.

 Сред статиите в изобщо интересния нов брой на „Критика и хуманизъм" от 2009, озаглавен Литература, историография, социология (съст. Албена Хранова) много мисли поражда „Защо мълчи българската Клио или за липсата на български средновековни хроники" от Мария Шнитер.
Въпросът защо няма български средновековни хроники е разбира се мъчителен за патриотичния историк. Как така никой не е възпял великите победи на царете, покръстването, та даже върховната катастрофа, османското нашествие? Как е станало така, че вечно черпим от чужди историографски източници, за да възстановим епохата? Странната липса замества фантасмагоричния жанр на апокрифните летописи, където се появява някой си цар Изот, царувал 172 години, а за великия Симеон (130 години) се казва, че взимал данък само „едно повесмо и една лъжица масло и яйце за година", но няма и дума за държавническите му дела.
Тезата на авторката е, че тук не става дума просто за изчезване на източници, а за „целенасочен, макар и не съзнателен отказ от обективно отразяване на случващите се събития" поради резките културни обрати, преживяни от населението по тези земи. Първоначално българите воюват срещу християните, българин е синоним на езичник. Какво става когато българите приемат християнството? Очевидно трудно е да си припомнят своето минало като езичници - може би покаянието е било възможно, но дали пък в 9ти век нашите хора са били чак дотам християни?
Техниките на справяне са различни. Опират се на чуждата историография. Например превеждат и побългаряват хрониката на Константин Манасий. Или раждат апокрифни истории за това как би трябвало да е изглеждало миналото, не какво е било то. Пеят народни песни, където турският васал Крали Марко става основен стожер на антиосманската съпротива. И разбира се най-вече - мълчат.
Това мълчание ни проглушава ушите и днес, макар причините му да са други геополитически обрати, на които беше подложена тази култура - от Германия към СССР, от СССР към САЩ...

 

-------------------------------------

Около избори 2009

 

 

Гугъл вълната - нов тотален продукт, съединяващ сътрудничество, дискусионни групи, профили и всичко останало. Представят го в този едночасов клип:

http://www.youtube.com/watch?v=v_UyVmITiYQ

Удивително ми се вижда това, как някакви експерти измислят начина, по който да си общуваме. Ако проследите презентацията ще си дадете сметка, че това вече не е нормалното ни общуване - във "вълната" всеки може да влезе по всяко време, да реагира на всяка една минала точка от разговора, да направи видим коментара си за всички или за някои, да редактира в реално време колективния продукт запазвайки следа за авторското си право, да използва различни роботи и тъй нататък. Всичко това по един удивително лесен начин, който прави техниката почти да изчезне.

Отидете отвъд техническите чудеса, помислете за това как подобна платформа ще промени контактите вътре в една човешка група. Изобщо, чудя се имало ли е време, когато така мащабно да са инженерирали общуването на хората? 

Блог на Ивайло Дичев

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.