчително повече от жените ходят по заведения (ил. 6).

<>< mce_serialized="1">
<>< mce_serialized="1">
<>< mce_serialized="1">
<>< mce_serialized="1">
<>< mce_serialized="1">

a2-5.jpg 

Ил.5. Отговори "В свободното си време... гледам телевизия или видео" по пол и възрастови групи

a2-6.jpg

Ил.6. Отговори "В свободното си време... ходя на заведение" по пол и възрастови групи

    Освен по пол, съществени разлики в стила на живот се наблюдават и в зависимост от типа на населеното място. За целите на изследването населените места са разглеждани през призмата на административния им статут: столица (София), областен град, друг град, село. Поради обема на извадката, представените по-долу данни се отнасят за възрастовата група 18-30 г. В анализа, от една страна, са включени шестте дейности, при които се наблюдаваха значителни разлики между двата пола (ил. 7). От друга страна, са представени други пет дейности, при които се открояват значими разлики в относителните дялове на младежите от различните населени места (ил. 8). Младежите от София в значително по-малка степен от своите връстници гледат телевизия или видео. В сравнение със селата и не-областните градове, значително по-малък дял се занимават с домакинска работа или се грижат за малко дете. В сравнение с останалите населени места, младежите от София значително по-често ходят на кино, а в сравнение със селата и по-малките градове и значително по-често четат книги. Младежите от областните градове най-рядко от всички останали се грижат за малки деца в свободното си време. Те обаче спортуват най-много и значително повече сърфират в Интернет, в сравнение с младежите от другите населени места. Младежите от другите градове се отличават най-вече със значително по-високия дял на онези, които ходят по заведения в свободното си време. Заниманията с домакинска работа също са най-характерни за този тип населени места, като разликата е изключително значима спрямо младежите от столицата. Младежите от тези градове рядко ходят на кино или четат книга в свободното си време. Младежите от селата най-често от всички останали гледат телевизия и слушат музика. Другите две дейности, които извършват през свободното си време, са полагането на грижи за малко дете и домакинската работа. Младежите от селата като цяло имат най-ограничен кръг от дейности в свободното си време. Те най-рядко общуват с приятели, най-рядко ходят на заведение, най-рядко спортуват, пазаруват за удоволствие, четат книга или ходят на кино.

a2-7.jpg

Ил.7. Отговори на въпроса: "Какво правите в свободното си време?" по тип на населеното място

a2-8.jpg

Ил.8. Отговори на въпроса: "Какво правите в свободното си време?" по тип на населеното място

    Анализът от представителното изследване на свободното време и културното потребление позволява да се очертае наличието на огромни разлики в стиловете на живот, когато дейностите от свободното време биват разгледани в зависимост от пола и типа на населеното място, в което живеят младите хора. В широката гама от алтернативи обаче рязко се откроява съществуването на два по-скоро противоположни социални свята. От едната страна е светът на младите мъже от София. Във възрастовата група 18-24 г. те изключително интензивно общуват с приятели, спортуват, четат книги, ходят на кино и пазаруват за удоволствие. След 30 г. същите тези мъже спират да ходят по заведения, някои заменят киното с театър, но като цяло се заковават пред телевизорите, за да гледат спортни предавания и научнопопулярни филми4. От друга страна е светът на младите жени от селата. Още от 18 – 24 г. те поемат голяма част от домакинската работа, а приблизително една пета от тях започват да се грижат и за малко дете. Те не четат книги, не ходят на кино, не сърфират в Интернет и не пазаруват за удоволствие. Забавленията в свободното им време се увеличават във възрастовата група 25 – 30 г., когато намират малко повече време да общуват с приятели, да излизат по заведения и да гледат ток-шоу програми и реалити формати по телевизията – всичко това обаче, докато полагат изкючително много грижи за дома и децата си. В крайна сметка след трийсетгодишна възраст от всички алтернативи за свободното време на тях им остават единствено грижите за децата и домакинската работа, с които се справят на фона на поп-фолк музика. Казано с други думи, ако днес, на базата на представеното изследване, се перифразира есето на Смирненски, то би изглеждало така: „... сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоето свободно време [...] ти ще присвиеш своите зачервени от гледане на телевизия очи: — Два свята, единият е различен”.

1 Коефициентът на адолесцентнa плодовитост показва броя раждания на 1000 жени на възраст 15-19 г.

2 Използвам случая да благодаря на Петя Брайнова за направената от нея допълнителна обработка на данните по основните демографски признаци: пол, възраст и населено място.

3 Сборът превишава 100%, защото респондентите имат право да посочат повече от един отговор.

4 Изборът на тема и медийна среда е представен в Пампоров, А. (2009) Обществено мнение и медийна среда през 2009, Обектив, бр.172,

URL: http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17202#f1

Прочетена 4382 пъти

Свързани статии (по етикет)

Броеве на Семинар_БГ

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност