.

Направи си сам град

Проектът "Направи си сам град" цели да отвори дискусията за софийската градска среда отвъд въпросите за институционалните отговорности и правната им регламентация, като насочи погледа към практиките на "самонаправа" на града и потърси позитивните образи в иначе негативно стигматизираните софийски гледки. Амбицията на проекта е да провокира софиянци да гледат и да виждат града си, т.е. да развие тяхната "визуална грамотност" и същевременно да повиши гражданската им активност по отношение на градската среда. Проектът има интердисциплинарен характер, като съчетава потенциала на градската антропология, визуалните изследвания и съвременното изкуство. Проектът ще завърши с изложба, публичен дебат и електронен каталог.

Екипът на проекта включва проф. Ивайло Дичев, визуалния артист Красимир Терзиев, културолога Светла Казаларска и студенти от бакалавърската и магистърските програми на катедра "История и теория на културата" на СУ "Св. Климент Охридски".

Описание

Резкият обрат на 90-тегодини промени сериозно политиките по отношение на града. Малко са големите централизирани проекти, които да задават облик на града, няма пари за публичниполитики, няма консенсус около ценностите и принципите, върху които те да сестроят. От друга страна преходът беше придружен с огромна гражданска енергия,която често се изразяваше в спонтанни, ако не хаотични действия и инициативи.Що се отнася до градското пространство, тази енергия се изля в стихийноприсвояване на градската среда „отдолу", имащо за цел да разбие ригиднотоградоустройство на социализма и да приспособи градската среда към новите нуждина индивида.

На подобна активност обикновено се гледа с пренебрежение, ако не и с отвращение. Графитите, с които младите украсяватсградите, ни се виждат грозни; пригаждането на гаражи за магазини или балкониза офиси нарушава законите; даряването на параклиси или чешми намирисват насамоизтъкване; покриването на публичното пространство с реклами е видприватизация. Погледнат от чужденеца обаче, столичният град изглежда жив иинтересен именно заради тези стихийни, нерегламентирани практики, именно те гоправят различен от музейно застиналите западноевропейски градове.

Проектът „Направи си сам град" задава въпроса дали тази друга, невидима София би могла да се превърне в една от нейните специфики, катообогати древността и културата и направи образа й по-пълен и жив.Проектът залага на разбирането, че в стихийнияурбанизъм „отдолу" може да се намери не само южноевропейски чар, но и нещопозитивно - разбиране за нуждите на гражданите и за посоката, в която те са готови да участват в развитието награда си. Целта на проекта е да отвори дискусията засофийската градска среда отвъд въпросите за институционалните отговорности иправната им регламентация, като насочи погледа към практиките на „самонаправа"на града и потърси позитивните образи в иначе негативно стигматизиранитесофийски гледки. Амбицията на проекта е да провокирасофиянци да гледат и да виждат града си, т.е.да развие тяхната „визуална грамотност" и същевременно да повиши гражданскатаим активност по отношение на градската среда. Проектът има интердисциплинаренхарактер, като съчетава потенциала на градската антропология, визуалнитеизследвания и съвременното изкуство.

Екипът на проекта включва проф. Ивайло Дичев, визуалнияартист Красимир Терзиев, културолога Светла Казаларска и студенти отбакалавърската и магистърските програми на катедра „История и теория накултурата" на СУ „Св. Климент Охридски".

Проектът е едногодишен (ноем. 2008 - окт. 2009) и щезавърши с изложба, публичен дебат и електронен каталог. Осъществява се сфинансовата и институционална подкрепа на програма „Култура" на Столичнаобщина.

За контакт: Светла Казаларска ( Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите. )

Кодове, графити, наркотици

В градска среда погледът ежедневно минава през надписи от всякакъв характер, формално или неформално поставени на мястото им. В повечето случаи надписите са самоочевидни и са разбираеми за почти всички (реклами, обяви, съобщения), в други „таргет-групата" е ограничена до тези хора, които познават определен код (било то пасивно или като си служат с него). В случая с графитите, рефериращи към различни наркотици, тази закодираност е очевидна - при повечето става въпрос за съкращения, които повечето хора не биха разбрали:
- THC (активното вещество в марихуаната) беше най-често срещаното за мен съкращение, особено популярно в центъра. Например на врата близо до Попа:
1_-_dsc00464_-_vrata_na_popa.jpg

врата по бул. Васил Левски, до БСФС: 

2_-_img1223.jpg

врата на гараж в кв. "Редута": 

3_-_img1258.jpg

или на една от сградите на бул. Патриарх Евтимий: 

4_-_img1361.jpg

Както става видимо от снимката, около съкращението THC има и други подобни съкращения, съответно то става още по-неразбираемо за случайния поглед. Често съкращенията се намират в диалог помежду си, като това сякаш е умишлено: 

5_-_img1351.jpg

Като в случая с trev става въпрос за малко по-разбираема връзка между веществото и съкращението; тук отново забелязваме такава (подлеза при 4ти км): 

19_-_dsc06453.jpg

На същото място откриваме и друго подобно съкращение, в случая MDMA (активното вещество в екстази): 

20_-_dsc06452.jpg

 А също така и неособено ясното:

21_-_dsc06454.jpg

Както става видно от разходката в кв. „Редута", съкращенията се използват като маркери на определени територии: 

6_-_img1299.jpg

7_-_img1330.jpg

8_-_img1342.jpg

9_-_img1346.jpg

като THC е един от няколкото такива „тагове", съответно другите нямат директна връзка с наркотици (напр. тагът sick): 

10_-_img1353.jpg

На други места се забелязват тагове, които са „прикачени" към по-голям графит: 

17_-_img557.jpg

Но и в случая явно става въпрос за „маркиране на територия"; и двата примера се намират в близост един до друг, в ЖК „Яворов": 

18_-_img974.jpg

Въпреки очакванията ми, при обстойната разходка из ЖК „Надежда" не бяха открити много препратки към наркотици, или пък те са били достатъчно закодирани. Една от малкото, която е, също така, достатъчно ясна сама по себе си (извинявам се за качеството на снимката): 

 11_-_img1487.jpg

Въпреки това имаше 2 интересни попадения в два съседни входа:

13_-_img1490.jpg

12_-_img1486.jpg

като при първото нямаше телефонен номер.  

Един от малкото картинни графити, препращащ към (употребата на) наркотици беше този, в подлеза в ЖК „Надежда" (който очевидно представлява графит, издраскан впоследствие отгоре с въпросните "препратки"): 

14_-_img1409.jpg

 Друг, който би могъл да се отнася към употребата на халюциногенни гъби, от кв. "Редута":

15_-_img1286.jpg

16_-_img1285.jpg

В заключение бихме могли да кажем, че по софийските стени (гаражи, подлези) присъства едно разнообразие от наркотици, което най-често е закодирано и най-често се използва също така, за да маркира територия. В много редки случаи препратките са картинни, като, в случай, че са, те съдържат известна ирония.

Хол в градината


Дори и в кварталите на града, където няма дворове, хората се опитват да създадат пространства, които да им позволяват да прекарват повече време навън. Това най-често са само няколко пейки с маса, които обаче сякаш заместват хола и каненето на гости.

100_8143sm.jpg

100_8545sm.jpg100_9747sm.jpgdsc05509sm.jpgdsc06129sm.jpg

 

За да се придаде уют и автентичност на мястото, може да се използват какви ли не средства. Например „произведение на изкуството" за украса или стар телевизор за стол. 100_8141sm.jpg100_8142sm.jpg

 

Понякога холовете в градината имат дори ток, за да се гледа телевизия или дори да се направи купон с музика. Тук до скоро е имало стар телевизор, който някой е откраднал. 

100_8128sm.jpg100_9727sm.jpg100_9727tvsm.jpg

 

Съществуват дори места, където „холът" е завзел целия заден двор на кооперацията. Беседката е оградена и достъпът до нея е ограничен. Този заден двор прилича на вилно място с тента, столчета, пейки и дори камина, дърва и украса. Иззидана е и малка стена зад камината и се поддържа поляна с градина, която също е зад оградата. Това е „общият хол" на тази кооперация. 

 

100_9733sm.jpg100_9739sm.jpg100_9741sm.jpg100_9742sm.jpg100_9744sm.jpg

 

Изглежда хората все повече се опитват да пренесат живота си навън, като си построят лично място в публичното пространство. Статутът на това място винаги остава особен, защото уж всеки е добре дошъл, но само ако спазва „правилата" на създателите. Към тези места се проявява особено чувство на принадлежност, особено ако те са непосредствено под прозорците на създателите. В крайна сметка тези публични пространства се оказват до голяма степен частни и новодошлите рядко могат да се възползват от тях.  

'кофи-guide' (3)

 ...

 :) понякога и по-семпло:                         s.jpg

 

Забавно е да срещнеш  някоя от  'оживелите':

f1.jpg   f3.jpg     f2.jpg

 

Тези са ми любими!

l1.jpgl2.jpgl3.jpg

 

 

 

Драсканиците  провокират и недоволни паркови  'очистители'  грижливо да се включват в оцветяването (по свой начин) - пребоядисвайки!   o.jpg

 

Но, графитите са като гъбки:'след боя'- никнат   

                                    r1.jpg           r2.jpgr3.jpg        

 

А когато ги няма общинските, или поне традиционните - творческата дейност при кофите избликва и от друга страна:

      kraj2.jpg        kraj3.jpg     

           kraj4.jpg           kraj1.jpg   

 

 

Така че - 'естетическата революция' при кофите вече е в ход!    Enjoy :)          

'кофи-guide' (2)

 ...

- да споделиш емоция  6c.jpg                      

 6b.jpg6d.jpg6a.jpg

 

                                     -или 'факт' 7.jpg

 

Някои са претрансформирани и в поле за изява на пристрастия:8b.jpg8a.jpg8c.jpg   

               8d.jpg8e.jpg

 

Други допълват 'платното' на картинната графити мозайка:

g1.jpgg2.jpgg3.jpg

                       g4.jpgg5.jpg

 

...

(следва продължение)

 

 

 

 

'кофи-guide' (1)

 

Започвам с класиката: колоритно-разбитите, катурнати типажи1.jpg

И все пак - влизащи в употреба2.jpg

 

Дори професионална*:3.jpg

(*естествено, характеристиката потенциално е заложена у всяка една)

Колкото и традиционни да са в представите ни, всяка една е особена и уникална!

 

Наред с тях обаче ненадейно и непрестанно изникват екземпляри от нов тип: 'експресивно-символистичните' -

ex1.jpgex2.jpgex3.jpg

ex4.jpgex5.jpgex6.jpg

 

Появата им очевидно се дължи на различни стимули:

-дали за да подпишеш себе си

 4b.jpg        4a.jpg       4c.jpg

 

-или някой друг

                                           

 

Прочети още...

Графити

Всички забелязваме как в последните години в София изниква все по-често и все по-изразително фономенът на стрийт изкуството-графити.

Сякаш интересен обект за този вид творци напоследък е рибата. Дали изразяващи своята символика на стихийност, обновление и плодородие, или нещо друго, рибите се явяват в различни форми и настроения.

1.jpg

 Някои от изплувалите изпод спрейовете риби изглеждат привидно спокойни и дружелюбни.

 

 

 

 

 

 

Други дори сякаш в хипарски дух пушат марихуана. 

2.jpg

 3.jpg

 4.jpg

Някои толкова са се слели със съответната инфраструктурна единица, че са приели двуизмерен вариант с възможност за гледка от различни перспективи.

5.jpg

6.jpgПротивно на изброените до сега има представители, които ронят сълзи.

 

 

 

 

 

 

 

 

За да продължат настъпилата отрицателна прогресия идват тези риби, които са злонамерени и целят да сплашат зрителя.

 7.jpg

 Освен всички изброени до сега се срещат и представители, които някои дори не биха нарекли риби, но внимателното съзерцание ни води до асоциация за риба.

8.jpg

Каквото и да изразяват, те сякаш ни напомнят за огромния, пъсър и разнообразен аквариум, в който живеем. За различните цветове, форми, настроения, специфики, характери и поведения, от които сме заобиколени. Най-вероятно и за самите нас в даден момент.

 

100 аргумента за изкуство в общественото пространство

няколко картинки от слайд шоу което бях правил по проекта ми в "Визуален семинар", съдържащо 100 изображения на изоставени коли из улиците на София.

{gallery}proekti/napravi_si_grad/terziev/{/gallery}

Художествени проекти

Някои връзки към проекти на художници, които се занимават със социално ангажирано изкуство, които биха ни били полезни като отправни точки за методи на визуализация на различни обекти на изследване:

Дан Греъм / Dan Graham. "Homes for America" 1965.

 

http://www.medienkunstnetz.de/works/homes-for-america/

 ---

Ed Ruscha. "Twentysix Gasoline Stations" 1963. 

265 х 347 - 27к - jpg - www.deutsche-bank-kunst.com/art/images/279/11.jpg

Изображението може да е предмет на авторски права.

Изображението по-долу се намира на адрес: db-artmag.de/art/2004/8/e/1/279.php

или тук - http://www.artnet.com/Galleries/Artists_detail.asp?gid=1056&aid=553156

---

Bernd/Hilla Becher. "Typologies" 1990 

 http://touchtouchpublishing.blogspot.com/2008/05/blog-post_22.html

---

Kendell Geers "Suburbia series" 1999

http://www.universes-in-universe.de/car/documenta/11/bhf/e-geers.htm

картинка с добра резолюция тук - http://www.tate.org.uk/modern/exhibitions/globalcities/images/diversity/suburbiaindex1.jpg

и повече инфо тук - http://www.tate.org.uk/modern/exhibitions/globalcities/diversity.shtm

 ---

 и нещо не директно свързано с нашия проект, но полезно: един от най-интересните фотографи в съвременното изкуство:

Jeff Wall

http://ifeoma.livejournal.com/4278.html

--- 

 

New Neighbourhoods

един проект който снимам от 2007, и в който се фокусирам върху прости сравнения между пейзажите в кварталите с бум на ново строителство, 3D проектите за нови сгради и актуалното състояние на тези сгради и средата наоколо. Нещо като пейзаж в пейзажа.

New Neighbourhoods

photography series 2007/2008
60 color photographs 20/30 cm each

The series of photographs follow the new construction sites that appear every day in the city of Sofia nowadays, due to a rapid boom in properties-development that Bulgaria witnessed in the last years.

What is on focus in each shot is the presence of the 3D model of the planned building on the site of the construction. This presence creates a friction between the present tense of the site and the perfectly projected future.

следва галерия от 10 фотографии от серията:

Генерирано е с бутона [gallery] в редактора за нова статия, kato между { gallery } и { / gallery } съм указал папката, където съм запазил всички картинки (руут директорията за снимки е /images/stories): proekti/napravi_si_grad/neighbourhoods (t.e. в папка proekti има под-папка napravi_si_grad, а там съм направил папка  neighbourhoods, в която има само картинки за тази галерия! )

Опитайте и ми пишете при проблем на: krassi[at]ispacemedia[dot]com

 

 

Прочети още...

Още бележки по окабеляването

Кабелите са изключително експресивен и богат ообект на изследване, исъм много радостен че подхванахме темата. По-долу - някои бележки и отмен:

Кабелите са последния пласт от архитектурната среда на града. Те отричат, коментират и надграждат архитектурата. Архитектурата, катонагънатост на градското пространство, е пречка за разпространението накабелите, и бива атакувана по безмилостен начин от всички, въвлечени викономиката на окабеляването. В тази битка за контрол над градскотопространство, архитектурата е в много по-неизгодна позиция. Тя етромава, статична (въпреки усилията на новата архитектура в БГ, да гонискорост на развитие и "начупеност" на пространството, близки доневъзможното) и има ясен автор. Кабелите се движат бързо, почтианонимно, гъвкави са, и биват адаптирани във всякакви "трудни"ситуации.Постоянно биват вадени ог шахти, полагани отново, прокарвани по, околои през стени, пускани свободно по земята или по стълбове. Геометриятана окабеляването изцяло доминира над геометрията на градското планиранеи архитектура. Под краката ни на улици и тротоари, по фасади и покриви,кабелите чертаят геометрия, която, със своята сложност имногопластовост е отвъд възможностите за рационално планиране.

Отговорните за архитектурата са малко, и проследими. Участниците вокабеляването са много, и на най-различни равнища: от собственици инаематели на жилища, ВИК и Електрификационни дружества, до знайни и незнайни провайдъри на комуникация иинфраструктура.

Не е ясно как новата икономика на бежичното свързване ще промени тона, но битката изглежда за дълго е в полза на окабеляването.

 

 

Прочети още...

Съдържание на брой 11


Strict Standards: Only variables should be assigned by reference in /www/seminar-bg.eu/www/root/templates/gantry/html/mod_k2_content/spisanie/default.php on line 25

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.