.

statui_2
Антропология на града. Практики, култури, сцени
(конспект магистри 2011/2012)

Студенти, които не са посещавали поне 50% от лекциите няма да бъдат оценявани. Курсът завършва с микро-изследване по обсъжданите въпроси, което предварително се консултира с мен. Оценява се 1) теоретичната подготовка, познаването на проблема 2) организацията, положеното усилие, провеждането на теренната или документална работа 3) изводите, събрания материал, оригиналността на подхода.

(Неподготвените студенти ще смятам за отсъстващи. При 50 % отсъствия не допускам до изпит)

1. Методи на градската антропология. Качествени и количествени методи на изследване. Сравнителен метод, контент анализ, интервю, включено наблюдение, визуални методи, реконструкция, модел, интерпретация, плътно описание, картографиране, визуални изследвания, многофокусен терен, приземената теория. Критична рефлексия върху възможностите, които дават различните техники на работа.
2. Градът като "родина на чужденеца" (Монтескьо). История, основни теории за града, понятия, с които да мислим градското. Опозицията град - нация като противопоставка на смесено и хомогенно. Гражданство и идентичност в различните култури. Урбанизация и модернизация, стихийно и планирано градско развитие.
3. Местата, дефинирани през понятието за култура; място и идентичност. Описателен и нормативен подход, "ниска" и "висока" култура; местна, национална, универсална култура. Влияния и преноси в историята до днес. Критичен анализ на понятията традиционна култура, автентичен фолклор, национална култура, масова и популярна култура. Културният хибрид и инструментализирането на неговите идентичности. Културната индустрия на 20 и 21 в. и маркетинговите стратегии на глоКализацията.
4. Местата, дефинирани през политическото. Видове граници и подходи към тяхното изследване. Територия, суверенитет, държава, гражданство. Център и периферия в религиозния и светски универсум. Местата на политическите ритуали и протести в градската сценография. Пространствени измерения на господството: градът като сцена на властта.
5. Конструирането на социалното пространство. Политически, икономически, културни, транспортни, информационни процеси. Географски и ментални карти, как разминаването между тях; градът като палимпсест. Пространствени измерения на социалното неравенство: гето, полово и етнически маркирани пространства, джентрификация, коплекси от затворен тип.
6. Частно и публично. Публично поведение и частен човек: юридически норми, културни очевидности, индивидуални вариации. Социалната маска: как тя се възпитава, какви вариации има тя в отношение на пол, класа, култура, възраст? Канализиране на емоциите в публичното и в частното пространство. Нахлуване на държавата в частното във времето на тоталитарните режими. Нахлуване на частното в публичността във времето на интернет.
7. Българската урбанизация във времето на социализма: привилегии, пропаганда, индустриализация. „Градският въздух прави човека свободен". Проблематичното понятие за градска идентичност: от една страна все по-голямо оразличаване в съвременния град, от друга - политики за налагане на хомогенен облик. Визии за града в изкуството, киното, утопичната мисъл и т.н. Градът като среда и градът като зрелище.
8. Антропология на дома. Мястото на обитаване и родствените отношения в различните култури. Понятието за дом - дом/къща, дом/сексуалност, дом/идентичност, дом/икономика. Културни норми за това какъв трябва да е домът в различните места и епохи. Поява и развитие на буржоазния дом в северозападна Европа - сравнение на модерните домашни пространства с традиционните общества. Градски и селски дом в историята на българската модернизация; идеологическо моделиране на дома при социализма. Традиции/културни очевидности противопоставени на моди/медийно подражание в практиките по изграждането на дома.
9. Местата и паметта. Индивидуална и колективна памет, памет и ориентация, памет и емоция, памет и история. Пространственото измерение на колективната памет - от поклонническите пътувания до националните ритуали. Функция на културно наследство в различните епохи и групи. Институции на паметта: музей, паметник, пантеон, културни маршрути. Откъде идва конфликтният характер в местата на паметта?
10. Градски ритуали на съжителството. Празници, културна политика, "масово измисляне на традиция" (Хобсбаум). Градски фолклор, митове за произход, емблематика. Световни тенденции в превръщането на градовете в сцена на празници и културни събития. Политика на градските празници в българските градове във времето на социализма и днес.
11. Пластично конструиране на градското пространство: архитектура, скулптура, пропаганда, реклама. Паметникът като фронт на символични борби. Амбициите на модерния урбанизъм и критиките срещу него. Планиране на обекти, маршрути, маркери, транспортни потоци. Конструиране на гледка: пейзаж, скайлайн, местен колорит, етническа и национална емблематика, природа, вписана в културата и т.н. Гледките - от световните изложения през 19 в. до съвременните тематични паркове.
12. Местата, дефинирани през потреблението. Културни функции на потреблението за формиране на връзки и идентичности. Неписани културни очевидности за това къде да се потребява и експлицитни регулации в съвременния урбанизъм. Нови и стари места: зони на червения фенер и сексшопове, панаири и увеселителни паркове, пазарища и шопинг-молове. Туризмът като форма на консумация на места, гледки, преживявания. Градска география на емоциите.
13. Виртуални места. Предизвикателства на виртуалния свят пред социалните науки: безтелесност, не-ситуираност, флуидност, скорост, анонимност. Как да изследваме с антропологически средства топографията на социалните мрежи? Функции на виртуалните градове: реклама, информация, игра, гражданско участие? Виртуалнят площад: протест, пазар, място за срещи? Виртуални частни пространства и проблемите, което поставя масовото опубличностяване на интимния свят днес. Хибридизацията на публично и частно във виртуалните пространства.

Летуратура

СеминарБГ, броеве 2 и 5 (на този сайт)

Andrusz, G. et al., eds. (1996). Cities after Socialism. Urban and Regional Change and Conflict in Post-Socialist SocietiesBlackwell, Oxford

Augé, M. (1992) Non-lieux, Seuil, Paris

Benjamin, W. (2003). The Arcades Project, The Belikanp Press of Harvard University Press, Cambridge, MA

Debord, G. (1992) La societé du spectacle, Commentaire sur la societé du spectacle, Gallimard, Paris

Kostof, S. (1992). The City Assembled. The Elements of Urban Form Through History, Bulfinch. Boston, New York and London

Lefebvre, H. (1974). La production de l’espace, Anthropos, Paris

Mumford, L. (1961). The City in History: Its Origins, Its Transformations, and Its Prospects, Harcourt Brace, New York

Георгиев, Г. (1983). София и софиянци, Наука и изкуство, София

Град - граници - гражданство (2003), съст. И. Дичев, Социологически проблеми, 3-4.

Градът: социална реалност и представа (2002) Грекова, М., съст., ЛИК, София.

Джордано, К. (2003). Между Рига и Пенанг. Понятията за гражданство и културните различия, Социологически проблеми, 3-4, стр. 17-32.

Дичев, И. (2005) Пространства на желанието, желания за пространство. Етюди по градска антропология, Изток-запад.

Кираджиев, С. (2001). Българските градове, Свят, София.

Серто, М. (2002) Правенето със: употреби и тактики, и От понятието за град към градските практики от: Измисляне на всекидневието, ЛИК.

Тодоров, Н. (1972). Балканският град ХV-ХIХ в., София.

Георг Зимел, Метрополисът и духовния живот

Има го в интернет, търсете с

Georg Simmel- "The Metropolis and the Mental Life

Валтер Бенямин, Париж столица на 19 век

Преведен на български в "Озарения", намира се в интернет

Мишел Фуко, За другите пространства

Новите млади и новите медии (2009) Дичев, И., Спасов, О., съст., Институт Отворено общество, http://www.osf.bg/downloads/File/novite%20mladi%20final.pdf

vertov

Горе: Младост 4, сн ИД: Вертов, кадри от човека с Кинокамерата, 1929

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.