.
Петък, 30 Декември 2016 04:00

Невидимото културно наследство

Лиляна Граматикова

Резюме: Недвижимите културни ценности често са скрити под земята, оттам и „невидими” за очите, но търсенето и възстановяването на материалната им обвивка не е единственият начин да се покаже тяхното значение, или отминала слава. Затова, целта на статията е да предложи един неинвазивен подход при изявата на културно наследство, чрез съживяване на паметта за даден обект и възобновяване на негова функцията. Основният фокус е върху Emporium Pizos – римско тържище на голямата пътна артерия Via Diagonalis, за което все още няма проведени археологически разкопки и щателни проучвания.

Ключови думи: недвижимо културно наследство, невидимо културно наследство, Emporium Pizos.

THE INVISIBLE CULTURAL HERITAGE

Lilyana Gramatikova

Abstract: The Immovable Cultural Heritage is often hidden underground, therefore “invisible” to the eye. But searching for and recreating the material substance is not the only way to reveal its importance and formal glory. Thus, the aim of the paper is to offer a non-invasive method for interpretation and presentation of heritage sites by reconstructing the memory and the function of an archaeological site. The focus is on Emporium Pizos – Roman market along the big transport corridor Via Diagonalis, which is not yet uncovered and studied thoroughly.

Key words: immovable cultural heritage, invisible cultural heritage, Emporium Pizos.

Невидимото културно наследство

Опазването на недвижимото културното наследство може да се разгледа в три основни направления:[1] първото е да се идентифицира и проучи културната ценност – т.е. да се придобият дадени знания; следващото е да се запази и съхрани оригиналният носител на тези знания и третото – да се популяризира културното наследство, като се приобщи отново към неговата естествена среда. Всяко едно от тези направления предлага различни решения и възможност за избор на най-подходящата намеса за даден обект. Проучването на недвижима културна ценност не е свързано задължително с нейното цялостно разкриване. Съхраняването й може да включва дейности по повторно покриване с пръст например, а популяризирането й – да излиза от тесните рамки на възстановяването на хипотетична визия и обвързване с туристическите маршрути в района. Важно е отговорно да се изберат най-подходящите намеси още в самото начало на процеса по опазване, защото веднъж започнал, този процес не спира. Грижите за културните ценности изискват постоянство и последователност. Затова при определени случаи могат да се търсят неинвазивни методи, които разкриват същността на недвижимата културна ценност, без да се извършват преки интервенции за нейното разкриване, или експониране. Или „невидимото” културно наследство да стане отново „видимо”, като се наблегне повече върху направлението за популяризиране на културната ценност и възраждането на паметта на средата за това културно наследство. Такъв подход може да се прилага, както при случаи на липса на достатъчно средства за провеждане на цялостно археологическо проучване, последващи консервационно-реставрационни работи (КРР) и социализация на обекта, така и при повторно скрити под земята недвижими културни ценности. Също така, все по-често се констатира унищожаването на културно наследство, което води до търсене на начини да се запази паметта за загубените артефакти.

IL 1 cirencester amphitheatre

Ил. 1. Амфитеатърът в Cirencester, Великобритания – атрактивен за посетители, макар и скрит под земята. Източник: http://www.english-heritage.org.uk, 10.03.2016 г.

Експонирането на невидимите културни ценности налага търсенето на иновативни решения при представяне на културното наследство. Повтарянето на вече приложени другаде атракции (макар и работещи, и интересни) води до опасност от обезличаване на археологическия обект. Възстановяването или пресъздаването на недвижими културни ценности не дава възможност на публиката да разбере знанието, което те пазят. Понякога разкриването на дейностите, които са обживявали дадено място, разказва много повече за обекта, отколкото стените, които са го обграждали. Не бива да се забравя, че всяка културна ценност е такава и заради своята специфичност, и това трябва да личи.

Особено внимание трябва да се обърне на представянето на невидимата културна ценност пред местната общност. Преди всичко, за местните е важно да почувстват културното наследство като свое. При всяка намеса е съществено да се вземе предвид не толкова до колко би привлякла туристи, т.е. външни за територията посетители, а доколко дейностите по опазване съхраняват, но и възстановят връзката със средата, в която се намират. Една недвижима културна ценност е неразривно свързана с контекста около нея. Откъсването от средата създава илюзията за поставянето на обекта зад витрина на музей. Търсенето на адекватно вписване в контекста обхваща обживяването на културната ценност и включването й в живота на местната общност. Привличането на внимание от местните не изключва туристически интерес към обекта. Пресантиментите към дадено населено място поради лични връзки с него (роднини, близки, приятели) също могат да бъдат допълнителен стимул за посещение на културна ценност. А и колкото повече се разчува за дадена атракция, толкова повече любопитството на публиката към нея расте.

В случаите, когато липсва експониране на оригинална структура, могат да се направят препратки към други обекти на дадена територия, които представят архитектура от същия исторически период, като се търси логическо обвързване между тях. По този начин, когато публиката не винаги може да разбере и прояви необходимия интерес към даден елемент от средата – носител на памет, асоциирането му с друг, по-атрактивен обект, качествено променя първоначалното впечатление, което спомага да се осъзнае ценността на културното наследство.

Освен предизвикването на интерес от местната общност и обвързването на невидимата културна ценност с цялостната система на културното наследство на определена територия, важно е и да се търсят начини за включването на дадената ценност в съвременния живот на областта. Разбира се, както при всички намеси по опазване, необходим е деликатен подход. Отсъствието на видими следи от оригинални структури дава повече свобода при избора на намеса и начин за експониране, но не бива да се забравя, че целта е да се представи същността на недвижимата културна ценност, а не тя да се обезличи за сметка на атракция.

Emporium Pizos

Подходящ пример като възможност за представяне на невидимо културно наследство е emporium Pizos. За тържището има хипотези, че е възникнало още в първите години след направата на Via Diagonalis – един от основните транспортни коридори, свързвал Западна Европа и Азия. Поради важната си икономическа функция е бил издигнат в emporium с ново население и управа (Маджаров, 2009: 112). Скорошни открития доказаха, че тържището административно е принадлежало към градската територия на Augusta Traiana (Боянов, 2014: 124-125). Въпреки това, поради липсата на археологически проучвания, темата за точната локация на селището все още е актуална. Римска пътна станция Pizos е културна ценност от национално значение, намираща се на 1км южно от с. Димитриево, област Стара Загора (по данни на НИНКН). Но има хипотези за локация на тържището в източния край на с. Самуилово (пак там), както и до манастир „Св. Атанасий” край с. Златна ливада, Чирпанско (Димитров, 2013: 40).

IL 2 karta ot atlas pizos

Ил. 2. Карта от „Атлас по история за 11 клас”, София, 2004 г., издателство „Картография” ЕООД, стр. 6. Вижда се ясно стратегическото място на Pizos.

Pizos е невидим, но неговата същностна характеристика – развиването на търговска функция, дава възможност да се възстанови паметта за него. Обменът на стоки осигурява необходимата връзка между производители и потребители, между местна продукция и дефицитни, чуждестранни стоки. На пазара са продуктите от ежедневието на един поданик на римската провинция Тракия. Изследователският поглед върху стоките разкрива личният, религиозният и общественият живот на Augusta Traiana, към чиято градска територия Pizos принадлежи. Днес в Стара Загора са експонирани различни части от оригиналната структура на римския град. Обвързването на Pizos с тези запазени „видими” културни ценности спомага публиката да се потопи в „атмосферата” на римска Тракия и предизвиква въображението й да изгради само невидимите елементи на тържището. Обратният процес също не бива да се подценява – възстановяването на паметта за емпориума спомага и за това експонатите в близките музеи да се осмислят не само като предмети зад витрина. Излизането извън крепостните стени на Augusta Traiana и опознаването на нейната градска територия е начин и да се привлече местната публика, която да опознае по-добре културното наследство на своя роден край. Друг основен момент е и локацията на тържището. Мястото на кръстопът на основни пътни артерии в Римска Тракия улеснява осъзнаването на пространствената обвързаност на обектите от античния пласт.

IL 3 rim stara zagora site

Ил. 3. Скрийншот от сайта на РИМ-Стара Загора, първо експозиционно ниво. Източник: http://museum.starazagora.net/, 10.03.2016 г.

Отново на пазар в Pizos

Своеобразно възраждане на emporium Pizos е възможно да се осъществи, като се организира фермерски пазар в село Димитриево. По този начин ще се възстанови паметта и функцията на „невидимото” тържище, без да се конкретизират неговите очертания – т.е. без да бъдат експонирани запазени оригинални структури, или чрез съвременните сергии да се сигнира точната локация на културната ценност. Фермерският пазар ще представи традиционния поминък на област Стара Загора – земеделието, което както се вижда на Ил. 2 и в римско време е било особено добре развито. Пряката среща между производители и потребители дава възможност да се отговори и на нарастващото търсене на „истински” български плодове и зеленчуци. Целта е фермерският пазар да се посещава не само като културно-туристически обект, а да се впише в ежедневието на местната общност.

Изявата на културното наследство като ресурс за устойчиво развитие, може да излезе от общоприетата сфера на културния туризъм. Макар и финансирането на дейностите по опазване на културните ценности да идва по оперативни програми за развитие на селските райони, проектите в общия случай са еднотипни по отношение на подхода и методите за създаване на атракции към обектите, като не осигуряват съществени предпоставки за обживяване на самото място. Културното наследство може да бъде разглеждано като ориентир за потенциала на даден район. Традиционният поминък може да бъде възроден и включен отново в съвременното ежедневие на местната общност, най-вече, когато има необходимите условия и възможности за просъществуването му във времето, при това не само като дословно възстановяване и претворяване на старовремски практики. Още повече, че акцентирането върху традиционното ползване на земите, местните занаяти и производства, логически обвързва и осмисля различни елементи от културното наследство на дадената територия.

Намесите по опазване на културни ценности рядко включват участие на „непрофесионалисти”, а страничните дейности извън КРР и атракции, директно копиращи отминали практики, се явяват допълващи елементи при цялостната изява на обекта. Но Emporium Pizos не е проучен, няма категорични следи – разкрити оригинални структури, видими в момента, които да го представят. Това дава възможност за по-голяма свобода при избора на намеса за изява на културната ценност, както и за включването на самата публика в главната роля. Възстановяването на функцията на Pizos чрез организиране на фермерски пазар ще създаде събитие, което би могло да бъде привлекателно за местната общност. Приеме ли се добре от публиката, тя самата би насърчила инициативи за по-нататъшни проучвания, проекти за КРР и експониране на запазени елементи от античното тържище in situ.

Възраждането на тържището в Pizos ще представи търговията, като обединяващ елемент на редица характеристики на античното културно наследство в област Стара Загора. Важно е също, че се предоставя възможност за реално участие в опазването на културна ценност, като се възстановява нейна същностна характеристика. Главна роля ще имат местните производители, които ще могат да се почувстват свързани с културната ценност. Всъщност и самата публика ще бъде деен фактор в репрезентирането на търговската дейност в емпориума.

IL 4 farmer market france

Ил. 4. Скрийншот от статия на economynews.bg – Фермерски пазар в средновековна крепост, Франция. Културната ценност е включена в ежедневието на местната общност. Източник: тук , 10.03.2016 г.

Фермерският пазар се предвижда да се провежда от пролетта до есента (спрямо възможността за добри климатични условия и наличност на свежа сезонна продукция). Специално събитие, посветено на темата за emporium Pizos, римските пътища и обвързването на римската и тракийска култури в областта, следва да се случва един път годишно (като може да продължава 2-3 дни). Чрез атракции ще се представят елементи от различни култури на общности, живели на територията, докато е била част от Римската империя, или минавали по местните пътища. Пълното пресъздаване на един пазарен ден през Античността е невъзможно, затова трябва да се търсят интересни, отличителни начини за репрезентиране на римско тържище. Целта е публиката да научи нещо и да бъде заинтригувана да види още, а не просто да присъства на представление.

Мобилни структури (павилиони) ще позволят преместването на пазара на най-подходящото, спрямо даден момент, място. Освен тях, към новото тържище е необходимо да се предвиди и информационна система, включваща както табели/табла, така и репрезентиращи елементи. Те не бива да се налагат в средата, а трябва да са достатъчно атрактивни, за да привличат публиката. Не се цели излишно използване на множество елементи, а създаване на набор от варианти, които да могат да се подменят. Допълнително, по данните за съществуващата римска пътна мрежа могат да се предложат маршрути, които са най-близки до трасетата на античните връзки.

Необходимо е предвиждане на археологически проучвания на emporium Pizos, както и своевременни спешни КРР, последвани от проекти за опазване и социализиране на обекта, който има статут на културна ценност от национално значение. В тази връзка, фермерският пазар е добре да се развие в друга част на (землището на) село Димитриево. Целта на пазара е да съживи паметта и функцията на римското тържище без претенции да го репрезентира точно.

Благодарение на мобилната си структура, елементи от пазара ще могат да бъдат включвани в други събития от културния календар на общините и да служат като своеобразна реклама към темата за тържището Pizos. Възможно е поставянето на павилиони в близост до други елементи от античния пласт на територията (например Старозагорски минерални бани – римски терми, музея в Стара Загора и др.), но и не само. Направата на коледен базар в Стара Загора, Чирпан, Казанлък и т.н. с част от павилионите на фермерското тържище ще даде възможност на занаятчии и производители да покажат своята продукция в общинските центрове, като отново ще се използва поводът за привличане на интерес към културното наследство.

Участниците в събитието могат да бъдат причислени към следните целеви групи: производители, партньори и публика. Голяма част от групата на производителите са предимно малки семейни стопанства, които ще продават собствената си продукция от плодове и зеленчуци. Други хранителни стоки, които могат да се предлагат, са пчелните продукти, всякакви консерви (сладка, лютеници и т.н.), напитки (алкохолни и безалкохолни) и т.н. Местните занаятчии ще имат възможност да представят свои произведения. Възможно е да се поканят и по-големи фирми, например „Загорка”, производители на козметика от етерични масла, характерни за района, и т.н. Областната и общински администрации би трябвало да бъдат основните партньори на събитието. Те биха могли да спомогнат за по-лесно уреждане на документацията, финансиране (включително чрез кандидатстване по програми), осигуряване на място за провеждане на събитието, организационна дейност и реклама, както и комуникацията с други държавни институции като Българска агенция по безопасност на храните. Участието на организации и сдружения на българските производители (например „Национално сдружение на малките семейни фирми и преработватели”) е също особено важно за планирането и реализацията на такъв фермерски пазар. Културните институции в района, като РИМ-Стара Загора, Исторически музей Чирпан и т.н., ще допринесат за адекватното и атрактивно включване на различни аспекти от културното наследство на античния пласт. При желание, студенти и ученици от Тракийския университет и останалите учебни заведения в района могат да участват като доброволци. Важно е и включването на граждански организации, фолклорни клубове и читалища. Не бива да се забравя, че инициативата е насочена главно към местната общност. Поради локацията на пазара (с. Димитриево), може да се предположи, че най-много посетители биха дошли от общините Чирпан и Стара Загора. Участието на различни сдружения, както и ученици, би спомогнало за привличане на допълнителен интерес от страна на техните роднини и близки приятели. Разбира се, целта е фермерският пазар да предизвика интерес в цялата област Стара Загора. При достатъчно добра реклама външна публика също е възможно да посети събитието, като предимство е лесният достъп, благодарение на магистрала „Тракия”.

Етапност

Препоръчително е да се предвидят три етапа на проекта за изява на невидимото наследство на Pizos. Първият да включва подготовка и промотиране на фермерски пазар, посветен на античното културно наследство на Augusta Traiana, с акцент emporium Pizos, самото провеждане на събитието, както и последващо участие в коледни пазари в по-големите градове в област Стара Загора. Вторият етап да представлява последваща целогодишна програма за ежемесечни фермерски пазари в село Димитриево от пролетта до есента, утвърждаване на фестивала на античното тържище и участието в други инициативи от културните календари на общините в областта. При третия етап да бъдат предприети инициативи по проучване и опазване на културното наследство на Pizos, подобряване на средата в село Димитриево и разгръщане на цялостна мрежа от фермерски пазари и събития при обекти, част от градската територия на Augusta Traiana, като имения, вили и т.н.

Етап I

Първият етап е основополагащ и е най-важен за успешното реализиране на цялата идея, тъй като при него се създава базисната програма и организация на събитието, осигурява се материалната база, както и връзките между различните участници. Продължителността му е една календарна година.

Подготовката на фермерския пазар трябва да включва преди всичко създаване на екип, който да контролира и координира цялостната организация на събитието – хора от общините Стара Загора и Чирпан, експерти от РИМ-Стара Загора и исторически музей Чирпан, независими експерти от областта, представители на браншовите организации на малките семейни стопанства и производители и т.н. Съществено е да се работи в екип с държавни, областни, общински институции, граждански организации и сдружения. Нужен е и списък с потенциални участници, както и изработването на програма с отделните дейности по организацията на самото събитие. Сформираният екип трябва да определи основните характеристики на фермерския пазар – брой възможни участници, мащаб и параметри на необходимата площ, на която да се проведе събитието. Така, на база на горните характеристики, могат да се проведат консултации с община Чирпан и кметството на село Димитриево за това, къде би могъл да се проведе пазарът и как институциите могат да съдействат за предоставяне на най-добри условия за ползване на този терен. Ще последва изготвяне на проекти за създаването на инфраструктура на фермерския пазар – разполагането на пазарните зони в (землището на) село Димитриево, направата на преместваеми обекти (сергии, малка сцена и т.н.), информационна система на обекта, озвучаване и т.н. Необходимо е също да се помисли за разполагането на екотоалетни, както и за почистването на отпадъците по време на събитието – поставяне на кофи за боклук, направа на компостер, план за почистване на терена след приключване на събитието и др. Следва осигуряване на нужната документация за провеждане на събитието (разрешителни и др.), разработването на рекламни материали и участие с тях на избрани събития от културните календари на общините в област Стара Загора. Много е важна координацията между различните участници, събирането и обсъждането на идеи между тях, за да може да се направи и окончателна програма на събитието. Наложително в днешно време е и създаването на уебсайт, който да предоставя информация за римското тържище и античното културно наследство в областта, както и за самото събитие в Pizos, и участващите в него местни производители и занаятчии.

Фермерският пазар, посветен на античното културно наследство на emporium Pizos, Augusta Traiana и нейната градска територия, е подходящо да се провежда всяка година на 26 октомври (Димитровден), по време на събора на село Димитриево. Така жителите на селото и всички, които се чувстват свързани с него, ще могат да се запознаят и да припознаят античното минало на своето родно място. Събитието ще има продължителност три или повече дни в зависимост от календара – важно е да се включи и краят на седмицата, когато най-много хора ще имат възможност да посетят пазара.

Предвиждат се три обособени зони: за търговия на различни стоки, за почивка, храна и напитки и за развлечения. Търговската зона предполага да е и най-голяма, като в нея тематично ще бъдат обособени места за производители на плодове и зеленчуци. В специален кът ще се предлагат вина, бира и други напитки. Не трябва да бъдат пропуснати и местните занаятчии. По преценка на организаторите могат да бъдат поканени и по-големи фирми (дори и с цел спонсорство). Между производителите могат да се разположат и специални сергии, които да представят различни аспекти от тракийската и римската култури. Предложения за темите и начина на представяне могат да идват от самите участници. Цели се публиката да получи информация, представена по атрактивен начин. Особено важно е включването на ученици и студенти като доброволци при представянето на античния културен пласт, които могат да предлагат и свои произведения, посветени на избрани теми. По този начин учащите ще се подготвят и ще се запознаят по-добре с местната история, ще могат да предадат тези знания на други, но и ще оценят културното наследство на своя роден край. Включването на служители на културните институции ще предостави възможност за близък контакт на местната публика с тях и персонализирането на музеите например. Често музеят се възприема като сграда, предлагаща достъп до културни ценности, а реално институцията има богата и интересна програма от лекции, маршрути и ателиета (особено в случая с РИМ-Стара Загора), информация за които по-трудно достига до широк кръг публика. Възможността за пряк контакт с местната общност е особено ценна, както за публиката, така и за участниците и организаторите. Зоната за почивка, храни и напитки също може да обединява съвременни продукти с препратки към античното времево пространство. Отново специализирани щандове могат да запознават публиката със специфични римски/тракийски ястия и т.н.

IL 5 broshura naim

Ил. 5. Брошура на Национален археологически институт с музей: През 2013 г., по време на Европейската нощ на музеите в София, НАИМ представи оригинални римски рецепти и кулинарни деликатеси, като част от специалитетите се предлагаха в продължение на седмица в заведение, намиращо се в непосредствена близост до музея.

Местата за игри допълнително ще разнообразят програмата на фестивала, възможно е и разполагането на малка сцена. Така предложените три зони трябва да се съобразят с избрания терен за провеждане на събитието. Не е задължително ясното им разграничаване или отделяне една от друга. Но е възможно и разполагането им на различни места из с. Димитриево.

Необходимо е поставянето на постоянна информационна система на мястото на самото събитие, както и на указателни табели, насочващи към фермерския пазар (вкл. по пътищата към с. Димитриево). Табели, плакати и брошури могат да представят различни аспекти от античния културен пласт в областта и по-специално за Pizos, Augusta Traiana, римските вили и т.н., както и за римската пътна мрежа на територията. Съпоставянето на античните пътища със съвременните нагледно ще покаже на публиката, че тя е дошла и ще се прибере по някое от древните трасета, които са обслужвали района. Важно е да се покаже и стратегическото място на Pizos – кръстопът на голяма пътна артерия Via Diagonalis, направлението на която е запазено и до днес, и локалните пътища към Augusta Traiana. Информационната система може да включва и други елементи, които да представят различни артефакти от античността – като надпис, разказващ за създаването на емпориума. Важното е да се осигури възможност за нагледно запознаване с елементи от римската и тракийската култури, като всеки сам да може да се докосне до тях. Препоръчително е да се използват материали, които не оскъпяват излишно направата на информационната система, но и се вписват в средата – като дърво, текстил, глина, метал. Повечето от информационните елементи няма да имат охрана, което също трябва да се вземе предвид. И най-вече е необходимо да се търси баланс и да не се натрапва изявата на културното наследство – това важи и за броя и разполагането на специализираните щандове, и информационни елементи, както и за самата културна програма през трите дни.

След провеждането на фестивала, участието в коледните пазари на по-големите градове в областта се явява продължение на фермерския пазар до пролетта, когато той може да се върне на оригиналното си място при село Димитриево.

Етап II

Вторият етап обхваща следващата календарна година, като целта е да се утвърди провеждането на фермерския пазар в село Димитриево и на ежегодния фестивал при представяне на античния културен пласт в областта. От трите фестивални зони, ще се поддържа първата – за търговия. От пролетта, когато започва да излиза новата реколта, до есента, ежемесечно (при достатъчен интерес – ежеседмично) ще има пазар на местните производители на плодове и зеленчуци. Елементите на информационната система остават, но няма да има специализирани щандове, посветени на римската и тракийската култури. На специализирания сайт ще има своевременна информация за датите на пазарните дни, както и по възможност списък на фермерите, които ще представят продукцията си. Участията в други събития от културните календари на общините в област Стара Загора продължават, както продължава и организирането на новия фестивал около Димитровден. Със събитието на 26 октомври се закрива сезонният фермерски пазар, като последно за годината ще бъде участието в коледните пазари в големите градове.

В началото на следващата година е необходимо направата на равносметка, преценяване на предимствата и недостатъците на цялостното управление и програма, свързани с пазара на местните производители. Оценката трябва да покаже потенциала на този пазар, доколко идеята се възприема от местната общност и какви са перспективите за неговото просъществуване във времето. Могат да се очертаят три възможности относно потенциала на инициативата:

I. Идеята не се възприема от местната общност, няма достатъчно интерес;

II. Идеята се възприема добре от местната общност, но все още няма необходимата посещаемост;

III. Идеята се възприема много добре от местната общност и пазарът има голяма посещаемост.

При първия възможен резултат организирането на пазара следва да се преустанови. Предвид конструкцията на сергиите (мобилни структури), е възможна употребата им за други цели на друго, по-подходящо място. Вторият възможен резултат предполага отстраняване на слабостите на първоначалната програма и организация, при провеждането на фермерските пазари и фестивала, както и увеличаване на рекламата. Провеждането на пазарите на местните производители и събитието, посветено на античното културно наследство на областта, продължават още 2 години, след което се прави нова оценка и се решава дали дейностите да се прекратят или не. Третата възможност е най-желателна. При нея се гарантира устойчиво развитие на инициативата и трайното й включване в живота на местната общност. Тогава е възможно самоиздържането и самоподдържането на пазара, чрез приемливи такси от производителите и дарения на спонсори.

Етап III

Етап трети е най-отдалечен във времето. При него, след трайното установяване на фермерския пазар в село Димитриево, се предвиждат подобрения в урбанизираната среда – реновиране на част от сградния фонд с цел създаване на информационен център, места за настаняване и селски туризъм, ремонт на читалището, изграждане на детски площадки и др. Интересът към фермерския пазар може да предизвика инициирането на археологически проучвания, последвани от КРР и експониране на открити недвижими културни ценности. Друга възможна насока е създаването на мрежа от подобни пазари и събития, на база анализ на културното наследство в областта.

Рискове

Събитието предполага координация между различни институции, всяка със свои проблеми и нужди, като това може да доведе до конфронтиране на различни интереси. Но общата кауза може да бъде по-силен фактор, под влияние на който да се намери компромисен вариант.

Появата на прекупвачи и търговци на фермерските пазари също би създала негативен имидж на инициативата. Поради факта, че в нея е включена цялата местна общност, би трябвало чрез саморегулация постепенно пазарът да възстанови първоначалния си вид и местни производители да предлагат директно своята продукция на потенциалните, крайни купувачи.

IL 6 creake abbey

Ил. 6: Фермерски пазар в Creake Abbey, Великобритания. Източник: http://www.creakeabbey.co.uk/, 10.03.2016 г.

Опазването на културното наследство не бива да капсулира артефактите, археологическите обекти и т.н. от тяхната среда, а да се търсят варианти за връщането им в ежедневния ритъм на бита в територията, в която се намират. Една недвижима културна ценност е нещо повече от своята материална обвивка. Търсенето на същността й през контекста на средата, в която се намира, разкрива още по-големи възможности за изява и опазване на културното наследство. Но също така осигурява повече шансове за включването на обекта в съвременния живот, при това извън сферите на туризма, музейното дело и т.н. Повечето недвижими културни ценности са били забравени и разрушени, и защото (постепенно) покрай тях животът е замирал. Възстановяването им без вписването им във всекидневието на местната общност и без търсенето на начини за тяхното обживяване може да доведе до повторното им забравяне и разрушаване в бъдеще.

Библиография

Боянов, Илиян. 2014. Дискодуратере и емпориите в Римска Тракия. София: Авалон Пъблишинг ЕООД.

Димитров, Димитър Д. 2013. Непознатата Стара Загора. София: Захарий Стоянов.

Маджаров, Митко. 2009. Римски пътища в България. Принос в развитието на римската пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико Търново: Фабер.

 


[1] Чл. 4 от Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство гласи: „Всяка държава –страна по тази Конвенция, признава задължението си да осигури идентификация, защита, съхраняване, популяризация и предаване на бъдещите поколения посоченото в членове 1 и 2 културно и природно наследство на нейна територия.”.

*Статията е разработена по дипломния проект на авторката „Невидимото културно наследство като ресурс. Емпориум Pizos.” с дипломен ръководител доц. Георги Вълчев към магистърска програма „Мениджмънт и социализация на културното наследство”, Културология, ФФ, СУ.


 Биографична справка

Лиляна Граматикова е архитект, дипломиран към катедра „История и теория на архитектурата”, УАСГ. Завършила е и втора магистратура „Мениджмънт и социализация на културното наследство” към специалност „Културология” на СУ. От 2016 г. е редовен докторант към катедра „История и теория на културата” на СУ„Св. Климент Охридски”. Интересите й са съсредоточени в областта на римската пътна система.

Прочетена 388 пъти

Броеве на Семинар_БГ

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност