.
Сряда, 23 Април 2014 21:00

Конспирации около Женския пазар

Никола Ат. Венков

Резюме: Тук разглеждам етнографски пример за размножаването на конспиративните логики сред въвлечените в локален градски конфликт страни. Използвайки трансформацията на Женския пазар като контекст, показвам, че представата за непублично договаряне с цел частно обогатяване за сметка на обществото се прилага от всички социални прослойки като вездесъщо обяснение за местните събития. Докато теорията за конспиративните теории търси дефиниция, която ги отграничава от рационалния живот на гражданина и от общуването в публичната сфера, тук посочвам конспиративното мислене като интегрална част от последните. То може да се използва като тактически ресурс в градския конфликт: за мобилизация на граждански активизъм и като инструмент за публично заявяване на истини, които не намират място в диалога с властта.

 

„Абе никой от ония горе не мисли за бедния народ! Само гледат да се качат там и да приберат милиончето. Хич не ги интересува, че тука толкоз народ хляба си изкарваме!”

продавачи на пазара, март 2013, (събирателен образ)

„Тия в общината всичко хубаво в София искат да унищожат! Диков сигурно ще си направи още един мол там! Ще нацвъка офис-центрове и ще прибере хонорара.”

младежи – приятели и колеги на автора, октомври 2012, (събирателен образ)

„Ние се питаме защо се бави тази реконструкция толкова години? Изглежда, поставят се изкуствено пречки. От години ние получаваме обещания от главния архитект, но те се оказват най-нагла лъжа!”

инициативен комитет на живущите, ноември 2011, (събирателен образ)

„Някои съкварталци се питат, кой сте вие? Какви  интереси преследвате?...  Как така се появиха тези архитекти внезапно, дебати, протести – и всичко това точно дни преди да започне толкова дългоочакваната от нас реконструкция!”

живущи – към автора на този текст, юли 2013, (събирателен образ)

 

В моята теренна работа на Женския пазар вече близо три години чувам изказвания като горните. Това, което ги обединява, е вярата в някакъв скрит икономически интерес, който направлява всяко обществено действие или бездействие. Общностният, в частност градският, живот се урежда от институции и сили, направлявани от неявни и вредни за общността интереси от частен характер. От другата страна стои говорещият субект, чиято мотивация е естествено явна, искрена, човешка, а дори да е финансово ориентирана, това е в реда на нещата. Тази схема на мислене конструира мрачния свят, в който живеем – в него единствената светлина идва от субекта, чийто избор е между геройска борба с неявно-частно организираното статукво (понякога успешна, в случая на живущите горе) или резигнация (продавачите, младежите горе).

В настоящия текст ще разгледам етнографски пример за размножаването на конспиративните логики сред въвлечените в локален градски конфликт страни. Ако западните теоретици се опитват да отграничат влиянието на конспиративното мислене от рационалния живот на гражданина и от публичното общуване, една лека негова форма (т.нар. локални политически конспиративни теории, Räikkä, 2009: 187) се оказва част от ежедневието на всички социални прослойки в разгледания контекст. По-долу излагам аргументи защо тя е съвсем естествена и рационална част от обществения живот и как това й позволява да навлезе в публичността и да бъде използвана като ресурс в градския конфликт. Отбелязвам значението на този ресурс при вълната от граждански мобилизации относно проблемите на градската среда в София.

Изложението в този текст развива част от мой доклад пред ИЦСН (Венков, 2012: 36-42), друга част от който е публикувана като Венков, 2012а.

Етнография на конспиративните сюжети

Нека да разгледаме как всички въвлечени страни в конфликта около Женския пазар виждат най-различни свои действия от във все същата схема на таен икономически интерес. В тази част изброявам 14 сюжета от своя терен на пазара като ги номерирам в квадратни скоби за рефериране по-нататък. Тъй като понятието „конспиративна теория” предполага опит за откриване на необявена иначе рационалност на действия или събития, включваща нелегитимен сговор между лица и/или сили (Heins, 2007: 791), ще си позволя да нарека сюжетите конспиративни. За повечето от тях предлагам веднага след това и рационализации, които изглеждат явни и прозрачни, не се мотивират с интерес от парична печалба, не наблягат на сговори между лица или поне не забелязват такива сговори като зловещи.

На 1. август 2013 старата част на Женския пазар беше затворена от сините плоскости на строителната ограда. Няколкостотин търговци загубиха работните си места. В техния свят поставените красиви 3D визуализации в двата края на пазара и обещаните на гражданите градинки, фонтани, ателиета със занаяти и галерия (картинна) изглеждат абсурдно. Но търговците веднага намериха техния рационален смисъл:

А сега тия пари къде ще отидат? Къде ще отидат сега? Седем милиона! Ние това си го знаем. Три милиона бил дал Бойко за градинките! [Става дума за ремонт отпреди няколко години.] Е – да е дал половин милион за градинките. Другите два милиона и половина в джоба му са. Това е.

Това е модел на града, като разделен между обикновените хора, които изкарват с труд прехраната си (и я губят), и управляващите, които търсят нови места, където да завъртят своите схеми за печелившо строителство с двойно дъно [конспиративен сюжет 1]. Реконструкцията обаче не се финансира от безвъзмездни програми, а със заем, изтеглен от дружеството на пазара, който ще бъде изплащан от собствените му годишни печалби. Ако това бяха целите на институциите, те биха се лишили от вече работещ механизъм с двойно дъно (обогатяване от печалбите на дружеството [консп. 2]) заради нов и по-слабо прикрит такъв.

От друга страна архитекти и граждани изказваха своите подозрения за предопределен избор на арх. Р. Никифорова за проектант на реконструкцията, т.е. предполага се, че е близка на частни кръгове във общината и реализира техния план за бъдещето на пазара като не-пазар [консп. 3]. Уликата е, че е печелила всички конкурси за Женския пазар от 1993 г. насам (Братков, 2013). Другаде излагам алтернативна рационализация защо нямаше как екипът Никифорова и Пантелеев да не спечели и този конкурс (Венков, 2013), но ето, че преди конкурса самата Никифорова подозираше движещите проекта общинари в задкулисни договорки с трети архитект (Никифорова, 2011) [консп. 4].

Обикновените посетители на пазара не знаят за тези интриги, те не знаеха до последно и какво предстои да се случи с Женския пазар. Научавайки, често те спонтанно конструират идеята за заговор на веригите супермаркети да се справят с Женския пазар, като последна пречка пред монопол над живота ни [консп. 5]. Тази идея имплицитно предпоставя вярата във вече съществуващ монопол на едрия капитал над действията на „управляващите”[1].

Репортаж на един телевизионен екип, който случайно научи за реконструкцията от мен. Въпреки, че дадох съвсем други обяснения на случващото се, журналистът разви „заговора на супермаркетите” почти във фикс-идея. (Посетен 25.І.2014)

В действителност реконструкцията е инициирана от активната дейност на хората, живеещи и притежаващи домове в сградите около пазара. Шумът, миризмите, тълпата, боклукът, скандалите, заселването на малцинства и чужденци са причина те да се организират през 2005 г. в инициативен комитет и да започнат кампания с писма, подписки, пресконференции, срещи в институциите за премахване или ограничаване обема на пазара. Година по-късно общинските съветници приемат решение за премахване на 2/3 от сергиите и за подготвяне на реконструкция на пазара и превръщането му в „модерна пешеходна зона” (за подробности вж. Венков, 2012).

Когато описвах този сюжет пред приятели и колеги, след полу-шеговитата първа реакция „Ха, Диков ще си прави още един мол!” [само „полу” – консп. 6], започваха съвсем сериозно да разсъждават какъв може да е скритият интерес на институциите или техни представители (особено Диков[2]), за да уважат исканията на комитета. В тази логика се оказва, че комитетът е мобилизиран, за да осигури легитимация на задкулисни борби за пазара, като обикновените членове са изманипулирани, с цел да произведат публична подкрепа за реконструкцията [консп. 7]. В най-добрия случай, комитетът просто има късмет, че желанията му съвпадат с тези на влиятелни играчи със съвсем друга мотивация.

Взаимодействието между комитет „Възраждане” и представители на властта: предизборна среща на кандидат-кмета на ДСБ с членове на комитета. Автор: DSBMaystora, 7.VІ.2011. (Посетен 18.ІІ.2014)

Хората имат основание да търсят външна за съвестта на администрацията причина, която да я задейства. Ако днес тя излъчва посланието, че почистване, подреждане и „европейзиране” на пазара е добрата градска политика, тогава как може да се обясни бездействието й в предходните десетилетия, освен с инертност, с некомпетентност или с вложени в статуквото интереси? Никой от моите респонденти или колеги не изрази мнение, че институциите просто „биха си свършили работата” щом гражданите ги притиснат, но точно така виждаха успеха си активистите на комитета:

Защото ние сме имали много срещи – и с Веска Георгиева на Столичния инспекторат, и с Герджиков, и с Бойко Борисов като кмет на София, сега с г-жа Фандъкова, и с г-н Кисьов когато беше шеф на Общинския съвет, сега с новия шеф. Активно работим с комисиите, нас ни познават всички в Столична община. Защото тези 7 години ние не сме спряли да следим и да искаме нашите проблеми да бъдат решени така, както трябва да бъдат решени. И не мога да се оплача, че не ни обръщат, нали, внимание. За съжаление някои от нещата технологично изискват време. От друга страна ако не гониш проблемите – те са явно толкова много в столицата, могат твоите проблеми да отидат на заден план.

От друга страна относно това статукво, комитетът също има цял репертоар от подозрения:

Как ще ми обясните, че този пазар от десетилетия се нарича Цигански пазар, и как – с очите си сте видял – обяснете ми, че всеки втори, може би повече, е от цигански произход? Как, по конкурс ли, по концепция ли е това, на държавата, на кого? Защо е така? [консп. 8]

Живуща 1: И това най-много ме боли – че нашия район просто... закрива се. Няма да го има тоя район. И това е ...умишлено ни унищожават.

Живуща 2: Да де, има и такава теория. Някои твърди, че целенасочено са ни поставени тука. Да се откажем. И после някои си щял да построи мол. [консп. 9]

Живуща 3: Да се срине всичко, хората да се изпооткажат – след това... нещо ново.

Най-технологичният вариант на този сюжет гласи: районната община „Възраждане” целенасочено „настанява цигани” в къщите в района, вкл. паметници на културата, за да бъдат те съсипани отвътре. Така ще могат да бъдат разпродадени на минимални цени на свои хора, които да пристъпят едва след това към ново строителство, а общината – към инвестиции и подобряване на квартала [консп. 10][3].

Властта може да играе ролята на антагонист дори в противоположни сюжети. Хора, които държаха на историческия пазар, смятаха че арх. Диков е оркестрирал реконструкцията, за да може при изкопните работи за подземния паркинг незабелязано да се помогне на старите архитектурни паметници „да се самосрутят”  и да се отвори място за печалби от ново строителство [консп. 11].[4] От другата страна, комитета на живущите обвиняваше арх. Диков, че спира и бави реконструкцията вече седма година, понеже обслужва лица и институции, които печелят от статуквото на пазара по нелегитимни пътища [консп. 12].

Да не си на мястото на главния архитект! Но комитетът също получава своя дял от участия в конспиративни сюжети. Търговците на пазара смятаха, че живущите искат по този начин да ги принудят да наемат техните магазини в сградите, които стояха празни тъй като интересът е към главния поток посетители в средата на пазара [консп. 13]. В администрацията на пазара пък смятаха, че настървеността на инициативния комитет се дължи на желанието на членовете му районът да бъде реновиран, за да продадат след това старите си къщи на високи цени – за сметка на инвестицията от държавата [консп. 14].

Това видео е запечатало първата пряка среща на живущите с рационализацията на продавачите за ставащото (консп. 13). Видеото е част от арт-проекта „Невидимият Женски пазар”. (Посетени: 18.ІІ.2014)

Хегемония на безхаберието и интереса

Няколко характеристики обединяват всички тези сюжети, като показват общи ценности въпреки разнообразието от социални позиции на субектите. Всички респонденти възприемат преследването на икономически интерес като морално подозрително (консп. 1-14). То поставя частния интерес пред общия и това е причината за проблемите в градската среда. От друга страна то е единствената валидна логика на съвремието, единствената възможна рационална мотивация. Икономически мотиви обясняват всяко действие, чиято логика субектът не разбира или не може да приеме. Където не може да се привиди възможност за финансова изгода за действащите лица, се извиква представата, че те изпълняват план на други „зад тях”, неизвестни, с по-мащабни, но отново икономически логики (консп. 3, 5, 7, 9-10, 12). Тази логика обаче не се отнася до говорещият субект, при когото принципни или „обикновени човешки” подбуди остават възможни.

И накрая, виждаме че властта е смятана отговорна относно контролиране на икономическите, демографските, културните динамики в името на единен обществен интерес (консп. 8-11). Субектът по дефиниция споделя този обществен интерес и следователно въобразява съдържанието му универсализирайки собствените си разбирания за градския живот[5]. Налага последните като норми, както към останалите обитатели на града, така и към властта, и естествено те се провалят в спазването им. Тъй като повечето участници отдават на институциите една почти метафизично всепроникваща власт с единна воля, която очакват да вземе отношение по непосредствените им проблеми от всякакъв характер (липса на работа, малцинства в квартала и т.н.), когато това не се случва, е видяно като резултат от също толкова единно замислени пъклени планове или от нарочно и преднамерено нехайство (консп. 2, 6, 8-12).

Занемаряването на публичните услуги през 90-те, включително намалените инвестиции в поддръжката на градската среда се обединява с оттеглянето на новия либерален тип власт от контрола над човешките маси, над формите и местата на културно изразяване – въобще изоставянето на строгото отношение към „различните” – се преживява като абдикиране на институциите от обществените им отговорности и като присъщо за прехода „безхаберие”. По думите на член на комитета относно навлизането на малцинства в района им:

Кой е интегриран питам аз? [Циганите или ние?] Кой го допусна това!? Кой го е допуснал е ясно – безхаберието.”

Дискурсите на „безхаберието” и на „безпринципния икономически интерес” се вписват в господстващия образ на прехода – както и в непосредствената действителност при Женския пазар през 90-те години с бума на търговията и напливът от хора извън София.

Преглеждайки конспиративните сюжети, можем да видим, че те се появяват, когато субекта няма контакт с протагонистите на обясняваните събития, а неикономическите рационализации са в употреба, когато ги познава отблизо[6]. Нито продавачите, нито посетителите имат достъп до дейността на управляващите (консп. 1, 5). Хората от пазара и живущите не общуват помежду си (консп. 13, от едната страна, и консп. 8-9 от другата). Страничните наблюдатели не могат да повярват, че комитета е успял да лобира общината за своята кауза (консп. 7), въпреки че ръководството на комитета не вижда тук никаква нужда от конспиративни обяснения на успеха си. Но в противовес на близките си отношения с Общинския съвет, то има слаба комуникация с районната община и дружеството на пазара, и насочва там подозренията си, като „е известно, че там капе [от пазара]” (консп. 12). Същата граница поражда конспиративен сюжет и от страна на институцията (консп. 14).

Описаната ситуация носи всички белези на механизма за стереотипизиране на Непознатия Друг (Грекова, 1998; Tajfel, 1969): стереотипите спрямо социални или етнически групи, с които комуникацията на субекта е ограничена, се формират въз основа на пренесени от другаде дискурси. В случая за ресурс се използват характерните за прехода дискурси за „безхаберието” и „икономическия интерес”. Обратно, добър личен контакт с протагонистите позволява на субекта да възприеме собствената гледна точка за действията им, в която установяването на отношения не е „тайно”, а подбудите вече могат да бъдат „човешки” (например стремеж към по-добро качество на живота) и дори „принципни”, а ако са икономически, това не е морално осъдително (общински съветник, спокойно заявява че една от главните задачи на общината е да управлява града така, че да повишава стойността на имотите на гражданите – срв. консп. 14).

Конспирацията като всекидневие

Дълго време конспиративните теории[7] са оценявани в социалните науки като вредни за демократичното общество (Heins, 2007: 789), свързани с патологични начини на мислене (Hofstadter, 1966) или характерни за по-слабо образованите или неучастващи в политическата система маси (Clarke, 2002: 131-133 дискутира историческото неодобрение към конспиративните теории от страна на интелектуалните елити, към които спадат и авторите на анализи). И до днес значима тенденция в литературата са усилията да се изведат аргументи за несъстоятелността или непрактичността на конспиративното мислене (Keely, 1999; по-общо вж. дискусията в Coady, 2006). От другата страна застават автори, които виждат конспиративното мислене като „свръх-рационално” поведение и като резултат от опитите на съвременния гражданин да рационализира заобикалящия го свят (Heins, 2007; Fenster, 2008; Räikkä, 2009). В човешката история, конспиративните рационализации на конкретни политически събития не се оказват по-неефективни или по-лъжовни от другите предлагани теории, включително тези на историци и социолози (Räikkä, 2009: 198)[8]. Подозрението в конспирации е интегрална част от модерната култура, като дори стои в основата на уреждането на съвременната демократична система (Fenster, 2008: 9).

В периоди на преобръщане на социалния ред се засилва производството на конспиративни рационализации[9]. В България най-значимите и масово споделяни конспиративни теории се отнасят до рационалността на жизнения опит от „прехода”, която не може да бъде намерена в неговия идеологически разказ. Затова се търси дълбока и скрита логика на прехода, определяща неговия „провал”, „планиране” или „фалшифициране” (Медаров, 2013; Медаров, 2014; Дичев, 2012). Преходът е „събитие”, което засяга пряко и драматично живота на всеки от нас и едва ли някой може да остане безучастен към конспиративните логики около него (както Fenster, 2008 обобщава: “we’re all conspiracy theorists now”).

Настоящият текст показва чрез етнографски пример, че конспиративните логики не остават само при големите въпроси на прехода, на политическата или геополитическата ситуация на страната. Те проникват във мисленето на най-различни обществени взаимоотношения и локални ситуации. По-горе виждаме, че всички конспиративни сюжети (консп. 1-14) около локалния градски конфликт при Женски пазар са изобретени по принципи, изведени при рационализиране на епистемологичните кризи на прехода (в Дичев, 2012), като например логиката „безсилен съм да стигна до твърдо знание, мога обаче да мисля логично” или принципа, че всички събития „имат двойно дъно” т.е. във видимото обществено действие се привижда втори пласт, където се намират истинските протагонисти със съвсем различни логики на своите планове от публично заявените.

Можем да допуснем, че конспиративността се превръща в отработен, познат и поради това удобен за ползване репертоар относно всички събития, „съдържащи се” в прехода. Конспиративността се овсекидневява и става незабележима. Така, тя може да стане спътник дори на групи, за които обикновено се предполага, че странят от модели на конспиративно мислене: елити, интелектуалци, групи, които не са изключени от гражданската публичност.

Според Христов, 2012, следвайки Фуко, конспиративните теории са инструмент за съпротива на изключените от публичността маси, които нямат възможност да казват „истини” за себе си. Те се заемат вместо това да подриват като цяло наложения им ред от смисли, който ги лишава от глас. Тук посочвам, че конспиративните логики могат да се прилагат и от групи, които са повече или по-малко интегрирани в политическия ред (архитекти и живущи – повече отколкото продавачи и купувачи), като това се случва при ситуации на частично изключване: от информираност за отделни процеси или от чуваемост към отделни мнения.

Участниците в градския конфликт заменят липсващото им задълбочено знание за политиките и интригите около Женския пазар с по-общи истини от своите контексти[10]. На практика те използват конспиративния разказ и „проблема Женски пазар”, за да изразят важните проблеми от своя дневен ред. Актът на рационализиране на комплексни взаимовръзки (а още повече, когато са неизвестни) с логика, която е близка на субекта, е съвсем естествен. Тази логика може също да е комплексна и дори основана на експертно знание (когато е промислена, тя е достатъчно ясна и проста за субекта – а това се случва, когато проблемът е значим за него)[11].

Така например архитектите-активисти откриват около Женския пазар проблемите с конкуренцията за общински проекти (консп. 3); купувачите изказват опасенията си от разпространението на хипермаркетите (консп. 5); младите хора са отчаяни от обезличаването на града (консп. 6); ксенофобите са ужасени от присъствието на малцинства в централното градско пространство (консп. 8-10); милеещите за историческия дух на София са фрустрирани относно унищожаването на архитектурните паметници из града (консп. 11) и пр. Това са притеснения, които не получават адекватен публичен отговор от смятаната като отговорна за тях власт, и затова преминават в конспиративна форма. Отново отслабвайки тезата на Христов: не е необходимо тези „истини” да са абсолютно изключени от публично обсъждане, достатъчно е да са игнорирани от значимия за тези групи протагонист.

Конспирация и публичност

Конспиративните логики могат да се превърнат дори в инструмент на самата публичност. Архитектите (консп. 3) са най-успешни в това отношение: обрисуваният от тях модел на преразпределение на проекти в общината се превръща дори в хегемонен. Конструктът на гражданското общество (вж. напр. Кабакчиева, 2001) предлага идеологическо възвисяване на конспиративния модел: тук субект са доброволно организиралите се граждани, искрено загрижени по даден проблем. Те желаят да поемат функции от държавата, на която не можем да имаме достатъчно доверие. При всички конфликти за развитието на градската среда, се конструира градска публичност с две страни:

- гражданска група (или „гражданското общество”) – която предполага прозрачност, публичност, рационалност, носи „съвременно” мислене, загриженост за  обществения интерес;

- властта – олицетворяваща потайност, икономически сделки, кръгове от анонимни архитекти, скрити интереси, остаряло мислене или просто некомпетентност...

Явно е родството на този модел с разгледаните по-горе конспиративни сюжети. Той се възпроизвежда при всяка нова мобилизация и постепенно затвърждава себе си като базово конституиращ политическата ситуация, в която сме положени, като препотвърждава конспиративните логики в ежедневието ни. „We are all conspiracy theorists now!”

Оформилият се модел на „град с един фронт” е незаменим за задачите на активистите. Тъй като конспиративните логики, основани на представата за „безхаберието” и за частния икономически интерес във властта са всеобщо възприети, те дават готов език за разбиране на всяка кауза от масовия гражданин (вж. друг пример във Вайсова, 2013). В случая на Женския пазар, този език се използва успешно от двете групи, които се стремят да монополизират гражданската публичност: активистите-архитекти (Братков, 2013) и живущите в квартала (Венков, 2012а).

Заключение

Изхождайки от подробен емпиричен материал, направих опит да размия силните категории, с които работи теоретичната литература за политическите конспиративни теории (с важното изключение на Fenster, 2008). Това действие е полезно, тъй като ни позволява да отделим някои важни функции на конспиративното мислене от прикрепянето им към специфични социални групи или крайни ситуации. Тези функции са: намиране на рационално обяснение за обществени събития при наличие на дистанция; демаркиране между участващи и изключени от диалога мнения; изказване на собствени истини във форма достатъчно силна, за да се противопостави на властовите истини и действия.

Показах че конспиративно мислене присъства при всички социални групи, относно обществени събития от всякакъв ранг. Моделите, по които те се мислят, са тясно сродни с по-често анализираните в тази светлина теми като прехода, неолиберализацията и др. – и вероятно взаимно се затвърждават. В български контекст подозрението относно използване на обществения интерес за частно обогатяване работи като стереотип, чрез който се категоризира априори почти всеки непознат протагонист. А това позволява конспиративните логики да се мобилизират бързо и лесно и да са търсен ресурс при конкретни тактически битки.

 

Библиография

Братков, Пламен. 6.VІІІ.2013. „Центърът на София стана най-провинциалното нещо на света”, в-к Дневник. (Посетен 25.І.2014)

Грекова, Майя. 1998. „Общността: очевидност на подобието и проблематизиране на различието”. В: A. Кръстева (съст.), Общности и идентичности, София: Петекстон.

Вайсова, Леа. 2013. „Окупирай Орлов мост. Структурни изменения на публичността”, Критика и хуманизъм, 41: 273-292.

Венков, Никола Ат. 2012. Гражданското общество и Женския пазар. София: Изследователски център по социални науки. Доклад. http://kadaifbalkan.wordpress.com/2013/11/21/pazarigrajdani/ (Посетен 25.І.2014)

Венков, Никола Ат. 2012а. „Гражданите и пазарът. Дискурсите на един градски конфликт”, Критика и Хуманизъм, 39: 139-162.

Венков, Никола Ат. 13.ІХ.2013. „Още за бъдещето на Женския пазар”, в-к Дневник. (Посетен 26.І.2014)

Дичев, Ивайло. 2012. „Митът за конспирацията: теория и практика”, Либерален преглед. (Посетен 25.І.2014)

Кабакчиева, Петя. 2001. Гражданското общество срещу държавата. Българската ситуация. София: ЛИК.

Медаров, Георги. 2013. „Някои предпоставки за съвременната криза на представителната демокрация в България”, Анамнеза, VІІІ, 3: 76-98. (Посетен 15.ІІ.2014)

Медаров, Георги. 2014. „Окултното и прехода”, Пирон, 7 (Посетен 15.ІІ.2014)

Никифорова, Росица. 1.VІІІ.2011. „ЗОП се използва за погазване на авторски права”, ВерсиЯ.бг. (Посетен 25.І.2014)

Христов, Тодор. 2012. „Истината на конспиративните теории или Президентът и извънземните”, Семинар_BG, 7: 23-31. (Посетен 26.І.2014)

Clarke, Steve. 2002, “Conspiracy theories and conspiracy theorizing”, Philosophy of the Social Sciences, 32, 2: 131-150.

Coady, David. (ed.) 2006. Conspiracy theories: The philosophical debate. Ashgate Publishing, Ltd.

Fenster, Mark. 2008, Conspiracy Theories: Secrecy and Power in American Culture. University of Minnesota Press.

Heins, Volker. 2007. “Critical Theory and the Traps of Conspiracy Thinking”, Philosophy & Social Criticism, 33 (7): 787-801.

Hofman, Amos. 1993. “Opinion, illusion, and the illusion of opinion: Barruel's theory of conspiracy”, Eighteenth Century Studies, 27 (1): 27-60.

Keeley, Brian L. 1999. “Of Conspiracy Theories”, Journal of Philosophy, 96 (3):109-126.

Popper, Karl R. 2006, “The Conspiracy Theory of Society”, in Conspiracy Theories: The Philosophical Debate, Ashgate Publishing: 13-16.

Räikkä, Juha. 2009. “On Political Conspiracy Theories”, Journal of Political Philosophy, 17 (2): 185-201.

Tajfel, Henri. 1969. “Cognitive aspects of prejudice”, Journal of Social Issues, 25 (4), 79-97.

 

Биографична справка: Никола Ат. Венков e докторант по градски изследвания в катедра "Социология" на Философски факултет към Софийски университет "Св. Климент Охридски". Изследва микро-механиката на урбанистичното развитие като политическо действие, с примера за реконструкцията на Женски пазар в София. Преди това е завършил докторантура по математика и магистратура по етнология.

 



[1]  Не зная дали веригите хипермаркети са способни на такава координация помежду си, но е факт, че се възползват максимално от закриването на пазара: ако преди избягваха района, за последните две години тук отвориха врати пет нови хипермаркета (отвъд Халите – още два).

[2]  Петър Диков изпълнява длъжността главен архитект на София от края на 2005 г. Той е използван за персонификация на лошите качества на властта при гражданските мобилизации относно градска среда.

[3]  Тук влиза в действие много интересен образ на „ромите като термити” (изпълващи, изяждащи невидимо отвътре) и като контролирано от властта биологично оръжие.

[4]  Един непредубеден читател би счел това за патологичен случай на конспиративно въображение, но запознатият с българската действителност открива, че за всеки от отделните му компонентите има действителен прецедент.

[5]  Общите ценности се оказват разделящи в своята затвореност! Оттук идва липсата на демократична нагласа у повечето участници в градския живот и невъзможността да се умиротвори градския конфликт чрез компромисни решения.

[6]  Няколко от алтернативните рационализации предлагам аз самият, защото в изследването си съм пресякъл повечето бариери в общуването, които съществуват за респондентите ми.

[7]  Тук ограничавам дискусията до политически конспиративни теории от локален тип (вж. Räikkä, 2009: 187) т.е. такива, които целят да обяснят отделни исторически и политически събития. За разлика от тях тоталните конспиративни теории виждат цялото развитие на човешката история като контролирано от една и съща тайна група (масони, рептили, извънземни...) и всяко политическо събитие произтича от нейното въздействие.

[8]  Единствената характеристика, която може да отграничи конспиративната теория от критическата социална теория, е че първата предполага твърде силна връзка между намерение и резултат, докато протагонистите рядко могат да контролират толкова добре комплексната действителност, че да вярваме, че случилото се е точно това което са желали (Räikkä, 2009: 198). Това е стар аргумент на Попър, че задачата на социалните науки е да търсят обяснение именно за неумишлените и непреднамерените последствия, които никога не могат да бъдат елиминирани от социалното действие (Popper, 2006).

[9]  Чудесен пример относно Френската революция предлага Hofman, 1993, а редица автори свързват съвременната популярност на конспиративното мислене с кризата предизвиквана от установяването на неолиберални редове.

[10]  Авторът на този текст многократно е бил в позицията да пояснява „Абе, не е точно така. Всъщност това се случва по тези и тези [съвсем други и доста по-объркани] причини.” без резултат.

[11]  Комплексното знание може да се отнася до ритуалите и организационните структури на илюминатите или до процедурите по градоустройство в общината. Това че конспиративните теории се разглеждат най-често в първия случай е предразсъдък на изследователите.

Прочетена 565 пъти

Броеве на Семинар_БГ

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.