.

Новияткапитализъм: мобилности, свързваемост, неолиберализъм

За сбирката на 23/02, 16.00

Предлагам да поговорим за това, в какъв святживеем. Налага се преосмисляне на политическите координати. Неолиберализмът сепредставя като десен, особено в пост-марксистки критики като тази на ДейвидХарви. Дали наистина е така?

Реакциите на културната десница срещу бързите пари и парвенютата - както националистите в България, така фундаменталистите в Америка или голистите във Франция – правят подобно определение проблематично. Неолибералният свят върви против традиции, морален ред, авторитети, йерархии, в този смисъл няма как да е истински десен. Самият Хайек – духовен баща на неолибералите – някъде казва, че в Америка не може да се разпознае сред десните консерватори и че аналогът на неговите идеи там е либертарианството.

От друга, левицата обвинява новия капитализъм в невиждани социални разлики, подкопаване на гражданските права и свободи поради изчезването на институциите, които следва да ги гарантират, приватизиране на света от най-богатите. Но тази левица днес е много по-близо до революцията на индивидуализма през 1968, отколкото до сталинската държавна машина. Всяко посегателство на индивидуалните свободи в полза на, примерно, класовата солидарност рискува да я ликвидира – така и както стана с комунистическите партии в западна Европа.

Може би просто трябва да излезем от старата опозиция държава - пазар. Социалдемократичните формации от Блеър и Шрьодер до Станишев и Дюрчани в определен смисъл са по неолиберални от своите десни аналози в съответните страни. А по-меката или по-твърда риторика по отношение на бедните, емигрантите, малцинствата или терористите все повече прилича на ПР технология. Малко държави днес се стремят пряко да ръководят икономиката, да излезеш от глобалният обмен е самоубийство, а насилието като форма на легитимация на каквито и да е режими е немислимо. Фронтови линии са се преместили неусетно, обществената енергия е пренасочена другаде.

Новият капитализъм е свързан с осъществяването - да не кажа преизпълнението - на либералния проект. Осъществяване, което по парадоксален начин рискува да доведе до ефекти, които противоречат на първоначалните ценности, върху които той е бил положен. Глобалната свобода води до деинституционализация - подкопава национално-практикуваните форми демокрация и оттук почва да ограничава свободата. Липсата на граници предизвиква нужда от самоограждане на затворени общности. Все по-бързият растеж ражда все по-унищожителни (както виждаме) кризи.

Според Сенет изчезването на дългата перспектива, с идеята за кариера и идентичност, фрагментира характерите, създава усещане за несигурност и екзистенциална неудовлетвореност. Болтански и Чиапело показват, че новият капитализъм инкорпорира критичната, да не кажа революционна традиция стил 68. Енергията по освобождаването е пренасочена в подизпълнителство, мениджърска етика, пластични договорки с работодателя. Мат Майсън пък подсилва този аргумент, като търси източника на съвременното управление на световните дела в разрушителния индивидуализъм на пънк-движението от 70те, родил като свое естествено продължение джунглата на мрежата.

Съдържание на брой 11


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.