.
Събота, 03 Май 2014 00:00

Публично пространство и естетизиране на младежките мобилизации в Чили

Родриго Торес

Резюме: Текстът предлага социалнополитическо размишление върху естетическите форми на интервенция, осъществени от студентското движение в Чили през 2011 година. Сред различните акции на младежите флаш-мобът се оказва най-популярната форма на интервенция в публичното пространство. С помощта на полуструктурирани интервюта, настоящата статия показва как за студентите естетизирането на формите на протест (като флаш-моб) се превръща в политически ресурс за конструиране на обществено мнение, демонстрирайки пред граждани и медии техните искания по привлекателен и игрови начин.

Въведение[1]

През 2011 г. Чили преживя най-значимите социални мобилизации от завръщането на демокрацията насам. В продължение на повече от девет месеца стотици хиляди ученици и студенти излязоха по улиците на столицата, за да изразят своето недоволство от образователната политика, и се мобилизираха по посока на реформа на чилийския образователен модел, която включваше по-голямо участие на държавата в образованието и безплатно публично средно и висше образование. Правителството на Себастиан Пинера – първият президент на десницата от края на диктатурата – предложи леки реформи на образователния модел, за да сложи край на протестите. Въпреки това предложенията на правителството не отчетоха най-важното искане на ученици и студенти: да се сложи край на търсенето на печалба в чилийската образователна система[2].

По време на дълго продължилия протест станахме свидетели на развитието на различни художествено-културни форми на изразяване, които до голяма степен характеризираха това движение. Празничният характер на мобилизациите бързо създаде връзка с голяма част от населението, която широко подкрепяше движението. Сред различните акции на младежите флаш-мобът се оказа най-популярната форма на интервенция в публичното пространство и провокира силни реакции от страна на общественото мнение. Организирани с помощта на Фейсбук и Туитър, студентите успяха да създадат нова форма на изразяване на техния протест, която има повече прилики с художествената интервенция или с карнавала, отколкото с традиционните форми на политически протест. Пример за това бе флаш-мобът „thriller за образованието“, в който 1500 студенти бяха облечени като „зомбита“ и танцуваха в хореографията на песента на Майкъл Джексън пред сградата на правителството: тук диалогът между естетическо и политическо действие доведе младежите до нови форми на участие.

В този смисъл настоящият текст се стреми да покаже, че тези форми на естетическа интервенция могат да бъдат интерпретирани като разрив с традиционните форми на политическо участие и протест. За тази цел тук разгръщам социалнополитически анализ на формите на естетическа интервенция, осъществени от студентите. Въз основа на извършена четиримесечна теренна работа по време на протестите в Сантяго през 2011 г., при която бяха интервюирани студентите, организирали и направлявали основните художествено-културни и флаш-моб интервенции, ще представя няколко перспективи към новите форми на естетическа интервенция и политическо участие на младите в публичното пространство. Основният въпрос тук е дали в ситуация на разклатен демократичен модел, художествени акции като флаш-моб не представляват за младежите нова форма на политическо изразяване?

Публичното пространство: политическо и естетическо понятие

Понятието публично пространство позволява задълбочаване на рефлексията върху пространствата на посредничество между държавата и различните актьори от гражданското общество. За автори като Юрген Хабермас (1995) и Хана Аренд (1997) терминът означава пространство, в което между гражданите се разгръща дебат и така се заражда и оформя обществено мнение, което да влияе върху политическите решения – процес, от който произтича легитимността на една демократична система.

През последните години понятието публично пространство разгърна своя трансдициплинарен характер и това бе една от основните причини за неговия успех. В същото време обаче този трансдисциплинарен характер се превърна в една от главните трудности в работата с него. Наистина, налице са различни дефиниции и употреби в зависимост от дисциплината и подхода, като под „публично пространство“ се разбира ту улицата, ту телевизията или новите медии. По същия начин историци, архитекти и социолози схващат понятието по различни начини, а не трябва да се пропуска и че към него прибягват институции и асоциации.

Въпреки че социалнополитическото понятие за публично пространство се корени в дебата върху пространствата за политическа дискусия в демократичните режими, настоящият текст се стреми да го използва и в смисъла на физическо пространство, в което политическите дискусии се зараждат и се конструират: „публичното пространство е площад, улица или търговски център. В същност функцията няма особено значение. Това пространство трябва преди всичко да гарантира възможност (свободен достъп, цивилизованост) за възпитан диалог с другите, както и материалните и исторически условия за зрелищно и значимо политическо действие (Lolive, 2006, p.152). В този смисъл, тук се интересувам от конструирането на понятието публичното пространство като означаващо физически ограничено място, в което гражданите могат да се намесват, за да изразят себе си. Според Ерик Дашю има три начина да дефинираме „публично пространство“. Първо, то представлява „място на легитимиране на политическото“. Второ, то е „фундаментът на политическата общност“. И трето, публичното пространство е „сцена, на която се проявява самото политическо“ (Dacheux, 2008, pp. 19-20). Смятам, че тези три елемента са налице и когато се стремим да разберем по политически начин естетическите интервенции на обществени места: пространства, в които гражданите могат да се движат свободно, да се срещат и да диалогизират; пространства, където може да се разгори политически дебат.

Флаш-моб като игрови израз на протест

Може би най-изненадващата вечер, която Сантяго някога е виждал, се случи на 24 юни 2011 г. по залез слънце: хиляди зомбита се стекоха по главните улици на столицата, за да се съберат пред президентския дворец и да се обърнат към президента Пинера. Става дума за една от най-зрелищните протестни инициативи в чилийската столица, която се случи в рамките на протестните шествия на студентското движение и носеше името „thriller за образованието“.

Тази форма на интервенция – или флаш-моб, ако използваме термина, използван от студентите – събра на едно място между 1500 и 3000 студенти, които протестираха, танцувайки под звуците на песента Thriller на Майкъл Джексън. Това събитие се случи по мирен начин, без сериозно полицейско присъствие и бе широко отразено в пресата; то се превърна в истински „медиен удар“ от страна на протестиращите студенти. Както посочваше призивът за протест, акцията имаше за цел да отхвърли настоящото състояние на публичното образование и задлъжняването, към което са принудени студентите, за да финансират своето обучение:

„Избираме песента Thriller, защото искаме да илюстрираме факта, че публичното образование умира. Тази социална и образователна система ни смята за „зомбита“ и не ни дава право на отговор. Ние, „зомбитата“, няма да стоим със скръстени ръце, а ако е необходимо ще се събудим за живот и ще отидем до президентския дворец, за да бъдем чути и да спасим публичното образование от смъртта, която го дебне вече 30 години“.

Флаш-мобът – или проблясващата мобилизация – произхожда от Съединените щати и представлява внезапно окупиране на публично място от група хора с единствената цел на него да се проведе краткотрайна комична или абсурдна акция, след която участниците се разпръсват по най-бързия начин. В различни страни флаш-мобът се утвърждава като инструмент за целите на различни протестни движения, позволявайки им да нахлуват на публични места и да разпространяват своите послания по символен и игрови начин[3].

Политическият анализ на тази форма на интервенция показва, че тя притежава всички елементи, които традиционно са приписвани на политическия протест (Fillieule & Tartakowsky, 2008). На първо място, моментно окупиране на физически пространства. Второ, елемент на „експресивност“, чрез който протестиращите се стремят да постигнат видимост на техните социални искания. В „thriller за образованието“, например, можем да видим студенти, които носят фалшиви надгробни плочи, изобразяващи размера на студентския дълг към банката в края на обучението – понякога надхвърлящ 15 000 евро, – както и надгробни надписи като „умрях в дългове“ или „да възкресим образованието“. Трето, ограничен брой участници в протеста. И накрая, политическа природа на демонстрацията. Студент, преоблечен като министъра на образованието, е нападнат от студентите, които образователната система е превърнала в „зомбита“: това е възможност с театрални средства да се настоява за прекратяване на студентската задлъжнялост в една от най-скъпите университетски системи в света, като целият спектакъл се състои пред президентския дворец. В този смисъл, ако разглеждаме публичното пространство като физическо пространство за протестно действие, драматизирането на формите на протест като флаш-мобът, например, представлява политически ресурс за конструиране на обществено мнение, излагайки конкретни искания пред медии и граждани по привлекателен начин.

Torres1

Снимка на автора. „Thriller за образованието“

 

Градът и неговите жители: пространство за естетическа интервенция

За да разгледам как се естетизират протестите и публичното пространство, се насочих към колектива Difusión Activa Pacífica[4](DAP), който организира серия от интервенции и флаш-моб акции в Сантяго, които получиха значително медийно отразяване. Става дума за колектив, в който участват студенти от различни специалности в Чилийския университет и който е основан по случай окупирането на Каза Сентрал (основната сграда на университета) – една от най-значимите акции на студентското движение от 2011 година. В продължение на няколко месеца организаторите на окупацията успяха да превърнат тази сграда в истинско пространство на дискусия и дебат с онази част от населението, която всекидневно прекосява центъра на града.

По-конкретно, предложенията на колектива DAP се появиха като алтернативен – или допълнителен – отговор на дебата сред активистите на общите събрания в различните факултети. По време на движението динамиката на дискусиите постепенно маргинализира успоредното участие на всички студенти и през по-голямата част от времето представляваше дискусия между различните групи активисти относно политическата стратегия на движението. Един студент от DAP сподели в тази връзка: „В началото събранията бяха много смислени и много хора вземаха участие в тях; беше чудесно. Само че постепенно дискутираните теми започнаха да се повтарят и аз престанах да виждам в събранията нещо конструктивно и постижимо. Освен това се затворихме в себе си и движението сякаш заживя като в мехур“. Дебатите около предстоящите акции обикновено достигаха до предложения за улични шествия и стачни действия – традиционни елементи на протест, използвани от съвременните социални движения в Чили. Както отбелязва Пиер Фавр, „протестното действие е преди всичко концентрирано в себе си, то е цел на самото себе си и по принцип е безразлично към отзвука, който предизвиква в публичното пространство“ (Favre, 2007, p.193). А идеята на DAP за естетизиране на протеста имаше за цел да предизвика именно такъв отзвук, да направи студентските искания ясни за общественото мнение и да спечели подкрепата на населението. Както свидетелства една студентка: „Мисля, че подходът беше различен. На събранието се дебатираше върху предложения, които да бъдат представени на шефовете от федерацията на студентите. А нашата идея беше да се приближим до хората“.

Torres2

Снимка на автора. Окупацията на Чилийския университет.

Възползвайки се от пространството за срещи, предоставено им от окупацията на университета, студентите започнаха да обменят гледни точки относно типа действие, което да развиват като колектив. „Почнахме да си казваме, че трябва да се направи нещо. И така започнахме да организираме алтернативни действия, да ни хрумват сума ти идеи, откачени идеи. Например за „колелото на стопанската цел“. Решихме да не се срещаме поотделно във всеки от факултетите, а да се събираме заедно в Каза Сентрал, която отскоро беше окупирана, като в същото време продължихме да участваме в общите събрания на отделните факултети. Свързвахме се с все повече хора и си измисляхме всякакви акции като това гигантско колело, различни видеа и един куп други креативни неща“. Ето няколко примера от първите акции на колектива DAP: „колелото на стопанската цел“, което представляваше огромна клетка с колело за хамстер в човешки ръст, символизиращо порочния кръг на задлъжняването; или „стената за оплаквания“, на която минувачите можеха да изразят писмено трудностите, които срещат при финансирането на образованието на своите деца; или пък видео-кабина, в която всеки може да запише за 30 секунди своето мнение за студентското движение и за образователната система. Така тези акции целяха основно да се установи диалог с населението, за да се разберат позициите на хората по отношение на студентското движение.

Трансформирането на едно физическо пространство като университета в пространство, отворено към населението, оказа влияние и върху обстановката в квартала. Ето само няколко примера: на входа на сградата беше разположено народно радио; улични продавачи разпъваха импровизирани щандове; музиканти организираха концерти. За да разпростре акцията още повече по посока на улицата, DAP разви и стратегия за окупиране на други пространства: метрото, автобусите, гимназиите, площадите и градските градини също се превърнаха в сцени за пърформанс, за да се установи диалог между граждани и студенти.

Можем да цитираме като емблематичен пример акцията „Спартанците бранят чилийското образование“, в която четиридесетина студенти, преоблечени като спартански войници маршируваха през центъра на града, чак до президентския дворец. Това почти театрално шествие символизира чудесно присвояването на публични места като пространство, където трябва да бъде спечелена подкрепата на общественото мнение; за това свидетелства следният откъс призива за протест: „ние ще шестваме от плацдарма до президентския дворец, за да защитим чилийското образование от неговите най-опасни врагове… и на това място ще се хвърлим в нашата битка при Термопилите“. Градът се превърна в пространство, в което трябва да се правят интервенции, но по особен начин и във връзка с навика, който уличните манифестации са създали у гражданите.

Torres3

Снимка на автора. Спартанци защитават чилийското образование.

 

Естетизиране на протеста. Нови форми на участие.

Чилийските политици отдавна определят младите хора в страната като деполитизирано поколение. Но онова, което тяхната интерпретацията и до днес не улавя, е, че не става дума за деполитизиране, а за дълбока социалнополитическа промяна във формите на политическо участие: за тези младежи, които чакат от години, за да получат конкретен отговор относно социалните и образователни проблемни в чилийското общество, политическите институции изгубиха своята представителна роля. Въпреки че борбата на студентите не е съвсем нова, техните настоящи искания и форми на изразяване (стачки, окупации на учреждения и пр.) са резултат от опит, който е придобиван и предаван в продължение на последните три десетилетия (Torres, 2011). И щом това поколение започна да се организира и мобилизира, то вече разполагаше с нов инструмент в своя „репертоар за действие“: задълбочено познаване на медийната употреба на пространства за дискусия като социалните мрежи или новите медии, както и на тяхната роля при изграждането на общественото мнение (Costa & Torres, 2012).

При анализа на този процес в светлината на инициативи като тези на колектива DAP можем да забележим една форма на участие на публичната сцена, която се различава от обичайните форми на уличен протест в Чили, при които липсата на медийно отразяване и стигматизирането на протестите заради сцените на насилие в края на всеки митинг провокираше у населението в продължение на години остра реакция срещу тези форми на действие и на участие в политиката.

Предложението на DAP за естетизиране на протеста може да бъде интерпретирано като социалнополитическо инсцениране на емоцията на протестиращите студенти. Протестът е на първо място израз на политическото мнение на един колективен актьор и самото „театрализиране“ на този израз се оказва изключително привлекателна стратегия от гледна точка на едно движение, което се стреми да се качи на политическата сцена и да повлияе на общественото мнение. Два елемента характеризират формата на участие в публичното пространство на DAP. Първо, самите студенти от колектива добре разбираха, че става дума за форма на протест, в която централната ос е присвояването и опазването на града, в противовес на други студенти, които смятаха, че рушенето на публични пространства е легитимна форма на протест[5]. „В отговор на рушенето на публична собственост като форма на борба… ние предлагаме форма на мирно разпространяване на нашите идеи, без да замърсяваме града, без да го рушим или да го палим… мирно разпространяване, което е напълно искрено като протестна форма и значение“. Второ, целта е движението и неговите искания да се отворят към населението и да се излезе от онова, което Пиер Фавр нарича „центриране в себе си на протестното действие“ (Favre, 2007), за да се спечели подкрепата на общественото мнение. Както обясни една студентка, естетизирането е средство да бъдат привлечени повече участници към една политическа акция: „Ако преобразим протеста в карнавал, той ще включи повече хора. Суровият и нападателен протест, на който сме свикнали, изключва хората; а ние тук говорим за образование – тема, която засяга всички семейства. Нападателният протест изключва, защото влизаме в ролята на авангард, според която ние сме единствените, способни да действат“.    

Torres4 

Схема на автора. Участието на колектива „Активно мирно разпространение“ (DAP).

Както посочих в началото на този текст, аз разглеждам понятието публично пространство като съдържащо две измерения. От една страна, става дума за реални публични места, отворени за населението; а от друга, за виртуална сфера на политически дебат, в която се изгражда общественото мнение. Като колективен актьор, чилийското студентско движение трябваше да се помести в тези две пространства, реалното и виртуалното. И естетизирането на уличния протест е начин политико-административните институции да бъдат принудени да приемат участието на други актьори. Както Мишел Оферле отбелязва по повод формите на политическо участие в съвременния демократичен модел, „протестиращите се изразяват по-автономно, отколкото избирателите“ (Offerlé, 1994, p. 120). Дали тогава студентите и тяхната форма на естетическо присвояване на публичното пространство – при което протагонисти са думите, телата и емоциите – дали тези студенти не ни предлагат по-представителен политически опит, отколкото гласуването по модела на демократичните избори?

Превод от френски: Момчил Христов

 

Библиография:

Аренд, Хана, Човешката ситуация, София, Критика и хуманизъм, 1997.

Хабермас, Юрген, Структурни изменения на публичността, София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Costa, Paola & Torres, Rodrigo, « Réseaux sociaux et mobilisations des jeunes Chiliens » in G. Rouet (dir.), Usages politiques des nouveaux médias, Paris, L’Harmattan, Coll. Local & Global, 2012, pp. 171-188.

Dacheux, Éric, « L’espace public : un concept clef de la démocratie », in É. Dacheux (coord.), L’espace public, Paris, CNRS Éditions, Coll. Les Essentiels d’Hermès, 2008, pp 7-29.

Favre, Pierre, « Les manifestations de rue entre espace privé et espaces publics », in P. Favre, O. Fillieule & F. Jobard (dir.), L’atelier du politiste. Théories, actions, représentations, Paris, Éditions La Découverte, Coll. Recherches, 2007, pp. 193-213.

Fillieule, Olivier et Tartakowsky, Danielle, La Manifestation, Paris, Les Presses de Science-Po, Coll. Contester, 2008.

Lolive, Jacques, « Des forums hybrides à l’esthétisation des espaces publics », Cahiers de géographie de Québec, vol. 50, n° 140, 2006, pp. 151-171.

Offerlé, Michel, Sociologie des groupes d’intérêt, Paris, Montchrestien, Coll. Clefs Politique, 1994.

Shukan, Tatiana, « Le flash-mob : forme d’action privilégiée des jeunes contestataires en Biélorussie », Raisons politiques, n° 29, 2008, pp. 9-21.

Tilly, Charles & Tarrow, Sidney, Politique(s) du conflit. De la grève à la révolution, Paris, Presses de Science-Po, coll. Références, 2008.

Torres, Rodrigo « La mobilisation étudiante et ses racines historiques : le mouvement lycéen en dictature », Dial, revue mensuelle en ligne, septembre 2011. Texte disponible sur <http://www.alterinfos.org/spip.php?article5179>.

 

Биографична справкаРодриго Торес е докторант по политически науки в Университета Париж I и член на Центъра за политически изследвания на Сорбоната (CRPS). Работата му е свързана с формите на участие на младите в политиката, политическата употреба на интернет и участието на гражданското общество в изграждането на образователни политики.  

 


[1]  Благодаря на Мишел Фагар за неговите бележки и предложения върху формата и съдържанието на настоящия текст, за който, разбира се, носи отговорност единствено неговият автор.

[2]  Измежду различните социални искания на студентското движение от 2011 г. можем откроим това за  безплатно публично висше образование (което понастоящем струва приблизително 4000 евро на година, както и за реформа на Закона за образованието и отхвърляне на всеки стремеж към печалба в образователната система, в която предлагането идва основно от частния сектор.

[3]  Такъв е случаят, например, в Сърбия, Украйна и Беларус, където от 2000 г. насам флаш-мобът е сред най-важните инструменти за протест (Shukan, 2008).

[4]  Активно мирно разпространение; б. пр.

[5]  Поради отсъствието на какъвто и да е отговор от страна на властта относно социалните искания на протестиращите студенти, някои от тях ставаха все по-радикални спрямо употребата на насилие като легитимна форма на протест. Насилието със сигурност може да привлече вниманието на медиите, но медийното банализиране и стигматизиране на такъв тип действия при тяхното отразяване обикновено провокира отхвърляне на протестното движение от страна на общественото мнение и в крайна сметка делегитимира каузата.

 

Прочетена 513 пъти

За списанието


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.