.
Вторник, 05 Януари 2010 15:56

Тагове и код

Милена Александрова

Преразпределяне на градското пространствo

Погледът играе изключително голяма роля във възприемането на градската среда от индивида. Средата е плътно наситена, дори замърсена с многобройни образи от всякакъв характер, често конкуриращи се помежду си.

Някои от тях са самоочевидни и нямат нужда от пояснение - такива са например рекламите и обявите, често ангажиращи вниманието, тъй като целят да стигнат до максимално широк кръг от хора. Други „визуални дразнители" не са така експлицитни по отношение на своето значение, те се изплъзват, крият се, а също така предизвикват в много по-малка степен ангажираност, реакция или отношение, отколкото рекламите, а най-често сякаш остават изцяло незабелязани. Такива са надрасканите набързо кратки надписи, представляващи най-често съкращения от няколко букви на латиница, или т.нар. тагове, които ще разгледам тук, и по-специално тези от тях, които реферират към названията на различни наркотици1. Такива са съкращенията LSD, MDMA (активното вещество в екстазито), METH (съкращение от methamphetamines, метамфетамини) и THC (активното вещество в марихуаната), но също така и таговете trev и koz, които препращат към съответния наркотик по малко по-разбираем (за по-широк кръг от хора) начин.

alexandrova_01.jpg
Сн. 1, център

 

alexandrova_02.jpg
Сн. 2, ж.к. „Яворов"


 

На първо място, бих искала да направя кратко пояснение относно това що е таг. „Таг" идва от английското tag - дума с множество значения, като релевантни от тях към нашата работа са две: от една страна - етикет (на багаж и пр.), от друга - маркирам, отбелязвам. Tag се среща и в интернет-жаргона, при който се касае по-скоро за значението му на етикет, прикрепен към нещо (напр. музикално произведение или филм), служещ за поставянето му в определени категории с цел да се изясни неговия характер. В този текст обаче става въпрос за смисъла на думата в полето на графити и хип-хоп културата, като в този случай тя е по-скоро съотнесена с второто цитирано значение, т.е. тагът е вид маркер; тази употреба на думата хронологически предхожда употребата й в интернет. Тагът представлява псевдоним на графити-артистите, използван като подпис, като се слага около (под, отстрани на) по-голям графит (сн. 2) и има сходни на подписа функции (т.е. да указва и означава авторство, да маркира присъствието на автора в творбата), но също така може да бъде, и дори по-често е, самостоятелен (сн. 1, 4, 5, 6), като в този случай по-скоро маркира територия. Един от първите тагове, добили изключителна популярност и разпространение е „Taki 183", датиращ от края на 60-те години в Ню Йорк . Таговете в никакъв случай не са специфични за България, а както и самият феномен на графити-рисуването, са привнесени отвън. В София те са изключително популярни и се срещат както в крайните квартали, така и в центъра.

Както е очевидно, тези кратки надписи са реакция „отдолу", т.е. реакция на гражданите, а не на институциите. Те представляват неформално усвояване на градската среда от дадена група индивиди, като едновременно с това се намесват в зрителното пространство на голям брой хора, тъй като много често са поставени на ключови за София места (напр. Попа, Орлов мост), през които всекидневно минават хиляди погледи. Въпреки това, те са силно закодирани и сякаш не търсят разбирането, или дори вниманието, на огромната част от онези, които ги виждат, а по-скоро постепенно са се превърнали в почти невидимо, но характерно присъствие в рамките на софийската среда: погледът ги отчита съвсем бегло, повърхностно и в следващата секунда се отмества, без да вникне в тях, без да търси смисъла на съкращенията. А в някои случаи смисъл има - съкращението препраща към друга реалност, а не е просто манифестация само на себе си. Пред нас се разкриват две тенденции - едната от тях можем да назовем стремеж към видимост, изразен в маркирането на централни места, а също така и поставянето на максимален брой тагове в рамката на дадена територия, а другата - стремеж посланието да остане закодирано и неясно, освен за малък кръг от хора - евентуално тези, които сами поставят тагове.

Центърът на София е силно белязан от подобни маркери и противно на предварителната ми хипотеза, в хода на изследването се разкри, че в него се срещат тагове, препращащи към употребата на наркотици по-често, отколкото в крайните квартали; тук не би могло да се говори за ясно разграничение между център и периферия, а по-скоро за преливане от едното в другото. В ж.к. „Надежда" например не открих нито един такъв таг - единственият графит, засягащ темата с наркотиците, който намерих беше очевидно впоследствие надрасканото лице на Еминем, намиращ се в подлеза на трамваите:

alexandrova_03.jpg

Сн. 3, ж.к. „Надежда"

Тук бихме могли да отчетем неговия критичен заряд, като той по-скоро се подиграва (на Еминем) и осмива (употребата на наркотици), отколкото поощрява, и в много по-голяма степен цели да въздейства на визуално ниво, отколкото да маркира територия. И двете характеристики го отличават от съответните тагове.

От една страна, те нямат критичен заряд или поне той остава скрит. Те са неутрални по отношение на веществата, към които препращат, като сякаш единствено отчитат социалния феномен на употребата на наркотици, без да го осъждат или поощряват, а също така без да дават разяснение относно това дали този, който ги е оставил, употребява съответното вещество или не, и въобще, какво конкретно е отношението му към него. Бихме могли да допуснем, че по силата на сходството им с надрасканите имена на футболни отбори, музиканти или музикални групи, те по-скоро заявяват положително отношение към наркотика, към който реферират, но не бихме могли да бъдем сигурни в подобно предположение без да проведем необходимото изследване (включващо например интервюта с техните автори). За момента остава отворен въпросът „защо тогава именно наркотици?" и дали препращането към тях е вид реклама. Това, което бихме могли със сигурност да заявим е, че подобни тагове дават видимост на информираността на пишещите ги.


 

От друга страна, намирам, че таговете имат ясно изразена маркираща роля. Градът не е на никого и по силата на това, сякаш е на всички. Те „присвояват" определена територия, разпростират се на нея, обрамчват я и й задават граници. От самите тях не става ясно каква роля има точно тази територия за изписващия ги, но актът на изписване определено заявява „аз бях тук". Или пък „оттук минавам аз". Или също: „това е моят район". Аналогия бихме могли да направим с други два феномена. На първо място, това е вече споменатия Taki 183. Любопитно е да се отбележи, че неговият автор е бил доставчик на храна по домовете и го е поставял на местата, където е бил, разнасяйки поръчките си, т.е. очевидно става въпрос за „маркиране на територия". На второ, може да бъде споменато почти митологизираното Kilroy was here, директно маркиращо присъствието на неизвестния Килрой. Става въпрос за изключително проста рисунка на човече, надничащо зад стена, до което стои надписът „Килрой беше тук". Графитът датира още от времето на Втората световна война и за разлика от Taki 183, очевидно не е дело на един човек поради своето широко разпространение из целия свят.

Най-често „микрозоните", които надписите маркират, не съвпадат със зоните, на които градът е разделен „отгоре", т.е. институционално, по силата на градоустройствените решения, които са били вземани в миналото (разделянето на квартали, жилищни комплекси и пр.), а по-скоро преливат от един административен район в друг, а също така и от център в периферия. В този смисъл, бихме могли да говорим за реакция спрямо средата, а при заниманията ни с графити и тагове очертаването на средата е изключително важно, за да оформим контекста, в който е положен текстът. Средата е прекроена, пространството е преструктурирано. Безличното, ничие пространство на града се трансформира в мозайка от множество „нечии" територии. Териториите се преплитат, вплитат, нямат ясни граници помежду си, наслоени са едни върху други. Надписите често влизат в диалог помежду си, като това очевидно е умишлено:

alexandrova_04.jpg

Сн. 4, ж.к. „Яворов"

alexandrova_05.jpg
Сн. 5, ж.к. „Редута"

Вероятно тук се касае за междинната граница между две територии и заедно с това за известно съперничество между двамата автори, но по-скоро липсва открит конфликт (не е задраскан единият таг).

Както отбелязва Ела Хмиелевска, изследваща таговете в контекста на два града - Монреал и Варшава, от значение са дори начинът на нанасяне на подписа и повърхността, на която той е нанесен, и те трябва да бъдат изследвани при изследване на неговия контекст (Chmielewska 2007). Що се касае до графитите в София, става въпрос за набързо нанесени кратки надписи, особено често по жилищни сгради. От една страна, обществените сгради са по-строго охранявани и следователно по-недостъпни (а възможно е като такива да са по-желани „платна" за тагове), от друга - жилищните сгради са по-безлични, по-еднакви, по-неутрални като среда, те наистина се разгръщат като платно, което сякаш приканва към отношение, към реакция.


 

Както заявява Хмиелевска, става въпрос за „видим езиков знак" под формата на текстово присъствие. Знаците не търсят да бъдат обяснени и не дават евентуални ключове към откриване на тяхното значение, те заявяват предимно сами себе си и сякаш „по случайност" едновременно с това препращат към нещо друго, в случая - към конкретен наркотик. Значението им се крие предимно в мястото, на което са поставени, по силата на това, че го маркират. Тяхната кодифицираност ги прави неразличими едни от други, трудно запомнящи се, чужди на неинформирания човек. Надписите, препращащи към наркотици са само една малка част от безбройните други подобни съкращения на латиница, както илюстрира тази снимка:

alexandrova_06.jpg
Сн. 6, център

Съответно, те стават още по-неразбираеми за случайния поглед, тъй като той рядко цели да вникне и да си обясни случващото се в заобикалящата го среда, а по-скоро отчита онези нейни свойства, които имат отношение към целите, които индивидът се стреми да постигне. В рамките на градската среда една от основните цели, които индивидът има сякаш е придвижването. Както е видимо, образуват се мозайки от знаци, разнородни по цвят и по набор от букви, но еднородни по характер. За да заговорят, за да съобщят нещо на този, за когото не са предназначени, е необходимо внимателно вглеждане - любопитен, търсещ поглед, който да разложи, да разплете мозайката до съставните й елементи, проследявайки всеки един от тях, за да види накъде ще го отведе, до коя част на града ще стигнат заедно.

Очевидно обаче те имат своите реципиенти, за които са предназначени, и това са другите хора, правещи тагове. Напластяването, влизането в диалог, дори търсенето на такъв диалог, са очевидни. Дали обаче се търси диалог с останалите хора, минаващи през града? Кодът има за цел да бъде декодиран, макар и не от огромната част от хората, които ще го видят. За тези, които го разплетат остава удоволствието от разбирането на още един пласт от обкръжаващото ги пространство. Кодът е носител на специфични функции (маркираща, усвояваща пространството на града) и това, че понякога реферира към дадени наркотици, сякаш е по-скоро случайна, макар и умишлена негова характеристика, изразяваща по-скоро информираност, отколкото директно заявяваща отношение, но която дава видимост на определен феномен - употребата им - без същевременно да е директно свидетелство. Бихме могли да кажем дори, че тези тагове са в известен смисъл покана за диалог, по силата на това, че „предизвикват" този, който ги разбира (било то към отношение или към реакция). Случайността, която сякаш стои зад избирането на точно тези букви, бива отчасти снета при дешифрирането на съкращението - имаме смисъл, имаме и код, чрез който е предаден смисълът. Смисъл, който вероятно се простира отвъд направените в текста презумпции и който предстои да бъде доразплетен от погледа на изследователя.

Снимковият материал за изследването беше събран в периода ноември 2008 - май 2009 в София (в рамките на научната практика „Направи си сам град" с ръководител проф. Ивайло Дичев), като тук са приложени 6 снимки, които да илюстрират направените наблюдения.  

__________

1. Думите „наркотик" и „наркотично вещество" не са дотам точни, тъй като са внесени в българския език от английското "narcotic", означаващо преди всичко упойващо вещество (каквито са например опиатите), въпреки това употребата им се е наложила достатъчно широко (вкл. в българската правна терминология, в т.ч. в Закона за контрол на наркотичните вещества и техните прекурсори), за да бъде проблематизирана в настоящия текст. 


 

Библиография

Chmielewska, E. 2007. Framing [Con]text: Graffiti and Place. In: Space and Culture 10 (2), 145-169.

Прочетена 6441 пъти

Свързани статии (по етикет)

Съдържание на брой 2

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.