.

Проект спечелил конкурс за изследователски проекти в областта на градските изследвания

Лилави зони:

междинните територии на София - линии, промишленост, гета

В картите на градовете жилищните и административните зони обикновено биват отбелязвани с топлата гама от жълто към розово. Зоните на промишлеността, железопътните трасета, местата, търпящи същностна промяна в предназначението и т.н., са обичайно отбелязвани в лилаво. Те са „лилави петна" на картата. Градската среда в София предлага немалко примери за подобни бариерни зони, „неопределености" в пространството на града, които предпоставят психологическа дистанция между иначе близки жилищни зони и задават неявни предпоставки на урбанистичната логика. „Лилавите зони" в София често са разположени така, че препятстват придвижването между жилищните квартали, като вклиняват територии на привидна хаотичност в среда, която обичайно се възприема като промислена.

„Неопределените" зони на София често носят палимпсестно въздействие на градоустройствени, инфраструктурни и архитектурни решения от миналото. Наследените „лилави зони" повлияват в съществена степен развитието на градската среда. Те не просто имат ограничаваща роля в навиците на ежедневната мобилност и задават скрити предпоставки за развитието на града, ясни, но не толкова ясно съзнавани, детерминанти в градското планиране.

Как хората мислят тези места? Как те повлияват навиците им? Как разрухата в промишлените сгради задава физиономията на града? Как „лилавите зони" поделят града? Колко рязка е подялбата? Как варира усещането за „престижност" на жилищната зона от двете страни на бариерните територии? Как неопределеностите в градоустройството вторично се насищат с определеност в спонтанните жилищни прибежища на малцинствени групи? Как бивши индустриални зони упадат, за да се превърнат в гета? Или пък как бивши жилища добиват сервизна роля в града или се преформулират в зони на градоустройствена неопределеност? Как „лилави" индустриални зони днес отстъпват на молове и административни сгради в свидетелство за обществената трансформация? Тези въпроси очертават проблемно поле, което заслужава научен интерес и поражда необходимост от наблюдение и изследване.

„Междинна" София съдържа ценна информация за променящото се общество у нас. „Лилавите зони" са междинни не само в пространствен, но и във времеви смисъл. Те отразяват двойната преходна ситуация - политико-икономическата трансформация на „прехода" и процеса към постиндустриално общество. Въпросите, които първоначално провокират изследователския интерес, насочват и към по-общите проблеми на функционалната промяна на зони в столичня град в преходната и постпреходната ситуация, маргинализацията на обществени групи, отразена в тяхната среда за живеене, превръщането на социалните отлики и граници в отлики и граници в градската среда, социалната диференциация в следствие на икономическата трансформация на, начина, по който публичните институции влияят на живота в градската среда, напрежението между предписана и реална полза в развитието на града, липсата на идеалната възможност за контрол, напрежението между частното и публичното решаване на съдбата на площи и т.н.

Имаме основание да предположим, че „лилавите зони" на София са перфектното изображение на лиминалноста на преходния период и предполаганата от него разруха. В тях можем да видим някои специфични проявления на постиндустриалното и „постсоцилалистическото" общество. Деиндустриализацията на градската среда ще може да се илюстрира в разглежданите примери. Те преглагат изглед към разрухата на едно, строено като модерно, общество. Така „лилавите зони" носят и немалък елемент на един дискурс от миналото, вече изоставен и отдавна деконтекстуализиран. Легитимен е въпросът: дали наличните възприятия на разрухата в градската среда я свързват с упадък или пък с неизбежните етапи на продължаващо развитие, т.е. напрежението между модернизация и регрес като възможни обяснения на текущата разруха в лилавите зони в градската среда.

Но анализът на тези обекти би могъл да стигне по-далеч от мисленето на архитектурното наследство, теоретизирането на разрухата или отраженията на социалната промяна. Отвъд семиотичното осмиляне „лилавите зони" са все пак материална база и ресурс, физическо пространство, което съществено повлиява живота на хората в контакт с тези места. Разглежданите обекти са идиосинкретични зони, които по различни начини попадат извън официалната визия за града. Тъкмо липсата на човешко присъствие дефинира тези пространства, а малцината, които влизат в пряко взаимодействие с тези места са същевременно вътре и вън от онова пространство на града, което е подвластно и е продукт на публичната власт. Значи ли това, че можем да мислим тези хора като част от друг тип друга властова структура? Дали тези „междинни зони" почват да се превръщат в място за пребиваване на „междинни хора? Това са въпроси, които очертават някои хипотетични полета на размишление.

 

Описание:

Интердисциплинарно изследване върху индустриални и транспортни зони в градската среда, разположени между жилищните квартали на столицата. Изследването ще се съсредоточи върху няколко конкретни случая, които в съчетание дават обобщена представа за изследвания обект. Това са индустриалната зона, разположена между район „Надежда", „Орландовци" и „Банишора"; коловозното развитие на железопътната линия между „Слатина" и „Подуене"; строителните площадки, старото трасе на ж.п. линията, военните обекти и прагът в релефа, които отделят „Лагера" и „Кривата река" от „Сердика" и „Зона Б5"; жп линията и индустриалната зона, която разделя „Изток" от „Мусагеница" и „Изгрев" от „Дианабад"; жилищата в „Захарна фабрика", които на практика са обградени от „лилава зона". Наблюдението ще се проведе в сътрудничество между антрополог и политолог и ще се проведе по методите на краткосрочно наблюдение, допълнено с интервюта и анализ на документи. Получената в хода на изследването информация, осмислена през обяснителните модели в литературата, ще послужи за формиране на изводи относно текущото развитие на градската среда в столичния град, както и на хипотези за един обобщен модел по отношение на измененията в градската среда в контекста на социалната промяна.

 

Цели:

Сибиране, класификация, документиране и популяризация на емпиричен материал за разглеждания обект;

Изграждане на обобщени теоретико-практични модели по отношение на възприятието на разглежданите места;

Формиране на хипотези за по-нататъшна емпирична верификация по отношение на обобщена теоретизация за обществената промяна, отразена в градската среда;

Опит за за мотивиран принос с предложения в политиките на градоустроийство.

 

Задачи:

Краткосрочно емпирично наблюдение на обектите;

Заснемане на наблюдаемите обекти;

Създаване на надежден архив (преди окончателното заличаване на някои от разглежданите места);

Анализ на документи по устройствения план на София и насоките за развитие на града;

Обзор на съществуваща литература по темата;

Прилагане на съществуващи теоретизации по отношение на събраната емпирична информация;

Интервюта с лица, живeeщи в близост до разглежданите обекти;

Интервюта с лица в конаткта им с разглежданите обекти;

Преглед на съществуващи дискусии в интернет;

Интервюта с представители на институциите, които са отговорни за формиране на градската среда;

Интервюта с представители на групи на интереса, които се занимават с темата за развитието на градската среда (групата за запазване на железопътната инфраструктура, групата „Стара София" и т.н.);

Предлагане на подходящ термин на български за shanty towns;

Формулиране на предложения за варианти за оптимизация на придвижването в градска среда (велосипедни алеи, вътрешна железница и т.н.)

 

 

Дейности и продукт:

Обзор на литературата, анализ на документи - февруари, март;

Интервюта с лица от изброените групи - март;

Непосредствено периодично наблюдение и заснемане на разглежданите обекти - март, април;

Обобщаване на изследователските резултати в статия - април, май;

Организиране на дискусия, придружена с изложба на снимки, прожекция и сайт - май;

 

Бюджет:

Изложба - отпечатване на снимки и рекламни материали, наем на прожекционна техника и екран, наем за зала, прикрепяне на снимки - 500 лв.;

Транспортни разходи - 200 лв.;

 

 

Библиография:

Гаврилова, Р. „Градът - символи, образи, идентичности". ИК "Лик". С., 2002.

Станев, Ст. „Перспективи на градските центрове в България". БАН С., 1973.

Кираджиев, Св. „Българските градове". "Свят". С., 2001.

Кутра, Ж. „Криза на града - мъжки и женски пространства". HURA. С., 2002.

Аppadurai, A., „Modernity At Large". University of Minnesota Press. 1996.

Bruinsma, Frank. Pels, Eric. Priemus, Hugo. Rietveld, Piet. Van Wee, Bert. "Railway Development: Impacts on Urban Dynamics". Physica - Verlag Heidelberg, A Springer Company. 2008.

Dear, M., „The Postmodern Urban Condition". Malden, MA: Blackwell. 2000.

Hann, C., Postsocialism: ideals, ideologies and practices in Eurasia. Routledge. 2002.

Harloe and Szelenyi (editors), "Cities After Socialism: Urban and Regional Change and Conflict in Post-Socialist Societies". Malden, MA: Blackwell

Harvey D. „The Condition of Postmodernity: An Enquiry into the Origins of Cultural Change". Cambridge: Blackwell. 1990.

Hirt, S. "Planning the post-communist city: Experiences from Sofia". International Planning Studies, Vol. 10, No. 3/4, 219-240 (2005).

Hopper K. „Symptoms, survival and theredefinitionofpublicspace". UrbanAnthropol. 20:155-75. 1991.

Jones DJ, Turner JT. 1989. Housing and the material basis of social reproduction: political conflict and the quality of life in New York city. See Ref. 134, pp. 13-42

Kumar, K. "From Post-Industrial to Post-Modern Society". Malden, MA: Blackwell. 1995.

Lefebvre, Henri. The Production of Space". Blackwell Publishing. 1991

Low, Setha M. (ed.) "Theorizing the City: The New Urban Anthropology Reader". Rutgers. 1999.

Nedovic-Budic, Z., Tsenkova, S., and Marcuse, P., 2006, "The urban mosaic of postsocialist Europe". in S. Tsenkova and Z. Nedovic-Budic (editors). "The Urban Mosaic of Post-Socialist Europe". Heidelberg, Germany: Springer and Physica-Verlag, 3-20.

Noonan, Douglas S., Neighbours, Barriers and Urban Environments: Are Things 'Different on the Other Side of the Tracks'?" in Urban Studies, Vol. 42, No. 10, 1817-1835 (2005).

Parker, Simon. "Urban Theory and the Urban Experience: Encountering the City". Routledge. 2004

Pellow D. 1996. Setting Boundaries: The Anthropology of Spatial and Social Organization. Amherst: Bergin & Garvey

Rabinow, Paul. „French Modern: Norms and Forms of the Social Environment". Chicago University Press. 1989.

Rothstein FA, Blim ML. 1991. Anthropology and the Global Factory: Studies of the New Industrialization in the Late TwentiethCentury.NewYork:Bergin&Garvey

Sarmany-Parsons, I. "Aesthetic aspects of change in urban space in Prague and Budapest during the transition". in G. Enyedi (editor), "Social Change and Urban Restructuring in Central Europe. Budapest, Hungary". Akademiai Kiado, 209-231 (1998).

Schnier, J & Susser, I. (ed.) 2003 Wounded Cities

Scarpaci, J. "On the transformation of socialist cities" in Urban Geography, Vol. 21, 659-669 (2000).

Sheppard, E. " Socialist cities?" in Urban Geography, Vol. 21, 758-763 (2000).

Stanilov, K. "The restructuring of non-residential uses in the post-socialist metropolis" in K.

Stanilov (editor) "The Post-Socialist City: Urban Form and Space Transformations in Central and Eastern Europe After Socialism". Dordrecht, The Netherlands: Springer, 73-100 (2007).

Stanilov, K. "Urban planning and the challenges of post-socialist transformation" in K.

Stanilov (editor) "The Post-Socialist City: Urban Form and Space Transformations in Central and Eastern Europe After Socialism". Dordrecht, The Netherlands: Springer, 413-426 (2007).

Sykora, L. "Local urban restructuring as a mirror of globalization processes: Prague in the 1990s" in Urban Studies, Vol. 31, No. 7, 1149-1166 (1994)

Tonnelat, Stéphane. "Out of frame. The (in)visible life of urban interstices - a case study in Charenton-le-Pont, Paris, France" in Ethnography, Vol. 9, No. 3, 291-324 (2008).

Съдържание на брой 11

Съдържание на брой 12

Семинар_BG

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.

Новата Празничност