.

Индекс на статията

Никола Русинов е студент в специалност „Културология"

 

image010.jpg

Графити културата е сравнително нов феномен. Първите графити се появяват в САЩ в края на 60-те и началото на 70-те години на XX в., като визуална форма на социален протест и маркиране на територия. Първите графитери или writer-и изписват с маркери и аерозолни спрейове малките си имена или псевдонимите си, като по този начин „маркират присъствието си в градската среда, запазвайки анонимността си"[1]. Интересен е случаят с куриера Деметриус от Ню Йорк, който оставя псевдонима си TAKI 183 на стените на сградите, на които доставя пратки. Скоро целият град е покрит с неговите подписи, а това маркира и началото на графити културата.

            В Европа графитите се пренасят през 80-те години на XX в., най-вече в Германия, Франция, Великобритания и Скандинавските страни. В България графити културата се развива през втората половина на 90-те, което я прави една от сравнително новите младежки микрокултури. У нас тя не е на нивото на САЩ и Западна Европа, но въпреки това е доста интересен феномен. Настоящето изследване ще се фокусира именно върху графитите в България, които, въпреки че в основата си представляват копиране на това, което се прави в други страни, внасят и много свои елементи, свързани с конкретните проблеми, с които се срещат родните writer(съществува, например графит с изображение на Тодор Живков).

            С оглед целите на изследването беше направено теренно проучване в периода  януари - февруари 2009 г., по време на което бяха интервюирани 4 респондента. От наблюдението на графити културата се очертаха няколко основни хипотези. Преди всичко тези, че графитите са форма на социален протест и че с надписите си графитерите изразяват недоволството си от социалната среда; изображенията представляват политически послания, с които авторите им показват протеста си срещу гоненията на полицията; те са насочени към всички граждани, което се потвърждава от стремежа на writer-ите да ги рисуват на все по-видими и ключови за градското пространство места - центъра на София e доста по-предпочитан за правене на графити от крайните квартали, въпреки че възможността конкретният артист да бъде хванат е много по-голяма. Тръпката от правенето на незаконни графити също се очерта като една от основните хипотези при предварителното наблюдение.

Съдържание на брой 11


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.