.

Когато пишат за инсталацията на Давид Черни в Брюксел, обикновено почват с това, че няма да се занимават с художествените й качества, или че лично те не я харесват, или нещо от сорта. Май вече имаме достатъчно дистанция, за да поговорим и за самата нея.
Нека първо разграничим този вид съвременно изкуство от рисуването на картини, с които богати хора да украсяват холовете си. То не „отразява” реалността, а прави видими напрежения, граници, стереотипи. В него има повече театър, социология, гражданската акция, отколкото живопис. Основното е, че реакцията на публиката е част от творбата. В този капан попадна българската дипломация с глупавите си протести – перденцето, с което сега е скрита България, сигурно ще иде с нея в колекцията или музея. Толкова красиво се получи, че няма накъде! Човек се пита дали пък не са съучастници на автора тези напушени журналисти, които тръгнаха да проучват коя е авторката Елена Желебова и тържествено да обявяват, че са разкрили измамата. Тези горди евродепутатите, които твърдят, че Черни е присвоил парите и настояват да ги върне. Какво да се сърдиш на хора, които никога не са стъпвали в галерия за съвременно изкуство?
Работата всъщност е двупластова: измислени са художници, които уж изобразяват своите страни. Значи, литературната героиня Желебова обяснява, че имала за цел да предизвика скандал, и най-вече в родината си. „Това е пънкарски жест, нарочно примитивен, пубертетски и вулгарен”. Ако някой си беше дал труда да прочете това, щеше да разбере, че не става дума за това каква е България, а за това как ние, българите си я представяме. Спомнете си ТВ предаванията, където работата беше обсъждана. Възмутени от спокойната реакция на експертите, водещите отчаяно включваха зрителите, с надеждата да прозвучи автентичната обида на народа. И зрителите един след друг вдигаха телефона, за да кажат „ами да, клоака сме, на клозет ни обърнаха!” Дали да помислим над това защо така искрено се обиждаме, когато собствените ни мисли някак излязат от националната кухничка и се озоват в чужбина? В талибанската реакция на конференцията за Батак беше същото: как така някакви си чужденци ще размишляват по нашите митове?
И разбира се единственото, което ни интересува е „къде сме ние”, а за самата работа се казва нещо само доколкото и други са се обидили (те пък, пусто, взеха, че не се обидиха!). Работата играе със стереотипи. Франция е във вечна стачка. Румъния е страната на измисления от ирландския писател Брам Стокър Дракула. Обединеното кралство в ЕС е едно отсъствие. При това стереотипите се преплитат, образуват абсурдни хибриди. Италианците: любовници + футболисти = мастурбационни движения с футболни топки. Естония: хай-тек държавица + съветското наследство = хай-тек сърп и хай-тек чук. Литва: омраза към руснаците + евроамбиции = Манекен-пис-чета пишкат на руска територия.
Погледнете сега отново българската част от разпадащия се пъзъл. Клекалото („турска тоалетна” е дразнител за неофашистите) е туристически стереотип на страната от десетилетия. Нали сте виждали чужди групи да снимат тези удивителни съоръжения, изчезнали в западна Европа преди един-два века? Но това не е всичко. Веднъж попаднало в ЕС, нашето клекало се оказва ултрамодерно, то свети от чистота и прилича на някакъв електронен пулт за управление. Внушението става съвсем друго. Като със сърпа и чука на Естония, тук са хвърлени сили за модернизиране на архаични неща, откъдето и чудноватия хибрид: ултрамодерно клекало. Нещо като атомната ни централа, която се борим да закърпим за още година-две.
„Ентропа” (Европа + ентропия) представя Съюза като центробежно движение на стереотипите, които се имитират, хибридизират, преминават от едно място към друго. Кой знае защо г-н Барозо не се почувства обиден. Не се хвърлиха да защищават Европа и нашите дипломати и журналисти – единственото, което изобщо забелязаха тук, беше думата „клозет”. Според Черни, ако нещо обединява континента, това са взаимните ни клишета. И способността ни да им се смеем. Една грешка допусна авторът: наместо Обединеното кралство в пъзъла на Ентропа трябваше да отсъства България.

Блог на Ивайло Дичев

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.