.

Направи си сам град

Проектът "Направи си сам град" цели да отвори дискусията за софийската градска среда отвъд въпросите за институционалните отговорности и правната им регламентация, като насочи погледа към практиките на "самонаправа" на града и потърси позитивните образи в иначе негативно стигматизираните софийски гледки. Амбицията на проекта е да провокира софиянци да гледат и да виждат града си, т.е. да развие тяхната "визуална грамотност" и същевременно да повиши гражданската им активност по отношение на градската среда. Проектът има интердисциплинарен характер, като съчетава потенциала на градската антропология, визуалните изследвания и съвременното изкуство. Проектът ще завърши с изложба, публичен дебат и електронен каталог.

Екипът на проекта включва проф. Ивайло Дичев, визуалния артист Красимир Терзиев, културолога Светла Казаларска и студенти от бакалавърската и магистърските програми на катедра "История и теория на културата" на СУ "Св. Климент Охридски".

Описание

Резкият обрат на 90-тегодини промени сериозно политиките по отношение на града. Малко са големите централизирани проекти, които да задават облик на града, няма пари за публичниполитики, няма консенсус около ценностите и принципите, върху които те да сестроят. От друга страна преходът беше придружен с огромна гражданска енергия,която често се изразяваше в спонтанни, ако не хаотични действия и инициативи.Що се отнася до градското пространство, тази енергия се изля в стихийноприсвояване на градската среда „отдолу", имащо за цел да разбие ригиднотоградоустройство на социализма и да приспособи градската среда към новите нуждина индивида.

На подобна активност обикновено се гледа с пренебрежение, ако не и с отвращение. Графитите, с които младите украсяватсградите, ни се виждат грозни; пригаждането на гаражи за магазини или балкониза офиси нарушава законите; даряването на параклиси или чешми намирисват насамоизтъкване; покриването на публичното пространство с реклами е видприватизация. Погледнат от чужденеца обаче, столичният град изглежда жив иинтересен именно заради тези стихийни, нерегламентирани практики, именно те гоправят различен от музейно застиналите западноевропейски градове.

Проектът „Направи си сам град" задава въпроса дали тази друга, невидима София би могла да се превърне в една от нейните специфики, катообогати древността и културата и направи образа й по-пълен и жив.Проектът залага на разбирането, че в стихийнияурбанизъм „отдолу" може да се намери не само южноевропейски чар, но и нещопозитивно - разбиране за нуждите на гражданите и за посоката, в която те са готови да участват в развитието награда си. Целта на проекта е да отвори дискусията засофийската градска среда отвъд въпросите за институционалните отговорности иправната им регламентация, като насочи погледа към практиките на „самонаправа"на града и потърси позитивните образи в иначе негативно стигматизиранитесофийски гледки. Амбицията на проекта е да провокирасофиянци да гледат и да виждат града си, т.е.да развие тяхната „визуална грамотност" и същевременно да повиши гражданскатаим активност по отношение на градската среда. Проектът има интердисциплинаренхарактер, като съчетава потенциала на градската антропология, визуалнитеизследвания и съвременното изкуство.

Екипът на проекта включва проф. Ивайло Дичев, визуалнияартист Красимир Терзиев, културолога Светла Казаларска и студенти отбакалавърската и магистърските програми на катедра „История и теория накултурата" на СУ „Св. Климент Охридски".

Проектът е едногодишен (ноем. 2008 - окт. 2009) и щезавърши с изложба, публичен дебат и електронен каталог. Осъществява се сфинансовата и институционална подкрепа на програма „Култура" на Столичнаобщина.

За контакт: Светла Казаларска ( Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. )

Още за окабеляването

cables.jpgБих искала да допълня тезата на Ивайло Дичев за окабеляването на града като маркиращо социалните връзки в градското медийно пространство с една ирационална хипотеза за разпространението на кабела в града по силата на квази-природни закони. Кабелите обрастват сградите, улиците, дърветата, уличните стълбове и лампи подобно на лозовите асми по панелните блокове, на лианите и бръшляните в лонгозните гори, или пък на паяжините по мазетата и таваните на запустелите къщи. В едно недалечно бъдеще, мога да си представя как градът е изцяло оплетен, вплетен и преплетен в кабели подобно на омагьосаната гора, която избуява около замъка на Спящата красавица. Разбира се, това бъдеще едва ли някога ще дойде, предвид напредването на безжичните технологии. Тази квази-природна ирационалност в поставянето на кабелите из града обаче не напомня ли отново принципа на развитие на град София?
Или трябваше да кажа “безпринципието”?

 

Прочети още...

Окабеляване


february_09_2_039.jpg

Кабелът само на пръв поглед изглежда техническо средство.

Той свързва хората.

february_09_2_034.jpg

Проследявайки кабела можете да стигнете до онзи, на коготодадения апартамент разчита, откъде взима ток, кабелна телевизия, интернет.

sofia_10_04_016.jpg

Кабел идва от латинското "capere", „хващам". 

february_09_2_019.jpg

february_09_2_042.jpg

Археологията на окабеляването дава идея за различнитепластове в улягането на на социалността: телефон, телевизия, интернет.

dscn9467.jpg
Колкото по-стара е къщата, толкова по-окабелена е

february_09_2_049.jpg  

Има самотни кабели, които внушават усещане за индивидуализъм. 

february_09_2_020.jpg

Дори трагизъм. 

february_09_2_046.jpg 

Обратното чувство внушават големите потоци от кабели - при тях малковероятно е някой да дойде да те глоби или пререже. 


27.jpg

И другаде по света има кабели, например ако се гледате горев снимката на този берлински скуот от 90те, ще видите два. На фасадата пише„Разрушете капитализма!" А какво по-антикапиталистическо от гордо заявенатачрез окабеляването социалност?

  

february_09_052.jpg

Спецификата на София е, че кабелната социалност е навсякъде.

 

И ако случайно се натъкнете на гледка, където кабел няма,грешката е във вас, вгледайте се по-внимателно: 

february_09_053.jpg

february_09_053-1.jpg

 

The Market and the Cemetery

Намерих този линк в мейлинг листа на International Visual Sociology Association, в дискусия за изследване на гробищата. Заглавието ми се струва интересно. Може би можем да намерим статията, или автора.

"Images of Social Inequality in a Bulgarian Transition City – The Market and the Cemetery", by Svetlana Hristova, in Jerome Krase and Ray Hutchison (eds) Ethnic Landscapes in an Urban World, Elsevier/JAI Press, 2007: 247-64.

Младост - Петржалка

Братиславската Петржалка е нещо като софийския Младост. Нещо като, но не съвсем...

Прочети още...

Графити

Въпреки че на пръв поглед графитите изглеждат само цветен фон в сивия град, много от тях всъщност изразяват личния протест на младите хора срещу политическите и социалните проблеми в държавата. Освен подписите и картините на професионалните графити writer-и, по улиците се появяват и следите на нови анонимни автори с нови техники-шаблони, лепенки и др. Графитите са най-външната обвивка на града, последният цветен слой върху сградите, но вглеждайки се по-внимателно ще забележим, че не са толкова повърхностни. Корените им можем да открием в най-древното минало-от скалните рисунки, през фолклора и чак до днес човек явно изпитва необходимост от анонимното изразяване и възприемане.
Графитите са опит за комуникация и начин да оставиш знак:
 
 01.jpgзнак на протест
02.jpg знак на присмех
03.jpgзнак на артистичност
Няма значение - важното е да отстояваш себе си и идеите си. 
Повечето графити са анонимни и показват мнението на обикновения човек, играят си с авторитета на силните на деня,
04.jpgдори се подиграват с така наречените обществени ценности.
 
05.jpg Тема на графитите са конкретни политически фигури
  
06.jpgактуални събития от града
 
07.jpgили просто нормални ежедневни гледки.
Несъмнено графитите вече са част от градската култура, като въпреки личностните различия и използваните разнообразни стилове и техники, отделните картини са част от една обща творба - улицата. Тя е сивото пано, върху което всеки оставя знака, изкуството, идеите си.

Самодейния комплекс на чичо Тони

Докато чакаме филма, който ще направи Краси и по-задълбочените анализи на Светла, ето моите бележки от разговорите с чичо Тони (както той се нарече), създател на чудноват самодеен комплекс в Младост 4, с пилон за знаме, което се сваля при национален траур и камбана, която си бие на празници.

 

otvan.jpg

 

 

Мястото се нарича „Параклиса", доколкото най-известнен е станал именно той.За следобеда, който прекарахме, там поне двайсет души минаха да запалят свещи и чичо Тони трябваше да го презареди със свещи. partaklis.jpgПараклисът бил открит от 5 свещеника преди две години, нарекли го „св. Георгий Победоносец" заради това, че точно в деня на откриването умрял един свещеник от блока, който се казвал Георги. (На въпроса дали е вярващ, той каза: прави си сметката какво съм направил за вярата и какво други са направили.)

В блока през 1982 се заселват служители и офицери от Строителни войски, самият той на по-ниска позиция, в един момент се ядосва и се отказва. Този професионален профил дава идея за това как се справя с нещата - не само че умее да работи, но и успява да се снабдява с всякакви материали, най-често изхвърлени. Например вижда плочки за хвърляне, извадени от тротоара, взима ги, прави плочник. Намира железа - прави мостчето на въздишките (нищо, че няма вода под него). Колко жалко, че не се е сетил да развие някаква екоидеология на рисайклинг! vhoda_2.jpg

Както се вижда, човекът е уредил добре и собствения си дом, колоните гледал от Народното събрание, също така от Москва.

vazov.jpgНещата се преливат - например изолацията, която е направил за апартамента си, става основата на паното с Вазов, за поука на децата.
Впрочем пред това пано седяха някои от враговете му, един от които демонстративно се премести, за да не бъде сниман (този най-отдясно). Очевидно ги дразни огромната медийна слава на чичо Тони (няма медия, която да не го е интервюирала и той е развил техника на говорене пред микрофон, на която някои могат да завидят).
Тони каза, че тези хора те просто са мързеливи, нищо не правят и затова се дразнят на активни хора с идеи. Това че той не пие, даже и кафе и не се вълнува от футбол вероятно не улеснява контактите с тези хора.

Всъщност първото, с което чичо Тони се прочува, е малкия етнографски кът точно пред прозорците на партерния му апартамент.

topche.jpg
В него, то се знае, има черешово топче с българското знаме, разни фенери, грънци, геран, точило и дори алпинеум (за него и за цветята изобщо му помага жена му).

 

pred_barbekiuto.jpgБабрекюто е важен център на социалния живот. Тук се събират и хора от околните блокове, канеха се вечерта пак да празнуват. Пейките също се правят и поддържат от Чичо Тони, една дървена батерия от кабели, която беше докарал отнякъде, показваше откъде се снабдява с дъски. Зад седящите е стeн-таблото, където в момента бяха окачени некролози и една пропагандна листовка на партията на Яне Янев.

Най-удивителни са двете скулптури, които чичо Тони е докарал тук, боядисал (в бяло и в златисто), закърпил ги почти като антични статуи и монтирал на бетонни пиедестали: народна певица и съветски войн с гъдулка. pametnizi.jpg

Това било във времето, когато всичко се рушало, намерил ги закопани някъде в земята, изровил и пр.

Разбира се не знае кой им е авторът, кога са направени - на постамента я има датата на донасянето им. pametnik_otblizo.jpg

 

Трогателно е, че на всяка от творбите някой, май самият той, е закачил мартениците си.

statui_2.jpgЧичо Тони не е бил комунист, но пък е членувал в БЗНС - ако правилно разбрах, трябвало да чака дядо му да умре, за да се отвори място в организацията на селото. Разочарован е от всичко, което става, от това, че самите комунисти почнали да рушат всичко.
Всъщност историята му не е чак токова безпроблемна - непрекъснато се бори с общината или с доноси от съседи за това, което прави - че строи без план и разрешение, прокарва пътеки, огражда публични терени. Стигал е в средата на 90те до следствие. Други го мислят просто за луд - с 350 лева пенсия да работи за този, дето духа!

Спасението му обикновено идва от най-високо място. Камината в кухнята му (освен с Дева Мария) е окичена със снимки на президента Първанов, който лично му е надписал една от тях. president_i_ikoni_v_doma_na_toni.jpg

 Той го подкрепя за това, че се бори за българското, вее знамена. В друга ситуация го е подкрепил лично Божидар Димитров. Изобщо медийната слава го прави особен, не само му начесва самочувствието, но пречи на чиновниците от общината да го спират.

pazi_sagradenoto.jpg

 

Всичко е в дати: чичо Тони явно мисли за историята. Но има и момент на цивилизоване - табелите да се пази чисто, забележките, които прави, когато някой хвърля боклук на земята, ако щете - реферската свирка, която държи в джоба си, за да дисциплинира децата.

Освен люлки и игрище, чичо Тони е направил за децата изкуствено хълмче - просто е взел един пясък, изваден от НДК и го донесъл тук с приятели. В момента децата практикуват акробатически скокове от върха му, през зимата пък се пързалят. За този пясък си имал страшни главоболия, обвинили го, че пясъкът е... радиоактивен, идвали да мерят радиацията.
На въпроса какво ще стане, ако решат да реституират междублоковото пространство и обезсмислят неговата спортна площадка, чичо Тони енигматично казва, че са се подготвили.

izkustven_halm.jpg

 

Не е много ясно доколко го подкрепят останалите съкварталци. Все се появява някой, който помогнал - една нарисувала детски рисунки до градинката, друг докарал цимент, синът и приятелите му играели ролята на охрана. От друга страна непрекъснато доноси, мързел, българска работа.

Един от обитателите на блока например по стар български обичай е оградил парцелче пред прозореца си и е пуснал асма до собствения си балкон. chastna_gradinka.jpg

 

Чичо Тони не се възмущава от това, важното е да се работи, да се садят цветя и тъй нататък - а дали ще е общо или частно е все едно. Всъщност в този самодеен комплекс именно тази разлика е поизчезнала - хората седят по чехли на барбекюто, на връщане от магазина палят свещ, наглеждат децата от балкона. 

Градът - наш и чужд

   По природа средностатистическият българин е мърляв и разрушителен човек. Най-доброто поле за неговата изява за съжаление се оказва градското пространство, където може да прави безнаказано всичко, което му хрумне. Парадоксално е, че същият този средностатистически българин държи домът му да е в блестящо състояние и събува обувките си още пред вратата, за да не цапа килима и да спазва благоприличие, но щом излезе от дома си, забравя привидното си възпитание. В София, може би най-мръсният град в България, често можеш да срещнеш найлоново пликче, висящо от дървото, опаковка от току-що изядена вафла на тротоара, пластмасова бутилка в градинката пред блока, торба с боклук, изхвърлена през прозореца, изпочупени указателни знаци, пейки и пр. 

p5148673.jpg

img_7024.jpg

 

   Често се питам приятно ли им е на същите тези хора, сътворили целия този хаос и боклук, когато сутрин излязат от домовете си и се сблъскат с действителността. Някои се възмущават от кочината, в която живеят, плюейки по държавата и съдбата си и забравяйки, че снощи и те са си изхвърлили боклука през терасата. Други пък се чувстват добре в тази кочина и тя отдавна не им прави впечатление.

   Защо се получава така? Защо се възхищаваме на другите европейски градове, а продължаваме да се отнасяме така към своя собствен? Защо чувстваме града си като чужд, защо не го възприемаме като свой дом? Защо цапаме мястото, където живеем, вместо да го пазим и поддържаме така че да ни е приятно да живеем в него? На тези въпроси отговор трудно може да се даде. Поведението ни е парадоксално. А обстановката – отчайваща. 

   Но въпреки всичко това в града ни се забелязват и признаци, вдъхващи надежда, че все пак има хора, макар и малко, които не рушат, а създават. Хора, които възприемат града си като свой дом и които се стараят да го направят по-добър. Честно казано, става ми приятно, когато в междублоковите пространства, като контраст на разрухата и разпръснатите навсякъде боклуци, видя старателно създадени градинки с боядисани във весели цветове гуми или части от тръби, превърнати в саксии; с ограда от боядисани плочи за паваж; грижливо засадени (и все още неизскубани) цветя; украсени с коледни играчки борчета, красиви мартреници, окичени по входовете по случай Баба Марта и т.н.

p5148675.jpg

                       p5067483.jpgimg_5660.jpg

p5067487.jpg img_5656.jpg

 

 img_5657.jpgimg_6845.jpg

 

2.jpg

 33.jpg1.jpg


   Някои хора до такава степен считат пространството пред блока като част от дома си, че създават и удобни условия за хапване и пийване със съседите. Ето защо самоделните масички и пейки са честа гледка. 

img_5648.jpgimg_5654.jpg

img_5655.jpgimg_5668.jpg

img_6869.jpg img_6875.jpg

img_6873.jpgmladost1.jpg
   По време на „изследването” си, в една градинка срещнах дори саморъчно изкована къща за гълъби, украсена с шарени пластмасови чинии – център на вниманието на обитателите на околните входове. 

img_6834.jpgimg_6839.jpg

   А ето как хора бяха украсили един най-обикновен платен паркинг за коли. Шарени огради, боядисани гуми, а на входа тържествено те посреща европейското знаме.

img_6994.jpgimg_6995.jpg

   Ето пък каква градинка са си сглобили непосредствено до паркинга жителите на околните блокове.

img_6998.jpg


   Този феномен може да бъде тълкуван по най-различни начини. Държавата не се грижи за облагородяването на междублоковите пространства и най-вероятно тези хора се принуждават да го правят сами. В повечето случаи опитите на хората да разкрасят околната среда изглеждат трогателно наивни и често лишени от вкус. Затова мнозина се отнасят с насмешка към тези действия. Но независимо от всичко, мен лично тази гражданска активност ме радва. Поне се успокоявам, че все още има хора, които вместо да рушат, градят.  Простичко, наивно, според вкуса и възможностите си.

Съдържание на брой 11

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.