.
Събота, 15 Юли 2017 16:57

Включването на паметниците на социализма в туристическото предлагане – политическа пропаганда или икономически рационализъм?

Станислав Иванов, Росица Охридска-Олсон

РЕЗЮМЕ: Статията разглежда включването на паметниците на социализма в туристическото предлагане. Представени са два казуса – Берлин и Варна. Докато Берлин успешно запазва и включва паметници от времето на нацизма и на социализма в туристическото предлагане на града, във Варна Паметникът на българо-съветската дружба е оставен на разруха. Въпреки идеологическата натовареност от едно „нежелано минало“ и политическите противоречия, на които са предмет и до днес, тези свидетели на една близка във времето култура са и ресурс, който успешно може да се превърне в актив за развитието на туристическото предлагане.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: туризъм, комунистическо наследство, социалистическо наследство, паметници, Варна, Берлин

 

INCLUSION OF SOCIALIST MONUMENTS IN TOURISM SUPPLY: POLITICAL PROPAGANDA OR ECONOMIC RATIONALITY?

Stanislav Ivanov, Rossitza Ohridska-Olson

ABSTRACT: The publication examines the inclusion of the monuments built in the socialist era in tourism offer. Two cases are presented – those of Berlin and Varna. Whilst Berlin has preserved and included the monuments from the Nazi and the socialist period in its tourism offer, the Bulgarian-Soviet friendship monument in Varna is left to destruction. Despite the ideological burden of the “unwanted past” and the political controversies that surround these monuments until today, as witnesses of a recent past they are also a resource that could be successfully converted into an asset for the development of tourism supply.

KEYWORDS: tourism, communist heritage, socialist heritage, monuments, Varna, Berlin

 

Увод

Както за голяма част от Европа на изток от „Берлинската стена“,  така и за България, последствията от Втората световна война носят белега не само на следвоенната разруха, но и едно политико-идеологическото разделение, насилствено наложено от бившия Съветски съюз. Като резултат, в продължение на четиридесет и пет години в страната се извършват дълбоки социални, икономически и политически преобразувания, които оставят своя отпечатък върху развитието на България и досега, 28 години след падането на комунизма у нас. След повсеместната еуфория от отхвърлянето на режима в първите години след 1989-та,  започва процес на разделение и на поляризиране на обществото, един от основните аспекти на което е свързан с преосмисляне на миналото от периода на комунизма. Част от по-възрастните сънародници си спомнят с носталгия за уредеността на живота, стопанския напредък и сигурността през тези години (Казаларска 2010; Попов 2007; Todorova & Gille 2010), като това отношение може да се обясни както с романтичния поглед към отминалата младост, така и с разочарованията от социално-икономическите проблеми след 1989 г. (Janack 1999). Постепенно тези пристрастия към идеализираната картина на социализма продължават да се втвърдяват и да предизвикват сблъсъци с другата част на бългаското общество, за която периодът е символ на насилието и бруталността на една пагубна идеология. Привържениците на тази позиция доказват, че насилствено въведеният от Червената армия тоталитарен режим е отклонил страната от демократичното ѝ развитие. Така комунистическият период се сочи не само като причина за страдания на цели поколения българи, но и като предопределящ едно незавидно място на страната на картата на европейския просперитет. Независимо от емоционалните аргументи на всяка от страните в множеството дебати, изразяващи това противостояние (Vukov 2007, Казаларска, 2010: 5), социализмът си остава исторически период, част от българската колективна памет, едно „нежелано минало“, което съществува и което е оставило следи в културното наследство на нацията (Вуков 2010; Vukov & Toncheva 2006).

Неотменим символ на това наследство са хилядите паметници, издигнати в периода 1944 – 1989 г., посветени на Карл Маркс, Ленин, Димитър Благоев, Георги Димитров, партизанското движение (1941 – 1944 г.), Червената армия, Българо-съветската дружба, паметни плочи на места с реална или вменена историческа значимост. Стойността на тези топоси за комунистическата партия (основаване на местна партийна организация, място на вземане на важно решение, битка с жандармерията и други) бива манипулирана и представена като общонародна ценност, отговаряща на ролята на Партията и нейните монументални символи като единствено меродавна в архитектура, изкуство и ритуалност на мястото. Като „импулс за оттласкване“ от тази епоха (Вуков 2010) след 1989 г. част от паметниците са демонтирани или показно разрушени (напр. Мавзолеят на Георги Димитров). Въпреки тези действия, целящи изтриване на комунистическия период от колективната памет, все пак много от тях продължават да маркират ландшафта на страната и до днес.

И до днес в българското общество отношението към оставащите монументални свидетелства от периода на комунизма е раздвоено и силно политизирано (Vukov 2006). Привържениците на Българската социалистическа партия например редовно поднасят цветя на Паметника на Съветската армия в София като символ на победата над нацизма и „монархофашизма“, докато други издигат гласове за цялостното му премахване като символ на армия окупатор. Същевременно, независимо от отношението към тях, социалистическите паметници са ресурс, който може да бъде използван за нуждите на туризма (Ivanov 2009). В Будапеща например статуите са демонтирани, но не унищожени, а събрани в Memento Park (http://www.mementopark.hu/), в Москва те са представени в МУЗЕОН (http://www.muzeon.ru/pages/museum), а в Литва – в Gruto Parkas (http://grutoparkas.lt/en_US/). И трите парка привличат множество туристи: Memento Park например се посещава от около 40 хиляди туристи на година,[1] а МУЗЕОН се посещава от над хиляда човека на ден.[2] Аналогично, Берлин използва активно социалистическите паметници като туристически ресурси, включително Стената, разделяла града от 1961 до 1989 г. У нас, през 2011 г. в София е открит Музей на социалистическото изкуство с над 70 скулптури и множество произведения на други художествени форми, създадени по времето на социализма, а в един от търговските центрове във Варна е открит частен Ретро музей на същата тематика.

За разлика от посочените примери с музеите на открито в различни европейски градове или тези в България, монументалните скулптури, мемориалните комплекси и паметниците, които осейват страната, представляват не само пътна карта към колективната памет на близкото минало, но и богат ресурс за развитие на различни видове туризъм с национален обхват извън градската среда. Независимо дали се разглеждат като ресурс при създаването на първичен туристически продукт или като туристическа атракция, допълваща основната мотивация за посещение, паметниците от периода на социализма представляват своеобразно богатство, с което (по мащаба на провежданите инициативи и размаха на осъществените монументални проекти) почти нито една друга бивша социалистическа страна не може да се похвали.[3] Имайки предвид също, че множество от тях са посветени на различни епохи в българската история, те представляват интерес дори и за тези български и чуждестранни туристи, които нямат специален интерес към „монументалния дискурс“ (Вуков 2010) за комунистическото минало на страната.

В настоящата статия ще насочим вниманието си към монументалното изкуство от два идеологически натоварени и осъдени от обществото режима и ще се опитаме да откроим неговата роля като културно наследство на туристическите дестинации и като ресурс на туристическо предлагане. Без да навлизаме в детайли в политическия контекст на създаването и полемиките по поддържането на това наследство (Colomb 2007), ще анализираме няколко примера от Берлин, където включването на паметници на „оспорваното минало“ (contested past) в туристическото предлагане все повече изплува като осъзната необходимост за туристическата индустрия. Обекти на монументалното изкуство от националсоциализма и комунизма са интерпретирани като част конкурентоспособната идентичност на дестинацията и обикновено са включвани в различни туристически продукти. Паралелно на случаите от Берлин ще разгледаме монументалното наследство на Варна от епохата на комунизма и ще проследим процеса на неговата валоризация чрез туризъм, като ще откроим това, че той не е довел до осезаеми резултати, независимо от огромната ресурсна база и неоспоримия потенциал за неговото включване в туристическото предлагане. От една такава перспектива примерът на Берлин е посочен не толкова като модел за следване от нашата морска столица, колкото като модел за развитие на различни подвидове културен туризъм, използващи богатството на монументалното изкуство от периода 1944 – 1989 г. като актив за развитие на един конкурентоспособен туризъм в България.

Изборът на тези две туристически дестинации е обоснован както от профила на туристите, които посещават тези два града (основно от страните на Европейския съюз и Руската федерация), от вида на потенциалния туризъм, свързан с тези епохи (вторичен, вместо първичен туристически продукт), и от ресурсната база на културното наследство, създадена основно през ХХ век. Чрез разглеждане на добрите практики в Берлин се посочва един възможен модел за създаване на туристически продукти, насочени към вторичните пазари за културен туризъм в много от неговите разновидности – туризъм на историческото наследство, на носталгията, архитектурен туризъм и др. Успехът на Берлин в туристическото предлагане на продукти, свързани с наследството на Третия райх и на социалистическата ГДР, се разглежда също като възможно туширане на конфликтите около наследството на комунизма в България: при една балансирана интерпретация на това противоречиво наследство чрез туризъм могат да се извлекат социокултурни ползи в процеса на лекуване на травматичната памет, свързана с „нежеланото минало“. Друга причина именно Варна да бъде обект на изследване на възможното следване на берлинския пример е възможността да се обогати туристическото предлагане, като се разшири зоната на действие на туристическите продукти. Поради близостта на града до много други ресурси от подобен тип – монументална архитектура и културно наследство, създадени през периода 1944 – 1989 г. (като например паметника „1300 години България“ в Шумен, паметниците около нос Калиакра и т.н.), може да се разшири географският обхват извън градската среда на морската столица, като по този начин се увеличат възможностите за предлагане на вторичен туристически продукт.

Кратък литературен обзор

Наследството на социалистическия период в развитието на страните от Централна и Източна Европа е противоречиво и често е разглеждано като „нежелано наследство“, от което жителите на дадена държава желаят да се разграничат (Baločkaitė 2012), аналогично на нацисткото минало на Германия, робството в САЩ и апартейда в Южноафриканската република (Buzinde & Santos 2008; Worden 2009). Въпреки това, в редица страни от Източна Европа социалистическото наследство нерядко е включвано в туристическото предлагане. За страни като Румъния (Brașoveanu 2016; Light 2000a, 2000b; Stanciugelu, Ţăranu & Rusu 2013), Литва (Baločkaitė 2012; Jurėniene & Radzevičius 2013; Radzevičius & Jurėnienė 2014), Германия (Light 2000b), Унгария (Light 2000b), България (Ivanov 2009; Poria, Ivanov & Webster 2014), Сърбия (Rabotić 2012), Словения (Balažič 2011) социализмът е вече отминал исторически период и на неговите паметници понякога се гледа като на атракции (Тимофеев 2012). Без да се подминава икономическият потенциал на туризма към дестинации, които са богати на културно наследство от времето на социализма,[4] трябва да се подчертаят и социокултурните ползи от включването на тези „места на памет“ (Nora 1989) в туристическото предлагане. Превръщането на монументалното изкуство от социализма в актив на туризма би могло да извади от забравата това „нежелано минало“ не за да възкреси неговата комунистическа апологетика, а за да не даде възможност то да бъде забулено в мълчание поради криворазбрано желание за „помирение в името на бъдещето“ (Lawther 2014:4). Социално-културната значимост благодарение на „външния туристически поглед“ намира израз и в „реконфигуриране на мястото“ (Urry 2008) – процес, който оказва влияние върху възприемането и преосмислянето на дестинацията от страна на самите местни общности в днешния глобализиран свят. Посредством този процес ползите от туризма в национален и локален мащаб се мултиплицират и техните измерения надминават подобрението на икономическите показатели чрез възможността туризмът да отваря нови хоризонти в преосмислянето на „нежеланото минало“.

Когато анализираме ресурсите от времето на комунизма, не би трябвало да отминем тяхното физическо състояние. В България, както и в много други страни, част от паметниците са разрушени и/или премахнати под натиска на обществените противостояния, свързани с политическия характер на епохата, в която са построени. Други са оставени да служат за маркери на колективната памет или да продължават да изпълняват мащабни ритуалистични функции. Паметници, посветени на личности и исторически периоди с неоспорима роля за идентичността на мястото или нацията, независимо от епохата, в която са издигнати, често се запазват именно заради тяхната стойност като неразделна част от историческата памет и идентичност. В страните, в които комунистическата индоктринация чрез туризъм продължава, например Китай (Zhao & Timothy 2015; Zuo 2014) и други държави от Източна Азия като Виетнам и Северна Корея (Henderson 2007), социалистическите и комунистическите партии продължават да държат политически монопол, държавно-организираните посещения на социалистически паметници са силно политизирани и се използват като средство за пропаганда на успехите на въпросния обществен строй (Caraba 2011).

Казус 1: Берлин

Берлин носи една емблематична значимост на зона на епохални идеологически и политически сблъсъци. Разрушаван и разделян, възкресяван и обединен, градът сам по себе си е паметник на най-значимите събития от XX век, повлияли на хода на цялата човешка история. И досега, след повече от четвърт век преначертаване и преконструиране на архитектурния облик на германската столица, монументалните следи на Третият райх и на комунистическия режим на ГДР маркират своето неизменно присъствие във визуалния образ на града. Независимо че и националсоциализмът, и комунизмът биват заклеймявани като политически идеологии, паметниците, носещи следите на тези режими, намират своето място в туристическото предлагане на Берлин. Дори когато физическото им присъствие е унищожено, те продължават да бъдат обект на туризъм, независимо от формата на организация на този туристически продукт. Такъв пример е бункерът на Хитлер. Той е разрушен, с цел да не се превърне в място за поклонение на неонацисти, но местоположението му е ясно обозначено чрез информационна табела (ил. 1а). Сега на негово място се намира паркинг (ил. 1б), а в непосредствена близост е музеят Mythos Germania, който представя грандиозните строителни планове на Хитлер и любимия му архитект Алберт Шпеер за Берлин като бъдеща столица на Европа и света. В близост е и Мемориалът на Холокоста (ил. 2), открит през 2005 г. Бункерът, мемориалът, музеи и други сгради, посветени на или свързани с Третия райх, са включени в редица турове на града (ил. 3). Въпреки че нацисткият период е заклеймен от немското общество, паметниците на Третия райх не са премахнати изцяло. Напротив, те стоят като напомняне за исторически период, който не трябва да се повтаря. Местата и паметниците, свързани с Третия райх, в огромна степен са загубили своята идеологическа обремененост, освен за малцина крайно десни активисти, и сега се разглеждат по-скоро като туристическа атракция, част от богатото монументално наследство на града.

Ivanov Olson 01a 

Ivanov Olson 01b

Ил. 1а. Информационна табела на мястото на бункера на Хитлер. Сн. Станислав Иванов. Ил. 1б. Мястото на бункера на Хитлер, превърнат в паркинг. Сн. Станислав Иванов.

Ivanov Olson 02

Ил. 2. Мемориалът на Холокоста. Сн. Станислав Иванов.

Ivanov Olson 03a    Ivanov Olson 03b

Ил. 3. Турове на Берлин, посветени на Третия райх. Източници: http://www.freetoursbyfoot.com/third-reich-tours-berlin/, посетен на 12 септември 2016 г.; http://www.insidertour.com/tours.php/cat/27/id/44/title/tourdetails.

Берлин, като столица на бившата ГДР, не прави изключение в усилията на комунистическата диктатура да увековечи присъствието си чрез монументално изкуство. Тези паметници маркират другата част от историята на града – ролята му като град на победата на СССР срещу „фашистка“ Германия. След 1945 г. в Берлин са издигнати множество монументи, възхваляващи разгрома на Третия райх, като например Мемориала на съветския воин (ил. 4) и танкове на Червената армия (ил. 5). Въпреки че отразяват паметници на противниковата армия, считана и за окупатор, паметниците не са унищожени или демонтирани, а са поддържани. Нещо повече, в Берлин е открит частен музей на ГДР (http://www.ddr-museum.de/en/), който привлича над 500 000 посетители годишно; пътят на демонтираната Берлинска стена е обозначен с плочи, а един от граничните пунктове по нея (Checkpoint Charlie) – с табела и музей (ил. 6). В Потсдам, където през 1945 г. е проведена конференцията между страните победителки, градинарите все още оформят червена петолъчка от цветя пред сградата, в която е била настанена съветската делегация (ил. 7). Независимо че за някои жители на бившата ГДР паметниците от епохата на социализма в Берлин продължават да имат идеологическа стойност, свързана с явлението „Ostalgie“, за по-голямата част от младите посетители и тези от чужбина, те са загубили политическо-пропагандните си функции и са се превърнали в съществена туристическа атракция. Изключение в това отношение правят руските туристи от бившия СССР – за тях например Checkpoint Charlie е отявлено антируски, едно продължение на Студената война с комерсиална цел.[5] Въпреки изместването и префигурирането на значението на тези паметници и факта, че те не се възприемат вече като апологетика на отминалия комунистически период, а като част от историческото и културно наследство на Германия, те продължават да пораждат противоречиви реакции. Затова включването им в туристическото предлагане позволява не само извличането на сериозни икономически ползи за града, но и поддържането на интереса на туристите към историята на политически режим, която не бива да бъде забравяна. Посещаван от над 12 милиона чуждестранни и над 7 милиона вътрешни туристи,[6] градът е една от основните туристически дестинации в Германия.

Ivanov Olson 04  Ivanov Olson 05 
Ил. 4. Мемориал на съветския воин в Тиргартен, Берлин. Сн. Станислав Иванов. Ил. 5. Танк от Червената армия, разположен в близост до Бранденбургската врата. Сн. Станислав Иванов.
Ivanov Olson 06 

Ivanov Olson 07

Ил. 6. Checkpoint Charlie – контролно-пропускателен пункт между Източен и Западен Берлин. Ил. 7. Червена петолъчка от цветя в Потсдам. Сн. Станислав Иванов.

Казус 2: Варна

Подобно на Берлин, Варна е белязана от яркото присъствие на монументална архитектура от времето на социализма, пряко препращаща към ролята на СССР в историята на страната. Отчетлив пример за това е Паметникът на българо-съветската дружба (ил. 8), който има потенциала не само да бъде туристическа атракция, но и да послужи като магнит на едно по-широко туристическо предлагане. Той е разположен в покрайнините на града в ж.к. Бриз, но е с отлична транспортна достъпност с автобус, автомобил, велосипед или пеш. Построен през 1978 г., след 1989-та – подобно на много други паметници, той е изоставен и в момента се руши, до положение, при което вече е опасен за живота на посещаващите го. Въпреки че паметникът продължава да бъде обект на ожесточени политически спорове около неговата съдба и предмет на противоречиво отношение от страна на жителите на Варна, неговата роля за града продължава да бъде значима. За голяма част от жителите на града, и подобно на други паметници като „Альоша“ в Пловдив (Vukov 2013), той е популярен сред местните жители: влюбените двойки го посещават заради панорамната гледка, която предлага към града и към залива, а стотиците стълби се използват за физически тренировки от други. Възстановяването на паметника не може да се извърши в първоначалния му вид не само поради високите разходи, а и предвид политическия конфликт, който подобно действие ще породи между привържениците и противниците на социализма. Ето защо икономически по-рационално би било превръщането на зоната около паметника в зона за отдих – с ремонтирани стълби и стени, облагородени цветни петна, пейки и кошчета за боклук. Изграждането на малко заведение за хранене ще позволи да се извлекат и икономически ползи от облагородената територия. С тези дейности паметникът и зоната около него ще станат по-привлекателни, ще привличат повече местни жители и туристи и ще повишат оценката им за качеството на живот в града.

Важно е да се отбележи, че монументалното изкуство на Варна, както и самият Паметник на българо-съветската дружба са вече включени в информационния портал за туризъм както на Община Варна[7], така и в националния туристически портал[8]. Освен тези сайтове, за монументите на града от времето на социализма са публикувани вече доста обширни материали в интернет, като към момента на публикуването на статията туристическо предлагане, засягащо паметниците от социализма в региона на Варна, има единствено от страна на чуждестранни туроператори,[9] при това като част от тематични обиколки на страната, а не като вторичен продукт за индивидуални туристи, както е в Берлин. Като положително явление също може да се отбележи, че паметниците от социализма във Варна се радват на реклама от страна на чуждестранните туроператори и преса единствено като ресурс за туризма и произведения на изкуството, а не като обекти на политически и идеологически противоречия, както често се представя например Паметникът на съветската армия в София.

Включването на монументалното присъствие на бившия Съветски съюз във Варна, на паметници, построени в периода на социализма, както и на тематични туристически атракции за близкото минало, като например Ретро музея, би помогнало да се увеличат както приходите от първичните пазари за морския и круизен туризъм, така и икономическите и културни ползи, идващи от вътрешния туризъм. В това не изключваме и използването на такива туристически продукти за развитието на един туризъм на носталгията, от който да се извадят пропагандните нотки и да се остави единствено уважението към художествените творения на една епоха, която въпреки нейните черни краски, е оставила следи в историята и паметта на цял един народ. За младите поколения, които не разпознават това наследство като свое, такива продукти ще могат да го предпазят от изкривеното реконструиране на паметта на една епоха, все още носеща потенциала за политически натиск върху общественото съзнание.

Ivanov Olson 08a  Ivanov Olson 08b  Ivanov Olson 08c  Ivanov Olson 08d 

Ил. 8. Паметник на българо-съветската дружба, Варна. Сн. Станислав Иванов.

Заключение

Социализмът и неговите паметници имат нееднозначно тълкуване в българското общество. Опитът на Берлин показва, че дори и противоречиви и силно идеологически обременени, те могат да бъдат успешно включени в туристическото предлагане. Икономическият рационализъм, а не политическата (анти)социалистическа пропаганда следва да има предимство при вземането на решения за съхраняване и възстановяване на социалистическите паметници. За съжаление, българското общество продължава да бъде силно политизирано в оценката си за социализма и неговите паметници, което обрича последните на разруха, вместо да бъдат използвани активно в екскурзионните програми за туристите. Състоянието на паметника на връх Бузлуджа е друг добър пример в това отношение. Събирането на средства чрез дарения за тяхното ремонтиране изглежда реалистично единствено сред лицата, които възприемат тези паметници положително и се идентифицират с тях като част от тяхното собствено наследство (Poria, Ivanov & Webster 2014), а използването на бюджетите на държавните институции и общините за подобни цели ще срещне силната съпротива сред дясноориентираните политици. Активирането на туристическото предлагане в посока тематичен туризъм, използващ ресурсите на монументалното изкуство от епохата на социализма, би имало не само значителни икономически ползи, но и би помогнало на местните жители да преосмислят значението на една епоха извън идеологическото индоктриниране от близкото минало.

 

Библография

Вуков, Николай. 2010. „Национална история в постсоциалистическа перспектива. Фрагменти от един монументален дискурс“, Български фолклор, кн. 2, 40-58.

Казаларска, Светла. 2010. Памет и история в музея. Музеификацията на комунизма в Централна и Източна Европа след 1989 г. Непубликувана докторска дисертация. Софийски университет „Св. Климент Охридски“, София.

Попов, Николай П. 2007. „Ностальгия по величию. Россия в постсоветском пространстве“, Мониторинг общественного мнения: экономические и социальные перемены, 1(81), 44-53.

Тимофеев, М. Ю. 2012. „Коммунизм как аттракцион: семантические игры с прошлым“, Известия вузов. Серия „Гуманитарные науки“ 3(2), 99-104.

Balažič, Gregor. 2011. “Marshaling Tito: A Plan for Socialist Cultural Heritage Tourism in Slovenia”, Focus on Geography, 54(3), 103-110.

Baločkaitė, Rasa. 2012. “Coping with Unwanted Past in the Planned Soviet Towns: Visaginas, Tychy and Nowa Huta”, Slovo, 24(1), 41-57.

Buzinde, Christine N., Carla A. Santos. 2008. “Representations of Slavery”, Annals of Tourism Research 35(2), 469-488.

Brașoveanu, Alina. 2016. “An Incursion into a Staged Past: Bucharest’s Communist Heritage as a Tourism Product”, Revista de Stiinte Politice, 50, 153-165.

Caraba, Cosmin C. 2011. “Communist Heritage Tourism and Ted tourism: Concepts, Development and Problems”, Cinq Continents, 1(1), 29-39.

Colomb, Claire. 2007. “Requiem for a lost Past. ‘Revanchist urban planning’ and ‘burdened landscapes’ of the German Democratic Republic in the new Berlin”, Planning Perspectives, 22(3), 283-323.

Henderson, Joan C. 2007. “Communism, Heritage and Tourism in East Asia”, International Journal of Heritage Studies, 13(3), 240–254.

Ivanov, Stanislav. 2009. “Opportunities for Developing Communist Heritage Tourism in Bulgaria”, Tourism, 57(2), 177-192.

Janack, James A. 1999. “The Future's Foundation in a Contested Past: Nostalgia and Dystalgia in the 1996 Russian Presidential Campaign”, The Southern Communication Journal, 65(1), 34-48.

Jurėniene, Virginija, Martynas Radzevičius. 2013. “Soviet Heritage in Lithuania: Cultural Tourism Innovation and the Lifeline for Post-Industrial Region”, Transformation in Business & Economics, 12, 443-456.

Lawther, Cheryl. 2014. Truth, Denial and Transition. Northern Ireland and the Contested Past. Oxon: Routledge.

Light, Duncan. 2000a. “An Unwanted Past: Contemporary Tourism and The Heritage of Communism in Romania”, International Journal of Heritage Studies, 6(2), 145-160.

Light, Duncan. 2000b. “Gazing on Communism: Heritage Tourism and Post-communist Identities in Germany, Hungary and Romania”, Tourism Geographies, 2(2), 157–176.

Nora, Pierre. 1989. “Between Memory and History: Les lieux de mémoire”, Representations, 26, 7-24.

Poria, Yaniv, Stanislav Ivanov, Craig Webster. 2014. “Attitudes and Willingness to Donate towards Heritage Restoration: An Exploratory Study about Bulgarian Socialist Monuments”, Journal of Heritage Tourism, 9(1), 68-74.

Rabotić, Branislav. 2012. “A Tomb as the Tourist Attraction: The House of Flowers in Belgrade”, Proceedings of the First Belgrade International Tourism Conference: Contemporary Tourism − Wishes & Opportunities, Belgrade, 22 – 24 March 2012, 249-262.

Radzevičius, Martynas, Virginija Jurėnienė. 2014. “Soviet Heritage and Tourism Development: The Case of Lithuania”, Інтелект, 21(2), 16-40.

Stanciugelu, Stefan, Andrei Ţăranu, Iulian Rusu. 2013. “The Communist Cultural Heritage in the Social Representations of a Post-communist Generation”, European Journal of Science and Theology, 9(2), 1-17.

Todorova, Maria, Zsuzsa Gille (eds.). 2010. Post-communist Nostalgia. New York, Oxford: Berghahn Books.

Urry, John. 2008. “Globalising the Tourist Gaze”. In: Babu, Sutheeshna S., Sitikanta Mishra, Bivraj Bhushan Parida (eds.). Tourism Development Revisited: Concepts, Issues and Paradigms. Sage Publications India, 150-160.

Vukov, Nikolai. 2006. “Brotherly Help” Representations or “Imperial” Legacy: Monuments to the Soviet Army in Bulgaria before and after 1989”, Ab Imperio, no. 1, 267-292.

Vukov, Nikolai. 2007. “Refigured Memories, Unchanged Representations: Post-Socialist Monumental Discourse in Bulgaria”. In: Brunnbauer, Ulf, Stefan Troebst (eds.). Zwischen Amnesie und Nostalie: Die Erinnerung an den Kommunismus in Südeuropa. Köln/Weimar/Wien: Böhlau Verlag, 71-86.

Vukov, Nikolai. 2013. “Cities, Memorial Sites, Memory: The Case of Plovdiv”, Our Europe. Ethnography – Ethnology – Anthropology of Culture, vol. 2, 129-144.

Vukov, Nikolai, S. Toncheva. 2006. “Town Squares and Socialist Heritage: the Reworking of Memorial Landscapes in Post-socialist Bulgaria”. In: Schröder-Esch, Sebastian, Justus H. Ulbricht (eds.). The Politics of Heritage and Regional Development Strategies. Actors, Interests, Conflicts. vol. 2. Weimar: Bauhaus University, 121-136.

Worden, Nigel. 2009. “The Changing Politics of Slave Heritage in the Western Cape, South Africa”, Journal of African History, 50(1), 23-40.

Zhao, Shengnan N., Dallen J. Timothy. 2015. “Governance of Red Tourism in China: Perspectives on Power and Guanxi”, Tourism Management, 46, 489-500.

Zuo, Bing. 2014. “Red Tourism and Communist Party Identity in China: An Empirical Study Based on Jinggangshan Scenic Area”, Tourism Tribune, 29(9), 60-72.


[1] Вж. http://www.atlasobscura.com/places/memento-park, посетен на 13.06.2017 г.

[2] Вж. http://new.cultmanager.ru/e-s/5526/, посетен на 13.06.2017 г.

[3] Вж. интервю с Николай Вуков и Лука Понкироли, http://bnr.bg/post/100747520/doc-d-r-n-vukov, посетен на 13.06.2017 г.

[4] Пак там.

[5] Вж. отзивите за музея на руски език в Tripadvisor.com: https://www.tripadvisor.com/ShowUserReviews-g187323-d242747-r244654726-Berlin_Wall_Museum_Museum_Haus_am_Checkpoint_Charlie-Berlin.html.

[6] Вж. visitBerlin Statistik 2015 (https://about.visitberlin.de/sites/default/files/MAM//asset/2017-06/Berlin%20Beherbergungsstatistik_Dezember%202015_engl.pdf, посетен на 13.06.2017 г.)

[7] Вж. http://visit.varna.bg/en/monuments/preview/160.html, посетен на 13.06.2017 г.

[8] Вж. http://bulgariatravel.org/bg/Article/Details/200/Panteonyt_Varna, посетен на 13.06.2017 г.

[9] Вж. напр. http://www.thebohemianblog.com/2012/04/urban-exploration-soviet-propaganda-centre-bulgaria.html, http://yomadic.com/bulgarian-communist-monuments/ и др.


Биографична справка

Проф. Станислав Иванов е заместник-ректор по научноизследователската дейност на Висше училище по мениджмънт, гр. Варна (http://www.vum.bg). Има докторска степен по икономика от Икономически университет – Варна. Главен редактор е на European Journal of Tourism Research (http://ejtr.vumk.eu) и е член на редколегиите на 30 други списания. Научните му интереси са в областта на управлението на приходите, маркетинга на туристическа дестинация, туризъм и икономически растеж, политически аспекти на туризма, сцециализирани видове туризъм, а в последните години – робономика. Публикувал е в Annals of Tourism ResearchTourism Management, Tourism Management Perspectives, International Journal of Revenue Management, Tourism Economics, Journal of Heritage Tourism, Tourism TodayTourismTourism and Hospitality Research, Tourism Planning and Development, International Journal of Hospitality and Tourism Administration, Journal of Economic StudiesJournal of Southern Europe and the Balkans, South-Eastern Europe Journal of Economics и други списания. За повече информация посетете личната интернет страница на проф. Иванов: http://www.stanislavivanov.com.

Д-р Охридска-Олсон е международно признат специалист в областта на изследванията и управлението на туризма и културното наследство – теми, по които тя изнася лекции в цял свят. Тя работи активно с националните и местните власти при създаването на политики и стратегии за иновативен маркетинг и валоризация на културните ресурси. Д-р Охридска-Олсон участва в проекти свързани с културното наследство, политически и национални идентичности, и въздействието им върху туристическата, културната и творческите индустрии. Г-жа Охридска-Олсон е завършила „География на туризма“ в СУ „Климент Охридски“ и е защитила докторска дисертация по организация и управление на културното наследство в УНИБИТ. Нейните научни интереси гравитират около употребата на културното наследство по време на комунизма в страните от Югоизточна Европа и въздействието на това наследство върху съвременните характеристики на туристическата индустрия от гледна точка на социо-икономическото развитие.

Прочетена 41 пъти

Съдържание на брой 15

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност