.

Индекс на статията

Документален филм за съдбата на паметниците в България след 1944 г.
A documentary on the fate of monuments in Bulgaria after 1944.
(2009) 59 мин. / 59 min
harmanli.jpg
Паметник на входа на гр. Харманли, наскоро редактиран в съзвучие с актуалните ценности.  фото: Красимир Терзиев
тук можете да видите превю на филма, разделен на 7 части, от 5 до 15 мин. всяка.
Синопсис и кредити на филма в статията.
Флаш видео (Flash Player v.8)
Get Adobe Flash Player

Веднага след 9 Септември 1944г. в България започва интензивно строителство на паметници на Съветската армия. Редом с тях се нарояват и паметници на партизани и народни герои. Тази програма за идеологическа пропаганда със средствата на монументалната скулптура достига своя връх в широкомащабната кампания през първата половина на 1980-те по повод честването на 1300-годишнината от основаването на Българската държава. 

След 1989 г. паметниците са обект на ожесточени битки между привържениците на това те да бъдат заличени, и онези които държат на тяхното запазване. В тези битки са въвлечени не само политически партии, граждански движения, но и държавните администрации както на България, така и на Русия. 

В последна сметка паметниците са оставени на природните стихии. Но природата на тези места е особено планирана. Околностите на паметниците са сред малкото останали публични пространства. За това, отвъд всякаква идеология, младите ги присвояват за своите културни практики – скейт бордизъм, графити, лющене на семки. Те често са изнесени извън града, стават ориентир на неделните разходки.

Паметниците са обърнати към вечността. В България обаче, много по-важната им роля е да се обръщат към съгражданите, да ядосват противника, да парадират с власт или пари.

През 90те битката се води по оста комунизъм-антикомунизъм. След 2000та паментиците стават оръжие в етническите битки

- не много официалният паметник в гара Буново, издигнат от крайно дясната Атака, насочен срещу турците

- събореният паметника в Славяново на незнайния турски войни, имащ за цел д аподразни българите и вдигнат в частен двор от създателите на нерегистрирана мюсюлмантска партия

Единственото поле на консенсус е Васил Левски, чиито монументи се мултиплицират безспирно из страната. Има разбира се и екзотика, свързана с вкусовете на новите спонсори.

Въпросът „кои сме ние” с нова сила се поставя в България, за която в ЕС никой нищо не знае. Паметниците са начин да се бележи мястото, да му се даде неповторима специфика. Разбира се главното е да те признаят. Само че как?

Монумента на Света Богородица в Хасково от 2004 г. с уникална лекота успява да съвмести в общ ансамбъл наследения монумент на ремсиста, и стъклописа, изобразяващ сърцето на Данко (герой от М.Горки) бива трансформиран в християнски символ в подножието на гигантска статуя на Богородица, призната от Гинес за номер едно в света (по размер).

Съдържание на брой 11

Съдържание на брой 12

!

Семинар_BG e създаден с подкрепата на програма "Идеи" на Министерство на Образованието и Науката на Република България.