.
Четвъртък, 29 Декември 2016 15:20

Тенденции, проблеми и възможности за туризма в България

Интервю с Румен Драганов

- Имате ли данни колко туристи идват в България и от какъв вид туризъм се интересуват?

Около 7 милиона и половина туристи идват в България годишно, от общо 9 милиона и 400 хиляди, които влизат в страната. Голямата част от тях, около 66%, са насочени предимно към морската ривиера и са свързани главно с морския туризъм, но останалите са разпределени по различни направления, като в тях влизат бизнес туристите, туристите, които идват за посещение на културни паметници и забележителности, поклоннически туризъм, селски туризъм, младежки туризъм и други.

- От кои обекти на културния туризъм се интересуват туристите?

Интересите на голяма част от туристите са свързани не само с основния вид туризъм, с причината поради която са дошли, а и с посещение на културни паметници. Независимо дали те са дошли с цел рекреация на морската ривиера, в свободното си време посещават културни забележителности, които могат да се намират непосредствено на морското крайбрежие, но могат да бъдат и във вътрешността на страната. Тези, които идват с цел бизнес туризъм, също включват в програмата си и кулинарен туризъм, културен туризъм и други. Така че като цяло ние можем да кажем, че процентът от тези, които посещават културни обекти или места, свързани с материалното и нематериалното културно наследство, са преобладаващата част от тези, които посещават България.

- Имате ли данни българите, които пътуват в България, към кои културни забележителности имат интерес?

Различните целеви групи имат различни интереси. Учениците посещават обикновено организирано места, които са свързани с българската история и култура. Други възрастови групи, каквито примерно са пенсионерите, посещават културни забележителности във връзка с други мероприятия, които са организирани специално за тях. Когато става дума за средната възраст, основен интерес представляват т.нар. нови българи, които демонстрират специфичен лайфстайл. Това са хора от професии като юристи, архитекти, инженери, хора на културата и други, които се занимават с различни бизнеси, свързани главно с големи компании от Европа и света. Те предпочитат да покажат на своите семейства, деца, близки и приятели, че имат особено отношение към културни ценности и съответно посещават места, където се провеждат събития, свързани със съвременните изкуства, каквито са джаз фестивали и други концерти на открито, с оперното изкуство или с изкуството на музиката, танца, светлината. Много от 3D инсталациите, или интерактивните музеи също представляват цел за тези хора. Също така и нововъзникналите туристически атракции, сред които са и новоизградените или новоконструирани туристически атракции.

- Често създаването на тези нови атракции се обосновава с това, че ще доведе голям туристически поток към конкретното населено място и че ще подобри икономическата ситуация там. Вашите наблюдения какви са? Има ли наистина такъв голям туристически интерес към тези атракции? Подобрява ли се с нещо местната ситуация?

Това действително е така. Ние наблюдаваме, че нововъзникнали туристически атракции, каквито са Перперикон и Татул в началото на тяхното възникване, вследствие на голямата популярност, която те придобиха за кратко време, бяха посетени от над 250 хиляди посетители в първите години, след което интересът намаля. Можем също така да кажем, че откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол генерира над 250 хиляди посещения само за един сезон – от нововъзникнала туристическа атракция, което също е факт. Много от реставрираните нови паметници на културата, включително със средства на Европейския съюз, както е примерно Белчин, декларираха, че имат посещения над 500 хиляди. Така че като цяло общото впечатление е, че такива нововъзникнали туристически атракции действително привличат повече нови посетители.

- А какво е Вашето отношение към т.нар. „атракциони”? Според Вас практиките като създаването на паркове за забавления непосредствено до културно-историческата забележителност успешни ли са? Тоест хората биват ли наистина привличани повече, към места, където могат да прекарат по по-забавен начин свободното си време?

Основната цел на туризма е да създава нови работни места и да подобрява местните икономики. Така че всяко действие, което е насочено към създаване на нови работни места чрез инструментариума на туризма и подобряване на местната икономика, отговаря на основната цел на туризма. Обикновено, когато хората посещават едно или друго място със семейството си, със свои близки и приятели, не всички са заинтересовани или и не всички могат да извършват дейността, която е свързана с основната атракция. Примерно, когато става въпрос за ски, не всички могат да карат ски. Същото е и когато става въпрос за посещение на една или друга атракции – не всички могат да имат интерес към нея. От тази гледна точка необходимо е създаването на допълнителни услуги за онези групи, които имат друг интерес, каквито например са децата. Колкото и на нас да ни е интересна някаква нововъзникнала туристическа атракция, те имат по-голям интерес към люлките и пързалките, отколкото към историческата забележителност. Добре е да има такава част, която да забавлява тях и да отговаря на основното изискване – създаване на работни места и подобряване на местните икономики.

- Трябва ли да бъдат ясно отграничени историческата част от забележителността и частта, която е свързана със забавление?

Не можем да усложняваме живота на туриста и да искаме от него да бъде експерт-археолог или строител, за да може ясно да разграничава едно от друго. За туриста, когато посещава определена туристическа атракция, е важно самото преживяване и начинът, по който то се създава. От тази гледна точка всякакви спорове, които могат да възникнат в културните среди, са му чужди. Той е дошъл да се забавлява и всичко, което е насочено към тази част от туристическа гледна точка, е полезно тогава, когато не става въпрос за застрашаване на сигурността на самия турист или опасност за неговото здраве. А всички спорове, които са от научен характер, са общо взето за специалистите.

- Според Вас дострояването на крепости с цел улесняването на визуално възприемане застрашава ли автентичността на самите крепости? И въобще какво мислите за тази практика, която вече се използва на много места в България?

Аз не наричам дострояване това, което се случва, а наричам разрушаване на това, което има. Като човек, който колекционира и уважава предмети от миналото, предпочитам естествената патина на предмета и съхраняване до максимална степен на неговата автентичност. Независимо че видът, в който тези предмети се получават или придобиват, в много случаи не е естетически изискан по отношение на съвременното пост-китайско възприемане на сувенирната индустрия в Европа и света. Но аз изключително много държа на автентичността и се радвам на патината на предметите. Тоест предпочитам да се спре процесът на по-нататъшна деградация на самия обект или предмет, отколкото да пре-нарисувам, пре-начертая или пре-построя каквото и да било.

- Безспорно за човек, който не идва като специалист на всичките забележителности, е по-интересно да може визуално да си представи как е изглеждал обектът във времето, в което той е бил жив. Какви практики за социализация и за визуализация на наследството според Вас биха били успешни и са интересни за туристите?

Аз винаги съм уважавал паметници, които са запазени в тяхната максимална автентичност, с ясна намеса върху тях единствено в моментите за преустановяване на деградацията на съответния паметник. И всякакви реплики, които могат да бъдат макетирани в 3D формат, или ако щете, тъй като виждам, че тук става въпрос за значителни инвестиции в последните години – построени отново, но на територия в съседство до самата забележителност, но не чрез унищожаването й, като се строи върху самата забележителност. Тоест аз не разглеждам съвременната реставрация като коронка на нов керамичен зъб, като се скрива оригинала. Аз бих искал да се запази изцяло разваленият зъб, какъвто е, за да може да се види как е. А, ако трябва да се изгради нов зъб по модел от Уикипедия, той може да се вземе от там.

- В този случай да речем Александровската гробница и Музеят за тракийско изкуство добър пример ли са?

Има десетки туристически обекти, които според мен бяха грубо профанизирани от уважавани български археолози и историци, които се намесиха грубо в полето на туризма. Аз не уважавам иманярството като професия, тъй като за мен това са непрофесионалисти, които, правейки своите разкопки, унищожават исторически артефакти. По същия начин разглеждам археологическото иманярство в туризма от уважавани археолози, включително тяхната намеса те да обясняват какво харесват туристите и те да дострояват, между другото абсолютно комерсиално, много от тези паметници. Тъй като част от тези археолози видимо си представят видни исторически забележителности като банкомат, на който само те знаят ПИН кода и могат да теглят европейски средства по програми. Смятам за груба намеса в теорията и практиката на туризма подобни техни действия и укорявам за това. Мога директно да кажа, че те нанасят сериозна щета върху туризма. Нанесоха такава сериозна щета, когато подведоха големи туроператорски компании да качат туристи на недостроени обекти, без да бъдат спазени изискванията за сигурност на туристите – при висока дневна температура, без вода, без тоалетна. С това те подложиха на риск туроператорските фирми, които впоследствие и за дълго време отказват да водят туристи по тези туристически паметници. Тоест в определена степен бих казал, че археолози и историци извършиха престъпление към българския туризъм с тези си действия.

- Може ли да дадете примери за такива обекти?

Такова престъпление беше извършено на Перперикон, където в много неблагоприятни условия бяха качени туристи и това доведе до този спад на туризма към Перперикон. Разочарованието от горещината и нищо-не-виждането, без вода и тоалетна, практически обрече много туристи на страдание, вместо на удоволствие, което те би трябвало да изпитват от подобни паметници.

Когато говорим за една туристическа атракция, тя трябва да отговаря на изискванията на туризма и това не трябва да се прави от археолози, подчертавам дебело. Или от иманяри, когато става въпрос за археология. Престъплението е еднакво силно и в двете ситуации според мен. И става въпрос за престъпление. Когато става въпрос за туризъм, туризмът изисква ядро, в което да бъде самият исторически паметник и което да бъде максимално автентично, за да бъде привлекателно. Това ядро трябва изцяло да бъде подчинено на археолози и историци, които разбират от тази материя. След което да има една буферна зона, която да заобикаля това ядро, в което да има парково пространство, за да може да се отличи територията на ядрото от територията на туризма. След това да следва територията на туризма, която да включва вход, ако е необходимо да има такъв, паркинг за автомобили и автобуси, зона за освежаване, в която да има тоалетни, места за напитки и храна и зона, която да бъде свързана с търговски цели – продажба на сувенири, предмети на занаятите, книги, картички, марки, монети и други, които са свързани със самата туристическа атракция, за да може да има икономическа полза обществото – тоест да отговори на изискването за създаване на работни места и подобряване на местната икономика.

- Да поговорим малко за другия тип исторически забележителности – историческите паркове и неолитните паркове, които не строят върху вече съществуваща културна забележителност, а създават реплики на други места. Какво мислите за тях? Има ли интерес? Кой се интересува от такива паркове?

Аз смятам, че такъв интерес има и ние може да наблюдаваме успеха на такива интерактивни паркове в много европейски страни и извън Европа, разбира се. И смятам, че те имат едно голямо бъдеще, тъй като целта в последна сметка е много по-голяма информираност на обществото, подобряване на учебния процес, тъй като в много случаи учениците могат много бързо да бъдат въведени в самата материя и да се докоснат до неща, които не са си представяли по този начин. От тази гледна точка аз ги намирам като изключително полезно възможно бъдещо развитие. И дори задължително в много случаи в тази област.

- Може ли да посочите добри примери за такива исторически паркове?

В България, когато става въпрос за музейна част, бих казал Интерактивен музей в Габрово като такъв, който работи много успешно. Ако щете паркът Музейко, който се направи в София. И мога да посоча практиките на музеите в Русе, в Стара Загора, Варна, Бургас... В Русе театралните постановки, които правят възстановка на част от историческите сцени според мен са много положителни. В доста от музеите се набляга на новия интерактивен метод, за да могат чрез новите технологии посетителите на музеите да получат повече информация за това какво се случва. Но в голямата част от българските музеи, бих казал над 90%, съвременните технологии все още не са застъпени. Според мен все още голяма част от туристическите атракции, културни и природни забележителности страдат от липса на добро управление и обществото не получава по-големи ползи от тях. Пример е дворът на Президентството със старата баня и черквата "Св. Георги", които са една необживена част от центъра на София. Също и кръглата кула в София под Халите и ред други места, в които не се използват достатъчно добре новите интерактивни технологии. Не виждам съвременно изкуство, което да бъде разположено на тези територии, изкуството на театъра, на музиката, на светлината и ред други изкуства, които могат да обживят тези територии и обществото да получава по-големи приходи. Това главно зависи от липсата на собственик, легитимиран собственик на тези територии, за които не се знае дали са държавна собственост, дали са общинска собственост, дали са към Президентството. Въобще кой ги управлява и защо този, който е собственик, не знае, че е собственик на тези туристически атракции и защо той не създава работни места, а стои като страничен наблюдател и като не-собственик на тези атракции?

- Споменахте София и се сещам естествено за археологическия обект на Ларгото, който в момента се надстроява. Според Вас как би било подходящо да се социализира?

Ларгото на София е един успешен пример за унищожаване на културно наследство с европейски средства поради меркантилни желания на хора, близко свързани с Министерство на културата, да придобият пари и да изхарчат повече европейски средства за този обект. Той беше прекрасен във всичките му части. Самите археологически разкопки пред очите на обществото само по себе си беше изключителна атракция, която не беше използвана за целите на туризма или за нуждите на обществото. Пласт след пласт обществото можеше да бъде информирано и да се наслаждава на това, което беше свършено. Голяма част от това, което се разкриваше от туристическа гледна точка е изключително интересно. То беше моментално унищожавано – например съвършено запазени дървени греди, набити колове, които бяха унищожени без обяснение. Последващото новоизграждане на целия този ансамбъл с налени европейски средства е очевиден пример за унищожаване на туристическа атракция или културна забележителност. Смятам, че с тези средства би могло да се извърши консервация за запазване от по-нататъшното разрушаване на автентичността. От туристическа гледна точка това е par excellence унищожаване на туристическа атракция, която е публична собственост. Съответно оттук нататък тя е безинтересна за хора, които се занимават с привличане на високо платежоспособна публика за туризма. Те са идеални за масова нискобюджетна публика, на която каквото и да покажеш, без значение от неговите качества, е част от използване на времето в самото туристическо пътуване.

- Имат ли според Вас новите наследства капацитет да се самоиздържат след като приключи финансирането по Оперативните програми, с които са изградени?

Абсолютно, тъй като след многомилионните инвестиции, направени със средства на Европейския съюз, средствата за поддръжка са минимизирани, става въпрос за няколко човека, които могат да работят в тези атракции и от тази гледна точка те могат да се самоиздържат изцяло.

- А като издръжка на материалната инфраструктура – нуждаят ли се от допълнителни големи инвестиции през определен период?

Нуждаят се от инвестиции за капитални ремонти, но те ще дойдат не по-рано от след 10 години. Ремонтите за поддръжка могат да бъдат спокойно в рамките на средствата, които се получават от приходни такси. Тук трябва да кажем, че приходите от културните обекти за първото полугодие надхвърлят 160 милиона лева, така че би трябвало нововъзникнали туристически атракции да разполагат с достатъчно средства.

- Имате ли наблюдения каква входна такса е приемлива за туристите?

Входната такса трябва да бъде равна на цената на парче триъгълна пица в пицарията в населеното място, където се намира туристическата атракция. Но входната цена трябва да дава възможност на хората, които идват с цел да подкрепят туристическата атракция, да дадат достойна цена и от тази гледна точка основният билет на българските музеи според мен дори е евтин. Той не дава възможност на състоятелни хора да платят достойната цена за този музей. От там нататък всеки, който има средства по една или друга причина, може да бъде спонсор на музея и спонсорирайки музея, той може да влиза без да плаща входната такса, независимо от сумата, с която той спонсорира. Смятам, че тази практика би трябвало да бъде въведена и в българските музеи и всички културни институти и да даде възможност на хората, които имат средства, да заплатят достойна цена, отговаряща на стандарта на съответната културна забележителност. А всички останали да ползват различни цени, които да бъдат структурирани.

- Има ли според Вас стратегическа политика в сферата на културния туризъм? Това, което се случва на много места в България, вид стратегия ли е?

Има стратегия в главите на приближените до държавния апарат по това как да бъдат усвоени европейски средства максимално бързо срещу минимално влагане на усилия. Това според мен е деградиращо за културата. Такова унищожение на ценности, включително и морални и духовни, рядко се наблюдава в един кратък период от време. По отношение на това дали има стратегия или дали има концепция за развитие на българския туризъм и съхранение на българското културно наследство – за съжаление тя може да бъде видяна от реализацията. Ако е имало такава концепция и това е реализацията на тази концепция, тя е дълбоко погрешна.

- А кои кръгове се интересуват от строежа на тези нови наследства?

Меркантилни.

- С какви пари се прави?

Европейски и пари от националния бюджет.

- Как участват общините?

Общините общо взето са незаобиколим крайъгълен камък по отношение на реализация на тези проекти, но те в голямата си част се използват единствено за даване на съгласие за унищожаване на това наследство. Пресата, която се налага от хабилитирани лица с титли и звания, е изключително голяма и виждам, че общините и местните общества са изключително безсилни да оценят наследството, с което те разполагат и да го запазят за поколенията. И това се отнася масово за територията на цялата страна.  

- Според Вас как може да се предизвика интересът на местните общности към тяхното наследство?

Месното население в по-голямата част от територията на страната е живяло много дълъг период от време, времето на социализма, потиснато и с изменени представи за своята сила и мощ. То в голямата си част е абсолютно лишено от самозащитна реакция и от самосъзнанието, че е собственик на територията, която обитава, че без неговото съгласие никой не може да унищожава културно или природно наследство или поминъка в тази част, културен туризъм, на местното население. Това не се съзнава от местното население и то е безсилно. Това е въпрос за светоусещане, за свобода и за полезност на членовете на обществото. В голямата си част българите поради тази потиснатост имат трайни увреждания от това да се почувстват свободни според мен. Те вярват, че политикът, министърът или професорът са умни хора, които няма как да ги подведат. Че това, което правят, те правят именно в полза на тях. Те не могат да повярват на настоящия етап, че става въпроса за хора, които не се целят към ползите на местното население, а се целят към по-добри марки автомобили, по-добри вили, къщи, предмети, пари, които да бъдат за лично облагодетелстване. И това е големият проблем, свързан с корупцията на всички нива – общинско, централна администрация, съд и прокуратура, местна власт, които са причина за унищожаването на културните и природни забележителности. Смятам, че това е процес, който ще бъде разбран след години, с развитието на обществото. Обществото ще намери сили да поправи в известна степен действията, свързани с опазване на това природно и културно наследство, независимо, че някои от тях са необратими.

- В много Ваши интервюта казвате, че все пак туризмът в България има много голям потенциал, в частност и културният туризъм. Къде виждате този потенциал – какво развитие според Вас би било успешно за българския туризъм?

Не е необходимо човек да бъде голям специалист в туризма. Когато прочете данните на националните статистики и види, че средната заетост на страната се движи под 35% последните 5 години, да предвиди, че останалите 65% са като цел за развитие. Няма как да имаме изградена многомилионна материална база, която да е 65% празна в продължение на 5 години. Тоест имаме потенциал. Също така не аз, а всеки случаен пътешественик, който преминава през България, само с един лек поглед през прозореца на автомобила и влака, първите му думи са "Вие можете да развивате туризъм". Под "Вие може да развивате туризъм" той не казва "Вие може да строите още, и още, и още хотели". Той казва "Вие можете да създавате работни места, тъй като видимо археологията е публична собственост, тоест Ваша“. Под Ваша не разбира на мене и на Вас, а разбира на държавата. Тоест правете регламентиран туризъм, свързан с публичната държавна собственост, представляваща културни и природни забележителност и нематериално културно наследство, които са огромни и могат да изхранят една голяма част от нашето население. Това не се създава.

- Според Вас какво привлича и отблъсква туристите в България?

Туристите в България са привлечени от добрите думи, които те чуват от други туристи, които са били в България. 36% от туристите, които са били в България, повтарят своите пътувания. Голяма част от тях разказват много хубави неща за България и това е основата на привличането на повече туристи – устната реклама. Освен това България работи с 350 много големи туроператори в Европа и света. Тези туроператори работят с над 32 хиляди туристически агенции в света, многомилионна аудитория, която е от интернет сайтове. Има и многомилионен интерес на над 120 авиокомпании, които работят с България. Така че тук става въпрос за милиони, които получават външни доставчици на туристически услуги по отношение на туризма в България. И въобще не трябва да си мислим, че от туризма в България печелят единствено и само някои хора в България. От това, че в България има туризъм, печелят руските, английските, германските, скандинавските авиокомпании и туроператори, т.е. от този бизнес печелят много, много европейци и става въпрос за много милиони. Само рекламата на България в чужбина надхвърля 56 милиона евро. Нещо, което ние въобще не съзнаваме тук, тъй като българският министър на туризма си мисли, че с някакви два и половина милиона лева може да направи реклама, която да доведе седем и половина милиона туристи. Това не може да се случи. Те идват на база на усилията на много други хора извън България.

- Трябва ли извън тази реклама, която се получава от туристическите агенции, да има все пак и реклама, която идва от държавата?

И дума не става, но тази реклама трябва да дойде тогава, когато държавата осъзнае, че е собственик на туристическите атракции – публична собственост. До момента министър Ангелкова декларира многократно, че туризмът е 100% частен бизнес, от които слова излиза, че българският министър на туризма въобще не знае, че е собственик на Черноморското крайбрежие – цялата плажна ивица, че е собственик на археологията, която по Конституция и Закона за паметниците на културата и музеите е публична държавна собственост, че е собственик на почивната станция на Министерски съвет в Слънчев бряг и двореца Евксиноград, резиденцията в Бояна, и други почивни станции, за които държавните служители не плащат режийни разноски, за разлика от всички други работещи. Така че това незнание у министъра и нежеланието да състави регистър на туристическите атракции (или видът, в който да е съставен той, да е толкова пошъл) означава, че държавата все още не е осъзнала, че е собственик на туристически атракции. Когато държавата осъзнае или когато имаме министър, който да разбере, че е собственик на тези туристически атракции, когато той започне да отговаря на въпроса колко работни места създава чрез своята собственост и как подобрява местните икономики чрез своята собственост, той ще разбере, че инструментът реклама е необходим за неговата собственост, за да може чрез неговата собственост той да създаде повече работни места и да подобри местните икономики в България.

- Прави ли се оценка от какво губи и от какво печели туризмът в България? И какво е полезно за местните икономики? Когато се предприемат определени действия, след това да има и процес на анализ и на преориентиране на политиката?

Такъв анализ липсва и той е очевиден от гледна точка на това, че последната стратегия, която беше изработена от българско правителство, е по времето, когато министър-председател е г-н Орешарски. В нея, в Стратегията за развитие на българския туризъм, изобщо липсва думата български туризъм. Тоест там единственият анализ, който е направен, е на международните пристигания, но няма нито едно число, което да е свързано с българския туризъм. Не само по време на управлението на г-н Орешарски, а при всички управления, включително и сегашното, никой не знае броя на българите, които пътуват в България. Тоест ние не водим тази статистика. Второ, данните на Националния статистически институт също са абсолютно неверни, когато става въпрос за туризъм. Например националната статистика отбелязва малко по-малко от 300 хиляди легла, които се използват в българските хотели. Ако се прочетат числата за влезлите в страната туристи, около 9 милиона и 400 хиляди, и нощувалите в страната, около 5 милиона и 200 хиляди, виждаме, че на нас ни липсват близо 4 милиона, които не знаем къде са били.

- Може ли да обясните какво разбирате под понятията постмодерен масов туризъм и хибриден туризъм, които често използвате във Ваши интервюта?

Фактически, когато става въпрос за постмодерен културен туризъм, ние говорим за нетрадиционни продукти в традиционна среда. Например изкуствено създадена нематериална туристическа атракция каквато е Дядо Коледа в Лапландия. По същия начин можем да разглеждаме и традиционни продукти в нетрадиционна среда. Това е например Мостът на въздишките в Лас Вегас или Айфеловата кула в центъра на Златни пясъци. Когато става въпрос за постмодерния туризъм, ние трябва да внимаваме единствено да не разрушим естествената среда. Лично аз съм правил изследване в частта на балнео, СПА, уелнес и по отношение на привнесени процедури, които не са характерни за конкретната СПА дестинация – до каква степен те биха могли да профанизират автентичните СПА продукти, които ние имаме – примерно Поморийската кал или минералните води в Хисаря или Велинград. Нека да оставим финландските масажи и египетските lava stones и душовете Виши на дестинациите, в които те са били създадени, а да се концентрираме върху автентиката, тъй като високо платежоспособният турист търси автентични продукти. Или казано най-просто – силиконовите гърди и силиконовите устни в една млада поп-фолк певица могат се харесват на определен вид публика, но това не е високо платежоспособната публика, към която се стреми туризмът. Оттам нататък силикон в автентични места не е за препоръчване. И оттам дострояването на археологически артефакти в много случаи трябва да се разглежда по не по-различен начин от силикона във фолк певиците. И той е насочен към такъв вид публика.

- Споменахте минерални бани и СПА туризъм – в тази връзка мислите ли, че Централната баня в София, която в момента е Музей на София, би била успешен туристически продукт, ако би функционирала като реална баня?

Софийската централна баня е успешен пример за хибриден туризъм, когато ние към една баня слагаме елементи, които не са характерни за баня-музей, каляската на Цар Фердинанд, и правим баня-музей. При хибридния туризъм имаме именно това – нетрадиционни продукти в нетрадиционна среда – това е вид хибрид и част от постмодерността. Тоест естественото за Софийската централна баня е тя да функционира по начина, по който е функционирала като Софийска централна баня, със същите отделения за събличане и преобличане, вътре със същите басейни с минерална вода, със същия маниер на вход и изход в тази баня. И тогава ние щяхме да имаме изключителна туристическа атракция в центъра на София, автентична, защото тя е запазена в голямата си част, и тя щеше да бъде световна туристическа атракция. Като Музей на София тя не представлява световна туристическа атракция. Тя е един хубав музей, изключителни ценности са подредени вътре в цялата тази сбирка, но този музей може да бъде в една изключително модерна сграда като Музея на съвременното изкуство в Билбао или Музея на съвременното изкуство в Сан Франциско или Гугенхайм в Ню Йорк. И щеше да бъде световна туристическа атракция, ако беше направена по начина, по който се правят световни туристически атракции, с тези експонати, които са вътре. В момента имаме профанизиране на туристически продукт.

- Последният ми въпрос е насочен към дейността ви в Института за анализ и оценка на туризма. Върху какво фокусирате работата си? Към какво се стремите с дейността си?

Институтът е създаден с една единствена цел – да празнува своя рожден ден на Деня на будителите. Нашата роля е да бъдем будители в българския туризъм като правим анализи и оценки на състоянието на българския туризъм, предвещаваме какво ще се случи, по какъв начин ще се случи, какъв ще бъде процентът на увеличаване или намаляване на туристите при едно или друго решение. Предсказваме какви ще бъдат числата за бъдещи периоди, например колко българи ще почиват за Нова година в чужбина, колко – в България. Нещо, което за съжаление не може да се случи от частта на онези, които би трябвало да са собственици на туристическите атракции и да разполагат с тази информация. Тоест в известна степен искаме да измием срама от лицето на българския туризъм и да даваме информация за авторитетни международни издания, които публикуват нашите данни по отношение на състоянието и тенденциите в българския туризъм.

Интервю на Пламена Димитрова,

Декември, 2015 г.


Биографична справка

Румен Драганов работи в сферата на туризма повече от 30 години. Заемал е различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга “Balkan Holidays international”. Бил е председател на Туристическия комитет към Съвета на Министрите в качеството си на заместник-министър на търговията и туризма. Участник в неправителствени организации в сферата на туризма като Българска Асоциация на Туристическите агенции и Българска асоциация за еко туризъм. Директор на Института за анализи и оценки в туризма, преподавател по различни дисциплини в сферата на туризма във висши учебни заведения.

Прочетена 147 пъти

Броеве на Семинар_БГ

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност