.

Проект спечелил конкурс за изследователски проекти в областта на градските изследвания

 

 Бедност и неравенството в градовете в България

Силвия Николова

Резюме

Значителните икономически промени в годините на преход и подготовка на България за Европейския съюз доведоха до увеличаване на подоходното неравенство сред населението, понижение на жизнения стандарт и увеличаване на бедността. Изследванията на бедността в България показват, че селските райони се характеризират с по-голяма бедност и по тази причина развитието на това явление в градовете остава на по-заден план в съществуващата литература.

Целта на предлаганото изследване е да си изучи в по-детайлен план бедността и неравенството в градовете в България. От една страна ще бъде разгледана бедността и неравенството в големите градове, към които всъщност се насочват повечето млади хора след завършване на образованието си. От друга страна на тях ще бъдат противопоставени бедността и неравенството в малките градове. Ще бъде направен профил на лицата, които живеят в бедност в градовете на България и ще се анализира дали той се различава за малките и големите градове. За характеризиране на подоходното неравенство сред населението в градските райони ще бъдат изчислени коефициентите на Джини за малките и големите градове през наблюдавания период. Също така ще се направи съпоставка има ли промяна в тези процеси след присъединяването на България към Европейския съюз.

За целите на анализа ще се използват индивидуални неидентифицирани данни на домакинските за периода 1992 - 2006 година. Бедност и неравенство в градовете в България 3

Съдържание

1. Въведение и мотивация .............................................................................................4

2. Цели и задачи .............................................................................................................5

3. Литературен обзор .....................................................................................................5

4. Методология ...............................................................................................................6

4.1. Основни насоки на изследването ..........................................................................7

5. Източници на информация..................... ..................................................................8

6. Дискусия на очакваните резултати ..........................................................................9

7. План-график .......... ......... ..........................................................................................9

8. Предложен бюджет ......... ........................................................................................11

9. Библиография ......... .................................................................................................12

10. Контакти за препоръки ..........................................................................................13

Автобиографя ................. ........................................................................................14 Бедност и неравенство в градовете в България 4

1. Въведение и мотивация

Страните в преход в Европа се характеризират с по-голям дял на градското население в сравнение със страни със сходни равнища на брутния вътрешен продукт в други части на света. Особено силно нараства относителния дял на населението в големите градове, като например 22% от населението на България в София през 2006г. Едновременно с процесите на интензивна урбанизация България премина през труден преход от планово към пазарно стопанство, съпроводен със значително намаление на брутния вътрешен продукт. Това води до увеличаване на бедността сред българските граждани като в резултат на вътрешните миграционни процеси по-голямата част от тази бедност е концентрирана в градските райони (World Bank, 2006).

Икономическото развитие на България през последното десетилетие на ХХ век доведе до повишаване на неравенството и бедността в страната, като обаче беше отчетено значително по-голямо нарастване на бедността в селските райони. През 1997г. 41% от жителите на селските райони и 33% от градските жители живеят в бедност (World bank, 1997). През 2001 г. равнището на бедност в селските райони е 4 пъти по-високо от равнището на бедност в градовете (World Bank, 2002), като бедността в градовете е 14.87% (World Bank, 2006). През 2003г. бедността в София е 4,3%, в областните градове 12,2%, в по-малките градове 17,0% и в селата 17,9% (Богданов и др., 2003). Както може да се види от тези данни разликата между областните градове и селските райони е около 5 процентни пункта, докато разликата в равнището на бедност между малките градове и селата е статистически незначима. В същото време около 61% от бедните домакинства в България живеят в градовете и 39% в селата (Богданов и др., 2003), т.е. наблюдава се урбанизиране на бедността в България и от тази гледна точка тя става все по-важен проблем за съвременното българско общество. В същото време Богданов и др. (Богданов и др., 2003) показват, че се наблюдава намаление на различието в дълбочината и остротата на бедността в градовете и селата. Градската бедност в България има предимно монетарен характер, докато бедността в извънградските райони е свързана главно с трудности в достъпа до пазара на труда, до образование и здравни услуги. Бедност и неравенство в градовете в България 5

2. Цели и задачи

Въпросът, на който този проект ще се стреми да даде отговор е как са се променяли бедността и подоходното неравенство в градовете в България по време на прехода на страната от планово към пазарно стопанство и по пътя на присъединяването й към семейството на страните-членки на Европейския съюз.

Това ще даде позволи както от една страна да се проследи динамиката на градската бедност като явление в съвременната действителност на България, така и да се проследи как се е променял профилът на градската бедност между 1992 и 2008г.. Интересно е да се провери дали през едни и същи групи от лица, живеещи в българските градове са живеели в условията на бедност целия период или за някои групи може да се твърди, че с течение на времето и поради действието на различни фактори рискът за тях да живеят в бедност е намалял.

Също така ще се проследи диференциацията на градското население по доход. Факт е е, че след 1989 година подоходната диференциация в България нарасна, като поради концентрацията на по-добре платените работни места в градовете подоходното неравенство е по-голямо в градските райони, особено в големите градове. Изследването ще проследи също с какви темпове се е променяло подоходното неравенство в градовете на България и кои са групите, които попадат в групата на домакинствата с най-високи доходи и съответно на тези с най-ниски доходи. Друга задача на изследването ще бъде да сравни тенденциите на бедността и подоходното неравенство за големите и малките градове, както и да се направи сравнителен анализ между годините преди и след присъединяването ни към Европейския съюз.

3. Литературен обзор

В контекста на разширяваща се урбанизация в световен мащаб и на нарастване на относителния дял на населението, живеещо в големи градове градската бедност, стандартът на живот на градските домакинства и подоходното неравенство сред тях стават важен въпрос за съвременните общества.

Жизненият стандарт се различава съществено в градовете с различна големина и по-точно ако се съпостави стандарта на живот в столицата и Бедност и неравенство в градовете в България 6

останалите градове. Тези различия са често по-големи дори от различията между градските и извънградските райони. Докато от една страна Ravallion , Chen и Sangraula (2007) показват, че в световен мащаб равнището на градската бедност е по-ниско от това в извънградските райони, от друга показват, че бедността в световен мащаб се урбанизира все повече и то с по-бързи темпове отколкото населението като цяло. Урбанизацията играе важна роля при намаляване на бедността в селските райони чрез предоставяне на нови възможности за мигрантите от тези райони (Ravallion, Chen and Sangraula, 2007) .

Повечето изследвания, насочени към изучаване на градската бедност са фокусирани към очертаване на нейните характеристики чрез сравняването й с бедността в извънградските райони (Masika, de Haan and Baden, 1997). Основно бедността е изучавана чрез нейните монетарни проявления (като се използват различни линии на бедност, базирани на дохода или потреблението и въз основа на тях се изчисляват индекси на бедност). Многомерните подходи са по-добри от гледна точка на характеризиране на причините и характера на бедността (Hulme and Shepherd, 2003; Green and Hulme, 2005) и инструментите за изучаване на бедността, базирани само на дохода или разхода на домакинствата или лицата не отразяват немонетарния аспект на бедността, който може да бъде измерен чрез различни индикатори включени в групата на незадоволените основни потребности, индикатори за притежанието на някои активи, уязвимост и т.н. (Baker and Schuler, 2004; Masika, de Haan and Baden, 1997).

4. Методология

Като цяло изследването ще бъде насочено основно към оценка на равнището и профила на бедността в градовете в България и на изменението на подоходната диференциация в тях. Ще бъдат разгледани различни аспекти на градската бедност и неравенство.

Проектът ще се фокусира на три основни въпроса - Как се е изменило равнището на бедност в градовете в периода 1992 - 2008 г.? Кои са бедните в градовете? Каква е разликата между най-бедните и най-богатите?. Авторът ще се стреми да идентифицира основните проблеми, свързани с градската бедност в България, ще анализира откритите зависимости и ще изведе някои изводи и Бедност и неравенство в градовете в България 7

препоръки от развитието на градската бедност в България. Тази аналитична рамка ще бъде интегрирана в специфичната методология, насочена към реализирането на всяка задача на изследването.

При изучаване на градската бедност и неравенство в България ще се направи връзка също със съществуващата литература по въпроса, която ще служи като основа за провеждане на изследването.

4.1. Основни насоки на изследване

Авторът ще отговори на трите поставени въпроса като включи в анализа изпълнението на специфичните задачи на изследването. Изследването ще цели на първо място представи динамиката на градската бедност в България. Тя ще се анализира както на равнище домакинства, така и на равнище отделни лица.

За да се осигури сравнимост на равнището на благосъстояние за различните по размер домакинства ще се използва оригиналната еквивалентна скала на ОИСР. Като линия на бедност ще бъде използвана 60% от медианното потребление на домакинствата общо за станата като за построяването й ще се използва общият потребителски разход на домакинствата. Основният мотив да се използват разходите, а не доходите е, че ако се използва нетният доход не биха се отчели нерегистрираните от домакинствата доходи, а това до голяма степен са доходите от участие в скритата икономика (Даскалова, 1998). В годините на преход, когато повечето от домакинствата в България изпитват финансови трудности, скритата икономика им помага да оцелеят (Куманова и Димитрова, 1998).

За характеризиране на бедостта ще се използват индексите на Фостер, Гийр и Торбек (FGT) (Богданов и др., 2003). Равнището на бедност показва относителния дял на лицата или домакинствата, чиито разходи са под линията на бедност. Освен този показател градската бедност се характеризира още с дълбочина и острота на бедността. Дълбочината на бедността показва потреблението, което не достига на бедните домакинства, за да достигнат до линията на бедност. Това е дистанцията между средното равнище на потребление на бедните и прага на бедност. Колкото е по-голямо това отстояние, толкова по-дълбока е бедността. Различията в материалното благосъстоянието на бедните, Бедност и неравенство в градовете в България 8

т.е. неравенството в групата на бедните, се измерва чрез остротата на бедността. Динамиката на тези три показателя ще даде представа как се е изменяла градската бедност в България в годините между 1992 и 2008г. като също ще се провери дали присъединяването на България към Европейския съюз е довело до намаляване на равнищата на бедност в градовете.

След като се проследи динамиката на бедността ще се направи анализ на профила на бедността в българските градове и неговото изменение през годините, т.е. какви са социално-демографските характеристики на бедните в градовете на България. Ще се даде отговор на въпроса дали и по какво се различава профила на бедността в големите и в малките градове. Ще се направи разлагане на бедността по групи от населението като се използват Sen-Shorrocks-Thon индексите (Osberg and Xu, 1999) .

За да се анализира подоходното неравенство и поляризацията в градовете ще се използва коефициентът на Джини и съотношението между доходите на най-богатите 20% от градското население (5-ти квантил) и най-бедните 20% (1-ви квантил). Ще се проследи изменението на тези показатели между 1992 и 2008 година като отново ще се провери дали приемането на България в Европейския Съюз е оказало влияние върху изменението на равнището на подоходната диференциация в градовете на страната. Ще се сравни и социално-демографския профил на тези две групи от градското население, намиращи се в двата края на подоходното разпределение - най-богатите 20% и най-бедните 20% и как се е изменял той в наблюдавания период. Ще се направи също декомпозиране на коефициента на Джини по социални групи, за да се проследи кои от тях са допринасяли най-много за увеличаване на подоходното неравенство в градовете на България.

5. Източници на информация

За целите на изследването ще бъдат използвани индивидуални неидентифицирани данни за периода 1992 - 2008г от Изследване на домакинските бюджети на Република България, провеждано от Националния Статистически Институт. Изследването съдържа необходимата за целите на анализа информация като позволява градската бедност да се анализира както на Бедност и неравенство в градовете в България 9

равнище отделни лица, така и на равнище домакинства. Съдържа информация както за основните социално-демографски характеристики на изследваните лица, така и за доходите и разходите на домакинствата, както и за някои техни характеристики, което ще позволи да се направи профил на градската бедност.

За целите на анализа ще бъдат закупени от Националния Статистически Институт индивидуалните неидентифицирани данни за домакинските бюджети за 2008 година.

6. Дискусия на очакваните резултати

Основният принос на предлагания проект ще бъде да проследи в детайли динамиката на градската бедност в България в периода на преход на страната към пазарно стопанство и на подготовка за членство в Европейския Съюз. Резултатите от изследването ще дадат възможност да се направи сравнение и на основните характеристики на градската бедност в годините преди присъединяването на България към Европейския съюз и първите години след началото на членството ни в съюза.

Авторът очаква, че равнището, остротата и дълбочината на градската бедност ще следват общото равнище на бедност за страната, като в големите градове те ще са значително по-ниски от средното за страната. Очакват се съществени различия в градската бедност при съпоставяне на големите и малките градове - както в равнищата на бедност, така и в профила на бедността.

Диференциацията и поляризацията в България имат тенденция на нарастване през наблюдавания период. Тъй като в големите градове има представители както на най-високоплатените професии, така и най-нископлатените, там подоходното неравенство ще бъде най-силно изразено.

7. План-график

В следващата таблица е представен детайлен план-график за изпълнението на отделните задачи в предлагания проект. Бедност и неравенство в градовете в България 10 Месец ноември 2009г.

Месец декември 2009г.

Месец януари 2009г.

Месец февруари 2009г.

Месец март 2009г.

Проследяване на динамиката на равнището, остротата и дълбочината на градската бедност

Х

Сравнение на показателите за градската бедност между големите и малките градове

Х

Сравнение на показателите за градската бедност преди и след присъединяването на България към ЕС

Х

Характеризиране на динамиката на профила на бедността в градовете

Х

Сравнение на профила на бедността между големите и малките градове

Х

Сравнение на профила на бедността преди и след присъединяването на България към ЕС

Х

Разлагане на градската бедност по групи от населението

Х

Разлагане на градската бедност по групи от населението в малките и големите градове

Х

Разлагане на градската бедност по преди и след присъединяването на България към ЕС

Х

           

 

Съдържание на брой 11

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.