.
Четвъртък, 01 Май 2014 00:00

Златната ябълка Варна и триглавият ТИМ

Цветелина Христова, Стефан Кръстев

Резюме: В протестите от зимата на 2013 г. Варна се откроява като център на социална мобилизация като задава насока на движенията в цялата страна и за пръв път откроява ясен и персонализиран образ на "врага" в лицето на групировката "ТИМ". Разчетен в дискурса на някои от основните активисти във варненските протести, конкретният образ на групировката се раздвоява между митологизацията на тримата лидери в локалния контекст на града и употребата му като метафора за нарастващите социални и политически неравенства в национален мащаб. Дефинирането на ТИМ като основен антагонист действа като катализатор на социалното недоволство, но в същото време го оставя неясен и противоречив образ като отразява вътрешните противоречия в артикулирането на протестните искания на зимните социални мобилизации.

 Златната ябълка на Варна - Морската градина

е нападната от ТИМът на трите червейчета.

Които се мислят за змей.

Който иска до построи хотели в Морската градина на Варна.

Ще позволят ли децата на Варна това да се случи - вижте приказката....

(Описание на уличната театрална постановка за деца “ТИМ ТИРИРИМ”,

написана и поставена от Пламен Горанов през лятото на 2012 г.)[1]

 

В началото на 2013 г. т.нар. „Февруарски протести“, се разпростират из областните градове на България, първоначално като спонтанна реакция срещу главоломния скок в цените на електричеството, за да включат постепенно по-мащабни искания за промяна на икономическата и политическата система. За разлика от предишни граждански мобилизации, Февруарските протести увличат небивало голям брой протестиращи извън столицата, които са и протагонистите в дефинирането на протестните действия, послания и идеи. Те като цяло се характеризират с по-голяма радикалност и, в същото време, разнопосочност в сравнение с исканията на предишни граждански мобилизации. Заедно с това, протестите не са инициирани от предварително определена, ясно дефинирана група, която може да се разпознае като общност, организирана около определена синдикална, партийна, етническа или субкултурна идентичност. Усещането за общност в много по-голяма степен се създава в хода на самите протести – от една страна на улицата, а от друга и може би в по-голяма степен – в социалната мрежа Фейсбук, където протестиращите дискутират и координират действията и исканията си.

В този анализ ще разгледаме протестите в град Варна. Ще се опитаме да разберем по какъв начин един от най-масово повтарящите се образи по време на демонстрациите – този на групировката ТИМ - е значим за гражданската мобилизация.

Анализът ни стъпва върху резултатите от теренната работа, която проведохме през септември 2013 г. по време на Лятното училище по градска антропология на програмата по Културна антропология на Софийския университет. Проведохме десет дълбочинни интервюта с граждани на Варна, участвали в събитията от Февруари. С част от тях се запознахме чрез приятели, активисти във Февруарските протести в София, с друга част от интервюираните се запознахме чрез фейсбук. Три от десетте интервюта, които получават и най-широко цитиране в текста, са с хората, които идентифицирахме като най-активните организатори на събитията, както онлайн, така и на живо, които се превърнаха и в нашите ключови информатори. В този смисъл, анализът е представителен за мненията на най-активното ядро на протестиращите във Варна през Февруари 2013, и би могъл да не представя достатъчно коректно мотивацията и мненията на по-слабо ангажираните граждани.

В изложението по-нататък ще проследим някои от значенията, които образът на ТИМ според нас носи за протестиращите, причините, поради които той се превръща в основна мобилизираща рамка, както и ролята му на метафора, която индикира за отношенията към по-общи социални и политически недоволства.

Tsveti1

Фотоколаж със снимка от протестите във Варна и лика на самозапалилия се Пламен Горанов. Източник: Фейсбук група Отворен обществен съвет на протестиращите във Варна

1. От общото към частното

Както и в цялата страна, Февруарските протести във Варна започват като реакция срещу високите сметки за ток и са част от националната мобилизация, протекла чрез Фейсбук  събитието „Национален протест срещу безобразията в България“[2]. В тези първи няколко дена, протестите и във Варна говорят чрез абстрактните термини на „мафията“ и „монополите“, които са общи за мобилизациите в цялата страна. Сравнително скоро обаче недоволството във Варна намира свой конкретен адресат в лицето на общината и мощната икономическа групировка ТИМ, нещо което се наблюдава в много по-малка степен в останалите огнища на протеста.

Значителното икономическото влияние на предприятията на ТИМ би могло да се разглежда като  предпоставка, която да обясни концентрирането на масовото протестно недоволство срещу групата. участието на ТИМ в собствеността и управлението на две основни електроразпределиелни дружества в страната - “Енерго Про” и ЧЕЗ, собственик и на ТЕЦ “Варна”[3], допълнително улеснява прехода. Както обаче показват класическите изследвания на Сноу и др., наличието на повод за недоволство не може да обясни появата на социалните движения, които се опитват да го адресират – за активизирането на всяка една протестна мобилизация е необходима появата на такива интерпретативни схеми, които да дадат смислено обяснение на ситуацията, която поражда недоволство (Snow et all, 1988). Както отбелязва и Търнър, появата на значимо социално движение изисква ревизия на начина, по който хората гледат на дадена проблематична ситуация, виждайки в нея не просто нещастие, а  несправедливост (Turner, 1969). Ще се опитаме да скицираме процесите, чрез който ТИМ се идентифицира като основния проблем в една всеобхватна интерпретативна рамка, която бързо се разширява, за да обхване във взаимосвързано обяснение всички проблеми на жителите на морския град:

Нас ни клатят отвсякъде – и в Енергото, и в храната, и в бензина, и в тока, и в дупките на Варна, и в земите ни, дето ни вземат, и застрояването на Морската градина. Затова казах – не е в Енергото, ТИМ са нашия проблем. Защото те отвсякъде са ни задушили. (Т.Н., 35)

Както отбелязва Стайнберг, интерпретациите, в които протестните движения описват света не са напълно резултат на произволен избор на техните агенти, а зависят в голяма степен от дискурсивното поле, в което те са отправени и в което вече съществуват предходни интерпретации (Steinberg, 1999). Изхождайки от тази идея, ще се опитаме да реконструираме дискурсивното поле, в което темата ТИМ е подета от нашите информатори. По времето на протестите, към февруари 2013, ТИМ е вече доста популярно име в българската публична среда, осмислено като един от символите на мафиотско забогатяване, благодарение на редица публикации на ръба на документалните разкрития и конспиративните теории като тези на . немския журналист Юрген Рот в неговата книга „Новите български демони” (Рот, 2008), както и новите медии Биволъ[4]и Балканлийкс[5]. В голяма степен тези публикации се основават на анонимни източници и журналистически проучвания, които са били обект на критика от страна на представители на фирмите, свързани с лицата на ТИМ (Марин, Иво и Тихомир). Те излизат с опровержение на информацията от грамите на Балканлийкс и съдят журналистиката Невяна Троянска за клевета. Делото е спечелено от нея, но публикациите върху "ТИМ" безспорно смесват факти и слухове и изграждат един последователно демонизиран и хиперболизиран образ на всемогъща (криминална) групировка", без нито една присъда доказваща криминалната им същност. Така или иначе, за групировката с разностранни интереси от банково дело през земеделие до авио- и морски транспорт, започва да се говори масово в българските медии и социални мрежи.

Във Варна през лятото на 2012 година започват публични изяви на активисти като адвокат Калина Павлова, която се обявява срещу „моделът ТИМ“, и която по-късно се кандидатира като кандидат за кмет на ПП “Зелените” с кампания фокусирана върху разкриване на корупционните практики на ТИМ и общината[6]. Първата масова мобилизация, която индикира промяна в обществените нагласи към групировката, са гражданските протести срещу плановете за застрояване на Алея Първа в Морската градина на Варна, в които ТИМ активно участва като концесионер. Така към зимата на 2013 г. се оформя публична и медийна среда, която създава предпоставки по време на протестите да кристализира образ, натоварен с много специфика и конкретност.

Паралелно на все по-отчетливия публичен образ на ТИМ, поредица протести във Варна – тези срещу разработването на находища на шистов газ от началото на 2012 и срещу застрояването на Алея Първа от лятото на 2012, натрупват репертоар от теми, мотивация, идеология и идентифицирани привърженици и врагове, които показват определени сходства в идеологическите си рамки и които предоставят възможност за преходи, натрупване и развитие на протестен репертоар. Нещо повече, мобилизациите често споделят не само общи мотиви, но и участници. Всички тези разнопосочни и отчасти повтарящи се мотиви и рамки[7] кристализират по време на Февруарските протести в борбата срещу ТИМ и плутократичния модел на управление във Варна. Постига се мобилизация и радикализация на протеста, като в него общите и национални проблеми и искания се изразяват чрез конкретни и местни метафори.

Tsveti2

Протестен призив във Фейсбук

Кои са основните елементи, които се сливат в образа на ТИМ? На първо място ТИМ започва да символизира неравенството във възможностите за успех. В представите на събеседниците ни това е свързано с възприемането на Варна и крайбрежието като „златната ябълка“ на България, която чрез възможностите на икономиката си, доминирана от туризма,търговията и услугите, дава възможност за бързо забогатяване: “В цяла България то туй е ценно – морето. На туй море те държат пясъка.” (Т.Н., 35). Тази възможност е отворена за широк кръг агенти и е възприемана от респондентите ни като естествено право, до което всеки има достъп по силата на това, че е гражданин на тази община. ТИМ трупа богатство, според информаторите, като отнема в частна полза на общи неща - държавни и общински предприятия и др., обществени поръчки на общината, а особено осезаемо е отнемането на символни общи блага като Морската градина, Алея Първа, Варненското пристанище, символни курорти и хотели, плажа и морето:

...сега наритаха работниците долу на пристанището да отиват към Белослав – да им вземат последния парцел и да си удължат крайбрежната алея. Вече и ЖП гара влиза тяхна. От ЖП гара до «Дружба» всичко е тяхно по плажа. (Т.Н., 35)

Демонстрацията на неравенството е особено възмутителна:

На алеята – прът след който се пускат само собственици на заведения и вип персони – с какво те са повече от мен? Това е дискриминация – той може, а аз не мога да влизам там. А това е държавна, общинска земя. (Д., 27)

Недоволството на варненци от приватизирането на мислените като общи блага плажове и крайбрежна ивица е добре изразено от друг събеседник:

Марешки – пак е мутра. Много богат, нахален, на плажа си направи къщичка от бетон, негова. Там където си слагаме хавлиите – той ни отне пясъка. На варненци ни отне пясъка. Ако той е кмет ще отнеме цели плажове, ще си вземе негови.  Номерът е, че той завзема нашата обща площ, тя е наша, на гражданите, не е негова. А той просто използва властта. (Т.Н., 35)

Крайбрежната алея, плажовете и морето са мислени като важни от една страна заради статута си на публични пространства, където жителите могат да прекарват свободното си време без задължително това да е свързано с някакъв тип консумация, и от друга страна основен  ресурс за печалба и развитие на малкия бизнес. Концесиите, продажбата и приватизацията на тези публични пространства, както и развитието на частна туристическа индустрия, доминирана от силни компании, ограничават достъпа на мнозинството от гражданите както до публичните пространства, така и до печалбите от туризма.

Друг важен нюанс в динамиката на оформянето на ТИМ като обхващащата всичко рамка на протеста, е широко споделяното усещане у събеседниците ни за провала на идеята, че  развитието на мощни частни предприемачи е от полза за цялата общност. Тази своеобразна местна вариация на идеята на президента Рейгън за т. нар. trickle down economics[8] е била активно подкрепяна от мнозина варненци, което е осигурявало толерантност към дългогодишното разрастване на групировката, с надеждата, че богатството и властта на ТИМ ще доведат до благоденствие на града. Посредничеството на ТИМ в разпределението на ресурсите, произведени от туристическата икономика, е било от полза за града – чрез него местните ресурси не са били отнемани несправедливо от централното управление в София, а са оставали за града:

Тоя град беше страхотен, само ни дразнеше, че всичко отива в София. Много страхотен, много пари отиваха в София. Сега нищо не отива в София и нищо не е в града. Отиват в трета страна, обаче парите си текат. (Т.Н., 35)

Представата, че натрупването на капитал в една компания или конгломерат от компании ще доведе до икономически ръст в града се пропуква с нарастващите примери за корупция, безнаказаност и присвояване на обществени блага. Но не богатството на ТИМ само по себе си, е основната причина на неприязънта на съгражданите им, а това, което респондентите ни наричат „монопол“ - фактът, че в ТИМ отиват много повече пари, отколкото в други, особено малки, фирми и че те „не делят“:

Могат да дадат малко гювеч на хората и те да дишат – не. Там конкуренция няма. Не може частна фирма нещо да прави, та да наеме работници. Сега ако искат тука да направят да се карат автомобили, това ще значи, че народа ще почне да живее, щото ще произвежда. не. Тука искат само да има туристи. Колкото по-богати стават, около тях повече трева не никне. Където стъпят, никой друг не стъпва. Там е тяхно, край. (Т.Н., 35).

По думите на Д, 27 г., който сам има малък бизнес: „Има мафия и мафия – мафията взема, но и дава, ама нашата само взема.“ Към момента на изследването, въпреки протестите, разочарованието от ТИМ като благодетели на местната икономика не е напълно завършил процес:

Някой не ги мразят, други ги мразят – разделени са 50 на 50. Хората мислят или някои мислят, че групировката прави нещо за Варна. И аз съм на това мнение, че прави нещо, но това нещо или не е достатъчно, или не е в този вид, в който на хората им се иска. Хората плюят другите, това го знам. Но всичко, това което знам, и което сам казвам, вярвам, че тази групировка повече взима, отколкото дава. (Д., 27 г.)

Доминацията в туристическата индустрия на едри компании като ТИМ, които строят затворени жилищни и хотелни комплекси, оставят местното население в неизгодната позиция на обслужващ персонал, което се изразява в често повтаряния от респондентите ни мотив за това, че се чувстват чужденци в собствения си град:

...ние във Варна ходим в чужда къща. Ходим из улиците – това не е нашия град. Това е на някого. Всичко табели има – това е собственост на тоз. В града Варна като влезеш има табела – „Армеец“. На плаж сме ходили има кораб, военен кораб минава на залива, пише „Армеец“. Те си пазят заливчето даже. [...] Тука искат само да има туристи. Лятото идват за 4-5 месеца и зимата да е безлюден града. Защо им е половин милионен град, когато на хотел ти трябват двама готвачи, 10 камериерки. Тях им стигат 50 000 човека, другите 500 000 да умират. Те от нас печалба нямат. Те имат печалба от чужденците. (Т.Н., 34 г.)

Изказвания като това могат да се тълкуват като имплицитна критика на модела на развитие на инвестиционно движена туристическата индустрия, която създава пространства с достъп чрез консумация, която изключва мнозинството местни жители от участие в печалбата[9]. Образът на хората-чужденци в своя град е и финалната стъпка към формирането на една негативно построена идентичност, споделяна от част от участниците в протестите, тази на „обикновените хора, чиито достъп до ресурси е отнет“. В този смисъл противопоставянето на образа на „врага ТИМ“ е инструментално за зараждането на някакъв тип обща идентичност сред силно разнородни маси от хора, които не са свързани от предходни споделени професионални или статусни траектории, а много повече от усещането за споделена загуба, в процес наподобяващ вливането на разнородни „губещи“ елементи в аморфната и недиференцирана класа на прекариата (Standing, 2011). Това е резултат от несправедливото отнемане на общите блага от частните интереси, процес непосредствено даден в ежедневието на варненци, в което тежката икономическа ситуация на мнозинството от хората е поставена в съседство с демонстрация на разточително богатство, всесилност и безнаказаност:

Щото [народът] вижда - ние умираме от глад, а някой друг се издига, прави замъци. Вижте колко са гладни хората и идете в замъка на ТИМ. Имат яхти, огромна яхта за милиони. Имат си замъци, иди да видиш замъка – огромен. Огромен, с плочки, най-скъпите. Със стражеви кули. Със снайперисти, всичко има. (Т.Н., 35)

Tsveti3

Замъкът на ТИМ. wikimapia.com

Значимостта на протестната рамка, центрирана върху ТИМ обаче, надхвърля конкретните факти около групировката като обединява отделни съществуващи недоволства и се превръща в метафора, удържаща мета-рамката, зад която стават видими най-различни мотиви. Както обобщава Ж. (28): „Всички ги намразиха. Който има проблем, ще обвинява ТИМ.“

2. От частното към политиката.

Употребата на фигури като „монополи“, „мафия“, широко използвани от Февруарските протести е оприличавана на употребата на празни или плаващи означаващи, които могат да бъдат мобилизирани да означават различни неща за различни хора в едно и също време, благодарение на своята изначална абстрактност. Фигурата на ТИМ във Варненския протест има една по-заземена, фиксирана характеристики, но също като празните означаващи има характеристиките на метафора, обобщение отвъд това, за което се говори непосредствено.

Най-видимо е това ако разгледаме образите на предполагаемите лидери на групировката. Те са максимално изчистени от чертите на живи хора, сякаш групировката е от друг свят, с който няма допирна точка – никой не ги е виждал, не ги познава, в публичността те се появяват като автомобили със затъмнени стъкла и повтарящи се регистрационни номера, които скриват идентичността на този, който се вози в тях. Събеседниците ни трудно подреждат линейна история за тяхното забогатяване, вместо това използват повтарящи се стереотипни образи - ТИМ – Тихомир, Иво и Марин, по думите на съгражданите си, са бивши военни; „тримата глупаци“ (М. 28); имат „нотариален акт на всичко в тази държава“, „зад гърба им е БСП и държавна сигурност“ (Т.Н., 35); най-големият работодател (И. 31 г. и А. 29 г.); свързани с руската мафия, де факто властващи във Варна независимо от партията на власт, като държат в ръцете си кметовете с изнудване и шантаж (скандал с гей-порно запис на предишния кмет, по слухове от местни хора). Митичността на образа им се подсилва от разказите за техния замък и луксозните автомобили, в които се возят, всички с почти еднакви номера, за да не се разбира в кой са ТИМ-аджиите:

Имат мерцедеси еднакви номера. За да не се знае в кой пътуват. 4443, нещо такова, номерът е че само една буква се променя. Еднакви, най-луксозните модели. Не знам как се водят, С класа ли е, черни такива. (Т.Н., 35).

Лишени от конкретика са и представите за вероятните отношения помежду им, зад заклинателното съчетание на трите букви във фирмата им:

Единият се бил отделил, сега били само Марин и Тихомир май се отделил ли, Иво ли се отделил... Тихомир и Марин ли били...не, Иво бил в София, Марин бил тука, сега те въртели България, Иво е от София, а Тихомир е от Варна. А пък тоз Марин...къде е...не го знам. (Т.Н., 35)

Изхождайки от идеята за образа на ТИМ като метафора можем да твърдим, че Варненските протести се намират по средата на една скала на конкретно-абстрактно в образите, използвани от протестите в последните няколко години. За сравнение, мнозинството от протестиращите срещу Закона за горите от лятото на 2012 г., дефинираха проблема до голяма степен чрез личността на Цеко Минев и неустойчивото и не-съвременно управление на природните ресурси от страна на неговия холдинг, и не търсеха по-общи социални и икономически причини зад този конкретен феномен. Във Варна с образа на ТИМ се прави опит за разширяване от конкретното към общото, описвайки по по-комплексен начин проблемите:

А, да за групировките. Всеки говори за ТИМ, ТИМ, ТИМ. Нали е вярно, че тя е една мощна групировка, която е вече икономическа, не е престъпна като преди. Доста хора го знаят, но никой не го казва – не са само те. Има много групировки като тях, които са закриляни от държавния апарат. (Т, 43)

Чрез конкретния образ на ТИМ информаторите изразяват проблеми като сдвояването на икономическа и политическа власт в града (офисът на ТИМ в сградата на Общината е по-голям от този на кмета, на входа на общината стои банкомат на тяхната банка – Централна корпоративна банка; техни фирми печелят обществени поръчки, но накрая не ги изпълняват качествено). Участието на групировката в множество фирми прави възможно идентифицирането й с почти всички проблеми на града.

Tsveti4

Тихомир Митев, Марин Митев и Иво Каменов. Източник: www.anonybulgaria.wordpress.com

ТИМ са едновременно основен мотив във варненските протести и, в същото време, се оказват вплетени в рамката на идеите за политическа промяна и гражданско участие. Когато информаторите говорят за това, което трябва да се промени в бъдещето, мотивите за социални неравенства и сдвояване на политическа и икономическа власт, които присъстваха имплицитно в интервютата чрез говоренето за ТИМ обаче изчезват в полза на предложения за промяна на промяна в правилата на политическата игра, които да предотвратят случаите на престъпност, корупция и монопол. Основните идеи и надежди за промяна на протестиращите са фокусирани върху идеи за промяната на изборния кодекс, която да направи възможно директното участие на новооткритата за себе си, родена в интернет и на улицата, общност на протестиращите, неопетнени от еднакво компрометираните партии:

Искахме да се промени избирателния кодекс, всичко, нали, да няма корупция, да не се избират от партиите никой политици, хора, които са на висши длъжности, просто народът да има малко повече, хората, нали, да имат малко повече, не власт, аз не искам власт, искам малко повече свобода на решенията. (Т, 43)

Следователно лозунгите на протестите, колкото и радикални като жест (изгаряне на сметки за ток, отделни искания за национализация на важни индустрии, искания за промяна в Конституцията и Изборния кодекс), както отбелязва Иванчева (Ivancheva, 2013), когато достигнат сферата на политическото се трансформират от радикално социално недоволство в послания, които в крайна сметка утвърждават доминиращата тенденция към неолиберален капитализъм.

Протестите във Варна, макар и да боравят с езика на статуквото, като идентифицират проблема като “монополи”, а решението като “гражданско участие във властта”, разкриват чрез образа на ТИМ критика, отправена към конкретната реализация на неолибералния модел в града. ТИМ, макар и най-големият работодател, не успява да се превърне в патрон и благодетел на Варна, за разлика от, например, Мишлен, чрез чиято индустрия Клермон Феран се развива в продължение на десетилетия[10]. От една страна, типът индустрии, традиционно свързвани с групировката - туризъм и строителство, предлагат изключително несигурни работни места за местните жители и печелят от местни ресурси и труд без особена възвръщаемост в града. От друга, ТИМ символизират разпада на  два от основните стълба на демократическото и капиталистическо развитие на града - представата, че натрупването на богатство от отделни личности и компании ще доведе до просперитет на града и убеждението, че “обикновените граждани” могат чрез демократични механизми да влияят на местните политики. Усещането за неравенство и политическо безсилие на фона на прекомерните в очите на респондентите ни богатство и политическо влияние на ТИМ трансформират гражданското недоволство в изострено чувство на несправедливост и катализират протестната мобилизация във Варна. Метафори като ТИМ в крайна сметка са особено необходими за мобилизацията на недоволните от статуквото протестиращи, които преди участието си в протестите са нееднородни, несвързани от предишни общи действия, идентичност или споделени траектории. Създаването на такива всеобхватни метафори прави възможно изграждането на една нова идентичност в движение, дефинирана преди всичко негативно, като отрицание на общия враг. Без постоянната креативна работа по измисляне на символи, които събират видимо нееднородни борби, формирането на  протестните движения на прекариата е невъзможно (Standing, 2011). Такива борби, центрирани около метафори, обаче показват и изключителна неустойчивост. В случая с Варна, протестът отмира с оставката на кмета Кирил Йорданов. Макар и респондентите ни да заявяваха идеята за непрекъснатост на протестните действия, те в момента по-скоро виртуални, във Фейсбук групите, където в обмена на информация активно са включени множество конспиративни теории.

 

Библиография:

Ведрин, Корин. “Социално въображение и конструиране на наследство. Случаят на “Aventure Michelin” в Клермон-Феран”, Семинар.БГ, 8/2013, 

Рот, Юрген. Новите български демони, София: Слънце, 2008

Benford, Robert D. and David A. Snow. Framing Processes and Social Movements: An Overview and assessment. Annu. Rev. Sociol. 2000. 26: 611–39

Cabezas, Amalia L. „Tropical Blues: Tourism and Social Exclusion in the Dominican Republic“, Latin American Perspectives, Vol. 35, No. 3, The Impact of Tourism in Latin America (May, 2008), 21-36.

Ivancheva, Mariya. „The Bulgarian Wave of Protests 2012-2013“, Reviews and Critical Commentaries, http://councilforeuropeanstudies.org/critcom/the-bulgarian-wave-of-protests-2012-2013/

Snow, David A., E. Burke Rochford, Jr., Steven K. Worden, Robert D. Benford. Frame Alignment Processes, Micromobilization, and Movement Participation.  American Sociological Review, Vol. 51, No. 4 (Aug., 1986), pp. 464-481

Snow, David A and Robert D. Benford. Ideology, Frame Resonance and Participant Mobilization. International Social Movement Research, 1988, Vol. I, pages 197 – 217, Supplement to Research in Social Movements, Conflicts and Change.

Standing, Guy. The Precariat – The New Dangerous Class. London: Bloomsbury, 2011

Steinberg, Marc W. The Talk and Back Talk of Collective Action: A Dialogic Analysis of Repertoires of Discourse among Nineteenth Century English Cotton Spinners.

American Journal of Sociology, Vol. 105, No. 3 (November 1999), pp. 736-780

Turner, Ralph H. The Theme of Contemporary Social Movements. British Journal in Sociology 20: 390-405

Urry, John.  The Tourist Gaze. London: Sage Publications, 2000 (2nd ed.).

 

Биографична справка: Цветелина Христова e магистър по Културна антропология, Софийски университет "Св. Климент Охридски". Завършила е Българска филология (СУ "Св. Климент охридски") и Медиевистика (Централноевропейски университет - Будапеща). Основните й интереси са в областите на културни интеракции, миграция, социални права. Член е на екипа на Социален Център "Хаспел" - София.

Стефан Кръстев е докторант в катедра Социология на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Зевършил е магистърска програма по Социална и културна антропология в Централноевропейския университет - Будапеща и бакалавърска програма по Етнология в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на екипа на Социален Център "Хаспел" - София.

 

 


* Благодарим на Мария Иванчева за ценните коментари по темата.

[1]  http://www.youtube.com/watch?v=LQtXDp3MPVc

[6]  На 10-ти март, 2013 г. “Зелените” дават и пресконференция, на която изнасят информация за бизнеса на ТИМ: http://offnews.bg/index.php/169835/kakvo-pritezhava-imperiyata-tim

[7]  Повече върху «рамките» в протестните движения (frames, framing) – вж. Snow, Benford (1986, 1988, 2000)

[8]  trickle down economics е термин от американската политика, свързан с идеята, че данъчни облекчения или други преференции, насочени към хората с най-високи доходи и корпорациите, ще облагодетелстват и най-бедните, чрез засилване на икономиката като цяло. Идеята е особено популярна по времето на неолибералните реформи на администрацията на президента Роналд Рейгън.

[9]  Тук освен класическото изследване на Ъри (Urry 2002) може да се цитира и изследването на Кабесас върху влиянието на туризма върху местното население на Диминиканската република, което губи възможностите си да печели от туризма с построяването на затворени комплекси за богати летуващи и понася основно негативите на туризма – нископлатени работни места за нискоквалифициран персонал с минимални възможности за кериерно развитие и разрастваща се ХИВ-епидемия (Cabezas 2008).

[10]  Вж текста на Ведрин в този брой, както и в брой 8 на Семинар.бг.

Прочетена 529 пъти

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.